Решение по дело №436/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 14, ал. 4 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет – Велико Търново (НРУУЖННПОЖ).

 

Образувано е по жалба на И. К. Б. от [населено място] против Протоколно решение от заседание от 13.05.2025 г. на Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, с което на жалбоподателката е отказано да бъде картотекирана като нуждаеща се от жилище.

В жалбата се излагат съображения за формална незаконосъобразност на решението. Твърди се, че същото е необосновано поради липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Развиват се съображения за несъответствие между посочените фактически и правни основания за постановяването му, като се изтъква, че това е самостоятелно основание за отмяна на акта. Според жалбоподателката конкретни фактически съображения за разпореждане на крайния правен резултат не могат да бъдат извлечени и от друг документ, съдържащ се в административната преписка. Счита, че нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ е бланкетно посочена, доколкото не е доказано несъответствие с изискването лицето да не е прехвърляло имот след 13.03.1990 г. Административният орган не е посочил нито с какъв акт, нито на кого и кога е прехвърлен имот. Моли съда за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от адв. С., която допълва, че не е спорен фактът, че на И. Б. е било дадено общинско жилище, но подчертава, че същата не се е разпоредила с него, доколкото то е било продадено от частен съдебен изпълнител поради невъзможността й да обслужва банковия кредит.

Ответникът – Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание поддържа, че оспореният акт е постановен в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Велико Търново, с което са дадени указания за прецизиране на процедурата и изготвяне на мотивирано решение, което да бъде връчено на жалбоподателката. Намира, че процедурата по картотекиране на нуждаещи се граждани е спазена, като излага конкретни аргументи за предприетите действия. Акцентира, че настоящият случай не попада в предвиденото по чл. 10 от НРУУЖННПОЖ изключение, касаещо прекратяване на съсобственост. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, вкл. приложното адм. дело №145/2025 г. по описа на АСВТ, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

На 23.08.2024 г. И. Б. подава Заявление-декларация вх. №94-ИИ-1544-6, като моли да бъде картотекирана за настаняване под наем в общинско жилище. Б. посочва, че досега не е била картотекирана, което обстоятелство се опровергава от данните по делото, доколкото не се спори, че същата е била картотекирана и обитавала като наемател общинско жилище, предоставено ѝ впоследствие с договор за продажба на недвижим имот по чл. 42 от ЗОС от 01.09.2006 г.

От попълнения формуляр е видно, че е [семейно положение], че няма жилищен или вилен имот, както и селскостопански земи, МПС, селскостопански машини, филателия, нумизматика, произведения на изкуството и други, не притежава фабрики, работилници, магазини, складове и прочие, няма дялово участие в търговски дружества и кооперации, няма акции, нито притежава налични парични средства, включително такива по влогове и дивиденти. В заявлението декларира, че не е прехвърляла жилищен имот, вилен имот или парцел на други лица след 13.03.1990 г., не е извършвала отказ от учредено, отстъпено или запазено право на ползване на жилищни имоти, вилни имоти, парцели и други имоти след 13.03.1990 година. Деклариран е доход от трудово правоотношение в размер от 3 620,00 лева и пенсия – 6 491,54 лева, или всичко 10 111,54 лева на годишна база. Към заявлението са приложени удостоверение за получен доход от пенсия, служебна бележка за доходите и договор за наем на недвижим имот, удостоверяващ, че деклараторката наема жилище в [населено място] при свободен наем от 330 лева месечно, което обитава.

По адм. дело №145/2025 г. на АСВТ е представен Договор за продажба на недвижим имот по чл. 42 от ЗОС от 01.09.2006 г., според който Б. е придобила на посочената дата общинско жилище, което преди това е обитавала като наемател. Събрани са доказателства, удостоверяващи, че това същото жилище е било възложено в собственост на трето лице на 10.07.2014 г. с Постановление на ЧСИ по изпълнително дело срещу жалбоподателката, образувано с взискател банката, финансирала покупката на имота, като постановлението е влязло в сила на 22.07.2014 г. и считано от тази дата жилището, придобито през 2006 г. от общината от жалбоподателката, не е нейно.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2020 г., от който се установява, че Б. е купила в полза на своя внук поземлени имоти и сгради в [населено място], които е платила с негови средства според изричното отбелязване в НА.

