О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр.
Хасково, 10.04.2020 г.
Окръжен
съд - Хасково,
НО, I-ви
въззивен
наказателен
състав, в
открито съдебно
заседание на десети
март две
хиляди и двадесета
година, в
следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФИЛИП
ФИЛИПОВ
МАРИЯ
ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на
секретаря Галя
Кирилова и в
присъствието
на прокурора Цвета
Пазаитова,
като
разгледа
докладваното
от младши съдия
Мария
Иванова-Георгиева
ВЧНД № 79 по
описа за 2020г., за
да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на
глава XXI от НПК.
С
протоколно
определение
№ 30 от 27.01.2020г,
постановено
по ЧНД № 852 по
описа за 2019г. на
Районен съд –
Свиленград
на осъдения И.С.И.
по реда на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е
определено
общо
най-тежко
наказание по
пет присъди
(по НОХД № 1655 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, НОХД
№ 2167 по описа за
2017г. на РС-Русе и
НОХД № 1942 по описа
за 2018г. на
РС-Русе, НОХД
№ 134 по описа за
2018г. на РС-Павликени
и НОХД
№ 594 по описа
за 2018г. на РС-Свиленград),
като е
наложено
общо
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 2 (две)
години и 8
(осем) месеца,
увеличено на
основание чл.
24 от НК с още 4 (четири)
месеца, като
е
присъединено
и наказание
„Глоба“ в
размер на 1000
(хиляда) лева. На
основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е
постановено
наложеното
общо и
увеличено
наказание
„Лишаване от
свобода“ да
се изтърпи
при
първоначален
„строг“ режим. Приспаднати
са
предварителните
задържания
на основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, както и
времето, през
което
осъденият И.
е търпял
наказания
„Лишаване от
свобода“ по
групираните
присъди на
основание чл.
25, ал. 2 от НК.
Постановено
е да се
изтърпят
изцяло, ефективно
и отделно
наложените
по НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе
наказания
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 1 (една)
година и 6
(шест) месеца
и „Глоба“ в
размер на 1000
(хиляда) лева,
като
наказанието
„Лишаване от
свобода“ да
бъде
изтърпяно
при
първоначален
„строг“ режим.
Срещу
определението
в
законоустановения
срок е
постъпил протест
на Районна
прокуратура –
Свиленград, с
който се иска
изменение на
определение №
30 от 27.01.2020г.,
постановено
по ЧНД № 852 по
описа за 2019г. на
РС-Свиленград
като бъде
увеличен
размера на
наложеното
общо наказание
„Лишаване от
свобода“ на
осъдения И.С.И.
с 1 (една)
година на
основание чл.
24 от НК. Посочва
се, че
постановеното
определение е
неправилно и
незаконосъобразно,
тъй като
първоинстанционният
съд не е взел
предвид, че
осъденият е
лице с висока
степен на
обществена
опасност (многократно
осъждан),
престъпните
деяния са извършени
в
сравнително
кратък
интервал от
време, след
изтърпяването
на наложени наказания
по предходни
осъждания,
както и че
всички
групирани
наказания са
за умишлени
престъпления,
като две от
тях са тежки
и с тях са причинени
вреди на
значителна
стойност. В протеста
се
аргументира,
че с
увеличаване на
наложеното
общо
наказание с 1
(една) година
биха се
постигнали
целите на
индивидуалната
и
генералната
превенция и
така определено
наказанието
би се явило
справедливо.
В
законоустановения
срок срещу
постъпилия
протест не са
подадени
писмени
възражения.
Пред
въззивния
съд
представител
на Окръжна
прокуратура –
Хасково
заявява, че
поддържа
протеста на
РП – Свиленград
изцяло по
изложените в
него доводи.
Допълва, че
действително
част от
престъпленията,
за които са
наложени
групираните
наказания, са
такива по чл.
343в, ал. 2 от НК,
тоест не са
тежки по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК,
но размерът
на наложените
за тях
наказания не
е малък –
най-лекото е
наказание
„Лишаване от свобода“
за срок от 1
(една) година
и 6 (шест) месеца.
В този смисъл
намира за
правилно
направеното
групиране на
наказания по
реда на чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, но с оглед
обществената
опасност на
осъдения,
правилно и
справедливо
би било увеличаване
на
наложеното
общо
най-тежко
наказание с 1
(една) година.
Осъденият И.И.,
редовно
призован за
открито
съдебно заседание,
не се довежда
от органите
на ОЗ „Охрана“ –
гр. Хасково. В
депозирана
молба изразява
нежелание да
участва в
производството
пред
въззивната
инстанция.
Със същата
взема
становище по
правилността
на протестирания
съдебен акт и
моли за
неговото потвърждаване.
Защитникът
на осъдения И.,
адвокат Д.Т.,
пледира за
оставяне без
уважение на
депозирания
частен протест,
тъй като
намира
атакувания
съдебен акт
за мотивиран,
обоснован и
законосъобразен.
Моли за
потвърждаване
на
протестираното
определение.
Съдът,
като
съобрази
изложените
от страните
доводи и
възражения и
служебно
провери
законосъобразността
и правилността
на
постановеното
определение,
намира за
установено
следното:
Производството
по ЧНД № 852 по
описа за 2019г. на
РС-Свиленград
е образувано
по
предложение на
РП-Свиленград
за групиране
на последните
пет наложени наказания
на осъдения И.С.И.
и определяне
на общо
най-тежко
наказание, което
на основание
чл. 24 от НК да
бъде увеличено.
Видно от
справката и
бюлетините
за съдимост И.С.И.
е осъждан
многократно
за
престъпления
от общ
характер, като
основно това
са такива
против
собствеността
(измама) и по
транспорта
(управляване
на МПС без
съответното
свидетелство
за управление).
Със
споразумение
№ 86 от 09.03.2006г.,
постановено
по НОХД № 73 по
описа за 2006г. на
РС-Айтос,
влязло в сила
на 09.03.2006г., на
осъденият И.
е наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 6
месеца, като
изтърпяването
на наказанието
е отложено за
изпитателен
срок от 3
години.
С присъда № 519
от 01.11.2007г.,
постановена
по НОХД № 3330 по
описа за 2007г. на
РС-Варна,
влязла в сила
на 05.03.2008г., за
извършени на 07.11.2006г.
и на 12.11.2006г.
престъпление
е наложено
едно общо
наказание
„Лишаване от
свобода“ в
размер на 11
месеца. С
присъдата на
основание чл.
68, ал. 1 от НК е
приведено в
изпълнение
наложеното
по НОХД № 73 по
описа за 2006г. на
РС-Айтос
наказание.
Последователно
е
постановявано
отделното
изтърпяване
на
наложените
наказания по
НОХД № 73 по
описа за 2006г. на
РС-Айтос и по
НОХД № 3330 по
описа за 2007г. на
РС-Варна,
след
извършване на
групиране на
наказанията
по други
осъждания.
Наложените
наказания по
НОХД № 2120 по
описа за 2009г. на
РС-Русе и
НОХД № 242 по
описа за 2009г. на
РС-Исперих са
групирани и
определеното
общо наказание
е изтърпяно
на 12.04.2010г.
С
определение
№ 476 от 10.04.2011г.,
постановено
по ЧНД № 840 по
описа за 2011г. на
РС-Русе на
осъдения И. е
определено
общо
наказание
между наложените
му такива по
НОХД № 685 по
описа за 2009г. на
РС-Троян,
НОХД № 1490 по
описа за 2010г. на
РС-Русе, НОХД
№ 2110 по описа за
2010г. на РС-Русе,
НОХД № 5 по
описа за 2011г. на
РС-Разград и
НОХД № 718 по
описа за 2011г. на
РС-Русе, като
е
постановено
отделното
изтърпяване
на
наказанията
по НОХД № 73 по
описа за 2006г. на РС-Айтос
и по НОХД № 3330 по
описа за 2007г. на
РС-Варна.
Същото е
изтърпяно на
07.11.2013г.
Със
споразумение
№ 164 от 05.08.2016г.,
постановено
по НОХД № 1089 по
описа за 2016г. на
РС-Казанлък
на И.С.И. е
наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 11
месеца за
извършено на
21.04.2016г. престъпление
по чл. 211, пр. 3 вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК.
Наказанието
е изтърпяно
на 02.03.2017г.
Следователно
релевантни
за
настоящото производство
са
последващите
осъждания, подредени
по
хронология
на влизане в
сила, както
следва:
1.
по
НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, в
сила от 19.10.2017г. за
престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено
на 07.07.2017г., му е
наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 1
година и 6
месеца и наказание
„Глоба“ в
размер на 1000
лева;
2.
по
НОХД № 1655 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, в
сила от 01.12.2017г. за
престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено
на 15.07.2017г., му е
наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 1
година и 8
месеца и наказание
„Глоба“ в
размер на 1000
лева;
3.
по
НОХД № 2167 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, в
сила от 04.12.2017г. за
престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено
на 20.09.2017г., му е
наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 1
година и 6
месеца и наказание
„Глоба“ в
размер на 800
лева;
4.
по
НОХД № 134 по
описа за 2018г. на
РС-Русе, в
сила от 24.04.2018г. за
престъпление
по чл. 211, пр. 3 вр.
чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, извършено
на 23-24.10.2017г., му е
наложено
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 2
години и 6
месеца;
5.
по
НОХД № 1942 по
описа за 2018г. на
РС-Русе, в
сила от 30.01.2019г. за
престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено
на 17.08.2017г., му е
наложено наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 2
години и
наказание
„Глоба“ в
размер на 1000
лева;
6.
по
НОХД № 594 по
описа за 2018г. на
РС-Свиленград,
в сила от 13.12.2019г.
за
престъпление
по чл. 211, пр. 2 вр.
чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК,
извършено на
01.09.2017г., му е
наложено
наказание „Лишаване
от свобода“
за срок от 2
години и 8 месеца.
С
определение
№ 30 от 27.01.2020г,
постановено
по ЧНД № 852 по
описа за 2019г. на
Районен съд –
Свиленград
на осъдения И.С.И.
по реда на чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
от НК е
определено
общо
най-тежко
наказание за
петте осъждания,
обхванати от
предложението
на РП-Свиленград, като е
увеличено на
основание чл.
24 от НК и е
присъединено
наказание
„Глоба“ в
размер на 1000
(хиляда) лева.
Постановено
е наложеното
общо и
увеличено
наказание
„Лишаване от
свобода“ да
се изтърпи
при
първоначален
„строг“ режим.
Приспаднати
са
предварителните
задържания,
както и
времето, през
което
осъденият е търпял
наказания
„Лишаване от
свобода“ по
групираните
присъди.
Постановено
е да се изтърпят
изцяло,
ефективно и
отделно
наложените
по НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе наказания.
Въз
основа на
така
установената
фактическа
обстановка,
настоящият
съдебен
състав,
достигна до
следните
правни
изводи:
Протестът
се явява
процесуално
допустим, като
подаден от
легитимирана
страна, в законоустановения
срок и срещу
акт, подлежащ
на въззивна
проверка.
Разгледан по
същество се
явява
частично
основателен.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от НК,
ако с едно
деяние са
извършени
няколко престъпления
или ако едно
лице е
извършило няколко
отделни
престъпления,
преди да е
имало влязла
в сила
присъда, за
което и да е
от тях съдът,
след като
определи
наказанията
за всяко
престъпление
отделно,
налага
най-тежкото
от тях.
Посоченото
правило за
групиране на
наказанията, наложени
за
престъпления,
извършени в
условията на
съвкупност,
намира
приложение и когато
лицето е
осъдено с
отделни
присъди.
Първоинстанционният
съд правилно
е отчел, че
между
присъдите
(споразуменията)
на осъдения И.
по
НОХД № 1655 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, НОХД
№ 2167 по описа за
2017г. на РС-Русе и
НОХД № 1942 по
описа за 2018г. на
РС-Русе, НОХД
№ 134 по описа за
2018г. на
РС-Павликени
и НОХД № 594 по
описа за 2018г. на
РС-Свиленград
са налице
основанията по
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК за
налагане на
общо най-тежко
наказания,
доколкото са
за деяния,
извършени в
условията на
реална
съвкупност –
преди, за
което и да е
от тях, да има
влязла в сила
присъда,
както и че
направеното
групиране е
най-благоприятно
за осъдения.
В
производство
по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК съдът
не е длъжен
да се
произнесе
само по
направеното
искане или
предложение,
а следва да
извърши
преценка
относно
възможните
варианти за
определяне
на общо
наказание по
една или повече
съвкупности
при спазване
на принципа за
най-благоприятното
съчетание.
Правилно първоинстанционният
съд е
извършил
групиране на
наказанията
по
посочените
пет осъждания,
определил е
общо
най-тежко
наказание
между тях и е
постановил
отделно
изтърпяване
на това
наказание,
което е извън
тях, макар да е
възможно
извършването
на друго
съчетание.
Условията по
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК са
налични и
между
присъдите по
НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, НОХД
№ 1655 по описа за
2017г. на РС-Русе,
НОХД № 2167 по описа
за 2017г. на
РС-Русе, НОХД
№ 1942 по описа за
2018г. на РС-Русе и
НОХД № 594 по
описа за 2018г. на
РС-Свиленград,
като общото
най-тежкото
наказание е
отново в
размер на 2
години и 8
месеца, но
наказанието
по НОХД № 134 по
описа за 2018г. на
РС-Павликени
ще следва да
се изтърпи
отделно, а то
е в размер на 2
години и 6
месеца.
Съответно този
вариант на
групиране
правилно е
отчетен като
по-неблагоприятен
за осъдения.
Първоинстанционният
съд след извършване
на групиране
на
наказанията
е наложил
най-тежкото
наказание
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 2
години и 8
месеца, което
е било определено
по НОХД № 594 по
описа за 2018г. на
РС-Свиленград.
На основание
чл. 23, ал. 3 от НК
правилно е
присъединено
наказанието
„Глоба“ в
размер от 1 000
лева, тъй
като когато
се определя
общо
наказание за
две или
повече
престъпления,
при което за
едни са
наложени
наказания
„Лишаване от свобода“
и „Глоба“, а за
други само
наказание „Лишаване
от свобода“,
следва да се
определи
най-тежкото
наказание
лишаване от свобода
и към него
задължително
се присъединява
наказанието
„Глоба“.
Същевременно
когато има
наложени
няколко
наказания
„Глоба“ при
определяне
на
най-тежкото
наказание се
присъединява
наказанието
„Глоба“ в най-голям
размер.
Основният
спор по
делото се
отнася до
прилагането
на чл. 24 от НК и
увеличаването
на
наказанието
„Лишаване от
свобода“ с 1
година, а не
както
първоинстанционният
съд е
постановил –
с 4 месеца.
Районният
съд е
аргументирал
необходимостта
от увеличаване
на
определеното
общо
най-тежко
наказание
със
завишената
обществена
опасност на
осъдения,
изводима от
приетата по
делото
справка за
съдимост. При
определянето
на размера, с
който следва
да бъде
увеличено наказанието,
първоинстанционният
съд е изложил
своите
съображения
относно вида
на извършените
престъпления,
възстановяването
на вредите от
деянията
против
собствеността,
както и
младата
възраст на
осъдения и е преценил,
че
посочените
обстоятелства
обуславят
увеличаване
на
определеното
общо
най-тежко наказание
с 4 месеца.
Настоящата
въззивна
инстанция намира
така
направеното
увеличение
за неправилно
и
незаконосъобразно.
Видно от
приетите по
делото
справка за
съдимост и
бюлетини за
съдимост
осъденото лице
е с усложнено
съдебно
минало.
Осъденият И.
е изтърпял
последно
наложеното
му наказание
„Лишаване от
свобода“ на 05.03.2017г.
и е извършил
първото от
обсъжданите
деяния на 07.07.2017г.
Краткият
период между
изтърпяване
на наложеното
му наказание
и
извършването
на ново
престъпление
водят до
извод, че с
предходно
определените
санкции не са
били
постигнати
целите по чл. 36
от НК, а
именно – поправяне
и
превъзпитание
на осъдения
към спазване
законите и
добрите
нрави,
предупредително
въздействие
върху него,
отнемане на
възможността
за извършване
на други престъпления
и
възпитателно
и
предупредително
въздействие
върху
другите
членове на
обществото.
Освен
малкия
интервал от
време между
изтърпяване
на предходно
наказание и
извършване
на следващо
престъпление,
самите последващи
деяния,
наказанията,
по които са предмет
на протестираното
определение,
са
осъществени
в
изключително
кратък период.
Престъплението
по
НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе е
извършено на 07.07.2017г.,
по НОХД № 1655 по
описа за 2017г. на
РС-Русе - на 15.07.2017г.,
по НОХД № 1942 по описа
за 2018г. на
РС-Русе – на 17.08.2017г.,
по НОХД
№ 594 по описа
за 2018г. на
РС-Свиленград
– на 01.09.2017г., по
НОХД № 2167 по
описа за 2017г. на
РС-Русе – на 20.09.2017г.
и по НОХД № 134 по
описа за 2018г. на
РС-Павликени - на 23-24.10.2017г.,
тоест всички
са извършени
в период от 4
месеца.
Същевременно
при
разрешаване
на въпроса за
прилагането
на чл. 24 от НК
освен
предишните
осъждания,
времето на
извършване,
последователността
и броя на
престъпленията
от
съвкупността,
следва да се
има предвид и
тежестта на
извършените
престъпления.
Действително
само две от
инкриминираните
деяние се
определят
като тежки
престъпления
съгласно чл. 93,
т. 7 от НК. Това
са
извършените престъпления
против
собствеността.
Останалите
престъпления
са против
транспорта и
по-конкретно
такива по чл.
343в, ал. 2 от НК. Съгласно
посочената
разпоредба е
инкриминирано
управлението
на моторно
превозно
средство без
съответното
свидетелство
за
управление в
едногодишен
срок от
наказването
му по
административен
ред за такова
деяние. Следователно
от обективна
страна, за да
бъде изпълнен
състава на
престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК, е
необходимо
деецът да е
бил наказван
за същото по
административен
ред. Съответно
макар
престъпленията
по чл. 343в, ал. 2 от НК
да не са
тежки такива,
тоест да е
предвидено
наказание
лишаване от
свобода
повече от пет
години,
доживотен затвор
или
доживотен
затвор без
замяна, извършването
им е свързано
с
демонстриране
на нежелание
за спазване
на
установените
правила за
поведение –
веднъж вече е
наказван за същото
деяние по
административен
ред. В допълнение
следва да се
посочи, че
определените
наказания за
извършените
престъпления
по чл. 343в, ал. 2 от НК не са леки,
напротив
всички те са
определени
над средния
размер към максималния,
предвиден
такъв.
Изложеното
налага извод
за
приложение
на чл. 24 от НК.
Групират се
пет присъди
(споразумения)
за умишлени
престъпления,
включително
тежки по
смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК,
свързани със
засягане на
правото на
собственост
и на правилата
за движение
по пътищата,
извършени в
изключително
кратък
интервал от
време, след
изтърпяване
на наказание
по предходно
осъждане.
Всичко това
сочи на завишена
степен на
обществена
опасност на
осъденото
лице и
обусловя
необходимостта
от засилване
на
наказателната
репресия за постигане
целите на
наказанието.
Осъденото
лице е демонстрирало
трайно
престъпно
поведение, насочено
към извършване
на
престъпления
от един и
същи вид, нежелание
да се поправи
и да
съобразява
поведението
си със
законите и
добрите
нрави. На
осъденото
лице следва
да се покаже,
че чрез
налагането
на едно общо
наказание не
се толерира
извършване
на множество
престъпление
и макар да се
определя
общо
най-тежко
наказание за
тях
поведението
му е укоримо
и обществено
неприемливо.
Поради това
наложеното
общо най-тежко
наказание се
явява
неспособно
да постигне
целите на
специалната
превенция по чл. 36
от НК и
следва да
бъде
увеличено с 10
месеца, който
размер е
съобразен с
изискванията
на чл. 24 от НК
(увеличението
е до една
втора от
определеното
общо
най-тежко
наказание, не
надминава
сбора от
отделните
наказания и максималния
размер за
този вид
наказание). Следователно
протестираното
определение
следва да се
измени
относно
размера на
увеличението
по чл. 24 от НК
като определеното
общо
най-тежко
наказание следва
да се увеличи
с 10 месеца, а не
както е
постановил
първоинстанционният
съд с 4 месеца.
Определеното
общо
най-тежко
наказание увеличено
по чл. 24 от НК
следва да се
изтърпи при
първоначален
„строг“ режим
на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС,
доколкото
наложеното
наказание е
за умишлени
престъпления
и не са
изтекли
повече от 5
години от
изтърпяване
на предходно
наложено
наказание „Лишаване
от свобода“,
чието
изпълнение
не е отлагано
по реда на чл. 66
от НК.
Първоинстанционният
съд при
постановяване
на протестираното
определение
е съобразил разпоредбите
на чл. 25, ал. 2 от НК и чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК и е
приспаднал
от
определеното
общо най-тежко
наказание
предварителните
задържания,
както и
времето, през
което
осъденият И.
е търпял
наказание
„Лишаване от
свобода“ по
групираните
присъди
(споразумения).
Правилно е
постановено
да се
изтърпят
изцяло,
ефективно и
отделно наложените
по НОХД № 1564 по
описа за 2017г. на
РС-Русе наказания
„Лишаване от
свобода“ за
срок от 1 (една)
година и 6
(шест) месеца
при първоначален
„строг“ режим
и „Глоба“ в
размер на 1000
(хиляда) лева,
но
първоинстанционният
съд не е следвало
да посочва,
че следва да
се търпят
след
определеното
общо
наказание.
С
оглед
изложеното
въззивният
състав намира,
че
постановеното
от
първоинстанционния
съд
определение
е частично неправилно,
поради което
следва да
бъде изменено
досежно
размера на
увеличението
на
наказанието
по чл. 24 от НК.
Така
мотивиран и
на основание чл. 334, т. 3,
вр. с чл.
337, ал. 2, т. 1 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
определение
№ 30 от 27.01.2020г,
постановено
по ЧНД № 852 по
описа за 2019г. на
Районен съд –
Свиленград в
частта
относно
приложението
на чл. 24 от НК като:
УВЕЛИЧАВА
на
основание чл.
24 от НК
определеното
на осъдения И.С.И.,
ЕГН **********,*** общо
най-тежко
наказание
„Лишаване от
свобода“
между
наложените наказания
по
НОХД № 1655 по
описа за 2017г. на
РС-Русе, НОХД
№ 2167 по описа за
2017г. на РС-Русе и
НОХД № 1942 по
описа за 2018г. на
РС-Русе, НОХД
№ 134 по описа за
2018г. на
РС-Павликени
и НОХД
№ 594 по описа
за 2018г. на
РС-Свиленград
с още 6 месеца
/над
увеличаването
от
първоинстанционния
съд с 4 месеца/
или общо с 10
месеца.
ПОСТАНОВЯА
на
основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
определеното
и увеличено
наказание
„Лишаване от
свобода“ в
размер на 3
(три) години и 6
(шест) месеца
да бъде
изтърпяно
при
първоначален
„строг“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА
определението
в останалата
му част.
Определението
не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.