ПРОТОКОЛ
№ 338
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600283 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – частен обвинител Б. Р. М.; Ш. А. М.; С. Б. М.; Р. М.
Х.; Б. С. Х. – не се явяват и Б. Х. А. – не се явява, редовно призовани, за
всички се явява адв. ИВ. Б..
Не се явява адв. Я. С..
Явява се преводачът М. А..
Тъй като не се явява Б. А., за която е призован преводачът, същият се
освободи от залата със съгласието на страните, на който се издаде и РКО за
сумата от 20.00 лева.
В момента се явява адв. С. – има пуснато заявление от моите
доверители, с което оттеглят пълномощното, остава само за А..
Адв. Б. – явявам се за Б. М.; Ш. М.; С. М.; Р. Х. и Б. С. Х.. Знаят за
делото, няма да се явяват. Няма да се явявам за Б. А..
Жалбоподателят – частен обвинител Б. Х. А. не се явява редовно
призована, за нея се явява адв. Я. С..
1
Адв. С. – тя няма да се явява, нямаме нужда от преводач.
Преводачът М. А. СЕ ОСВОБОДИ от залата.
Подсъдимият М. М. М. – лично и с адв. Л. Б..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – да се даде ход.
Адв. С. – моля да се даде ход.
Адв. Б. – моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямам нови искания.
Адв. Б. – нямаме искания и доказателства.
Адв. С. – нямаме искания и доказателства.
Адв. Б. – нямаме искания.
Съдът, с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
присъда на Окръжен съд К. с която подс. М. М. е признат за виновен за
престъпления, за които му е наложено наказание лишаване от свобода с
приложение на чл. 66 НК и лишаване от правоуправление, като в тази част се
атакува присъдата пред Вас. Считам присъдата за обоснована и
законосъобразна. Изследвал е съдът фактическата обстановка, която е приел
като такава, делото е протекло при условията на чл. 371 ал. 2 НПК с
признаване на вината и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, който
е внесен в съда. Съдът е направил пълен преглед на всички доказателства,
2
събрани по реда на чл. 371 ал. 1 т. 2 НПК признание на подсъдимия,
експертизите и свидетелските показания, които кореспондират с установената
фактическата обстановка. Установена е причинната връзка между деянието и
вредоносния резултат от изготвената СМАЕ и химическите експертизи, които
отричат наличието на наркотични вещества, алкохол и упойващи вещества в
кръвта както на пострадалия, така и на подсъдимия.
Съдът е обсъдил правната страна, като е приел за правилна
квалификацията по чл. 343г ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 20 като нарушен
от ЗДП. Експертизата е установила, че скоростта е била несъобразена с
осветеността, тя е трябвало да бъде около 50 км/ч., а е била 120 км/ч. и в
съвкупност и като резултат от двете нарушения и на двамата водачи
експертизата е приела, че са се поставили в положение, в което не са могли да
избегнат ПТП-то и случилото се е било логично в следствие от поведението и
на двамата водачи.
Съдът е отчел и множество смекчаващи вината обстоятелства при
определяне на наказанието – трудова ангажираност, чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, признание на вината, като е наложил едно
наказание 2 години и 3 месеца, което с редукцията на чл. 58а НК е получил
наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с приложение на чл.
66 НК.
Подробно съдът е обсъдил и възраженията на поверениците на частното
обвинение за неприложението на чл. 66 и евентуално ефективното
изтърпяване на наказанието, но считам че съдът правилно е приел при
съвкупната преценка на обстоятелствата определя ниската обществена
опасност на дееца и действията на превенцията спрямо него и генерална
такава ще бъде постигнато с едно условно наказание. Отчетено е и
поведението на пострадалия, който също е допринесъл за ПТП-то с този
резултат. В тази насока предлагам да потвърдите присъдата изцяло.
Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, считам че първоинстанционната
присъда следва да бъде отменена по нашата въззивна жалба, подробни
съображения сме изложили защо. Считаме на първо място приложението на
чл. 66 НК за неправилно. Конкретно няма да се спирам, но фактическата
обстановка е ясна, но в случая имаме едно ПТП, което безспорно на мястото,
където е станало се намира извън населено място, но фактически това е
3
мястото, което е границата между населено място и извън населено място,
което се вижда от една указателна табела. В 4-тата по ред допълнителна АТЕ
вещото лице е изчислило една скорост, която до края на населеното място
подсъдимият се е движил със 101,6 км/ч., която е основополагаща по
отношение на резултата. От там нататък, поради нощното време, поради
късите светлини, пострадалият е нямало как да реагира, защото той е
започнал да навлиза в пътя с предимство. Вещото отговаря, че ако
подсъдимият се е движил с разрешената в населено място до 50 км/ч скорост,
то двете МПС въобще нямало да достигнат до конфликтна точка, тъй като
автомобилът на пострадалия е щял да навлезне в дясното платно и е щял да
бъде изпреварен от автомобила на подсъдимия. Механизмът също е изяснен.
Вън от това считам, че при постановяване на присъдата си съдът не е обърнал
внимание на генералната превенция по чл. 36 НК и това доведе до оформяне
на една неоправдана снизходителност както по отношение размера на
наказанието лишаване от свобода, така и за условното осъждане. Поради,
което ще моля да уважите въззивната ни жалба, да отмените присъдата на ОС
като увеличите наказанието на подсъдимия и отмените прилагането на
условното осъждане по чл. 66 ал. 1 НК, както и да завишите кумулативно
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС в максимално
предвидения срок, както сме искали и пред ОС, и пред Вас с въззивната
жалба.
Моля да ни присъдите разноски.
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, напълно се солидаризирам с
казаното от колегата С. и изложеното във въззивната жалба, искам да добавя
само, че оплакването ни е само за определеното наказание от ОС К. на
подсъдимия, което е крайно несправедливо, изключително занижено и
абсолютно снизходително. Оплакваме се от явна несправедливост на тази
присъда и най-вече от мотивите, където се индивидуализира наказанието и
неговото определяне. Не можем да се съгласим с част от мотивите към
постановената присъда, касаещо и съпричиняването от страна на пострадалия
при извършването на нарушението. Видите ли имало съпричиняване, и то
било значително съществено, уважаеми апелативни съдии, съпричиняването в
наказателно- правен аспект не може да бъде квалифицирано, както е направил
ОС, като значително съществено. Колегата обясни защо такова не е налично,
4
защото ние считаме, че пострадалият е имал правомерно поведение,
провокирано от обстоятелството, че навлизайки в път с предимство, който
маршрут е бил обичаен за него, както и съдът е описал в мотивите си, той е
знаел своето задължение, но така или иначе подсъдимият заради високата
скорост, която развил, на къси светлини в една тъмна част на денонощието, е
създал такава пътна обстановка, която пострадалият нито е могъл да
възприеме като такава, за да не се достигне до нарушение на ЗДП и от негова
страна. Поради това считам, че съпричиняване не е налично особено от
категорията на съществените или изключителните, в този смисъл е
практиката на ВКС и ще посоча като пример Р № 321/2021 г. по н. д.
1673/2011 г. на ВКС. Действително ОС К. определяйки и мотивирайки
наложеното наказание казва, че той не е имал някакви други съществени
нарушения на ЗДП, т. е. превъзходен водач на МПС. Считам този мотив също
за компрометиран от наличните доказателства, защото по делото има справка
за нарушител – водач на МПС, от която е видно че подсъдимият многократно
е наказван за нарушения по административен ред за нарушения по ЗДП и
считам, че не е редно те да бъдат квалифицирани като несъществени, по-
съществени и по не съществени няма, както и за наказанията няма. Аз
считам, че поведението на подсъдимия като водач на МПС, ситуацията, която
е създал е в причинна връзка с настъпилото ПТП и най-вече с настъпилия
вредоносен резултат, за който на пострадалия не бива да му се вменява вина,
поради което считам първоинстанционната присъда за крайно занижена. По
този вид дела и съдебната практика показва, че присъда от този вид и размер
така изключително рядко се налага и то при многобройни смекчаващи
обстоятелства, каквито в случая не са налице, изразила съм и несъгласие с
предложението на Окръжна прокуратура.