Със Заповед №РД 22-2362/30.10.2024 г. на кмета на Община Велико Търново е назначена 9-членна комисия по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, чийто председател е секретарят на общината. Същата, в състав от 8 от назначените 9 члена/ е заседавала на 21.01.2025 г., за което е съставен протокол, е разгледала заявлението на Б., констатирала е притежанието на имот – жилища, вили, идеални части от тях или вещни права на ползване, поради което е формирано решение за отказ за картотекиране, защото лицето не отговаря на условията на чл. 10, ал.1, т. 1 и 6 от НРУУЖННПОЖ.

С Писмо изх. №94ИИ-1544-6-1/27.01.2025 г. председателят на Комисията е уведомила жалбоподателката за взетото решение и за възможността да го оспори по съдебен ред, което последната е и сторила, като в резултат на това е образувано настояще дело. Писмото е получено по пощата на 31.01.2025 г.

Б. е оспорила решение на Комисията от 21.01.2025 г., като въз основа на това оспорване е образувано адм. дело №145/2025 г. по описа на АСВТ, по което е постановено Решение №1246/15.04.2025 г., с което оспореният ИАА е отменен като формално незаконосъобразен и преписката е изпратена на Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ за произнасяне в месечен срок по Заявление–декларация вх. № 94-ИИ-1544-6/23.08.2024 г. при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение не е оспорено и влязло в сила на 09.05.2025 г.

На 13.05.2025 г. Комисията е провела заседание в присъствието на 6 от членовете си и, след като е съобразила влязлото в сила съдебно решение, е разгледала Заявление–декларация вх. №94-ИИ-1544-6/23.08.2024 г. на И. Б. и е взела решение, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ на И. Б. е отказано да бъде картотекирана, тъй като последната е била картотекирана и настанена в общинско жилище, което е закупила с Договор от 01.09.2006 г., но жилището е продадено от частен съдебен изпълнител поради невъзможност на собственика да изплати банковия кредит. Изрично е посочено, че случаят не попада сред предвидените в цитираната норма изключения – прекратяване на съсобственост.

Решението е съобщено по пощата с Писмо изх. №94ИИ-1544-6#2/16.05.2025 г. на кмета на Община Велико Търново, като няма данни кога е сторено това.

Недоволна от отказа, Б. го е оспорила с жалба, подадена директно в съда на 28.05.2025 г., което се установява от дадения вх. №2356/28.05.2025 г. Въз основа на това оспорване е образувано настоящото дело, в хода на което като доказателства са приети Протокол от 13.05.2025 г. от заседание на Комисията по чл. 14, ал. 2 от НРУУЖННПОЖ, Писмо изх. №94ИИ-11544-6#2/16.05.2025 г., както и приложено към настоящото дело адм. д. №145/2025 г. по описа на АСВТ.

Предмет на оспорване е Решение на ответника, обективирано в Протокол от заседание, състояло се на 13.05.2025 г. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото засяга правната сфера на жалбоподателката и то неблагоприятно. Всъщност картотекирането на лицата като нуждаещи се от настаняване в общинско жилище обуславя и възможността те да се включат в годишния списък за настаняване в общинско жилище /чл. 19, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ/ и оттам възможността за настаняването на тези лица в такива жилища – чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от НРУУЖННПОЖ. Най-сетне, в самия подзаконов административен акт правната характеристика на решението на комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ е съобразен, като е предвидено, че то подлежи на обжалване по реда на АПК – чл. 14, ал. 4 от НРУУЖННПОЖ.

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт. Съдът приема, че оспорването е сторено в срок. В протоколното решение и в писмото на кмета на Община Велико Търново, с което жалбоподателката е уведомена за издаденото решение, е посочен срокът на неготово обжалване. Няма данни за връчване на процесния акт, но доколкото същият датира от 13.05.2025 г., уведомителното писмо е съставено на 16.05.2025 г. видно от дадения изходящ номер на общинската администрация, а жалбата е депозирана в съда на 28.05.2025 г. видно от положения върху нея входящ номер. При това положение е спазен преклузивният 14-дневен срок, установен в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, считано най-рано от датата на съставяне на уведомителното писмо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ картотекирането на нуждаещите се граждани става от деветчленна комисия, назначена със заповед на кмета на Община Велико Търново. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба комисията по ал. 1 разглежда подадените молби-декларации, взема решение за включване или не на гражданите в картотеките и определя степента на жилищната нужда на отделните семейства /лицата/ по групи подгрупи съгласно чл. 12. Предвид чл. 14, ал. 4 от НРУУЖННПОЖ решението на комисията се съобщава и се обжалва по реда на АПК. Предвид изложеното и доколкото оспореното решение е постановено от комисия по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, определена със Заповед №РД 22-2362/30.10.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, то същото е издадено от териториално и материално компетентен орган.

Не се установяват пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на индивидуалния административен акт. Според разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ЗОС в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1. В разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС е предвидено, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Тоест, на съответния общински съвет е делегирано чрез наредба да посочи какви са материалноправните предпоставки за наличието на жилищна нужда и оттам за възможността да се настани определено лице в жилище от общинският жилищен фонд. Същият подзаконов нормативен акт регламентира и процедурата за установяването на такива жилищни нужди, картотекирането или съответно – отказът от картотекиране. Приложимият подзаконов акт в случая е НРУУЖННПОЖ. По аргумент от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НРУУЖННПОЖ картотекирането на нуждаещи се граждани става от колективен административен орган – деветчленна комисия, като председателят й следва да е секретарят на общината, петима представители на общинската администрация от дирекция „Бюджет и финанси“, „Правно обслужване на собствеността“ и „Административно обслужване“, както и трима общински съветници. Не е предвиден нито [жк], нито мнозинство, при което се счита, че е налице валидно решение на този орган, разпореждащ определен резултат – положителен или отрицателен. В чл. 14, ал. 3 от НРУУЖННПОЖ е посочено единствено, че комисията по ал. 1 разглежда подадените молби-декларации, взема решение за включването или не на гражданите в картотеките и определя степента на жилищна нужда на отделните семейства /лицата/ по групи съгласно чл. 12. При тази оскъдна регламентация, съдът се позовава на общите принципи на правото и по аналогия – на разпоредбата на чл .27, ал. 3 от ЗМСМА приема, че, като колективен орган, комисията извършва валидни процесуални действия при наличие на [жк], който е от пет от членовете й, като съответното решение следва да се подкрепя от повече от половината от присъстващите при наличен кворум членове. В настоящия случай комисията е действала при наличие на кворум и при пълно мнозинство при приемането на спорното решение. Разгледана е молбата на Б., съобразено е влязлото в сила съдебно решение по адм. д. №145/2025 г. по описа на АСВТ, съставен е протокол от заседанието и по реда на чл. 14,ал. 4 от НРУУЖННПОЖ решението е съобщено на заявителката.

Противно на поддържаните с жалбата съображения съдът не намира основание да приеме решението за формално незаконосъобразно. Същото е изготвено в изискуемата от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и съдържа наред с другите изисквания изложение на фактическите и правните основания за издаването на акта. В изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадените с Решение №1246/15.04.2025 г. по адм. д. №145/2025 г. по описа на АСВТ, компетентният орган е постигнал мотивирано произнасяне по заявлението на жалбоподателката. От процесуалното поведение на жалбоподателката е видно, че същата е наясно с причината за постановения отказ, вкл. в съдебно заседание е направено признание от процесуалния представител, че на Б. е било дадено жилище, което е било продадено от частен съдебен изпълнител поради невъзможност да се заплати банковият кредит. Изложените мотиви са достатъчни за провеждането на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката за съответствие между фактите и правното основание е въпрос по съществото на спора и дали посочените основания обуславят направените от комисията правни изводи ще бъде обсъдено по-долу в настоящото решение. Актът е формално законосъобразен.

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Спорът по делото касае преценката дали възлагането на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК на лице, обявено за купувач по реда на чл. 492 – 494, на недвижим имот с постановление на частен съдебен изпълнител попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ в [населено място] се съставя и поддържа картотека на нуждаещите се от жилища лица и семейства, които отговарят на условията на чл. 10. По смисъла на чл. 13, ал. 2 от НРУУЖННПОЖ картотекирането на нуждаещите се от жилища граждани се извършва въз основа на молба-декларация до кмета на Община Велико Търново по утвърден образец. Именно с такава молба-декларация Б. е инициирала настоящото производство за картотекиране.

Според даденото правно основание – чл. 10,ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ, право да кандидатстват за настаняване в общински жилища от фонд „Настаняване под наем“ имат граждани и техните семейства, когато всички отговарят едновременно на регламентираните условия, включително не са прехвърляли имоти по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 /1. жилище, вила или идеални части от такива имоти; 2. ограничено право на строеж или индивидуално или групово жилищно строителство, или жилищностроителна кооперация; 3. жилищен или вилен урегулиран поземлен имот или идеални части от такъв имот, които вследствие на делба или промяна на ПУП биха могли да бъдат обособени в самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно нормите на чл. 19 от ЗУТ; 4. нежилищни имоти или идеални части от такива имоти, предназначени за търговска или стопанска дейност /фабрики, работилници, магазини, ателиета, складове и др./ на други лица след 13 март 1990 г. с изключение на прекратяване на съсобственост.

Административният орган е установил, жалбоподателката не оспорва, а от доказателствата по делото се установява, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.07.2014 г. по ИД №20118090400350/11 г. на частен съдебен изпълнител №809 (л. 49 от адм. д. №145/2025 г.) жилищен имот, находящ се в [населено място], бивша собственост на И. Б., който същата като картотекирано лице е обитавала като наемател и впоследствие придобила с договор за продажба на недвижим имот по чл. 42 от ЗОС от 01.09.2006 г., е възложен в собственост на трето лице.

Публичната продан представлява сложен фактически състав, който приключва с влизане в сила на възлагателното постановление на частния съдебен изпълнител. Това е процедура, при която имущество на длъжник се продава на търг, организиран от съдебен изпълнител, за да се удовлетвори кредиторът. До нея се стига, когато длъжникът не изпълнява доброволно задълженията си и се налага принудително изпълнение. Процедурата е публична, което означава, че неограничен брой лица могат да участват в търга, за да наддават за имота. Публичната продан е едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител, който има характеристиката на принудителна продажба. Съдебният изпълнител действа като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника независимо от неговата воля. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Вписването е основание за въвод на купувача.

Няма спор, че с цитираното по-горе постановление за възлагане е прехвърлен собственият на Б. жилищен имот /придобит по силата на Договор за продажба на недвижим имот по чл. 47, ал. 1 от ЗОС от 01.09.2006 г. /л. 57 от адм. д. №145/2025 г./ на друго лице, като очевидно това е станало след 13 март 1990 г. и не съставлява прекратяване на съсобственост. Горното изпълнява състава на чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ: картотекират се нуждаещите се от жилища граждани, които не са прехвърляли имоти, в това число жилищни на други лица след 13 март 1990 г. Не се установява предвиденото изключение за картотекиране – прекратяване на съсобственост.

В случая оспорващата не отговаря на условията. Материалноправните предпоставки, въз основа на които е издадена оспорената заповед, са доказани, поради което същата е материално законосъобразна.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията, заявени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, че не е ясно кой е имотът, какъв е, кога и на кого е прехвърлен. Изложените в акта фактически основания не са бланкетни, напротив – същите конкретно обосновават извода за приложението на даденото правно основание – прехвърлен е имот на жалбоподателката след 13.03.1990 г. Приложимата нормативна уредба не държи сметка дали прехвърлянето е доброволно или принудително, нито за причината, поради която се е стигнало до него. Нещо повече, без правно значение е и обстоятелството, че продаденото то ЧСИ жилище е било общинско жилище, закупено от Б., след като е преди това е била настанена в него под наем. Решаващото обстоятелство е неговото прехвърляне. Въпреки липсата на изрична индивидуализация на имота в мотивите на оспорения акт, от справката на името на жалбоподателката от Агенцията по вписванията, както и от приложените към нея доказателства – нотариални актове и договори, безспорно и еднозначно се установява кой е имотът, кога и как е прехвърлен и доколкото негов едноличен собственик е И. Б., последната няма как да не е наясно с обстоятелствата по собствеността си.

Накрая, целта на закона е чрез картотекирането и настаняването в общински жилища да се обезпечи жилищната нужда на нуждаещите се, но не и да се спекулира и да се създават порочни практики. Именно затова са въведени строги критерии и изисквания, на които кандидатите да отговарят едновременно. В този смисъл и чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗОС регламентира, че общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Едно от тях е обсъжданото в настоящото производство – да не е прехвърлян жилищен имот на трети лица след 13 март 1990 г. с изключение на прекратяване на съсобственост, тоест да не е редуциран патримониумът на заявителя.

Не е налице несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.

Оспореният административен акт се явява законосъобразен, съответно жалбата срещу него – неоснователна.

При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане на ответника в полза на Община Велико Търново следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. Б. от [населено място] против Протоколно решение от заседание от 13.05.2025 г. на Комисията по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища на Община Велико Търново, с което на жалбоподателката е отказано да бъде картотекирана като нуждаеща се от жилище. ОСЪЖДА И. К. Б., [ЕГН] от [населено място] да заплати в полза на Община Велико Търново разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.