Решение по дело №2872/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 19.03.2021г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2872 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.220 КТ с цена на иска 1103,80 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М.против А.Д.М., ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на база сключен трудов договор №48 от 01.02.2020г. въз основа на оперативна програма „***“ съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, като А.М. е бил назначен на длъжността „***“. Трудовият договор е бил сключен на осн.чл. 68,ал.1, т.1 от КТ - срочен - за срок от 12 месеца , със срок на изпитване - 6 месеца уговорен в полза на работодателя. Твърди, че на 20.02.2020г. ответника по своя инициатива и желание, се е явил в офиса на работодателя си и е поискал да подаде предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. По искане на А.М. такова е изготвено по данните, които той е заявил, след което А.М. собственоръчно е изписал името, адреса си и ЕГН, подписал е и подал предизвестието си за прекратяване на трудовия му договор, считано от 27.03.2020г. Твърди, че на 21.02.2020г. е издаден болничен лист на лицето за периода 21.02.2020г. до 28.02.2020г.   Твърди, че подаването на писмено предизвестие от страна на работника безспорно представлява неговото изрично, лично волеизявление за прекратяване на трудовото му правоотношение - желание, което работодателя е уважил, като е разпоредил да бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ответника по насрещния иск, считано от посочената от последния дата. Твърди, че е издадена  заповед №048/27.03.2020г. с пр.осн.чл. 326.ал.1 от КТ, която заповед е връчена лично на А.М., което е удостоверено от положения от него подпис и собственоръчно изписаното му име. Твърди, че в самата заповед е посочено, че А.М. дължи на работодателя си обезщетение на осн.чл. 220,ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие. Твърди, че впоследствие, поради липса на плащане, на ответника по настоящия иск е връчена писмена Покана, получена на 08.05.2020г. /видно от приложената обратна разписка/, с която работодателят, на осн.чл. 326, ал.2, предложение последно от КТ във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ е предявил на ищеца иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за остатъка от срока на предизвестието. Посочва, че съгл. чл. 326, ал.2, предл.последно от КТ - „срокът на предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца“. Твърди, че ищеца е подал предизвестие за периода от 21.02.2020г. до 27.03.2020г., т.е. - за период от 1 мес. и 7 дни. Счита, че на осн.чл. 220,ал.1 от КТ, за остатъка от периода до 3 месеца , а именно - 1мес. и 23 дни, ищецът дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието в размер на 1077лв. Твърди, че сумата е предявена за плащане с връчената Заповед №48/27.03.2020г. и до настоящия момент не е изплатена, поради което същата е изискуема от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.  Моли на осн.чл. 326, ал. 2, предложение последно във вр. с чл. 220,ал.1 от КТ да ответника  А.Д.М. да бъде осъден да заплати на „Б.Б.“******, с ЕИК: *********, представлявано от Б.М.- ***, сумата в размер на 1103,80 лв. след допуснатото изменение в предявени иск, явяваща се обезщетение за неспазен за периода 27.03.2020г. до 20.05.2020г срок на законово регламентираното 3-месечно предизвестие, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който оспорва претенцията. Твърди, че не дължи никакво обезщетение за неспазено предизвестие, т.к. такова не е подавал. Твръди, че при постъпването му на работа бил принуден да попълни и подпише бланка „предизвестие" ,без посочване на дата. Твърди, че продължително време бил в болнични и когато посетил работодателя да му предаде болничния си лист, му било отговорено, че няма да го приемат, т.к. е бил подал предизвестие и вече не е на работа. Оспорва изцяло съдържанието на предизвестието, касаещо датите в него. Твърди, че такива не е попълвал и не е имал никакво намерение да напуска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор № 48/01.02.2020г., че ищеца А.М. е работил при ответното дружество  на длъжността “***”  при пълно работно време – 8 часа, място на работа с.***, при договорено трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв. на срочен трудов договор за 12 месеца, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговорено е в чл.7, че всяка от страните може да прекрати договора с тримесечно предизвестие.

Видно от Предизвестие от 20.02.2020г. А.М. е подал същото до ***, с което е направил изявление да бъде считано „настоящото за прекратяване на сключения трудов договор между мен и дружеството, което представлявате, считано от 27.03.2020г.  предизвестието е оспорено от ищеца с твърдение, че е подписал подписал предизвестието като част от документите, които е разписал при постъпването си на работа и в него не била записана датата, на която се подава, както и датата, от която желае да прекрати трудовото си правоотношение. Признава, че ръкописния текст в заявлението е изписан от него и подписа, положен от негово име е изпълнен от него. Видно е от представения оригинал на предизвестието в него липсват поправки и зачертавания, а датата на подаване на предизвестието 20.02.2020г. и на прекратяване на трудовото правоотношение 27.03.2020г. са изписани на компютър като част от останалия печатен текст в него. Ръкописно са изписани идентификационните данни на ищеца, както и неговия подпис.

