РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110126538 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са установителни иск от „Софийска вода“ АД срещу С. М. М. по чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 904.21 лева,
представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води за периода 28.04.2021г. – 28.07.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.10.2022г., както и иск чл.422 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр.чл.86 от Закона за задълженията и договорите за мораторна лихва в размер на
1086.66 лева за периода 29.05.2021 г. – 28.07.2022 г., за имот - апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., вх. Б, ет. 1, за която сума е заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.11.2022г. по ч.гр.д.№ 56758/2022г. на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител като собственик на доставената за
процесния имот- апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, блок .., вх. Б, ет. 1,
вода и извършената услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е погасил
задължението си да заплати предоставените водоснабдителни и канализационни
услуги. Твърди, че друг състав на съда е постановил решение, с което е установил
наличието на облигационна връзка между страните по делото. Релевира, че между
страните са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на посочената
1
услуга, като в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка и има
открита партида с № **********. Заявява, че ответникът е обвързан от ОУ и дължи
заплащане, за което е изпаднал в забава. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителен иск за търсените вземания с проведено заповедно
производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
56758/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Представя
доказателства. Прави искане за допускане на комплексна счетоводно-техническа
експертиза. Претендира разноски.
Ответникът С. М. М. – редовно уведомена за депозираната срещу нея искова
молба, в указания срок не е подала писмен отговор.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода
и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно
определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството,
приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно
чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
От приложената по делото справка от Агенция по вписванията се извежда, че по
силата на две правни сделки – договор за покупко-продажба, обективирани в
нотариален акт, вписан под дв.вх. № .../16.12.2002г. и №12249/24.03.2005г., имотът е
придобит изцяло от ответника С. М.. Обстоятелството, че именно ответникът е
собственик на имота не се оспорва в процеса. Ответника не е подал отговор на
исковата молба, а в депозираното становище във връзка с доклада не твърди факт /че
не е собственик на имота/, а обосновава доказателствената стойност на представеното
доказателство. На съдебния състав е известна съдебната практика, цитирана в
становището, но намира в този случай, представеното доказателство, липсата на
2
последващи вписвания, касаещи собствеността върху имота, ведно с изводите в
счетоводната част на представеното комплексно заключение, че партидата има за
титуляр С. М. М., за достатъчни при доказване на факта, че собственик на имота е
ответникът. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се
състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията,
както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания,
отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45
ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими
имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят
е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право
по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се
извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както
и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля,
изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията
и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка
с дата 28.06.2022г., която не е оспорена от ответника, е годна да установи
притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с
ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника
/твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните
в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период
притежаваното от него вещно право е било отчуждено/прехвърлено другиму.
Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо
страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги,
дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид изложеното, ответника, като собственик на имота, се явява страна по
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено
изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като
потребител, ответника има задължението да заплащат на падежа задължението си към
оператора на ВиК услугите.
По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
вещите лица по която са установили, че:
Имотът представлява обособена част от жилищна сграда с изградени
комуникации, в това число е водоснабден и е с изградена канализация. Намира се
в жилищна сграда в режим на етажна собственост, като сградната инсталация е с
3
изградени главни вертикални водопроводни и канализационни клонове и в него се
потребяват услугите на оператора;
Количеството потребена за процесния период вода е формирана въз основа на
регулярност на реалните отчети по реда на чл. 39, ал. 1 вр. чл. 35 от Наредба № 4
до 05.11.2019г. Посочено е, че фактурираните количества за процесния период са
общо 327.228 куб.м., в това число 267 куб.м. потребление и 60.228 куб.м. „общо
потребление“. Отбелязано е, че общото потребление е в нормативни граници –
под 20% от отчетените по водомерните устройства, както и че месечното
потребление, определено по показания на монтираните водомери варира в
сравнително тесни граници, като средното месечно потребление е 18.80 куб.м.
Начислената за периода 28.04.2021г. – 28.07.2022г. сума за потребените услуги
възлиза в размер на 874.96 лева, от които 827.88 лева главница и 47.08 лева
мораторна лихва;
През процесния период няма данни за извършвани плащания.
В о.с.з. вещите лица поясняват, че през процесния период количествата са на база
реални отчети и изискването по Наредбата за тяхната регулярност е изпълнено. Заявява
се, че карнети са им представени, които били на електронен носител. Според вещото
лице-счетоводител, лихвата е в по-малък размер и вероятно разликата касае стари
суми, върху които е начислявана търсената лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл.
35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.
м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи е предвидено ползваните Ви К услуги да се заплащат само
въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От
това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно и сред
които настоящият случай не попада. От приетото заключение на комплексната
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и обосновано, се налага извод, че количеството доставено в имота на
ищеца вода е отчетено и стойността му е начислена съобразно нормативните
изисквания на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, а именно
4
чл. 32 и чл. 35 от същата, както и съобразно раздел ІІ на ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от "Софийска вода" АД. Заключението е изготвено въз основа
на представените по делото документи, както и на допълнително проверени документи
– електронни карнети по индивидуалната и общата партида и няма пречка да се ползва
от съда при липса на приобщаване на изследваните документи, доколкото няма
изискване за тяхното прилагане, освен при оспорване, каквото не е направено.
Неоснователно е и възражението на въззивника за недължимост на сумите по
процесните фактури поради липса на доказателства за отчитане на водомерите в
присъствието на потребителя, тъй като съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/109. 2004
г. изискването за подписване на карнета за отчитане на общия и индивидуалните
водомери от потребителя не важи в случаите на отчитане по електронен път, каквото е
било отчитането в случая. За неоснователно се приема и възражението, че стойността
на услугата е презюмирана, а не реално начислена, след като от заключението по
комплексната експертиза се установява, че начисленията се основават на реално
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител по електронен път, ерго
услугата е била предоставяна и отчитана по предвидения ред.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен по основание, а
от там – основателен по основание се явява и акцесорния иск за моратнорна лихва
върху търсената главница. По отношение на размера, съдът съобрази, че според
заключението по комплексната съдебно-счетоводна експертиза начислената за периода
28.04.2021г. – 28.07.2022г. сума за потребените услуги възлиза в размер на 874.96 лева,
от които 827.88 лева главница и 47.08 лева мораторна лихва. Заключението дава
стойностно изражение наползваното количество вода съобразно техническата част на
експертизата, поради което се ползва от съдебния състав при изграждане на
фактическите изводи. Съобразявайки дадените стойности, предявените искове се
явяват доказани по размер за посочените суми, а за разликата над тях – предявените
искове подлежат на отхвърляне. Сумата за главница се присъжда със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК като законна последица от
уважаване на иска.
Несвоевременно е заявено възражението за погасяване на вземането по давност с
изтичане на три годишен срок от изискуемостта на вземанията. Съгласно постановките
на т. 4 от тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС преклузията за релевиране на възражение за погасителна давност настъпва с
изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. В случая, исковата молба
е връчена на ответника на 02.08.2023г., писмен отговор не е постъпил, а възражението
за погасителна давност е заявено едва след получаване на доклада по чл. 140 ГПК със
становище от 09.11.2023г. Възражение за погасяване на вземанията по давност не се
релевира и в подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, което е бланкетно и не
5
съдържа обосновка. Ето защо този съдебен състав намира, че релевираното едва след
изтичане на срока отговора на исковата възражение за погасяване на вземането по
давност е преклудирано и не следва да бъде обсъждана по същество неговата
основателност.
В заключение, съобразявайки изложеното по-горе предявените искове следва да
бъдат уважени за сумите от 827.88 лева главница и 47.08 лева мораторна лихва, а за
разликата над тях до пълния искан размер – да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилата на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като ответника е дал повод за завеждане на делото, доколкото
не е платил търсената сума, включително онази част от нея, която не се дължи.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 838.63 лева, от които 89.82 лева по
заповедното производство (39.81 лева ДТ и 50.00 лева ЮВ) и 739.81 лева – в исковия
процес (39.81 лева ДТ, 600.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева ЮВ, дължимо
по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП). От тях в тежест на ответника съобразно
уважената част от исковете се присъжда сумата от 364.60 лева, от които 39.47 лева по
ч.гр.д.№ 56758/2022г. на СРС, 55 състав, и 325.13 лева – по настоящото дело.
Ответника своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА процесуално представителство на ответника в
хода на исковото производство. В тази хипотеза възнаграждението се присъжда на
адвоката в размер, определен от съда съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП в минимален размер
от 100.00 лева. Съобразно размера на отхвърлената част от иска адвокатското
възнаграждение възлиза на 56.05 лева.
Разноски в заповедното производство за подаване на възражение не се претендират
и няма данни да са сторени, доколкото възражението е подадено лично от ответника,
поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „Д.“ блок ..., вх. Б, ет. 1, ап. ..., дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ...,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
32835/15.11.2022г. по ч.гр.д. № 56758/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от
6
827.88 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 28.04.2021г. –
28.07.2022г. и за имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, блок
..., вх. Б, ет. 1, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК
– 19.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния
искан размер от 904.21 лева като неоснователен и недоказан;
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86 от Закона за задълженията и
договорите за мораторна лихва върху главницата в размер на 47.08 лева за
периода 29.05.2021 г. – 28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
тази сума до пълния искан размер от 1086.66 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. М. М., ЕГН **********, да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ..., сумата 364.60 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от исковете, от които 39.47 лева по ч.гр.д.№ 56758/2022г. на СРС, 55
състав, и 325.13 лева – по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „Софийска вода“
АД, ЕИК ..., да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността гр. София, ул. „Г.“ № ..., сумата от 56.05 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за оказано на ответника С.
М. М. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7