Мотиви
по присъда по НОХД № 272/2011 г. на РС Н.
Подсъдимият е предаден на съд за това, че на 23 и
24.04.2010г. край гр. Н., обл. Ш., при
условията на продължавано престъпление, противозаконно е отнел чужди
моторни превозни средства, от владението на техните собственици, съответно лек
автомобил, марка “***” с ДК № *** и
товарен автомобил,марка “***”, с ДК№ *** от владението на Т.Н.Т. *** и лек
автомобил, марка “***” с ДК № ***, от владението на И.Ж.Д., без тяхно съгласие
с намерение да ги ползва, като са последвали повреди по двата леки автомобила,
съответно за лек автомобил, марка “***” с ДК № ***, собственост на Т.Н.Т.
*** в размер на 1819,40лв. и на лек автомобил, марка “***” с ДК № ***,
собственост на И.Ж.Д. в размер на 3 600лв. и което е извършено повече от
два пъти, всъщност три пъти, като деянието е извършено като непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си - престъпление по чл.346, ал.2. т.1, пр.1-во и т.2, предл.2 -ро
вр. чл.346, ал.1 от НК вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият е предаден на съд и за това, че на 23.04.2011
г. край гр. Н., обл.Ш., противозаконно отнел 6 бр. официални удостоверителни
знаци, ваучери за закупуване на храна с номинална стойност 10 лв.,
преднадзанчени за установяване, плащане и отчитане на стойности, от владението
на Т.Н.Т. ***, което деяние е извършил като непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.276, ал.3 от НК вр.
чл.63, ал.1, т. 6 от НК
Подсъдимият се признава за виновен и съжалява за
извършеното от него.
В
съдебно заседание подсъдимият и неговия защитник изразиха съгласие за
разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
беше приет граждански иск от пострадалия И.Ж.Д. с ЕГН ********** *** пазар,
сумата от 3 600лв., представляваща причинени от деянието вреди, ведно със
законната лихва от 24.04.2010 г. до окончателното й изплащане.
Съдът въз основа проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл.371, т.2 от НПК, при
което подсъдимият признава всички факти, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях, прие
за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият живеел и работел в гр. Н., в дърводелския
цех на св. Т.Т., управител на фирма „***” ЕООД, намиращ се в покрайнините на
града. Подсъдимият работел като ученик – дърводелец, като работодателят му
осигурил и подслон и храна в сградата на предприятието. Между подсъдимият и
работодателят му имало взаимно доверие.
Вечерта на 23.04.2010 г., около 22,00 часа подсъдимият
И.Р. взел ключа за канцеларията и отключил вратата й. В чекмеджето на бюрото в
канцеларията св. Т. съхранявал ключовете за автомобилите на фирмата, както и
официални удостоверителни знаци – ваучери за закупуване на хранителни стоки за
служители и работници при търговско дружество „***” ЕООД – гр. Н., валидни за
2010 г., всеки за стойност 10 лв. След като отворил чекмеджето подс. Р. взел 6
броя ваучери за закупуване на хранителни стоки, както и ключа за лек автомобил,
марка „***”, с д. р. № ***, собственост на св. И.Ж.Д., който автомобил бил
паркиран в едно от халетата. Подсъдимият потеглил с автомобила и отишъл до дома
на свидетелите Х.Ю.Х., Ф.М.К. и Ф.М.К. от
гр. Н.. Вечерта в дома им бил и свидетелят С.Д.М.. Подсъдимият Р.
излъгал горепосочените свидетели, че лекия автомобил е купен за него от баща
му, който работел в чужбина и поканил приятелите си да ги повози. В автомобила
имало и неустановен друг пътник.
Първоначално подс. Р. карал много силно лекия
автомобил в посока към местността „С.”, при което свидетелят Х.Ю. му направил
забележка и поискал да ги върне в гр. Н., като подсъдимият обяснил, че ще
закара непознатия си спътник до с. П., обл. Ш. и се насочил към селото по черни
пътища. При излизане от с. П., обл. Ш. подс.И.Р., движейки се с голяма и
несъобразена за конкретните пътни условия скорост ударил силно автомобила
отдолу в по-големи крайпътни камъни и той спрял. Пътниците слезли и установили,
че картерът е разбит и от него започнало да изтича масло. Подсъдимият се качил в колата заедно с останалите пътници,
запалил двигателя, но след известно
време автомобилът отново спрял. С бутане на автомобила всички успели да се
придвижат до близкия до с. П., обл. Ш. язовир, където го изоставили и пеша
всички се придвижили до цеха на свидетеля Т.Т.. Подсъдимият излъгал спътниците
си, „шефът му” е разрешил да ползва друг автомобил, с който да издърпат първия автомобил.
Тогава той взел от офиса на св. Т. автомобилен ключ за лек автомобил, марка „***”,
с д. р. № ***, собственост на свидетеля Т.Т., който автомобил също бил на
територията на производствените сгради.
В този лек автомобил се качили всички свидетели, а подсъдимият
го подкарал към изоставения лек автомобил, „***”. Това станало в ранните часове
на 24.04.2010 г. Когато наближил авариралия автомобил, подс.Р. ***, където
отишли в негови роднини. От там всички
продължили за гр. К., обл. Ш., за да заредят гориво, но край с. Т., обл. Ш., но
по пътя автомобилът пропаднал в дупка на шосето и поради много голямата скорост
на управление се спукала предна дясна гума. Въпреки това Р. продължил
управлението на автомобила до гр. К., обл. Ш., където заредил за 5 лв. гориво и
с автомобила се върнал до авариралия лек автомобил „***”. При авариралия
автомобил останали част от свидетелите – мъже, а с другите се върнал с л.а. „***”
до базата на свидетеля Т.Т., от където взел въже и отново се върнал до л.а „***”.
Установил, че няма възможност да закачи въжето и отново се върнал с този
автомобил до базата на свидетеля Т.Т.. Там оставил лекия автомобил „***” и
потеглил към авариралия лек автомобил „***”, този път с товарен автомобил,
марка „***”, с д. р. № ***, собственост на свидетеля Т.Т.. С него успял да
издърпа до производствената база авариралия лек автомобил „***”, където в двора
паркирал и двата автомобила, след което върнал и ключовете в чекмеджето. На
раздяла подс.Р. раздал взетите ваучери за закупуване на хранителни продукти на
свидетелите за благодарност, че са му помогнали за прибирането на автомобилите.
Около 06:40 часа на 24.04.2010 г. подсъдимият позвънил
на свидетеля Т. по мобилния телефон, като го излъгал, че баба му била много
болна и че спешно му трябвали 20 лв., като предложил да се видят до „петъчния
пазар” в града. Там двамата се срещнали и св. Т. дал на подсъдимия 20 лв. Когато
св. Т.Т. отишъл на работното си място в производствения цех установил, че
лекият автомобил „***” е силно изкалян, полегнал на една страна, с множество
повреди, товарният автомобил „***” бил също прясно изкалян и ползван, поради
което отишъл до РУ „Полиция” – гр. Н., обл. Ш., за да подаде сигнал за
случилото се.
От назначената експертиза стойността на нанесената
вреда по лек автомобил „***”, с д. р. № *** е в размер на 1 819,40
лв.Повредени са следните части: счупени амортисьори – 2 броя; счупени
подлакътници – 2 броя; ляво огледало; кора за двигател, комплект; счупен десен
носач; счупен десен шенкел; счупена опорна рамка на двигател; спукана гума „Родстоун
– 195/65/15 със счупена алуминиева джанта.
На л.а, марка „***”, с д. р. № ***, са повредени мотовилковия
и газоразпределителния механизъм на двигателя, счупена предна броня, водния
радиатор, като по този начин е причинена,
т.нар. „тотална вреда” по този автомобил, която е в размер на 3 600 лв.
От назначената съдебно-психиатрична експертиза е
видно, че обвиняемият И.Р., макар и непълнолетен е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да
възприема правилно и точно фактите и да ги възпроизвежда.
