МОТИВИ
към Присъда №260033/15.04.2021г. по НОХД №2096/2020г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу С.Е.В. ЕГН: ********** – за това, че „На 19.08.2019г. в гр.Плевен, ***запалил
недвижимо имущество със значителна стойност – апартамент № 25, намиращ се на
посочения адрес, с площ 58,53кв.м., на стойност 44 700лв., собственост на К.Г. ***
-престъпление по чл.330 ал.1 от НК...“
В хода на съдебното следствие, на
основание чл.287 ал.1 НПК, Прокуратурата измени обвинението, което занапред се
счита повдигнато срещу С.Е.В. ЕГН: ********** за това, че „...на 19.08.2019 година, в град Плевен, ж.к. „***,
направил опит да запали недвижимо имущество със значителна стойност -
апартамент № 25, намиращ се на посочения адрес, с площ 58,53 кв.м. на стойност
44 700 лева, собственост на К.Г. ***, като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини -
престъпление по чл. 330 ал. І във вр. с чл. 18 ал. І от НК.“
Представителят на РП – ПЛЕВЕН
поддържа така измененото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са
събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, се доказва по убедителен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание в размер на около пет години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият С.В. се явява лично и
с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава кратки обяснения в
подкрепа на тази своя позиция. Пледира да бъде признат за невинен. В този
смисъл пледира и защитникът, който развива съображения, че не са налице нито
преки, нито – надлежни косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
поради което счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан.
След като обсъди задълбочено
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
С.Е.В. e роден на ***г***,
понастоящем в Затвора-Плевен, ***, български гражданин, със средно-специално образование,
работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 19.08.2019 година сви***лят К.Г.Б.
притежавал апартамент №25 на адрес гр.Плевен, ж.к. „***, който обитавал заедно
със сви***лката В.И.Ц. /във фактическо ***ство/ и тяхното малолетно *** – Г.К.Б..
Сви***лят Б. бил *** на етажната собственост на адрес гр.Плевен, ж.к. „***“ и
като такъв общувал с живущите по въпросите, касаещи поддържането и реда в
етажната собственост. Входната врата на жилищния вход се заключвала, като при
влизане, живущите използвали нарочни технически устройства – чипове, за да я
отключат.
Със Заповед
№РД-11-183/10.11.2017г. на *** на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, сви***лката Н.И.К. била
настанена под наем в апартамент №23 на адрес гр.Плевен, ж.к. „***“. С течение
на времето, отношенията между сви***лите К.
и Б. се влошили. От една страна, К. не заплащала редовно дължимите такси
за поддръжка на етажната собственост, а от друга, както Б., така и различни
живущи от входа се оплаквали от това, че в ползваното от К. жилище се вдига
силен шум, в тъмната част от денонощието, както и че във входа влизат лица със
съмнително поведение. В тази връзка, неколкократно били подавани сигнали пред
ОП „***“-ПЛЕВЕН, като в определен момент преди 19.08.2019г., живущите във входа
организирали подписка и посредством ***я Б., отново сигнализирали ОП „***“-ПЛЕВЕН
- с искане наемното правоотношение на К. да бъде прекратено. С Констативен
протокол от 21.08.2019г. служители на посоченото ОП посетили адреса и установили,
че предоставеното на св.Н.К. жилище е с разбита и необезопасена входна врата,
вратата на терасата е отворена и подпряна със стол, а в апартамента има
единствено мебели, с изключение на дребни вещи от бита /посуда, детски
играчки/; електрозахранването към имота било установено като прекъснато. Със
Заповед №РД-10-1167/23.08.2019г. на *** на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, наемното
правоотношение между ОП „***“-ПЛЕВЕН и Н.И.К. било прекратено, поради виновно
неизпълнение от страна на наемателя.
От друга страна, през периода 2018
– 2019г., св.Н.К. имала интимна връзка със сви***ля М.Г.А. /многократно
осъждан/, като двамата обичайно живеели в апартамента на А.,***. Св.А. знаел от
св.К. за проблемните отношения между неговата *** и св.Б., свързани с реда в
етажната собственост, бележките досежно влизането на непознати лица, вдигането
на шум, неплащането /нередовното плащане/ на таксите по поддръжка на етажната
собственост. Същевременно, през посочения период, св.А. се познавал и поддържал
***ски отношения с подсъдимия С.Е.В. – многократно осъждан за различни
престъпления от общ характер.
