№ 1458
гр. Варна, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900514 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, подадена
от Р. Г. Н. от гр.Варна срещу СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че Р. Г. Н. не дължи на СИТИ КЕШ ООД
както следва: сумата в размер на 36999,20лв, представляваща неустойка за непредставено
обезпечение на осн. чл.11 от договор за паричен заем Финстарт дискаунт от 31.12.18г.;
сумата в размер на 1600лв, представляваща разходи за събиране на просрочени задължения
на осн. чл.17, ал.2 от договор за паричен заем Финстарт дискаунт от 31.12.18г.; сумата в
размер на 3500лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 10% от отпусната сума на осн. чл.17, ал.4 от договор за паричен заем Финстарт
дискаунт от 31.12.18г.
Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба и уточняващата
такава и извършвайки проверка за допустимостта на така предявените искове, намира
същите за процесуално недопустими по следните съображения:
Ищцата основава активната си легитимация с твърдението, че е ипотекарен
длъжник по договор за учредяване на договорна ипотека, като страни по договора за
паричен заем, задълженията по който са обезпечени с договорната ипотека, са заемател
К.С.Н. и заемодател Сити кеш ООД. С подадената уточняваща молба ищцата изрично
заявява, че предявява само искове за недължимост от нея на суми по договора за паричен
заем, позовавайки се на нищожност на отделни негови клаузи. Качеството на ипотекарен
длъжник, каквото се сочи, че има ищцата, не води обаче до възникване на солидарност по
отношение на задълженията, поети с цитирания договор за заем, а само поражда задължение
за лицето, учредило ипотеката, да търпи публична продан върху имота.
С предявяването на така формулираните отрицателни установителни искове
ипотекарният длъжник-ищец се стреми да отрече със сила на пресъдено нещо
съществуването на свои задължения по договора за заем, без обаче да се твърди, че е страна
1
по това правоотношение, респ. че е поел каквито и да е задължения по него. Ето защо след
като ищцата няма качеството на длъжник по материалното правоотношение, породило
обезпечените от нея вземания, то за последната липсва правен интерес от предприетата
защита за установяване недължимост от нея на процесните суми, произтичащи от договора
за заем.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че производството като
недопустимо следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№514 по описа за 2022год. на ВОС,
на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2