Решение по дело №775/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№34

гр. Несебър, 30.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 775 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца „В.и к.” ЕАД срещу С.З.Г. и Ж.И.Б. са предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта от всеки от ответниците на сумата от 180,09 лв. – главница, както и на сумата от 28,20 лв. – лихва върху главницата за периода 26.08.2016г. – 21.01.2019г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 06.04.2016г. – 10.09.2018г. до имот, находящ се в гр. Несебър, ул. „Е.” № *, вх. *, ет. *, ап. ***, аб. № ****. Сочи се, че първоначално „потребител” е била Ж.П., която е починала и всеки от ответниците (като неин наследник) е собственик на ½ идеална част от имота и в тази връзка е „потребител” в отношенията с ищеца. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на по 180,09 лв. за всеки ответник, като за тези суми от ищеца са издавани фактури. Наведено е, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 83/2019г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С тези доводи до съда е отправено искане да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите по заповедта. Претендират се законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците. Съображенията за този извод са следните:

Ответникът С.З.Г. е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 03.09.2019г. (чрез установената на адреса негова сестра – Ж.Б., също ответник по делото). Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е получен от ответницата Б. и на изрично посочен от нея електронен адрес по реда на чл. 42, ал. 4 от ГПК – на 22.10.2019г. (видно от отбелязване на съдебен деловодител на л. 49, л. 50 и л. 53 от делото). В дадения срок от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба. За съдебното заседание на 20.01.2020г. ответникът Г. е уведомен по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като за последиците от чл. 41, ал. 2 ГПК той е предупреден с разпореждане на съда от 07.08.2019г., връчено му надлежно на 03.09.2019г. С разпореждането ответникът е предупреден и за последиците по чл. 238 ГПК. От своя страна същото разпореждане е връчено на Б. по реда на чл. 42, ал. 4 от ГПК, а по този ред тя е призована и за насроченото открито съдебно заседание (видно от отбелязване на л. 61 – л. 62 от делото). От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответниците не са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване (по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и чл. 42, ал. 4 от ГПК) ответниците не са се е явили в съдебно заседание, като не са депозирали по делото молби за разглеждането му в тяхно отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците. Това е така, тъй като с разпореждането от 07.08.2019г. на тях са указани последиците на чл. 238, ал. 1, като това разпореждане им е връчено, ведно с исковата молба и доказателствата към нея.

Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници (на л. 74 от делото), молба от Ж.П. – наследодател на ответниците и отговор от ВиК (на л. 75 – л. 76 от делото), справка-извлечение (на л. 9 от делото), 12 бр. фактури (на л. 10 – л. 21 от делото). Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.

Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница в размер на по 180,09 лв. за всеки от ответниците, както и лихва за забава от деня, следващ фактурирането на задължението за главница.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответниците, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в исковото и заповедното производство. В заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лв. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 75 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи дължимо юрисконсултско  възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 175 лв.

С оглед изложеното всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 37,50 лв. – ½ част от дължимите разноски от заповедното производство и по 87,50 лв. – ½ част от дължимите разноски от исковото производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.З.Г., ЕГН **********,***5, дължи на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „М.П.К.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумите както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 180,09 лева, представляваща ½ част от стойността на потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 06.04.2016г. – 10.09.2018г. до имот, находящ се в гр. Несебър, ул. „Е.” № 4, вх. 1, ет. 5, ап. десен, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 28,20 лв., представляваща ½ част от дължимата лихва върху главницата за периода 26.08.2016г. – 21.01.2019г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ж.И.Б., ЕГН **********,***, дължи на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „М.П.К.”, ет. *, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумите както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 180,09 лева, представляваща ½ част от стойността на потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 06.04.2016г. – 10.09.2018г. до имот, находящ се в гр. Несебър, ул. „Е.” № *, вх. *, ет. *, ап. ***, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 28,20 лв., представляваща ½ част от дължимата лихва върху главницата за периода 26.08.2016г. – 21.01.2019г.

ОСЪЖДА С.З.Г., ЕГН **********,***5, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „М.П.К.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 37,50 лв., представляваща ½ част от направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 87,50 лв., представляваща ½ част от направените в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА Ж.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сграда „М.П.К.”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 37,50 лв., представляваща ½ част от направените в заповедното производство разноски, както и сумата от 87,50 лв., представляваща ½ част от направените в настоящото производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: