Р Е Ш Е Н И Е
№1008/31.5.2023г.
Град Пловдив, 31.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, ІV състав, в открито
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1160 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на К.Х. Д.Х., гражданин на Сирия, срещу решение № 6757 от 05.04.2023
г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с
което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателят
иска да се отмени оспореното решение, което според него е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Съображения по съществото на спора са изложени в
представените писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси пряко и
неблагоприятно са засегнати от това решение, в преклузивния 14-дневен срок от
връчването му (л.15) и срещу решение по чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ, което
съгласно чл.84, ал.3 ЗУБ може да се обжалва пред административния съд по
настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Жалбоподателят е регистриран на 26.01.2023
г. (регистрационен лист и приложения – л.76-90) въз основа на молбата си от 26.01.2023
г. (л.92-93) за предоставяне на международна закрила в Република България. На
30.03.2023 г. с жалбоподателя е проведено интервю (протокол – л.53-57), в което
е заявил, че е напуснал нелегално Сирия заради войната, че не членува в
политически партии, не е бил арестуван никъде, не е бил осъждан и няма заведени
съдебни дела срещу него, не е имал проблеми с властите, не е бил жертва на
насилие и не е имало заплахи спрямо него, не е имал проблеми като кюрд или във
връзка с религията му, не е участвал във военни формирования, не е отбил
военната си служба.
Във връзка с образуваното производство за
предоставяне на международна закрила и изискана информация от ДАНС агенцията е
отговорила на председателя на ДАБ с писмо от 29.03.2023 г. (л.58), че ДАНС
разполага с информация, че лицето, регистрирано като К.Х. Д.Х., роден на *** г.
в Сирия, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му
бъде предоставена закрила в Република България.
В хода на производството за предоставяне
на международна закрила от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ са издадени
справки за общото положение и актуалната обществено-политическа и икономическа
обстановка в Сирийската арабска република (л.17-28) и Република Турция
(л.29-51), включително за положението на сирийските бежанци в Турция.
Въз основа на преценка на събраните по
преписката доказателства интервюиращият орган е дал становище на чужденеца да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
След преценка на доказателствата и
становищата на другите органи зам.-председателят на ДАБ е издал оспореното
решение № 6757 от 05.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с
което е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
жалбоподателя, тъй като е налице становище на ДАНС, с което се възразява да му бъде
предоставена закрила в Република България, защото представлява заплаха за
националната сигурност. Тъй като становището на ДАНС е издадено на основание
чл.41, ал.1, т.1 ЗДАНС и чл.58, ал.10 ЗУБ, от една страна, а от друга страна,
ДАНС е специализиран орган, който притежава изключителна компетентност да
извършва преценка за наличие на обстоятелствата по чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4
ЗУБ и неговото становище е задължително и обвързващо, зам.-председателят на ДАБ
е приел, че в случая са налице основанията по чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 ЗУБ
за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, както и са
налице основания за приложение на чл.4, ал.4 ЗУБ и чл.21, § 2 и § 3 от
Квалификационната директива, респ. чл.33, ал.2 от Женевската конвенция, за
невъзможност да се ползва правото за забрана за връщане на чужденец, търсещ
закрила, който представлява заплаха за националната сигурност на държавата, в
която се намира.
В
хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като
страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на
материалния закон.
При
тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания
за неговата отмяна.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното решение на всички основания по чл.146 АПК съдът
намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, надлежно
оправомощен въз основа на заповед № 03-15 от 03.05.2022 г. на председателя на
ДАБ (л.52), с която заповед на заместник-председателя са делегирани
правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4 ЗУБ. Съгласно чл.48, ал.1, т.1 и 4 ЗУБ председателят
на Държавната агенция за бежанците
предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република
България; отнема временна закрила
в случаите по чл.17, ал.5; взема решения по други молби на чужденците, на които
е открито производство за предоставяне на международна закрила или им е
предоставена такава закрила в Република България. От друга страна, съгласно
чл.52 ЗУБ председателят на ДАБ може да делегира правомощията си по чл.48, ал.1,
т.1-4 и 6 и във връзка с дейностите по чл.53, т.12, с изключение на
правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на ДАБ.
Въз основа на цитираните правни норми може да се направи обоснован извод, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което са изложени
фактическите и правните основания за неговото издаване и което съдържа всички
задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила по издаване на оспореното решение, започнало по инициатива на самия
жалбоподател, с когото е проведено интервю в присъствието на преводач. Спазен е
срокът по чл.75, ал.1 ЗУБ за вземане на решение от председателя на ДАБ.
Жалбоподателят е бил уведомен за издаденото решение и в срок е упражнил правото
си да го обжалва пред съда. Т.е., в хода на производството по издаване на
оспореното решение не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са нарушили правото на
участие или правото на защита на адресата на акта или които биха могли да
повлияят върху формираното от административния орган волеизявление.
При издаване на оспореното решение е
спазен материалният закон.
При произнасяне по молбата за международна закрила административният орган
е преценил всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се
ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие –
в случая това е Република Турция.
Съгласно чл.12, ал.1 т.6 ЗУБ статут на
бежанец не се предоставя на чужденец,
за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха
за националната сигурност. Съгласно чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ хуманитарен статут не
се предоставя на чужденец,
за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха
за обществото или за националната сигурност.
Безспорен факт по делото е полученото становище
от ДАНС, че при тях е налична информация, според която жалбоподателят
представлява заплаха за националната сигурност. Следователно в случая безспорно
е установено наличието на предпоставките на чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 ЗУБ,
при проявлението на които на търсещия закрила трябва да се откаже нейното
предоставяне – както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Нормите
на чл.12, ал.1, т.6 и ал.2, т.4 ЗУБ са императивни и не позволяват вземане на
друго решение. Административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка за начина, по
който следва да изпълни вмененото му от закона задължение, защото единственото
възможно поведение е да издаде решение за отказ за предоставяне на статут на
бежанец и на хуманитарен статут.
Действително
както националният закон (чл.4, ал.3 ЗУБ), така и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13
декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети
държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена
международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които
отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на
предоставената закрила, предвиждат забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Но е вярно
също, че чл.4, ал.4 ЗУБ и чл.17, §1, б.“г“ от Директива 2011/95/ЕС От правото
на забрана за връщане не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото
има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност.
Т.е., административният орган е приложил правилно материалния закон и в тази
насока, като решението съдържа обосновани и подробни мотиви защо жалбоподателят
не може да се ползва от това право. Ето защо и наведените в този смисъл
възражения в жалбата са изцяло неоснователни.
Водим
от всичко изложено, съдът намира, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Х.
Д.Х., ЛНЧ **********, гражданин на Сирия, срещу решение № 15457 от 24.10.2022
г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с
което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К.Х.
Д.Х..
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: