№ 10545
гр. София, 24.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20241110206922 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – С. К. Д., редовно призован, се явява доведен от
Следствения арест на бул.„Г.М.ДИМИТРОВ“ № 42 и с АДВ. С. М..
ОБВИНЯЕМИЯТ – Д. К. Ц., редовно уведомен, се явява лично, доведен
от Следствения арест на бул.„Г.М.ДИМИТРОВ“ № 42 и с АДВ. Я. С..
СРП - редовно уведомена, представлява се от прокурор И. И.
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемите лица по справка лична карта:
С. К. Д. – ЕГН:**********, българин, българско гражданство, с начално
образование, неженен, осъждан, не работи, с адрес: с.Градец, ********
Д. К. Ц. – ЕГН: **********, българин, българско гражданство, завършен
6–ти клас, неженен, осъждан, работи, с адрес: с.Градец, ********№178
Съдът разяснява правата на обвиняемите лица по реда на чл. 55, чл.115,
чл.274 и чл.275 от НПК.
ОБВИНЯЕМИТЕ/поотделно/: Разбрахме правата си.
Искания за отводи
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда и съдебния
1
секретар.
Искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИТЕ/поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
следствие.
АДВ.М./АДВ.С.: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че са налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с молбите на С. К. Д. и Д. К. Ц. чрез процесуалните и
представители за изменение на МНО от „Задължени под стража” в по-лека
такава.
Прочете се
АДВ. М.: Поддържам молбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Поддържам молбата.
АДВ.С.: Поддържам молбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбите.
Искания за доказателства.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи, съдържащи се в ДП №
166 /2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 2485/2024 г. описа на СРП.
СЪДЪТ, оглед изявленията на страните, че нямат искания за
доказателства и констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа
страна на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. М.: Ще помоля да измените мярка за неотклонение на подзащитния
ми С. К. Д. от „Задържане под стража“ в по –лека такава, включително и
следващата по тежест „Домашен арест“, която е приравнена с най–тежката
2
мярка за неотклонение. Обвиняемият С. К. Д. е задържан на 28.01.2024 г.,
като с определение на СРС, 103 състав от 30.01.2024 г., по отношение на него
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която той изтърпява
към настоящия момент. Защитата не спори относно обоснованото
предположение, но считам че с оглед изтеклия период от време опасността от
извършване на друго престъпление е силно намаляла, тя може да бъде
преодоляна чрез различна от тази мярка за неотклонение. Отделно от това
запознавайки се с материалите по делото, непосредствено преди съдебното
заседание се констатира, че в един значителен период от време е налична
СОЕ със заключение на инкриминираните туби с моторно масло, експертна
справка по отношение на рамата на лекия автомобил и постановления за
разделяне на производството. Не считам, че дело, което не се отличава с
никаква фактическа и правна стойност, по което има задържани лица, следва
да бъде работено по този начин от органите на досъдебното производство, тъй
като тази дела се работят приоритетно. В рамките на 4/четири/ месеца
обвиняемият Д. вече можеше да изтърпява присъда, той е признал вината си и
не е осуетявал повеждането на разследването. По нататъшно изпълняване на
най–тежката мярка за неотклонение се явява ненужна, репресивно и се
превръща в предварително изтърпяване на наказанието. Това е пореден
случай, в който обвиняеми лица да бъдат задържани за максималния срок от
описан НПК, без да бъдат провеждани с тях активни процесуално следствени
действия и да се чака изтичане на срока за отмяна мярка за неотклонение.
По делото не са налице данни, от които да се установява, че обвиняемият
може да се укрие, той е с установен адрес, на който пребивава и от където би
могъл да бъде призован при необходимост. Предвид обремененото съдебно
минало и фактът, че обвиняемият Д. няма средства, считам че най – адекватна
би била мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се контролира с
електронно устройство, като по този начин ще бъде защитен общественият
интерес, а от друга страна ще бъдат спазени и правата на обвиняемите. Той
няма да има право да напуска адреса без разрешение от прокурор.
Предвид изложеното моля да измените мярка за неотклонение на С. К. Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Поддържам казаното от защитника ми. Искам да
добавя, че преди четири месеца дадоха указания и от там не е работено с нас.
Ако може да ми бъде изменена мярка за неотклонение в по–лека такава.
АДВ.С.: Присъединявам се към позицията на колегата. Изминалият срок
на престой на подзащитният ми Д. К. Ц. към настоящия момент е абсолютно
необоснован.