В ранното утро на 19.08.2019 –
около 3:30 часа, сви***лите В. Ц. и К.Б. се събудили и установили, че в
коридора на жилището има миризма на пушек. К.Б. отворил металната входната
врата на апартамента и видял, че същата гори, а стълбището на входа било също
силно запушено. Сви***лят счупил прозорец на стълбището, за да може пушека да
се разнесе по-бързо и сигнализирал за случая на ЕЕН 112. Междувременно, успешно
загасил сам запалената входна врата. Прегледал и охранителните камери, които били
монтирани пред входната врата на жилището и установил, че на два пъти е заснето
лице, предполагаемо, едно и също, видимо от ***ки пол: на 18.08.2019г.,
системно време от 02:44:43 до 02:51:15 часа, при което се виждало, че
посоченото лице се приближава в близост до входната врата на апартамента и гледа
към нея; на 19.08.2019г., системно време – от 03:17:32 до 03:23:31 часа, при
което се виждало, че заснетото лице поставя в близост до входната врата на
апартамента предмет, наподобяващ гума от детски велосипед, полива с
неустановена течност и запалва по този начин, входната врата, след което се
оттегля от местопрестъплението. При прегледа на така направените видеозаписи, у
св.Б. останало личното убеждение, че се касае за записани действия на един и
същи човешки индивид, макар че на записите не се виждало лицето му, поради
поставена и в двата случая, качулка.
На място пристигнал и съответен
полицейски екип, като с първо действие по разследването - оглед на
местопроизшествие, извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало
досъдебно производство №Д-1291/2019г. по описа на РП – ПЛЕВЕН. В хода на същото,
за престъпление по чл. чл. 330 ал. 1 НК, бил привлечен С.Е.В. ЕГН: **********.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на сви***лите К.Г.Б. -
дадени в хода на съдебното следствие; В.И.Ц. - дадени в хода на съдебното
следствие; М.Г.А. - дадени в хода на съдебното следствие. Показанията на тези
сви***ли се намират в синхрон помежду си по отношение на фактите и
обстоятелствата, касаещи отношенията между семейството на св.К.Б. и св.Н.К.,
взаимоотношенията между св.Н.К. и св.М.Г., отношенията в процесната етажна
собственост по повод наетия от страна на К. апартамент; събитията в ранното
утро на 19.08.2019г.;
- Протокол за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум /л.24 – 33 от Т.І на ДП/;
- Писмени материали, предоставени от
ОП „***“-ПЛЕВЕН, касаещи наемното правоотношение между предприятието и Н.И.К.
/л.81 – 85 от делото/ и справка от ***я К.Б., касаеща предоставени на Ц. К.
чипове за входна врата на жилищен блок /л.86 от делото/;
- експертно заключение по съдебна пожаро-техническа
експертиза /л.53 - 54 от Т.І на ДП/, от което се установява, че причината за
възникване на процесния пожар са умишлени действия, а времето на възникване е
03:19:04 часа на 19.08.2019г.; посоката на разпространение на пожара е надолу –
по горимите вещества, оставени от извършителя /лезнозапалима течност и гума/,
като не е имало опасност пожарът да се разпростре навътре в апартамента или в
съседни имоти. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди
съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
- заключения по първоначална /л.55 –
59 от Т.І на ДП/ и допълнителна /л.85 – 91 от Т.І на ДП/ съдебно-стокова
експертизи, от които се установява, че пазарната стойност на входна метална
блиндирана еднокрила врата „***“ към 19.08.2019 година, серия „***“ възлиза на
330 лева, а пазарната стойност на недвижим имот - апартамент, находящ се в град
Плевен, *** към 19.08.2019 година възлиза на 44 700 лева. Съдът намира, че и
двете експертни заключения са обосновани и не будят съмнение в тяхната
правилност, поради което им отдава вяра;
- експертно заключение по
видео-техническа експертиза /л.61 - 72 от Т.І на ДП/, от което се установява,
че за изследване е представен 1 брой компакт-диск, марка „***“ с бланков номер ***;
структурата на директорията на същия диск съдържа общо 19 файла, записани в
специализиран за файлове, съдържащи видеозапис, формат „***“; файловете са
цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на
охранителна видео-система, като видеозаписите са заснети от едно заснемащо
устройство; заснетото изображение е цветно, с размер 1280х720 пиксела и
вградена в него информация за дата и час /тайм-код/, според която видеозаписите
са заснети на 18.08.2019 година - за времето от 02:44:43 до 02:51:15 часа -
системно време и на 19.08.2019 година - за времето от 03:17:32 до 03:23:31 часа
- системно време. Експертът посочва, че на видеозаписите от 18.08.2019 година
има заснето лице от видим ***ки пол, чиито действия са илюстрирани с кадри,
извлечени от видеозаписите, подредени в хронологичен ред и поместени в
приложение в изследователската част на протокола, но същите извлечени кадри се
определят като негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно
изследване; на видеозаписите от 19.08.2019 година също има заснето лице от
видим ***ки пол, чиито действия са илюстрирани с кадри, извлечени от
видеозаписите, подредени в хронологичен ред и поместени в приложение в
изследователската част на протокола, но извлечените по този начин кадри отново
се определят като негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно
изследване. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди
съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
- експертно заключение по комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л.77 - 84 от Т.І на ДП/,
от което се установява, че на 1 брой „CD-R“ с надпис „***.“ са налице
видеофайлове – записи, заснети от една охранителна камера, монтирана на
стълбищна площадка, на които се вижда лице от видим ***ки пол, което залива с
течност входната врата до асансьора и след това я запалва; не са установени
следи от манипулация или намеса върху записаната информация; кадри от
видеозаписите са експортирани и подредени във фото-приложението към
експертизата, като снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения „***“.