Ето защо ще моля да ревизирате първоинстанционния съдебен акт, като
уважите въззивната жалба, депозирана от колегата и поддържана от мен, от
страна на наследниците на пострадалия.
Моля за решение в този смисъл, като претендираме и разноските за
настоящото производство така, както са в документите за правна помощ.
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна. Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд е възприел и обосновал правилна
5
фактическа обстановка, която за нас е и безспорна. Направил е правилни
изводи относно съставомерността на деянието, правната квалификация,
размера на наказанието и начина на изпълнението му.
Вещото лице е посочило и извело като основен извод и съдът го е
възприел, че първопричината за настъпването на ПТП-то е навлизането в
габаритите на път 1-5 и неосигуряване предимство на движещите се по него
ППС от страна на л. а. О. управляван от пострадалия М.. Вината на
подсъдимия, която безспорно е налична и тя е санкционирана от съда е в
това, че той попадайки в опасна пътна обстановка не е предотвратил
настъпването на ПТП, а той не е направил това, тъй като се е движел с
превишена и несъобразена скорост от 120,85 км/ч, тя надвишава допустимата
90 км/ч с 35.85 км. Той и да се движеше с допустимата скорост от 90 км/ч
ПТП-то щеше да настъпи въпреки това, тъй като безопасната скорост би
трябвало да бъде 50,18 км/ч. Съдът правилно е обърнал внимание на
съпричиняването от пострадалия и то е квалифицирано от уважаемия
първоинстанционен съд, като съпричиняване в значителна степен и
съществено съпричиняване. Няма легално определение на понятието
съпричиняване на престъпен резултат, но то има степен, и в случая то е в
максимална степен и не случайно съдът го е квалифицирал като съществено
такова и това е имал предвид при определяне размера на наказанието
лишаване от свобода и най-важното той го е отчел това обстоятелство и при
начина на изтърпяване на наказанието.
Беше обърнато внимание на това, че в справката за водач от КАТ К. са
отбелязани 5 нарушения и е редно те да бъдат назовани, тъй като само две от
тях са за превишаване на скоростта до 10 км/ч, едно е за липса на триъгълник,
едно е за движение без светлини през деня и последното е за неправилно
паркиране. Правилно съдът е констатирал и извел изводи, че всички те са за
незначителни нарушения на ЗДП и не би следвало да имат съществено
утежняващо отговорността значение.
Относно въззивната жалба в нея са развити три оплаквания като на
първо място се твърди, че подсъдимият е управлявал със скорост повече от
два пъти от допустимата за в населено място. Безспорно е, че ПТП-то е
настъпило извън населеното място и допустимата скорост там е 90 км, и
превишението на тази скорост е в рамките на 30,85 км, което за нас разбира
6
се не е извинително и не е незначително, но в случая водещото е
несъобразената скорост с пътните условия.
Оспорва се и размерът на наказанието, като се твърди че е неправилно
занижено и неправилно е приложен институтът на условното осъждане.
Според нас и в тази насока не са изложени някакви аргументи за такъв извод
и в двете посоки съдът е направил законосъобразни изводи и относно размера
на наказанието и относно начина на изпълнение.
Последното съображение във въззивната жалба е, че се касае за деяние
с изключително тежка обществена опасност и изключително тежък резултат,
причинена е смърт – да, това е вярно, но тези две обстоятелства са съобразени
от инкриминирания текст, по който подсъдимият беше признат за виновен и
няма как да утежни вината му, тъй като отговаря в рамките на наказателния
текст, който е определен правилно и вината е отмерена правилно по този
текст. Във връзка с всичко това Ви молим да потвърдите присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна, обоснована и законосъобразна.
ПОДСЪДИМИЯТ ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с това, което каза
адвокатът ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
М. М. М. – не съм искал да стане така, много съжалявам за случилото
се.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 10:22 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7