№ 20315
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139407 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца *****************Д искове по реда на чл. 422 ГПК с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Х. К. И., ЕГН **********, съществуването
на вземане в размер на сумата от 1392,84 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
282,87 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 05.12.2022 г.,
и 0,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г.
върху платена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
1.08.2020 г. до 30.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 67818/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *****************Д твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ****************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х. К. И., редовно уведомена по реда на чл.
41, ал. 2 ГПК не е подала отговор на искова молба, не е направил доказателствени
искания, нито възражения. В ч.гр.д. № 67818/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав, Х.
К. И., е депозирала възражение по чл. 414 ГПК, в което е оспорила дължимостта на
1
сумите по заповедта по чл. 410 ГПК. Изложила е твърдения, че били демонтирани
радиаторите в процесния имот. Оспорва сумите по размер като неотговарящи на
реално доставената услуга.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в едномесечния
срок от получаване на разпореждането по чл. 415 ГПК във връзка с подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. За уважаване
на исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес: ************************** е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за апартамент на
адрес: **************************– нотариален акт за собственост върху жилище ,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №
***, нот.дело № *** /1997 г., че Х. К. И.- С. е признат аза собстевник на процесния
апартамент. От писмените доказателства /изравнителни сметки, главни отчети/ и от
заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че горепосоченият апартамент се отнася
2
за абонатен № ******. Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява
да е упражнил това право срещу Общите условия на ************** от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същият ги е приел.
Установено е от писмените доказателствата по делото: изравнителни сметки за
абонатен № ******, главни отчети за реални отчети за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., подписани от потребител и според заключението на СТЕ, което
настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено, че в процесния имот отоплителните тела са били демонтирани преди
процесния период, а двата водомера през 2020 г. са отчетени с мобилно устройство, а
през 2021 г. са визуално отчетени, за което е представен формуляр с подпис на
потребител. Вещото лице заключава, че общата дължима сума за процесния период е в
размер на 2985,73 лева, от които: 330,70 лева – сградна инсталация, 2655,03 лева за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. За периода от 05.2019 г. до
04.2021 г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление , като в края на
отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
изравняване в съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. Според вещото лице,
топломер с Фабр. № ******** е преминал на метрологична проверка през 25 месеца,
вместо през 24 месеца, но при последващата метрологична проверка през 06.04.2021 г.
не са констатирани отклонения извън допустимите. При изслушване на вещото лице
по реда на чл. 200 ГПК, същото заявява, че сумите, които е посочила в таблица по т. 4
от експертизата на СТЕ са изчислени на база реални отчети. Следователно, за имота
не е начислена топлинна енергия за отопление на имот, доколкото радиаторите са
демонтирани, а дължимите суми са за топлинна енергия за сградна инсталация и
битово горещо водоснабдяване.
Във връзка с твърденията на ответника за извършени плащания в полза на
ищеца и представени разписки, по искане на ответната страна е допуснато заключение
на ССчЕ. От основното и допълнителното заключение на ССчЕ, което настоящият
състав приема за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено се установява,
че след анализа на представените от ответната страна писмени доказателства –
разписки за извършени плащания се установява, че непогасеното задължение за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. е в размер на 641,22 лева, а за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 751,62 лева. Общо за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., непогасената главница е в размер на 1392,84 лева. От основното
заключение на ССчЕ се установява, че сумата от 1392,84 лева включва 330,70 лева –
сума за енергия за сградна инсталация и 1062,14 лева - енергия за БГВ. Дължимите
суми за лихва за забава до 05.12.2022 г. са в общ размер на 267,27 лева.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
3
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ и ССчЕ, съдът
приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена от
ответника топлоенергия за процесния период в общ размер на 1392,84 лева. Ето
защо, доводите на ответника, че не дължи процесните суми за топлинна енергия за
процесния имот са неоснователни.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
основание съгласно ССчЕ за исковия период в размер на 267,27 лева.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 0,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 33,54 лева и държавна такса в размер на 50 лева. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 82,76 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 33,54 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 600 лева
– депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 677,18 лева.
Съдът съобрази, че за допълнителното заключение на ССчЕ е платен от
бюджета на съдебната власт депозит в размер на 250 лева. Доколкото ответникът е
освободен от заплащане на разноски с определение от 24.07.2024 г., съобразно
отхвърлителната част, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 2,40 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *****************Д искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. К. И., ЕГН ********** дължи на
*****************Д сумата в размер на сумата от 1392,84 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот: **************************, аб. № ****** за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 267,27 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 67818/2022 г. по
описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 267,27 лв. до
пълния предявен размер от 282,87 лева, представляваща мораторна лихва за период от
4
15.09.2020 г. до 05.12.2022 г., както и иска за сумата от 0,98 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 05.12.2022 г. върху платена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.08.2020 г. до 30.04.2021 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. К. И., ЕГН ********** да заплати на ************, ЕИК ********* със
седалище и адрес : ************* сумата от 82,76 лева, разноски за заповедното
производство и 677,18 лева, разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК ************, ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата в размер
на 2,40 лева – разноски по делото пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5