Решение по дело №2/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 178
Дата: 2 май 2023 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700002
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 02.05.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                              МАРИЯ БОЖКОВА

 

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА кас.адм.д. № 2 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на  Г. Р. К. – *** в ОДМВР-Кърджали срещу Решение № 235/ 14.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 757/ 2022 г. на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдебният акт е  необоснован. Оспорва се извода на РС – Кърджали, че липсват доказателства или индиции за съпричастност на задържаното лице с подадения заявителски материал.

В жалбата се излагат съображения, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се предприема е цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Твърди се, че задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено престъпление от З. П. към момента на издаване на заповедта. Безспорно е, че към момента на издаване на заповедта е била налице хипотезата на посочената правна норма. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението.

В касационната жалба се посочва, че законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи принудителна административна мярка "Задържане за срок от 24 часа" или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност.

Чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Процесната заповед е законосъобразна, тъй като за това е достатъчно наличието на някоя от материално-правните предпоставки за избор, както и липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на атакувания административен акт.

В касационната жалба се твърди, че в случая конкретната цел за издаването на заповедта и постановеното с нея задържане е да бъдат проведени оперативно-издирвателни мероприятия с оглед установяване на свидетели, документи и помещения, в които се съхраняват инкриминирани вещи (които могат да бъдат укрити, унищожени или подменени). Функцията на задържането е превантивна - да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването, като въздейства на свидетели, да извърши ново престъпление или да укрие или унищожи доказателства. В случая са били налице данни за престъпление от общ характер - престъпление по чл.304б, ал.1 от НК- „З.П. е поискал неследваща му се облага в размер *** евро от Б. Д., за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице – главен архитект на Община Кърджали при издаване на разрешение за строеж“, поради което е било оправдано и при наличието на материално-правните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка. По ЗМ №**/***г. е било образувано Следствено дело с №**/***г. по описа ОСлО при Окръжна прокуратура - Кърджали. В периода на задържането са били извършени множество процесуално-следствени действия и разпити на свидетели. На 18.08.2022г. със З.П. е проведена беседа от касатора – *** Г. К. и *** Д. Д. З.П. отказал да даде обяснения по случая и веднага след това бил освободен.

Твърди се, че изписаният час на освобождаване в жалбата не отговаря на истината. З. П. бил освободен в 11:25 часа, след извършените ПСД и веднага след проведената беседа и отпадането на необходимостта от задържането му. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане. Претендират се разноски за две инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощник са постъпили писмени бележки съдържащи съображения в подкрепа основателността на касационната жалба, като изложените в нея. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – З.Г.П., в отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание, лично и с пълномощник, поддържа отговора по касационната жалба. Пълномощникът развива подробни съображения за правилност на оспореното съдебно решение. Прави искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.

 Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 757/2022 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е отменил Заповед за задържане на лице с рег.№ 292зз-28/ 17.08.2022г., издадена от *** при ОДМВР- Кърджали. Със същото решение е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати на З.Г.П. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РС – Кърджали е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР. На задържаното лице са разяснени правата му по чл.72 от ЗМВР, за което е подписало декларация по чл.74 ал.З от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис.

РС – Кърджали е приел, че към момента на издаване на заповедта за задържане са били налице данни за извършено престъпление, което е довело до образуване, още същия ден, на досъдебно производство при условията на чл.212, ал.2 от НПК. Същият ден са проведени процесуално-следствени действия, за които обаче няма данни да са свързани по какъвто и да било начин с действия или бездействия от страна на З.П., с евентуална негова съпричастност към деянието, авторство и съставомерност. Районният съд е достигнал до този извод, като е приел, че по делото не са представени никакви данни, че З. П. има съпричастност към посоченото престъпление.

В оспореното решение е прието, че предпоставка за прилагането ПАМ по чл.72 от ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Изложени са мотиви, че не се съдържа и цитирана от пълномощник на *** докладна записка, от която да е възможно да се установи конкретната цел на издаване на заповедта. Посочено е, че е представена справка от централизирана автоматизирана информационна система за документооборот, от която се установява, че има регистриран на 17.08.2022г. в 9,10ч. заявителски материал с № ***-***г., но от него не може да се извлече никаква информация. Това е мотивирало РС – Кърджали  да приеме, че оспорената пред него заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е издадена в съответствие с целта му, както и липсва доказана необходимостта от задържането на лицето.

При извършената служебна проверка на оспореното решение касационния състав на АС – Кърджали приема, че същото е валидно и допустимо, но неправилно.

Задържането на лице, на основание  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността уличеното лице да извърши друго престъпление или да се укрие, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложени действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа " по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В производството пред РС – Кърджали, както е установил  съдът в оспореното решение, не са били представени такива доказателства. Те са приобщени едва при разглеждане на делото в касационната инстанция и са изпратени с писмо, рег. № 1878/ 2022 г./ 06.03.2023 г. на наблюдаващ прокурор от ОП – Кърджали. В писмото се посочва също, че на разследващия орган, по ДП № **/ *** г. по описа на ОСлО в ОП – Кърджали, е указано разследването да се осъществява и с оглед осъществен престъпен състав по чл.304б от НК.

Приложените към цитираното писмо от ОП – Кърджали доказателства са: докладна записка, рег. № ***/ *** г., изготвена от *** в ОДМВР – Кърджали; докладна записка, рег. № ***-*** г. и справка, рег. № ***/ *** г. Съгласно последните два документа, З.Г.П. с ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес ***, представящ се за посредник ***, както и Д. И. З. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес *** - ***, двамата в съучастие и в предварителен сговор, в периода от 28.02.2022г. до 17.08.2022г. лично или по отделно, изискват от Б. М. Д. с ЕГН:********** от ***, собственик и управител на „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** да им предаде сумата от *** евро, необходима като задължително условие за издаване на разрешение за строеж по подадено от Б. М. Д. заявление в Община Кърджали за издаване на такъв документ. Сумата е определена като средна цена на жилище в новопостроена жилищна сграда в гр. Кърджали.

От изложеното се установява, че при издаване на заповедта за задържане са съществували данни за съпричастност на З. П. към престъпление по чл.304б, ал.1 от НК, както е записано в нея. Т.е. установено е основанието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че при задържането по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление.

АС – Кърджали приема, че  заповедта е мотивирана, като в нея е посочено в каква връзка е формирано предположението за съпричастност на лицето към извършено престъпление – ЗМ № **/ *** г. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед се извличат от приетите като доказателства в касационното производство докладна записка, рег. № ***/ *** г., изготвена от *** в ОДМВР – Кърджали; докладна записка, рег. № ***/ *** г.

На 17.08.2022 г., когато е издадена оспорената заповед, са били извършени действия по събиране и запазване на доказателства – разпит на свидетели, претърсване в офис, в ***, който се ползва от *** Д. З. и от *** Б. Х., се намират строителни книжа и други документи, които могат да бъдат унищожени, укрити или подменени. Тъй като, от наличните доказателства по настоящото дело, става ясно, че З. П. е осъществявал деяние, подведено под нормата на чл.304б, ал.1 от НК, съвместно с главния архитект на община Кърджали, то касационният състав на АС – Кърджали приема, че са съществували и следващите основания за издаване на заповедта за задържане. Тези основания са да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването, като въздейства на свидетели, да извърши ново престъпление или да укрие или унищожи доказателства.

Поради изложените съображения касационна жалба е основателна. Оспореното решение на РС – Кърджали следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата на З.П. срещу заповедта за задържане за срок от 24 часа.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на пълномощника на полицейския служител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в писмените бележки на пълномощник на касатора не е посочено, че се претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В полза на ОД на МВР – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от АПК, Административният съд

         

Р    Е    Ш    И  :

 

Отменя Решение № 235/ 14.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 757/2022 г. по описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:

Отхвърля жалбата на З.Г.П. срещу Заповед за задържане на лице, рег. № 292зз-28 / 17.08.2022 г., издадена от  *** в ОДМВР – Кърджали.

Осъжда З.Г.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на ОД на МВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

          Решението е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                 

                                                                                       2.