Р Е Ш Е Н И Е
№ 260533 03.12.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на десети ноември
през 2020
година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД №4440 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Г.Н.Л. с
ЕГН ********** *** против наказателно постановление №20-0769-001244 от 10.04.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас,
с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е
бил лишен от управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
Недоволен от
наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е
незаконосъобразно. Моли за отмяната на НП.
За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, но не се явява. Не се явява и негов представител.
Административнонаказващият орган-редовно уведомен, представител не се
изпраща.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт.
Спазен е срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 5 и 6 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от
закона реквизити, подадена е пред
териториално и материално компетентен съд и производството е редовно образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение серия АА и бланков №627859 за нарушение заснето със
стационарна камера за контрол на скоростта на МПС тип Multa Radar SD580 с фабричен №00209D32D4F9 снимка №S0000540F147, показана на водача при
връчване на акта с приспадната допустима грешка от -3% (лист 10 от делото).
На 28.07.2019г, в 11,40 часа, в град Бургас, на път Първи клас №Е 773
км.491, до бензиностанция на Ромпетрол в посока от кв.В. към КПП-1, водач на
лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Аутлендър“ с рег.№ … управлявал с
наказуемата скорост от 143 км/ч при разрешена скорост за движение в населеното
място въведена с пътен знак В-26 до 90 км/ч. При определянето на скоростта била
приспадната допустимата грешка от -3%. След установяване собственика на лекия автомобил-„Ч. ПБ“ ЕООД с
ЕИК … (лист 10 на гърба ), управителят на дружеството Г.Н.Л. с ЕГН ********** бил поканен (покана №769р-12569 на лист 11 от
делото) да се яви в сектор ПП–Бургас за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Покана била получена видно от разписката на лист 13
на 22.01.2020 г. от жалбоподателя Л. На 22.01.2020 г. жалбоподателят се явил в
сектор ПП –Бургас и на място попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 14 от
делото), в която потвърдил, че на 28.07.2019г, в 11,40 часа фирменият лек автомобил
с рег.№ … бил управляван от него лично. На 22.01.2020 г. с попълването на
декларация по чл.188 ЗДвП от жалбоподателя (лист 14 от делото) станал известен
нарушителят. От този момент нататък в тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН –на 09.02.2020г,
бил съставен акта за установяване на административно нарушение (лист 9 от
делото), в който като правна квалификация на нарушението е вписана нормата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил изпратен за връчване на жалбоподателя Л., който
го получил на 26.02.2020г. Подписал го без възражения и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №20-0769-001244 от 10.04.2020 г. В него
при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания
–глоба в размер от 700 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца (лист 7 от делото).
Горната фактическа обстановка се
доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р.И., В.П. и Л.М. като ги счита за безпристрастни.
В това производство съдът прави преценка по правилността и
законосъобразността на воденото до този момент административнонаказателно
производство.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи (лист 25 и 26 от делото). От формална страна са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 ЗАНН. Посоченото място, на което е
извършено административното нарушение е в достатъчна степен
индивидуализирано.
Нарушението е било заснето с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „Multa
Radar SD580“ с фабр.№ 00209D32D4F9 притежаваща
удостоверение да одобрен тип средство за измерване от 08.12.2010 г. (лист 21 от
делото). Същата била преминала последваща проверка и е била технически изправна
(протокол за проверка №20-С-ИСИС/21.05.2019 г. (на лист 19 от делото). В
настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на
контролен орган, е съставен акт за установяване на административно нарушение,
тъй като санкцията на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни
наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в този
случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за
нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на
извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за
поставянето на знак Е-24 –изискване на
чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо
средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018г ). Поставен е бил знак Е-24
съгласно протокол (лист 18 от делото), който да предупреждавал водачите на МПС,
че в участъка работи стационарна камера.
Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна
отговорност. Жалбоподателят Л. е посочил себе си в декларация по чл.188 от ЗДвП като водач на
процесното МПС. Не са постъпили възражения в тази насока.
В
разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016 г. в
сила от 21.01.2017 г.)
действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е
била предвидена санкция глоба в размер на 700 лева. Следва
да се отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона
административни наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване
по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не
съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват.
В хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на защита
на санкционираното лице.
Налице са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т.
6, пр. 1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното
постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се
защитава, и в административнотаказателното и в съдебното производство.
Към момента е настъпила законодателна промяна и
в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което
на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80
лева.
При
този изход на спора основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена и да бъде осъден жалбоподателя да плати в полза на ОДМВР-Бургас разноски
за ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание
чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №20-0769-001244 от 10.04.2020г издадено
от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на Г.Н.Л.
с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е
бил лишен от управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА Г.Н.Л. с ЕГН
********** *** да заплати на ОДМВР-Бургас разноски по ЮК възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева съгласно
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд–гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.