Установява се от Болничен лист № Е20197729711, че А.М. е бил във временна неработоспособност за времето от 21.02.20г. до 28.02.20г., а от Болничен лист № Е20200253032 ищеца е бил в отпуск по болест за времето от 02.03.20г. до 30.03.20г.

Не е спорно между страните и се установява от ЕР на ТЕЛ № 4179 от 210/27.11.17г., че на А.М. е опредена 100 % трайно намалена неработоспособност без чужда помощ.

Със заповед № 048/27.03.2020г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 27.03.20г. е прекратено трудовото правоотношение на А.М. с ответното дружество поради представено предизвестие от работника до работодателя. В него е посочено, на служителя да се изплати обезщетение на основание чл.224 КТ за 4 дни, а за неспазено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, който срок е 3 месеца лицето дължи обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ в размер на неговото брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Върху заповедта е попълнена дата на получаване на заповедта саморъчно от А.М. и е положен подпис от него.

Видно от Покана и известие за доставя   не от Б.б. ***до А. М., получена от съпругата му на 08.05.2020г. М. е поканен да заплати на Б.б. ***сумата от 1077 лв .на основание чл.220, ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие.

Установява се от Решение №260022/11.08.2020г. по гр.д.№ 1930/2020г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение № 260133/17.11.2020г. по в.гр.д.№ 771/2020г. по описа на ОС-Плевен, че е отхвърлен предявения от А.Д.М., ЕГН**********,*** против Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М.,  иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.326, ал.1 КТ с  предизвестие от 20.02.2020г., подадено от работника, считано от 27.03.2020г., за установяването на което е издадена Заповед № 48/27.03.2020г., като неоснователен и недоказан.

 От заключението на ВЛ по приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ от А.М. за периода 27.03.2020 г. – 20.05.2020 г. е в размер на 1103,80 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда, е за заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със сочената разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три месеца.

 Видно е, че трудовия договор между страните е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие, което не е отработил отчасти. Изводите за това произтичат от съдържанието на представената молба, изходяща от работника, с която ясно е заявил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение, като е изразил волята си да не отработва част от предизвестието, а правоотношението му да бъде прекратено считано от 27.03.2020г. Издадената от работодателя Заповед № 048/27.03.2020г. има само декларативно действие, а не конститутивно такова, тъй като провоотношението е прекратено от посочената дата в резултат на подаденото и получено от работодателя предизвестие, в което А.М. ясно е манифестирал волята си и упражнил потестативното си право да прекрати трудовото си правоотношение с ищцовото дружество с предизвестие считано от дата 27.03.2020г. Ответника е оспорил заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с възражения, че не е разбрал какво подписва, тъй като документите са оформени от работодателя, и той ги е подписал още при сключването на трудовия договор. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването ѝ по исков ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Такъв иск е предявен от А.М. и отхвърлен с влязло в сила Решение №260022/11.08.2020г. по гр.д.№ 1930/2020г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с Решение № 260133/17.11.2020г. по в.гр.д.№ 771/2020г. по описа на ОС-Плевен.

След като е прекратил едностранно трудовото си правоотношение с предизвестие, считано от дата 27.03.2020г., с подадено и получено от работодателя предизвестие на 20.02.2020г., в тежест на работника е възникнало задължението да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен. Сключеният между страните трудов договор е бил срочен, каквато е изрично изразената им воля в чл.6 от същия и съдържа в чл.7 нарочна уговорка за тримесечен срок на предизвестие.

С оглед горното, съдът намира за основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение от работника за неспазения уговорен в трудовия договор тримесечен срок на предизвестие. Тя е и доказана по размер, тъй като се установи от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, че размерът на обезщетението за неспазения от работника срок на предизвестие за времето от 27.03.2020г. до 20.05.2020г. се изчислява на 1103,80 лева.

Предвид изложеното, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1103,80 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 430,00 лв./50,00 лв.+300 лв.+80 лв./.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ А.Д.М., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М., сумата от 1103,80 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.7 от трудовия договор №48/01.02.2020г., за периода от 27.03.2020г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2020г. до окончателното изплащане.  

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.М., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М.,  сумата от 430,00 лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: