Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр. Габрово, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в
открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ
: В. Генжова
Г.Косева
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова В. гр.д. № 412 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София,ул.“П.Дертлиев“ № 25,офис сграда
Лабиринт, ет.2,офис 4 ,чрез юрисконсулт В.Л. против Решение № 240/30.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 41/2020г. на ГРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск срещу В.Н.Р. за сумите: - главница
над уважения размер от 8450,53 лв. и до пълния предявен размер от 9379,37 лв., за договорна лихва в размер
на 554,27 лв. за периода 21.01.2018г. – 20.03.2019г., обезщетение за забава в
размер на 370,68 лв. за периода от 21.01.2018г. до датата на подаване
заявлението в съда, както и в частта, с която не са присъдени разноски в пълен
размер, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5275/02.10.2019г. по ч.гр.д.
№ 1852/2019г. на ГРС, възоснова на договор за потребителски паричен кредит №
2853106 от 17.08.2017г. Релевират се оплаквания за нарушение на
съдопроизводствените правила - съдът незаконосъобразно приел, че не са налице
основания за постановяване на решение при признание на иска, въпреки
неоспорването на твърденията в исковата молба от ответницата и заявяване, че
дължи всички претендирани суми. Неправилно при извършената служебна проверка за
нищожност на клаузите на договора приел, че договорът и погасителния план
са разпечатани на шрифт по-малък от 12,
в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, което водело до нищожност на
целия договор и на осн. чл. 23 от ЗПК се дължи връщане само чистата стойност на
кредита. Изводите на съда били неправилни, доколкото съдът не посочил как е достигнал до извод, че
шрифтът на договора е под 12, без да изиска оригинала да договора или да вземе
компетентно мнение по този въпрос, чрез назначаване на съответната експертиза
Съдът не указал на ищеца, че в негова
доказателствена тежест е
установяване размера на шрифта на процесния договор. Освен това не
предоставил възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства
в тази насока. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички императивни
изисквания залегнали в ЗПК, поради което и извода на съда в обратен смисъл е
необоснован.
Претендира
се отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло.
Ответницата по
иска е взела становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на
данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на
страните, Габровският окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима, а по
същество за основателна по следните
съображения:
Не се спори по делото, че ответницата е получила от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – София по договор за потребителски паричен
кредит 2853106 одобрен на 17.08.2017г. и подписан на
18.08.2017г. сумата от 10 000.97 лв.. В договора изрично е записано, че кредита
е отпуснат при фиксиран ГЛП от 9.90 % и ГПР 10.14%, като общият дължим размер
за възстановяване е в размер на 12 489.92 лв. Ответницата е следвало да
върне кредита,заедно с дължимата лихва на 50 равни месечни вноски, последната
от които е била дължима на 21.09.2021г. В първите девет вноски са включени само
съответната част от възнаградителната лихва, а останалите 41 вноски, всяка в
размер на 289,65 лв., представлява сбор от съответната част от главницата и
възнаградителната лихва.
Вземането на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – София спрямо ответницата В.Р. е било прехвърлено
с договор за цесия на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД –
София. Цесията е била съобщена на ответницата редовно на 26.07.2019г.Съобразно
чл. 13, ал.2,б.“а“ от Общите условия, които са неразделна част от договора за
кредит и са подписани от ответницата, при неплащане на две последователни
месечни вноски кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост на всички свои вземания по кредита. Не е спорно,а
и се установява от представените от ищеца и неоспорени справки за движение по процесния договор за кредит, че ответницата е спряла плащанията по кредита
на 21.08.2018г., като към този момент е била заплатила обща сума по договора в
размер на 1550,44 лв. С писмо получено
от ответницата на 26.07.2019г. ищецът е обявил предсрочна изискуемост на
кредита. Няма данни и не се твърди сумите по процесния договор за кредит извън
погасената част да за били заплатени от ответницата , т.е. останали са
неизплатени 9379,37 лв. главница ; 554,27 лв. възнаградителна лихва за периода
21.01.2018г. до 20.03.2019г. /датата на прехвърляне на задължението/; и 370,68
лв. обезщетение за забава за периода 21.01.2018г. до 30.09.2019г..
Ответницата в открито
съдебно заседание проведено пред първоинстанционния съд на 30.06.2020г. е
заявила, че признава иска, не оспорва обстоятелствата на исковата молба и е
заявила, че дължи процесната сума.
От своя страна
ищецът още с исковата молба е направил
искане за постановяване на решение при признание на иска, ако постъпи такова.
При тези данни и
съобразно доказателствата по делото,
първоинстанционният съд , доколкото признатото право съобразно чл. 237,
ал.3, т.1 ГПК не противоречи на закона или добрите нрави, е следвало да
постанови решение при признание на иска.
Изложените от
районния съд мотиви за противоречие на договора, погасителният план
и общите условия с разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК , тъй като са разпечатани
на шрифт по-малък от 12 поради което е
обявен целият договор за нищожен не се
споделят от настоящата инстанция. Действително съдът е бил длъжен и е следвало
служебно да провери за нищожност на договора за кредит, така както са дадени
задължителните указания в т.1 и т.3 от ТР №1/9.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС1 дори в хипотезата на постановяване решение при условията на чл.
237 ГПК. Изводите му обаче, за нарушение по
чл. 10, ал.1 ЗПК са необосновани,
доколкото е постановил решението си върху предположение, че договора е
разпечатан на шрифт по-малък от 12 ,не е било установено по делото но надлежен начин, чрез експертиза или чрез
изискване на оригинала на договора. Приложеното заверено копие на договора,
общите условия и погасителния план са
ясни и четливи, което е и целта на залегналото в чл. 10, ал.1 от ЗПК изискване,
а именно, да може кредитополучателят да разбере по ясен и достъпен начин
условията, при които получава кредита.
С оглед на
изложеното, ще следва първоинстанционното решение да бъде отменено в
отхвърлената част, като на ищеца се признае за установено, че ответницата му
дължи още: - сумата от 982,84 лв. главница ;- сумата от 554,27 лв.
възнаградителна лихва за периода 21.01.2018г. до 20.03.2019г.; - сумата от
370,68 лв. мораторна лихва за периода 21.01.2018г.-29.09.2019г., както и
разноски за заповедното производство още 55.10 лв.
На ищеца„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД- София следва да бъдат присъдени разноски в
първоинстанционното и настоящото производство както следва: - още 316,40 лв. за
исковото производство пред
първоинстанционния съд , както и 187.08 лв. разноски във въззивното
производство, от които 37.08 лв. д.т. и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание
изложеното и чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА, Решение № 240/30.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 41/2020г. на ГРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.Н.Р. иск за признаване за установено, че ответницата
дължи сумите: - главница над уважения размер от 8450,53 лв. и до пълния
предявен размер от 9379,37 лв., за
договорна лихва в размер на 554,27 лв. за периода 21.01.2018г. – 20.03.2019г.,
обезщетение за забава в размер на 370,68 лв. за периода от 21.01.2018г. до
29.092019г, както и в частта, с която не са присъдени разноски в пълен размер,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , че В.Н.Р., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 още и сумата
от 928,84 лв./деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/
-главница, ведно със законната лихва считано 29.09.2019г. и до окончателното
й изплащане; - сумата от 554,27 лв./
петстотин петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ възнаградителна
лихва за периода 21.01.2018г. до 20.03.2019г.; - сумата от 370,68 лв./ триста и
седемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ мораторна лихва за периода
21.01.2018г.-29.09.2019г., произтичащи от неизпълнение на договор за
потребителски кредит № 2853106., прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 240 ЗЗД, за
които е издадена заповед за изпълнение № 5275/02.10.2019г. по ч.гр.д. №
1852/2019г. на ГРС на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Н.Р., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 още и сумата от 55.10 лв./ петдесет и пет лева и десет стотинки/
разноски в заповедното производство; още и сумата от 316,40 лв. / триста и шестнадесет
лева и четиридесет стотинки/ в исковото производство пред първоинстанционния
съд , както и 187.08 лв. / сто осемдесет и седем лева и осем стотинки/ разноски
във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: