Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НК, XII-ти
въззивен състав на осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
на секретаря Стефка Александрова, в присъствието на прокурора Арменова, разгледа докладваното от
съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД
№ 2557 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.02.2019
г. по н. о. х. д. № 6163/2018 г. Софийски районен съд, НО, 93 състав е признал
подсъдимата А. А. Б. за виновна в
това, че на 04.08.2017 г., около 14.10 ч., в гр. София, в търговски обект -
магазин, находящ се в, ж.к. „Люлин“, бл. *******, партер, чрез нанасяне на
удари с метална пръчка по двете ръце, причинила лека телесна повреда на
длъжностно лице - С.В.В., инспектор в Сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ в 09 РУ-СДВР, изразяваща се в цепковидна разкъсно-контузна рана на
палец на лява ръка и дълбоко линейно охлузване на палец на дясна ръка, съгласно
СМЕ, с което е реализиран медикобиологичния признак „временно разстройство на
здравето неопасно за живота“, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като
деянието е извършено при изпълнение на служебните задължения на длъжностното
лице (извършване на полицейска проверка в търговския обект), престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“, вр. чл.
42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК е осъдена на наказание „пробация“, при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за
срок от една година, изразяваща се в явяване и подписване пред съответен
пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, които да се провеждат в пробационната служба,
на чиято територия е настоящия адрес на подсъдимата и включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от една
година. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата А.А.Б. да
заплати направените по ДП разноски в размер на 190,44 лева по сметка на СДВР,
100 лева разноски по делото по сметка на СРС, както и 5 лева ДТ при издаване на
изпълнителен лист.
Против
постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
служебния защитник на подс.А.Б. – адв. С. Б. и протест от СРП.
В жалбата и
допълнението към нея се излагат аргументи за постановяване на присъдата при
нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и за това, че наложеното наказание е явно несправедливо. Сочат
се съображения за преднамереност на съдебния състав. Предлага се въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК
да постанови нова, с която подс. Б. да бъде призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото й обвинение.
В депозирания
протест от СРП се излагат аргументи за явна несправедливост на наказанието,
което е било определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК без да са
били събрани доказателства за изключителни и/или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Предлага се въззивната инстанция да измени
протестираната присъда, като наложи на подс. Б. наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП поддържа протеста и счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че от събраните пред първата инстанция доказателства, безспорно е
установено, че на посочените от обвинението дата и място подсъдимата е
причинила лека телесна повреда по отношение на полицейски орган по време на
изпълнение на служебните му задължения. В подкрепа на това се явяват
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключението на
изслушаната и приета пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза.
Посочва, че наложеното на подс. Б. наказание се явява явно несправедливо.
Изтъква, че от приложената по делото справка за съдимост се установява, че
същата е осъждана неколкократно, при това за престъпления – държане на акцизни
стоки без съответен бандерол. Посочва се, че неправилно първостепенният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 55 НК, тъй като по делото не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи наказателна отговорност
обстоятелства. В тази връзка се акцентира, че СРС неправилно е приел за смекчаващо
отговорността обстоятелство доброто процесуално поведение на подсъдимата. Прави
искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта относно
определеното по отношение на подсъдимата наказание и за определяне на наказание
„лишаване от свобода“ в рамките на минимално предвиденото от закона, а именно 3
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно.
ЧО С.В. редовно
уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и подкрепя изложеното от
представителя на държавното обвинение.
Служебният
защитник на подс. А.Б. – адв. Б. поддържа жалбите и оспорва протеста на СРП.
Излага съображения за предубеденост на председателя на първоинстанционният съд,
което е довело до нарушаване на правото й на защита. Сочи, че многократните
искания за отвод на съдебния състав не са били взети предвид, което е довело до
постановяване на присъдата при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. На следващо място изтъква, че по делото липсва визираното в обвинението веществено
доказателство – метална дръжка от метла, с което се твърди че е извършено
престъплението. Посочва, че разпитаните по делото свидетели са дали едни и същи
показания на досъдебното производство, които според защитата са били копирани,
като в протоколите за разпит са били променени само датите и имената им. Прави
искане за цялостна отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подс. Б. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Подс. А.Б.
редовно уведомена, се явява лично пред въззивната инстанция и заявява, че са
били нарушени правата й в процеса, като не й е била дадена възможност да изложи
доводи в нейна защита.Твърди, че изложеното в обвинението не отговаря на
истината, че е била провокирана от полицейските служители, а по лични причини е
в противоречие със св. Д.И.. Заявява ,че не е причинила нищо на никого. В
даденото й право от съда на последна дума заявява, че е невинна.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил
е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. А.Б.; показанията
на свидетелите С.В., Н.Н., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК; на В.Г., дадени в хода на съдебното
следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК; на Р.Р., дадени в хода
на съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК; на С.Т., Л.
Г. и С.Я.; становище на в. л. по изготвена съдебно-медицинска експертиза; протокол
за доброволно предаване; справка от търговски регистър; протокол за
освидетелстване; длъжностни характеристика от СДВР-МВР; удостоверение № 286.08/2017
от 10.08.2017г.; удостоверение от 19.10.17г. за заеманата длъжност от Ст. В.; удостоверение
от 19.10.17г. ; справка за съдимост на подс. Б.; декларация от подс. Б. и характеристика,
както и останалите писмени доказателства, приобщени от СРС на основание чл. 283
от НПК.
Настоящата
съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата
обстановка възприета от първостепенния съд – от една страна не са установени
нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – не са налице
основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния
съд, доколкото тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна
преценка на доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:
Подсъдимата А.А.Б.
е родена на *** ***, българка, български гражданин, осъждана, ЕГН **********, с
адрес ***. Същата е с добри характеристични данни.
На 04.08.2017г.
около 14.00часа св. С.В. заедно с колегите си Н.Н. и В.Г.- инспектори в сектор
„ПИЛ“ към 09 РУ-СДВР, получили сигнал за лице, което държи и разпространява
акцизни стоки без бандерол в търговски обект- магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. София, ж.к. „********“, партер. В магазина като продавач
работела подс. А. Б.. Същият ден служителите на СДВР отишли в обекта със
служебния си автомобил. Пред магазина се намирала подсъдимата и когато
забелязала св. В. и колегите му, заключила вратата на помещението, намиращо се
в съседство до магазина. Полицейските служители В., Н. и Г. се легитимирали и
поискали подс. Б. да им представи документи за самоличност и документи за
търговския обект. Подсъдимата отказала да предостави такива, заявила единствено
имената и рождената си дата, като възразила, че непрестанно я проверяват.
Полицейските служители докладвали в дежурната част на 09 РУ-СДВР и установили,
че подс. Б. има регистрации в МВР за държане на акцизни стоки без бандерол.
Разпоредено й било да представи документи на обекта, но тя отказала и избутала
с две ръце св. С.В.. На зададения й от него въпрос защо е заключила помещението
до магазина и какво има в него, подсъдимата отговорила, че не е длъжна да им
казва и няма да го отключи като извадила връзката с ключове от джоба си и ги
хвърлила зад хладилната витрина, намираща се до входа на търговския обект. При
отправеното от страна на св. С.В. разпореждане да вземе ключовете и да осигури
достъп до помещението, подс. А.Б. взела подпряна на стената метална пръчка от
метла с дължина от около 150 см, и замахнала с нея към него. Започнала да
отправя заплахи към полицейските служители и да говори на висок глас. Св. В.
уведомил началника на „Противодействие на икономическата престъпност“ за
случващото се и разяснил на подсъдимата, че предстои да бъде задържана за срок
от 24 часа. Подс. Б. продължавала да държи металната дръжка и отново замахнала с
нея към св. В., като успяла да му нанесе удар в областта на ръцете. В резултат
на удара горната част на дланите на св. С.В. се зачервили силно, а от палеца на
лявата му ръка потекла кръв. Св. В. издърпал дръжката от ръцете на подсъдимата.
На място в това
време пристигнали полицейските служители Р.Р. и С.Т.. След като й било
разяснено, че е задържана, подсъдимата отключила помещението и заявила, че в
него има кутии цигари без бандерол. С протокол за доброволно предаване тя
предала шестдесет броя кутии с цигари без бандерол. Полицейските служители
задържали подс. А.Б. в 09 РУ-СДВР. Задържането на подс. Б. било възприето от
намираща се от другата страна на улицата нейна позната – св. Л. Г..
При извършения
медицински преглед на св. В. било установено на палеца на лявата му ръка - един
брой резка с дължина около 1.5 см над нокътя на палеца, с дълбочина на прореза
около един мм и на палеца на дясната ръка на около три сантиметра над нокътя - силно
зачервена рана, хоризонтално разположена, с дълбочина около два мм и дължина
около сантиметър. Още същия ден – на 04.08.2017 г. на пострадалия С.В. бил издаден
протокол за освидетелстване от 04.08.2017г. и албум от освидетелстване.
Съгласно заключението
на изготвената по делото от вещото лице д-р Ц.Веселинов съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че пострадалият В. е получил цепковидна разсъкно-
контузна рана по външната повърхност на крайната фаланга на палеца на лявата
ръка, както и дълбоко линейно охлузване по външната повърхност на втората
фаланга на палеца на дясната ръка. Нанесеното увреждане на палеца на лявата
ръка на С.В. се дължи на удар с тъп предмет и реализира квалифициращия признак
„временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. По време на разпита си пред съда в хода на съдебното
следствие вещото лице поддържа изцяло заключението си като заявява, че
увреждането на палеца на лявата ръка е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и се дължи на действието на твърд
тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност с или върху такъв предмет,
какъвто предмет може да е метална дръжка от метла. Вещото лице дава становище,
че охлузването на палеца на дясната ръка е реализирало признака болка и
страдание; както и че уврежданията на палеца на лявата ръка следва да
заздравеят за срок от около десет дни.
След направен
самостоятелен анализ на доказателствения материал, ангажиран по делото,
въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд относно
доказаността на инкриминираното деяние, за което подсъдимото лице е било
признато за виновно.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си защо дава вяра
на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им
тълкуване.
С оглед
възраженията на защитата в посока недоказаност на повдигнатото на подс. Б.
обвинение, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се солидаризира със
съществения доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията
на пострадалия С.В. са надлежен
доказателствен източник както за времето, мястото и механизма на извършеното
инкриминирано деяние, така и за неговото авторство- в лицето на подсъдимата Б..Аргумент
в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че показанията на
пострадалия свидетел се отличават с ясни спомени и богато фактологично излагане
на възприятия относно времето и мястото на инкриминираните събития, начинът на
осъществяване на престъпното деяние, както и конкретните действия на
подсъдимото лице. Действително, посочения свидетел има качеството пострадал от
престъплението, като е конституиран в хода на производството и като страна в
процеса ( в качеството на частен обвинител), поради което следва да се подходи
със завишено внимание към депозираните от
него показания. Фактът на конституирането му като страна в процеса,
обаче, според настоящия съдебен състав не е основание показанията му да бъдат
изключени от доказателствената основа, както и да бъде отречена достоверността
им. Въззивната инстанция извърши самостоятелен и внимателен анализ на
показанията на пострадалото лице като достигна до извод, че те са високо
информативни, обективни и последователни като в тях не се констатират съществени логически неясноти и
противоречия.
Резонно първият
съд е съпоставил изложеното от пострадалия, с цел проверка на доказателствената
стойност на показанията му, със
заявеното от св. Н.Н. и св. В.Г. – също полицейски служители - очевидци, които
са присъствали по време на възникналата конфликтна ситуация. От показанията на
тези свидетели се потвърждава факта за осъществено физическо съприкосновение
между пострадалия В. и подсъдимата Б. на инкриминираната дата. Констатираните
несъответствия в показанията на тези свидетели пред първия съд по повод на част
от хронологията на събитията по време на
процесния инцидент законосъобразно са
били отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл.281 от НПК на
показанията на свидетелите от досъдебното производство. Според настоящия
съдебен състав констатираните от първия съд противоречия в показанията на тези
свидетели не внасят съмнение в достоверността на изложеното от тях, доколкото
по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване, а именно
авторството и механизма на осъществяване на деянието, в показанията на
свидетелите се констатира еднопосочност и категоричност. Подобно на първата
инстанция, въззивният съд се довери на показанията на св. Н. и св. Г. (в
прочетената им част), дадени пред орган на досъдебното производство, доколкото
последните са депозирани в по-близък
времеви период от момента на развилите се събития, за който се отнасят, поради
което и съвсем нормално в тях обективната действителност да е намерила по-пълно
и по-правдиво отражение, като от друга страна в съдебно заседание свидетелките
изрично са заявили, че поддържат изложеното по време на проведения разпит пред разследващите
органи. От друга страна последните кореспондират с показанията на пострадалото
лице, както и с обективните факти, съдържащи се в приложеното по делото заключение на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза.
Съдът в този му
състав, аналогично на предходния, кредитира и показанията на свидетелите С.Т. и
Р.Р., отзовали се на мястото на инцидента, в отговор на подадения сигнал за
съдействие от страна на техния колега - пострадалия В. (включително показанията
на св. Р. приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 НПК от
досъдебното производство). При липса на каквито и да било основания за
пристрастност у процесните свидетели настоящият съдебен състав се довери на
изложеното от тях по повод срещата им с пострадалия В. и подсъдимата Б.. С
показанията си свидетелите потвърждават факта, че са имали информация за
подсъдимата, преди датата на процесното деяние във връзка с разпространение на
акцизни стоки без бандерол, най вече цигари. В показанията си свидетелите дават
и пряка доказателствена информация за поведението на подсъдимата след появата
им на мястото, като са категорични, че последната е била агресивна, както към
св. В., така и към тях. С оглед естеството на работата на свидетелите, според въззивния съдебен
състав е обяснима липсата на спомен относно конкретни обстоятелства около
процесния инцидент като констатираните непълноти по време на разпитите им в
хода на съдебното следствие, законосъобразно са били отстранени от СРС чрез
приобщаването по реда на чл. 281 от НПК на показанията на св. Р., дадени на досъдебната
фаза на наказателното производство. Според въззивния съд така констатираните
обстоятелства не поставят под съмнение достоверността
на разгледаните свидетелски показания, както и обективността и
добросъвестността на депозиралите ги лица.
Правилно и
обосновано районният съд е счел, че показанията на свидетелките Л. Г. и С.Я.,
изцяло игнорират в разказа си несъмнено съществуващи наранявания по ръцете на
пострадалия В., тъй като същите излагат впечатления от познанството си с
подсъдимата, но не и факти и обстоятелства от възникналия инцидент. В тази
връзка са и обясненията на подсъдимата, която излага хронологията по начин
възприет от нея, която е в разрез и противоречие със събрания доказателствен
материали по делото.
Настоящият
въззивен съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновано и
обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по отношение на установеното травматично увреждане
па пострадалия В.. От процесното заключение се изяснява в необходимата пълнота,
че пострадалият е получил цепковидна
разсъкно- контузна рана по външната повърхност на крайната фаланга на палеца на
лявата ръка, както и дълбоко линейно охлузване по външната повърхност на
втората фаланга на палеца на дясната ръка. Съдът прие становището на вещото
лице, че нанесеното увреждане на палеца на лявата ръка на С.В. се дължи на удар
с тъп предмет и реализира квалифициращия признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. На база на изложеното съдът намери за несъмнено,
че увреждането на палеца на лявата ръка е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и се дължи на действието на твърд
тъп предмет с ограничена кантактуваща повърхност с или върху такъв предмет,
какъвто предмет може да е металната дръжка от метла.
Така обсъденото
експертно заключение е изготвено от вещо лице със съответната специалност като
е обективно и обосновано, поради което според настоящата инстанция
законосъобразно СРС е извел въз основа на него фактическите и правните си
изводи.
В заключение в
подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по
делото писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителност, отразените в тях обстоятелства, с оглед на което въззивният съд
използва последните при изграждане на фактическите и правните си изводи.
Ето защо
въззивния съд намира за неоснователни оплакванията на защитата на подсъдимата
за необоснованост на присъдата.Първостепенния съд не е оставил без внимание
повдигнатите от защитата въпроси, направени още в хода на съдебните прения в
първоинстанционното производство, като е изложил убедителни съображения за
неоснователността на доводите.
При описаните
факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията на
престъплението, за което подс. А.Б. следва да понесе отговорност. В тази връзка
въззивната инстанция счита, че от събраните по делото доказателствени
материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин
се установя, че подс. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 131, ал.1, т.1
вр. чл. 130, ал.1 от НК.
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е
установено от обективна страна, че на 04.08.2017г. около 14.00 часа в гр. София, на
посоченото място - магазин, находящ се в ж.к.“******“, бл. *******, партер,
чрез нанасяне на удар с метална пръчка по двете ръце, е причинила лека телесна
повреда на длъжностно лице - С.В.В., инспектор в Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“-09 РУ-СДВР, изразяваща се в цепковидна разкъсно -
контузна рана на палец на лява ръка и дълбоко линейно охлузване на палец на
дясна ръка, съгласно СМЕ с което е реализиран медикобиологичния признак
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“,извън случаите по чл.
128 и 129 НК, като деянието е извършено при изпълнение на служебните задължения
на длъжностното лице /извършване на полицейска проверка в търговския обект/ .
На първо място,
от обективна страна, по безспорен начин от кредитираните от съда показания на
пострадалото лице В., намиращи косвена подкрепа в изложеното от останалите
разпитани по делото свидетели, се установи, че подс. Б. е упражнила физическо
въздействие върху организма на пострадалия В., като му нанесла удар с дръжка за
метла по ръцете му.
Относно
следващия елемент от обективна стана на деянието, а именно вида и характера на
нанесените на пострадалия телесни увреждания, въззивната инстанция намира, че
от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява по
категоричен начин, че частния обвинител В., вследствие на инцидента е получил
цепковидна
разсъкно- контузна рана по външната повърхност на крайната фаланга на палеца на
лявата ръка, както и дълбоко линейно охлузване по външната повърхност на
втората фаланга на палеца на дясната ръка. Така описаното в заключението на СМЕ
увреждане на пострадалия съответства по медико- биологичния си и правен
характер на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979г. относно видовия характер на
телесната повреда като лека.
В случая, както
законосъобразно е счел и съставът на районния съд, е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на подс. Б., изразяващи се в нанесен
удар с дръжката за метла по ръцете на св. С.В. и полученото от последния увреждане.
Аргумент в подкрепа на горния извод се явява съдържанието на обсъдената по-горе
съдебномедицинска експертиза, според която травматичното увреждане може да се
получи в резултат на действието на твърд тъп предмет с ограничена кантактуваща
повърхност с или върху такъв предмет, какъвто предмет може да е метална дръжка
от метла, както е посочено от вещото
лице Веселинов по време на изслушването му в съдебно заседание, в каквато
насока са и останалите ангажирани по делото и кредитирани от съда гласни
доказателствени средства, даващи сведения за осъществено физическо въздействие
от страна на подс. Б. върху пострадалия в областта на ръцете му.
Правилно
районният съд е приел за установено и качеството на длъжностно лице на
пострадалия (по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ от НК), което последния е имал
както фактически, така и юридически, доколкото е инспектор в 09 РУ-СДВР,
назначен на длъжност разузнавач в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към 09 РУ, като видно от длъжностната му характеристика същият е
извършвал дейност по водене на отчет извършените икономически престъпления и се
ръководи и контролира от ръководителя на структурното звено, съгласно заемания
щат. Верни са изводите на районния съд, че деянието е извършено от подс. Б.
спрямо длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК, доколкото тя е
осъществила спрямо пострадалия В. при изпълняване на служебните му задължения
като инспектор в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към 09
РУ-СДВР. Воден от горното се установява, че пострадалият С.В. е осъществявал
служебните си задължения на инкриминираната дата 04.08.2017г. заедно с колегите
си Н. и Г., с което е реализиран и другият обективен признак на престъпното
деяние-причиненото телесно увреждане да е извършено във връзка със съответното
длъжностно качество при изпълнението на служебните задължения.
От субективна
страна правилно контролираният съд е преценил, че деянието е извършено от подс. Б. умишлено, при форма на
вина пряк умисъл, доколкото, удряйки с метална дръжка за метла пострадалия в
областта на ръцете, тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и
е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици – причиняването на св. В. наранявания от
този вид и характер. У подс. Б. е съществувала представа за противоправността и
обществената укоримост на увреждането на телесната цялост на човешкия
организъм.
От субективна
страна умисълът на подсъдимата е обхващал и квалифициращия признак на деянието
по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, а именно, че телесната повреда е причинена на длъжностно
лице, при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Това е така
доколкото не само, че св. В. се е легитимирал, като й е показал служебната си
карта при извършването на проверката на подс. Б., но и обстоятелството, че
същата се е обърнала към частния обвинител и колегите му със закани да ги
уволни и да поиска да им бъдат извършвани проверки. Следователно още преди да нанесе
удар с металната дръжка в областта на ръката на пострадалия В., подс. Б. е
знаела, че е той и колегите му са служители на МВР.
За извършеното
от подсъдимата престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до три години.
Във връзка с
правомощията си настоящата инстанция отчете, че правилно наказанието на
подсъдимата е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК,
като първостепенният съд е приел наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство доброто й процесуално поведение на подсъдимата, доколкото
се е явявала и не е възпрепятствала своевременното приключване на досъдебното
производство, както и добрите й характеристични данни. Въпреки тежестта на
увреждането, което установява непренебрежимо съществена степен на обществената
опасност от самото деяние, районният съд е придал приоритетно значение на
събраните доказателства за личността на подсъдимата, които извеждат ниската й
лична обществена опасност. Установено е, че подсъдимата не е агресивна личност,
а случаят е с инцидентен характер в живота й. Тази комплексна оценка на
първостепенния съд с фокус върху позитивните данни за личността на подсъдимата
е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че тя не е проявила тенденциозно
и пристрастно отношение към пострадалия, като й е определил наказание „пробация“. Въззивният съд намира за верни
правните съображения на първостепенния при индивидуализацията на наказанието, а
именно, че наказанието лишаване от свобода, дори да бъде определено в
минималния размер, би се оказало несъразмерно тежко спрямо тежестта на
деянието. Тук следва да се отбележи, че макар от обясненията на подсъдимата да
не се установяват мотивите й за извършване на престъплението, останалите,
събрани по делото, доказателства навеждат до съждението, че нейните действия,
макар и пряко насочени към накърняване на телесната неприкосновеност на
пострадалия, са продиктувани от желанието да преустанови извършваната спрямо
нея проверка и в частност да възпрепятства проверка в помещението, намиращо се
в съседство на магазина. Поради това и следва да бъдат съобразени при
преценката на пропорционалността на наказателната репресия, за да не бъде тя
по-тежка от действително необходимата за постигане на целите на наказанието по
чл. 36 НК.
Въззивният съд
намира, че няма основание за корекция на наказанието чрез неговото увеличаване,
тъй като районният съд е проявил снизходителност в достатъчна степен при определяне
на вида и размера му, поради което се явяват неоснователни възраженията изложени в протеста в тази насока. Според
настоящия съдебен състав индивидуализираното в тези рамки наказание, се явява
справедливо възмездие за извършеното престъпление като не би създало у подсъдимата
впечатление, че е останала ненаказана.
С оглед изхода
на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимото лице.
Предвид
изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради
което прие, че следва да бъде потвърдена.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
27.02.2019 г. по н. о. х. д. № 6163/2018 г., по описа на Софийски районен съд,
НО, 93 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.