Може да се напрани обосновано предположение, че същият е извършил
деянието, по което му е повдигнато обвинение, но изминалият период от
време е онзи фактор, който в настоящия случай отменя вероятността от
извършване на ново престъпление.
Подзащитният ми е с обременено съдебно минало, но считам, че престоят
му не е обоснован и трябва да му се наложи по– лека мярка за неотклонение и
3
с оглед на факта, че същият има постоянен адрес, грижи се за дете и не би
било проблем да се замени настоящата мярка от „Задържане под стража“ с
„Домашен арест“. Считам, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ да
бъде контролиран с електронно устройство би била адекватна.
Въз основана на извършените процесуално следствени действия престоят
им е необоснован и неразумен, защото няма за какво да бъдат задържани към
настоящият момент. Досъдебното производство е фактически приключило и
по лека – мярка за неотклонение няма попречи на развитието и
приключването на това досъдебното производство и вкарването с ОА в съда,
ако се стигне до това развитие на процеса.
Моля да по – лека мярка за неотклонение същия заслужава това.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Поддържам моя защитник и откакто съм задържан е
много време, моля за по – лека мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам така направените искания за изменение на
мерките за неотклонение по отношение на двамата обвиняеми Д. К. Ц. и С. К.
Д..
Същите са привлечени към наказателна отговорност с постановление от
28.01.2024 г. на СРП за извършени престъпления против собствеността, а
именно кражби в условията на опасен рецидив. С протоколно определение от
30.01.2024 г. на 103, състав, СРС по отношение на двамата е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена с определение на СГС от
06.02.2024 г.
На 13.02.2024 г. делото е постъпило в СРП, като на 22.02.2024 г. са
постъпили молби отново за изменение на мярката за неотклонение, такава
молба е постъпила и на 21.03.2024 г. и делото е дадено на съд. СРС с
определение от 26.03.2024 г., потвърдено с определение на СГС от 02.04.2024
г., е оставил без уважение исканията за изменение на мерките за
неотклонение на двамата обвиняеми. Делото е било върнато в СРП на
22.04.2024 г., като се установяват редица издадени постановления от
наблюдаващия прокурор по отношение на разделяне на материалите по
делото и даване на указания за неговото приключване. Три седмици след това
отново са постъпили молби за изменение на мерките за неотклонение на
двамата обвиняеми, поради което е инициирано и настоящото производство.
В случая не са налице, че са изминали четири месеца от фактическото
задържане на двамата обвиняеми, доколкото срокът е равен на такова време.
Следва да посочи, че този период се явява прекомерен с оглед предмета на
доказване и множеството действия, които следва да бъдат извършени, с цел
установяване на престъпната деятелност на двамата обвиняеми, свързана с
това че и двамата се задържани в автомобил, който е предмет на
противозаконно отнемане на МПС и върху, който са поставени
регистрационни табели на друго МПС, което е установено по съответния
номер на рамата. Това са две отделни престъпления, които също следва да
бъдат разследвани и да бъде установена съпричастността на двамата
4
обвиняеми към тях, доколкото очевидно в днешното съдебно заседание
двамата обвиняеми посочиха актуални адреси в с.Градец. Това предполага да
се дошли на територията на гр.София именно управлявайки въпросното МПС,
в което са натоварени инкриминираните вещи, и с което е следвало да се
оттеглят. В тази връзка следва да посоча,че обвинението макар да не се
оспорва, съпричастността на двамата обвиняеми напълно се доказва от
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Не са настъпили
каквито и да е било промени след последните определения на СГС и СРС,
които да разколебават обвинителната теза. Това дали обвиняемите и защитата
желаят да сключат споразумение с представителя на прокуратурата, зависи
единствено от възможността да се постигне реално споразумение относно
размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на двамата
обвиняеми и чрез, които би могло да се постигнат целите, предвидени в чл.36
от НК. Наличието на обосновано предположение и степента му следва да бъде
изследвана както на базата на изминалия период от време, който считам, че не
е значителен, така и на всички други обстоятелства, свързани с предмета на
доказване, а именно броя, обема на тубите които са изнасяни, които
предполага, че същите не са изнесени на веднъж, което показва допълнителна
упоритост на обвиняемите.
На следващо място следва да бъдат посочени изключително утежнението
съдебно минало на двамата обвиняеми. Следва да посоча само, че по
отношение на обвиняемия Д. видно от справка съдимост последното
наказание изтърпяно на 30.04.2023 г., което е в размер на 3/три/години и
8/осем/ месеца и е изтърпяно 7/седем/ месеца преди да бъде извършено
настоящото деяние, за което търпи мярка за неотклонение. По отношение на
обвиняемия Ц. са налице данни, че последно му търпяно наказание е
приключило на 18.07.2023 г., видно от справка съдимост, което е около 6
/шест /месеца преди да бъде извършено настоящото деяние. Именно краткият
период от време, в който двамата обвиняеми са извършили ново
престъпление против собствеността, след изтърпяване на последните си
присъди, сочи на изключително завишена степен на обществена опасност.
Ако на двамата обвиняеми им бъде взета по–лека мярка за неотклонение,
същите отново ще извършат престъпление и двамата обвиняеми не посочиха
трудова ангажираност, която би могла да бъде проверена, не се установява
какъвто и да е източник на доходи от тях.
По отношение на пледоарията на адв. С., същият посочи, че обвиняемият
има дете, за което да се грижи, но при снемане на самоличност същият не
посочи такива данни. Защитата не предоставя доказателства относно това
обвиняемият Ц. да има дете, което да е припознал или да е родено по време на
брак, не се сочат и каквито и да е здравословни проблеми на някой от
близките му.
Доколкото се установява, че изключително кратки срокове след връщане
на физически на делото от поредната мярка за неотклонение, се депозират
отново молби с идентични искания, без да се сочат каквито и да е
5
новонастъпили доказателства. В тази връзка моля съда, съобразявайки, че
единствената адекватна мярка, с която биха могли да бъдат постигнати
целите, предвидени в чл.57 от НПК, както и по отношение на двамата
обвиняеми към настоящия момент, се явява именно мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Моля съдът да прецени, че следва да наложи
забрана и на двамата обвиняеми да подават нови молби, за изменение на
мярката за неотклонение в следващите два месеца. Считам, че това е
единствената адекватна възможност чрез, която делото може да приключи,
доколкото делото очевидно се намира в своя финален етап и постоянното му
предявяване пред съд, във връзка с производство по чл. 65 показва
невъзможност делото да приключи в разумен срок, каквото е изискването на
чл. 22, ал. 3 от НПК.
Предвид на всичко изложено, моля да оставите без уважение искането на
двамата обвиняеми за изменение на мерките им за неотклонение и да им
наложите забрана, да подават нови молби, освен ако не се касае за
здравословни причини през следващите два месеца.
АДВ. М./реплика/: Ще започна с това, че не мога да се съглася с доводите
на представителя на СРП по отношение на това, че поради упражняване на
процесуални права, не са извършвани процесуално следствени действия. НПК
е категоричен, че разследващите органи следва да провеждат процесуално
следствени действия дори когато делото се намира в съда.
Исканата забрана моля да имате предвид, че противоречи на Европейското
законодателство, тази норма вече на практика е неприложима, макар и да
съществува все още.
По отношение на твърденията и предположенията за съпричастност към
други престъпления на двамата обвиняеми, ние единствено в момента се
защитаваме срещу обвиненията, по които те са привлечени в това качество, а
дали ще има други обвинения е преценка на прокуратурата, тъй като към
момента такива няма.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемите.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Моля да ми бъде изменена мярка за неотклонение в
„Домашен арест“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Моля да ми измените мярка за неотклонение в
„Домашен арест“.
СЪДЪТ след като изслуша последната дума на обвиняемият се оттегли на
тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт.
СЛЕД съвещание съдът в присъствието на страните намира за установено
следното:
6
Производството е по реда на чл.65 от НПК, инициирано по молба на
обвиняемите С. К. Д. и Д. К. Ц. чрез техните защитници, за изменение на
взетата по отношение на тях мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека такава.
В съдебно заседание защитниците подържат така депозираните молби,
излагат сходни аргументи за тяхната основателност, като посочват, че срокът
за задържане се явява необоснован и същият е намалил опасността
обвиняемите да извършат престъпление до граници, позволяващи спрямо тях
да се въздейства с по–лека мярка за неотклонение. По отношение на
обвиняемия Д. К. Ц. се изтъкват доводи, че същият има дете, за което следва
да полага грижи. Правят се и оплаквания по отношение на обстоятелството,
че досъдебното производство не се води ритмично и с необходимия
приоритет. Посочват, че няма опасност двамата обвиняеми да се укрият,
поради което молят за по – лека мярка за неотклонение.
Обвиняемите в лична защита се придържат към заявеното от защитниците
си, като посочват че, по лека – мярка за неотклонение би изпълнила целите
си. В последната си дума молят за по – лека мярка за неотклонение.