От описаната фактическа обстановка се установява, че
подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението чл. 346, ал. 2,
т. 1, пр. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и на
чл. 276, ал. 3, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Подсъдимият е искал
отнемането на МПС-то с цел ползването му за кратко време, за удовлетворяване на
един негов временен каприз. Напълно доказан от обективна страна е състава на
това престъпление, извършено от подс.Стоянов. намерението е за ползване, а не
за своене. Освен това деянието е извършено повече от два пъти, т.к на три пъти
подсъдимият е отнемал различни МПС-та.
Освен това престъпление
подсъдимият е извършил и кражба на официални удостоверителни знаци – ваучери за
закупуване на хранителни стоки за служители и работници при търговско дружество
„***” ЕООД – гр. Н., валидни за 2010 г., всеки за стойност 10 лв, което поради
специфичния предмет на вещите е престъпление по чл. 276, ал. 3 от НК. Съгласно ТР № 116 от 25.XI.1983 г. по н. д. №
100/82 г., ОСНК ваучерите, талоните за храна материализират правото на
притежателят им да получи храна на определена стойност, поради коеото те не
могат да бъдат предмет на кражба, докато тяхната номинална стойност не бъде
превърната в реална. Поради което напълно доказано от обективна страна се явява
извършенот от подсъдимия престъпление по чл. 276, ал. 3 НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия
и за двете престъпления. Независимо от непълнолетието си подсъдимият си е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, което се потвърждава от
приетата съдебно психиатрична експертиза и от собствените му обяснения и
направени признания.
Причина за извьршване на престьплението от подсъдимите
е ниското правно и гражданско сьзнание, ниската култура, незачитане на чуждата
собственост.
Мотивът
при извършване на престъплението е демонстриране на материално благополучие.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият, съдът се съобрази с всички смекчаващи и
отегчаващи вината му обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства бяха
отчетени чистото съдебно минало, направените пълни признания, изразената
критичност към случилото се, както и обещанието за бъдеще да не извършва
подобни деяния, както и младата му възраст. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете липата на контрол над поведението си и користните
подбуди.
Съдът се съобрази с предвидената от закона редукция на
наказанието което му се следва, като поради това, че съгл. чл.346, ал.2, т.2 се
предвижда наказание от 1 до 10 г. Лишаване от свобода, на основание чл. 63,
ал.1, т.3 от НК за непълнолетни лица се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години. Съдебният състав
намери, че за непълнолетният подсъдим следва да се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на 6 месеца, което при условията на чл. 58а, ал.1 от НК да
бъде намалено с 1/3, т.е с 2 месеца и да му се определи крайно наказание от 4
месеца лишаване от свобода. Това наказание съдът намери, че подсъдимият не
следва да търпи ефективно, а да бъде отложено за срок от 3 години, при
условията на чл. 66, ал.1 от НК.
За второто престъпление чл. 276, ал. 3 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, т.е двете
наказания са алтернативни. След редукция на по – лекото по вид наказание,
пробация по чл.63, ал.1, т. 6 от НК, съдът
намери, че следва да се наложи обществено порицание, което да се извърши чрез
съобщаването му от местен радиовъзел по местоживеене ***, където е настоящото
му местоживеене и месторабота.
Поради това, че между двете престъпления е налице
реална съвкупност, съдът определи едно общо наказание за двете, като съдът ги
групира и определи най – тежкото от тях, а именно лишаването от свобода за срок
от 4 месеца, което отложи за изпитателен срок от 3 години.
Съдът намери предявения от пострадалия И.Ж.Д.
граждански иск за сумата от 3 600лв., представляваща причинени от деянието
вреди, ведно със законната лихва от 24.04.2010 г. до окончателното й изплащане
за основателен и доказан изцяло. Видно от приетата по делото експертиза
причинената на този пострадал вреда на личния му автомобил, марка „***”, с д. р. № *** е в размер на 3 600
лв.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 150 лв.
Подсъдимият беше осъден да заплати дължимата държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 144лв.
Мярката му за неотклонение беше потвърдена.
Мотивите изготвени на 24.06.2011г.
Районен
съдия: ..............................................
Галина
Николова