СРП оспорва молбите, посочва, че срокът на задържане не е прекомерен
като се аргументира с обстоятелството, че делото се намирало в съда голяма
част от срока, в който обвиняемите са задържани по искане за вземане на
първоначална мярка за неотклонение, както и по молба за изменение на
същата, депозирана от защитниците. Посочват, че са налице данни за други
деяния, а обвиняемите са с обременено съдебно минало и срокът за
задържане не достатъчно да намали опасността от извършване на
престъпление.
Прокурорът предлага съдът да постанови забрана спрямо обвиняемите да
подават нови искания за изменение на мярката за неотклонение за срок от
2/два/ месеца, с оглед предоставяне на възможност разследването да
приключи.
В производството по реда на чл.65 от НПК, съдът следва да прецени
всички обстоятелства, обусловили извода на предходните съдебни инстанции
за вземане на най–тежката мярка за неотклонение, като направи анализ дали
са налице нови обстоятелства, които да навеждат на извода, че изпълняваната
мярка се явява неадекватна за да обезпечи целите, които НПК възлага. Съдът
следва да се произнесе и по всички предпоставки да бъде изпълнявана
съответната най–тежката мярка за неотклонение.
По отношение на обвиняемия Д. К. Ц. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл, 195, ал.1, т. 4, пр.1 и пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а спрямо обвиняемия С. К. Д. повдигнатото
обвинение е за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 1,
и пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. 29, ал. 1, б „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК което е тежко умишлено такова. Ето защо първата предпоставка
за изпълнение на съответната мярката за неотклонение продължава да е
7
налична. И двете обвинения касаят тежки умишлени престъпления, който се
наказват с лишаване от свобода повече от 5/пет/години, като първата
предпоставка за изпълняване на съответната мярка продължава да е налична.
От представената доказателствена съвкупност на този етап би могла да се
направи прелиминарна преценка за съпричастност на обвиняемите в
извършване на деянието, за което им е повдигнато обвинение. Тази преценка
е неокончателна, а предварителна такава, със силно занижен доказателствен
стандарт, несравним с този, касаещ произнасяне на съда с акт по същество по
внесено обвинение в съдебна фаза. Към момента изведеното от предходни
съдебни инстанции обосновано предположение не се разколебава, същото се
подкрепя от показанията на свидетеля очевидец Т., показанията на
полицейските служители М. и И., показанията на свидетеля В., който работи в
склада, от който се твърди да са отнети инкриминираните вещи. Съдът в тази
връзка намира, че втората предпоставка за изпълняване на взетата мярка за
неотклонение е налична.
Във връзка с опасността от укриване, съдът намира, че такава към
настоящия момент не е налична и не може да се изведе от материалите по
досъдебното производство, обвиняемите притежават документи за
самоличност, имат известни адреси в страна и няма данни, че биха се укрили
и биха възпрепятствали разследването.
Не така стои обаче въпросът с другата алтернативно дадена предпоставка,
а именно опасността от извършване на престъпление. Съдът следва да посочи,
че опасността от извършване на престъпление е налична и тя се явява реална
и с висок интензитет с оглед предходната съдимост и на двамата обвиняеми,
доколкото същите имат проследима назад във времето разнородна и трайна
престъпна деятелност, включваща предимно престъпления против
собствеността, против транспорта. По отношение на обвиняемия Д. част от
престъпленията се явяват извършени в условията на опасен рецидив, докато
за обвиняемия Ц. са налични данни за извършени документи престъпления,
както и такива против личността. На обвиняемите многократно са налагани
наказания лишаване от свобода, които са изтърпявани ефективно, като
същите не са въздействали благоприятно за превъзпитанието на обвиняемите
и мотивирането и на двамата да се съобразяват поведението си в обществото с
общоприетите норми. Видно е, че престъпленията против собствеността по
отношение и на двамата обвиняеми са противоправен метод за набавяне на
доходи по незаконен начин и начин за препитание. Следва да се посочи, че в
настоящото производство обвиненията и срещу двамата касаят отново
престъпления против собствеността, а именно квалифицирана кражба, която
по отношение на обвиняемия Д. се твърди да е извършена в условията на
опасен рецидив.
Видно от свидетелството за съдимост и на двамата, същите се твърди да са
извършили деянието, за което им е повдигнато обвинение в настоящото
производство в изключително кратък срок след изтърпяване на предходно
8
наложено наказание „Лишаване от свобода“, което само по себе си ги
характеризира като личности с изключително завишена степен на обществена
опасност, разпростираща се и върху самото деяние, за което им е повдигнато
обвинение. Самото деяние се характеризира с обществена опасност,
надвишаваща подобни деяния що се отнася и до твърдения механизъм на
извършване, множеството на брой квалифициращи обстоятелства, както и
това, че се касае за твърдяна задружна престъпна дейност от вида на
съучастието в условията на съизвършителство. Всичко гореизложено
мотивира настоящия състав да приеме, че изпълняваната към момента мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ се явява единствената възможна,
която да противодейства на така изведената във висок интензитет опасност от
извършване на престъпление. Друга по–лека мярка за неотклонение не би
била в състояние да обезпечи целта на мерките за неотклонение, предвидени
в НПК.
Що се отнася до срокът на задържане следва да се посочи, че според
настоящия съдебен състав същият не се явява непропорционален, доколкото
са касае за фактическо задържане по – малко от четири месеца, противно на
изложеното в молбите е изтекъл по– малко от половината на максималният
срок на задържане, предвиден в НПК. Продължаващото задържане само по
себе си, както посочва практиката на ЕСПЧ, намалява опасността от
извършване на престъпление спрямо обвиняемите, но в случая срокът на
задържане в рамките на малко повече от три месеца, не е достатъчен за да се
приеме, че тази опасност е намаляла.
Действително делото в рамките на тези три месеца се е намирало на
разположение както на СРС, така и на СГС за произнасяне по искането за
първоначално вземане на мярка за неотклонение, така и по молба за
изменение на мярка за неотклонение по отношение на двамата обвиняеми.
Това няма как да не се отчете като обективно възпрепятстващо извършването
на действия по разследването, които е видно, че са продължили макар и без
делото да е било на разположение на разследващите органи. Към настоящия
момент самият срок на разследване не се явява необосновано дълъг и е видно,
че досъдебното производство е към края си, като предстои прецизиране на
обвинението спрямо двамата обвиняеми с оглед депозираната СОЕ в съда.
Следва да се има предвид, че както е посочил и предходен състав на СГС в
производство по чл.65 от НПК, мерките за неотклонение имат за цел
осуетяване на възможността обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, а не са функция на начина на водене на разследването и
неговата продължителност, а целят защита на останалите членове на
обществото и обезпечаване развитието на наказателното производство.
По отношение на твърдението, че обвиняемия Ц. има дете, за което желае
да полага грижи, съдът следва да посочи, че по делото няма данни, а и дори
обвиняемият да е родител, той не е единственият, който може да полага
грижи за детето си. Това обстоятелство не може да се яви мотив за изменение
на изпълняваната към момента мярка за неотклонение.
9
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни
твърденията на защитниците, че срокът на задържане се явява
непропорционален на изведената опасност от извършване на престъпление,
поради което намира, че към настоящия момент единствената адекватна
мярка за неотклонение се явява изпълняваната към момента най–тежка
такава.
По отношение на искането на СРП за налагане на забрана на двамата
обвиняеми да подават молби за изменение на изпълняваната МНО спрямо
тях, съдът намира, че съм настоящия момент не се налага вземането на тази
крайна мярка. За малко повече от три месеца са подадени едва две молби
включително и настоящата, което не може да се приеме за злоупотреба с
процесуални права, създаващи пречки към приключване на разследването.
Съдът намира, че липсата на такава забрана и възможността отново да бъде
подадена молба би изиграло и дисциплиниращ ефект по отношение на
органите на досъдебното производство да приключат разследването в разумен
срок и да се стигне до стадия– Действия на прокурора след приключване на
разследването. Съдът намира, че не следва да бъде уважавано искането на
прокуратурата за налагане на забрана на обвиняемите в следващите два
месеца да подават молби за изменение на изпълняваната мярка за
неотклонение спрямо тях.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение
на обвиняемия С. К. Д. – ЕГН:**********, по ДП № 166 /2024 г. по описа на
02 РУ-СДВР, пр. пр. № 2485/2024 г. описа на СРП.
ОСТАВЯ без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение
на обвиняемия Д. К. Ц. – ЕГН: **********, по ДП № 166 /2024 г. по описа на
02 РУ-СДВР, пр. пр. № 2485/2024 г. описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване или протестиране
от страните пред СГС в 3 – дневен, срок считано от днес.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СГС за 28.05.2024 г.
от 10:00 ч., за която дата и час - страните уведомени в съдебно заседание.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 09:53 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10