Експертът посочва, че е извършил изследване и на находящи се на 1 брой
компакт-диск „CD-R“, 12 броя снимки, специално изготвени за сравнително
идентификационно изследване, на които в различни ракурси е заснет подсъдимият С.Е.В..
Вещото лице е категорично, че експортираните изображения са негодни за лицева
идентификация, но могат да бъдат използвани за сравнително идентификационно
изследване по обща форма, вид, модел, структура на тялото, като при извършеното
сравнително идентификационно изследване на снимки от видеозаписите и
сравнителни снимки на С.Е.В. е
установено сходство и съвпадение на външни анатомични признаци - обща форма и
структура на тялото, специфична форма на краката и походката и обща форма на
вид и модел на обувките. Вещото лице изтъква, че така установените съвпадения
на малък брой външни анатомични признаци не дават основание за категоричен, а
само за най-вероятен положителен извод и заключение, че на видеозаписа и
снимките, направени за сравнително изследване е заснето едно и също лице – подсъдимият
С.Е.В.. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди съмнение
в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
- експертно заключение по съдебна
физико-химична експертиза /л.93 - 96 от Т.І на ДП/, от което се установява, че
за изследване е представен 1 брой тампон във вид на марля със засъхнал
тъмно-черен цвят вещество, а същата марля - представена в счупен буркан. Вещото
лице посочва /в т.ч. при разпита в хода на съдебното следствие/, че за да бъде
изследвано едно лесно запалимо вещество, то трябва да бъде добре съхранено, тъй
като при допир с въздуха, лесно запалимите вещества, поради силната си
летливост, не остават в обекта, който е представен за изследване; въпреки това,
изследвания тампон е изследван, като е преместен, наред с това, в здрав стъклен
буркан, но при наблюдение под микроскоп не се наблюдава мазно петно, отсъства и
мирис; при изършено газхроматографско изследване, не е установено наличие на
някакъв вид лесно запалимо вещество; вещото лице специално отбелязва и това, че
тампонът е иззет през 2019 година, а експертизата е назначена почти една година
по-късно - през месец юли 2020 година; изразява предположение, че липсата на
установени лесно запалими вещества би могла да се отдаде на начина на
съхранение на изследвания предмет /тампон/ или изобщо на изначалната липса на леснозапалимо
вещество. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди
съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
- експертно заключение по
съдебно-медицинска експертиза /л.88 – 91 от делото/, от което се установява, че
С.Е.В. страда от двустранна вродена аномалия в областта на коленните стави на
долните крайници, именувана в медицинската литература като Genu varum (Гену
варум) или О-байне (крака с форма буквата О); касае се за вродена аномалия,
която се характеризира с патологично отклонение, при което ъгълът между оста на
бедрото и оста на подбедрицата е отворен навътре и е по-голям от 8 градуса.
Вещото лице отбелязва, че при такива двустранни аномалии, походката е характерна
- клатеща се; при извършения преглед е установен белег от рана с характеристика
на „порезна“, с дължина 6 см. и леко изразена дъговидна форма, локализирана по
вътрешната (медиална) страна на дясната колянна става, която предполагаемо е
резултат на коригираща оперативна интервенция, извършвана в детството; посочва,
че в резултат на деформацията постепенно се разтегля и разхлабва
капсуло-лигаментарният (връзковия) апарат от медиалната (вътрешната) страна на
коляното, като с напредване на възрастта, при лицата, страдащи от обсъжданата
вродена деформация, по-бързо отколкото при останалите лица, се развиват
дегенеративни промени (гонартрози). При разпита в хода на съдебното следствие,
вещото лице отбелязва, че се касае за заболяване, от което не страда единствено
подсъдимият, като съобразно различните статистики, са различни и процентите относно
това каква част от населението на земята е с коментираното заболяване;
експертът уточнява, че процентите „не са
много високи“. Преди разпита на същия в откритото съдебно заседание бяха
възпроизведени изследваните от видео-техническата експертиза видеофайлове,
съдържащи записи от охранителна система, като експертът отбеляза, че е запознат
и с другите материали по делото, както и че е имал възможност да наблюдава
походката на С.Е.В. преди да пристъпи към прегледа му в ЗАТВОРА-ПЛЕВЕН; в тази
връзка вещото лице отбелязва, че на видеозаписите е сравнително къс изминавания
от заснетото лице път по широка, плоска повърхност, тъй като е налице заснето
слизане и качване по стълбите на жилищна сграда и не може да се наблюдава
характерната за заболяването клатеща се походка; при отчитане на другите
находящи се в делото материали обаче /в т.ч. тези от комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза/ изтъква, че е налице значително сходство в
цялостната стойка и в структурата на долните крайници на заснетото лице, при
съпоставянето му с подсъдимия В.. Съдът намира, че експертното заключение е
обосновано и не буди съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава
вяра;
- компакт-диск, марка „***“ с
бланков номер ***, съдържащ общо 19 файла в специализиран формат „***“,
записани от охранителна видео-камера, разположена пред апартамент №25 на адрес
гр.Плевен, ж.к. „*** /л.92 от делото/;
- заверен препис от нотариален акт
за собственост върху процесния недвижим имот /л.58 – 59 от Т.ІІ на ДП/;
- протокол за доброволно предаване
от 20.08.2019г. /л.57 от Т.ІІ на ДП/;
- справка за съдимост на М.Г.А. /л.68
– 79 от Т.ІІ на ДП/;
- характеристични данни /л.40 от
делото, л.92 от Т.ІІ на ДП/;
- справка за съдимост /л.23 -35 от
делото/.
В доказателствената съвкупност и по-конкретно
– в гласните доказателствени средства, са налице особености, които налагат
обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Щателният анализ на гласните
доказателствени средства води до извода, че същите, условно, могат да бъдат
разделени на две групи. От една страна - показанията на сви***лите К.Г.Б., В.И.Ц.
и М.Г.А. – дадени в съдебното следствие, а от друга - прочетените на основание
чл.281 НПК и непосредствено дадени в съдебното следствие показания на сви***лите
Н.К., В.Б., както и дадените в съдебното следствие показания на св.А.С..
Характерно за така посочената,
условно, „първа“ група сви***ли е това, че техните показания са последователни,
подредени и логически издържани, отнасящи се до конкретно възприети от сви***лите
факти и обстоятелства. Наред с това, тези сви***лски показания взаимно се
подкрепят при изясняване на правнорелевантните факти и въпреки че основно място
в тях заемат показанията на св.Б., който като пострадало лице, принципно се
явява заинтересован от изхода на делото, все пак не оставят каквито и да било
съмнения за проявена тенденциозност, изопачаване на действителната фактология,
в т.ч. – чрез предположения или внушения от едно или друго естество. Поради
това, както е отбелязано и по-горе, Съдът кредитира тези сви***лски показания и
при изясняване обстоятелствата на случая, основава вътрешното си убеждение върху
тях.
За разлика от множество случаи в
наказателнопроцесуалната практика, при които две групи гласни доказателствени
средства взаимно си противоречат и се изключват, в случая, условно изтъкнатата
„втора“ група сви***лски показания, не влиза в „конфликт“ със сви***лските
показания от „първата“ група. Напротив, характерно при показанията на сви***лите
К., Б., С., е че в преобладаващата си част, те изнасят факти и обстоятелства,
които потвърждават показанията на сви***лите от „първата“ група. Наред с това
обаче, К., Б. и С. изнасят и някои соеобразни
данни, както и изразяват известни предположения относно престъплението и
неговия автор, които внасят основателно съмнение в безпристрастността на тези
сви***ли, като в крайна сметка, подкопават сериозно достоверността на дадените
от тях показания.
Според непосредствено дадените от
страна на св.Н.К. показания в хода на съдебното следствие /започващи впрочем с
вметката „Може ли там да ми прочетете
показанията, които съм дали при дознателката понеже беше отдавна и не си
спомням.“/, по време на интимната й връзка със св.М.А., същият й „прибрал“
целият багаж, включително – ключовете за апартамент, нает от ОП „***“ в гр.***“.
Сви***лката уточнява, че „След 1 или 2
дни, мисля че в интернет ми прочете за палежа на вратата на К. и ми каза: „Само
ако разбера, че си казала нещо, ще ти се случи нещо много гадно!““. Сви***лката
е категорична, че А. не й казал нищо друго в тази връзка, включително – не
направил никакво пояснение, но от така отправената закана, К. заключила, че той
има „нещо общо“, тъй като на А. били
известни проблемите, които К. имала с ***я К.Б.. Наред с това, сви***лката
изтъква, че по времето, в което е била в ***ство с А., приоритетно са живеели в
неговия апартамент в ЖК „***“. Отбелязва, че конфликти с Б. не е имала, а такъв
е имала със св.В.Ц., която веднъж й направила бележка за вдиган шум при
монтиране входна врата на апартамента; посочва, че й е известно, че в ОП „***“
са постъпвали оплаквания от живущи и ***я, както и че А. е знаел за тези
проблеми. Посочва, че връзката с ключовете й е останала у А., като на нея бил и
чипът за входната врата на етажната собственост, а вторият предоставен й чип –
загубила. Отбелязва, че няма спомен да е споделяла за проблемите, които е имала
със своя партньор М.А., със своя колега, св.В.Б..
От друга страна, в прочетените на
основание чл.281 ал.
ІV във вр. с ал. І т. 1 и т. 2 НПК, сви***лката е изложила множество и
съществено различаващи се факти и обстоятелства от тези, които разказва в хода
на съдебното производство. И тук същата поддържа, че въпреки че е разполагала с
предоставено жилище от ОП „***“, считано от средата на 2018г. е живеела
съпружески със св.М.А. ***; отбелязва, че рядко е посещавала отдаденото й под
наем жилище в ЖК „***“; разказва, че е имала проблеми с ***я Б., който й правел
бележки във връзка с реда в етажната собственост; изразява предположение, че
именно Б. е подавал жалби в ОП „***“ срещу К., защото искал той да „вземе“ апартамента, който е отдаден под
наем на К.. Същевременно, сви***лката посочва, че в определен неустановен ден
през 2019г. видяла новина в интернет, че е запалена входната врата на жилището
на св.К.Б. „... и тъй като М. ми беше
взел ключовете за апартамента на „***“ преди това го попитах дали има нещо общо
с запалването на апартамента на К. и той тогава ми каза „Око за око, зъб за
зъб“. Спомних си, че когато ми взе ключовете с него беше С. по прякор „***а“.Тогава
си помислих, че М. е поръчал на С. да запали жилището на К. според думите му
които ми каза...“. Сви***лката уточнява, че няколко дни след като научила
за опита за палеж, избягала от св.А., но не във връзка с подозренията си, че той
е поръчал извършването му, а защото А. системно й упражнявал физически и
психически тормоз. Също така, сви***лката разказва, че след раздялата с А., той
продължавал да й упражнява психически тормоз, включително – да разпространява
нейни интимни снимки, но „... конкретно
за палежа на К. не ми е казвал нищо като заплаха за да си мълча...“;
отбелязва, че известно време след това, споделила за проблемите си с М.А., със
сви***ля В.Б., с когото се намирала в служебни взаимоотношения.
Видно е, че показанията на сви***лката
в съдебната и досъдебната фаза, макар и да имат общи моменти, на практика
взаимно се изключват, тъй като представят съществено различна версия за
случилото се. След прочитане на дадените в досъдебното производство показания,
сви***лката заяви, че поддържа дадените в съдебното следствие, а относно
прочетените, енигматично отбеляза, че са „отчасти“
верни. Независимо от множеството допълнителни уточняващи въпроси, целящи да изяснят
кои са действителните възприятия на сви***лката по случая, в т.ч. – кои от
изложените факти и обстоятелства отговарят на истината и кои – не, Н.К. не
прояви убедителност. Така, същата заяви категорично, че изобщо не е обсъждала
запалването на входната врата на Б. с М.А., а същият единствено й прочел за
палежа и й отправил заканата, за която вече стана дума по-горе, без
допълнителни сведения или пояснения. Категорична е, че самата тя е положила
подпис върху протокола за разпит в досъдебното производство, както и че не й е
известно да има някакви проблеми с паметта, но все пак отбелязва, че поддържа
заявеното именно в съдебното следствие, като не се солидаризира с прочетените
на основание чл.281 НПК показания. Крайно неубедителен е и отговора на
неизбежния въпрос, касаещ причините, поради които сви***лката дава толкова
съществено различаващи се показания в рамките на около една календарна година,
включително – не поддържа предишно заявеното в досъдебното производство:
„СЪДЪТ: Вие потвърждавате, че сте подписала Вие този протокол?
СВИ***ЛКАТА К.: Да.
СЪДЪТ: Поставя се въпроса защо тогава вътре са отразени неща, които днес
заявявате, че не са верни?
СВИ***ЛКАТА К.: Нямам идея.“
След щателен анализ на показанията
на сви***лката, съпоставката им както помежду им, така и с останали
доказателствен материал по делото, Съдът намира, че в показанията на К. могат
да се обособят две групи факти и обстоятелства:
§ от една страна, такива, за които
са налице данни в други доказателствени източници – например: конфликтните
отношения между К. и К.Б., включително - проблемните отношения между К. и други
живущи в етажната собственост /показания на К.Б., В.Ц., М.А./, отстраняването
на К. от наетия апартамент /писмени доказателства, представени от ОП „***“,
показания на Б., Ц., А./, проблемни отношения между К. и М.А., довели до тяхната раздяла /показания
на св. М.А./;
§ от друга страна, факти и
обстоятелства, които биха могли да имат съществено доказателстввено значение,
но заемат изолирано място в доказателствената съвкупност; касае се за такива
факти и обстоятелства, които според сви***лката, са се развили „на четири очи“
– нейни разговори с М.А. досежно запалването на входната врата на К.Б.;
отнемане от страна на М.А. на ключовете, в т.ч. – чипът за входната врата на
жилищния блок; присъствие на подсъдимия С.В. именно по времето, когато се
твърди, че А. й е отнел ключовете, в т.ч. – чипът за входната врата на жилищния
блок. Тук попада и собственото на сви***лката предположение /неясно обаче на
какво основаващо се/, че „...М. е поръчал
на С. да запали жилището на К....“. По какви причини сви***лката счита именно
това, а не например – че самият М.А. е запалил входната врата на св.Б., не
става ясно, но е видно, че в тази насока, св.К. съвсем откровено навлиза в
собствени допускания.
Съдът намира, че именно в така
условно представената втора група факти и обстоятелства, показанията на сви***лката
К. в досъдебното и съдебното производство бележат най-тежките си противоречия,
като на практика взаимно се изключват. Отново следва да бъде отбелязано – в
тази им част, показанията на св.К. не намират потвърждение в други кредитирани доказателствени
източници, т.е. няма как да бъдат надлежно проверени, а наред с това – сви***лката
е твърде неубедителна при зададените допълнителни въпроси, касаещи съществените
противоречия в показанията й. Няма как да бъде пренебрегнато и обстоятелството,
че и в едните, и в другите показания на Н.К. прозира отрицателното й отношение
към М.А., с когото през 2019г. се е разделила и в тази връзка, няма как да не
се постави въпроса дали показанията на сви***лката са повлияни от тази раздяла,
още повече, че именно по този начин се прокарва версията за съпричастност в опита
за палеж именно на М.А., докато евентуалната роля на неговия *** С.В.
единствено се намеква /в показанията от досъдебното производство, доколкото в
съдебното сви***лката се въздържа от подобни допускания/. Особено любопитен
момент при обсъждане показанията на св.Н.К. е този, че на практика, фактите и
обстоятелствата, за които сви***лката е разказвала в досъдебното производство и
които в съдебното вече не си спомня, представляват най-щекотливата част от
нейните показания. Също така, заслужава внимание обстоятелството, че К. не е
давала показания непосредствено след процесния инцидент, а едва на
15.04.2020г., т.е. повече от половин година след същия; оказва се обаче, че
по-малко от още една година по-късно, разпитвана вече в хода на съдебното
следствие /12.02.2021г./, сви***лката вече не си спомня някои особено важни и
впрочем, по естеството си, запомнящи се моменти, като например - кога и при
какви обстоятелства са й отнети ключовете от страна на бившия й *** М.А. и че
подсъдимият е бил в близост в този момент, че е питала А. дали има нещо общо с
палежа, при което той и отговорил с емблематичната фраза „Око за око, зъб за зъб“, но пък в съзнанието й останала закана от
страна на А., загадъчно и неясно защо отправена, при прочитане на новината за
палежа в интернет. Така твърдяната закана обаче, нефигурираща в показанията от
досъдебното производство, също не се ползва с достоверност и логичност. Поставя
се въпроса по какви причини би било необходимо на М.А. да се заканва на К. – да
не казва кому, да не казва какво, при положение, че се касае за събитие /опит за палеж на жилището на Б./, за което е
налице публикация в интернет, т.е. събитието е публично известно на неограничен
кръг лица и няма как да бъде скрито. В тази връзка, поставя се въпроса, дали на
св.К. са били известни и други факти във
връзка с процесния опит за палеж, които обаче не излага в разпитите си и в
съдебното, и в досъдебното производство, но които биха могли да хвърлят някаква
светлина /и да придадат логичност/ на отправената закана от страна на А., за
която К. разказва в съдебното следствие. Безусловно, мотивите на Съда не могат
да почиват на предположения, но отново следва да бъде подчертано, че така
възникващите въпроси нямат логичен отговор и това следва да бъде надлежно
изтъкнато. Наред с това, липсва ясно, убедително обяснение за съществените
противоречия в показанията на сви***лката в съдебното и в досъдебното
производство, а не на последно място, произра и явното й нежелание да даде непосредствено
показания пред съда, като вместо това – отправя искане да й бъдат прочетени
показанията от досъдебното производство. Ето защо Съдът счита, че както
показанията в съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство на
св.К., не се ползват с достоверност, не представляват надежден доказателствен
източник и решаването на делото по същество, не може да се основава върху тях.
Поради това, Съдът не отдава вяра както на прочетените, така и на
непосредствено дадените показания на сви***лката Н.К.; след влизане на
Присъдата в сила, заверен препис от същата, както и от протокола от съдебно
заседание от 12.02.2021г., и протокола за разпит на Н.К. в досъдебното
производство, следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на
предпоставките за възбуждане на наказателно производство, за извършено престъпление
по чл.290 НК.
На следващо място, обсъдената вече
ситуация с показанията на сви***лката Н.К. /в досъдебното и съдебното
производство/, бележи учудващо голямо сходство със ситуацията, касаеща
показанията на сви***ля В.А.Б.. И този сви***л започва свободния си разказ с
недотам убедителното „Малко ми се губи от
това, което съм казал. Може ли да ми прочетете разпита, който е бил? Питайте ме
и аз ще кажа какво си спомням. Донякъде, да не стане после, ако нещо… По-добре,
ако може там, прочетете - и аз ще потвърдя.“. След тази уговорка, в
показанията си от съдебното следствие сви***лят разказва, че и преди, и към
момента работи в охранителна фирма, както и че от работата си в такава фирма,
се познава със св.Н.К.. Следва да бъде подчертано, че сви***лят е изключително
конкретен и категоричен на отправени от прокурора уточняващи въпроси:
„ПРОКУРОРЪТ: Та въпросната Н.К. да Ви е търсила да Ви споделя за някакви
свои проблеми с неин *** на име М. и какво Ви е споделила?
СВИ***ЛЯТ Б.: Нищо не мога да кажа, тя не е била на работа тогава при
мен.
ПРОКУРОРЪТ: В някакъв момент търсила ли Ви е да Ви сподели за проблеми
със свой ***, *** М. и за свои подозрения, че е направил или че е участвал в
палеж на някакво жилище?
СВИ***ЛЯТ Б.: Не.“
Също така конкретно и категорично,
св.Б. разказва за това, че в ранното утро на 19.08.2019г. е научил за опита за палеж,
извършен срещу жилището на свой *** - св.К.Б. и как веднага е посетил жилището,
убедил се е, че е била запалена входната врата и е прегледал видеозаписите от
охранителна система, показани му от самия Б., като преразказва видяното с
детайли, включително – че забелязал, че на видеозаписите извършителят е „...с качулка, с някакъв анцуг ли беше, с черни
маратонки мисля че... Видях го, че беше с криви крака, прегърбен, на снимката,
която съм видял, с качулка беше, мисля че и ръкавици имаше на ръцете си...“.
От друга страна, в прочетените на
основание чл. 281 ал.5 във вр. с ал. І т. 2 НПК показания на св.Б. от
досъдебното производство, същият излага отново фактите и обстоятелствата по
познанството си със св.Б., посещението на жилището му, огледа на запалената
входна врата и прегледа на видеозаписите от охранителна система, но и някои
твърде показателни детайли, които междувременно обаче, явно е забравил. Така,
сви***лят разказва, че при посещението в жилището на св.Б. във връзка със
запалената входна врата, пострадалият му е споделил за проблемите, които е имал
със св.Н.К., касаещи реда в етажната собственост, както и „...К. имаше съмнение, че поради това, че Н. са
я махнали от жилището, нейният *** е поръчал палежа“. Още тук следва да
бъдат направени някои бележки: първо, очевидно се касае за предположения,
изразени от едно лице пред друго, които сами по себе си, нямат доказателствена
стойност, второ, св.Б., въпреки подробните си и последователни показания в хода
на съдебното следствие, никъде не прави дори намек за подобно предположение –
било в миналото или в настоящето; трето, в ранното утро на 19.08.2019г. подобно
споделяне от страна на св.Б. на една толкова усложнена версия /че ***ят на К.
именно е поръчал палеж на трето лице/, на толкова ранен етап, единствено след
преглед на няколко видеозаписа от охранителна система, на които няма данни да
фигурира М.А. и е неясно кое лице е заснето - и при положение, че самият Б. в
показанията си не разказва за никакви лични конфликти с А. или пък познанство с
подсъдимия С.В. – се явява твърде необяснимо, до степен на подозрително. Още
по-подозрително обаче е обстоятелството, че в непосредствено дадените показания
на св.Б. в съдебното следствие, същият изобщо не разказва за такива изразени
предположения на св.Б., въпреки че отново следва да бъде подчертано, детайлно
разказва за прегледа на охранителните камери и обстановката, намерена на
мястото на палежа.
По-нататък обаче, показанията на
св.Б. от досъдебното производство, будят още по-сериозно недоумение: същият
подробно разказва за редица други факти и обстоятелства, за които явно няма
спомен в хода на съдебното следствие: разказва как е търсил контакт със св.Н.К.,
включително – чрез нейната майка, за да се видят и разговарят във връзка с
подозренията, изразени от страна на св.Б.; разказва как след известни
перипетии, в крайна сметка, подобен разговор с К. се състоял, но тя отрекла да
знае каквото и да било за някакво участие на М.А. в опита за палеж; разказва,
че К. била споделила, че ключовете на апартамента и входната врата на блока в
ЖК „***“ са у ***я й. Сви***лят Б. обаче разказва и за втори разговор с К.,
състоял се известно време след първи, при което „... Н. идваше в офиса и един ден при пореден мой въпрос отнасящ се за
палежа на вратата на Калоят тя ми каза, че от някъде е чула, че някакво лице с
прякор „***“ е запалил вратата на К., а нейният *** му е поръчал, това знам...“.
След прочитане показанията на св.Б.
на основание чл.281 НПК, същият, отново категорично заяви, че е забравил някои
неща, като напълно се солидаризира с показанията, дадени в досъдебното
производство. Тук обаче, както и при анализа на показанията на св.К., няма как
да не бъде отбелязано, че св.Б. не е давал показания непосредствено след
процесния инцидент, а едва на 21.04.2020г., т.е. повече от половин година след
същия; оказва се обаче, че по-малко от още една година по-късно, разпитван в
хода на съдебното следствие /12.02.2021г./, сви***лят вече не си спомня някои
особено важни и впрочем, запомнящи се по естеството си моменти, като например -
подозренията на св.Б. за евентуалното поръчителство на опита за палеж от страна
на М.А.; своеобразното лично разследване, което е извършил Б. по изясняване на
обстоятелствата на случая, разговорите му с К. по въпроса, както и нейните
твърдения, че автор на опита за палеж е лице с добре открояващия се прякор „***“,
а поръчител – М.А.. Следва да бъде отбелязано и това, че дори самата Н.К., в
отново по-подробните й показания в хода на досъдебното производство /а и в тези
от съдебното следствие/ не споделя да е разказвала на Б. за лице с прякор „***А“
или за евентуалното поръчителство на процесния опит за палеж, напротив –
единственото споменаване в нейните показания от досъдебното производство е, следното:
„Когато избягах от М. отидох при В.Б. и
му разказах и за М. и затова което се случва между мен и него, разказах му и за
палежа на К.“. Не е ясно какво е разказала сви***лката за „палежа на К.“, но впрочем, още един път
проличава доколко нерентабилни, непостоянни и недостоверни са нейните
показания, дадени в хода на цялото наказателно производство. Като такива обаче,
видимо се разкриват и показанията на сви***ля В.Б., който явно почти половин
година след процесния инцидент, има изключително добър, подробен и конкретен
спомен за случилото се, а по-малко от една година по-късно, вече няма спомен
именно за някои твърде щекотливи факти и обстоятелства, докато в паметта му са
останали други, детайлни но не дотам характерни – като например как е посетил
запалената врата на св.Б. и как е прегледал охранителните му камери. Отново
следва да бъде отбелязано и изключително своебразното настояване, с което сви***лят
започва свободния си разказ – да бъдат прочетени показанията му, защото не
помни какво е казал, както и
изразената готовност още на този твърде ранен етап, очевидно безкритично, да се
солидаризира с показанията си от досъдебното производство – именно което той и
стори, след като бяха прочетени неговите показания на основание чл.281 НПК.
Както и при показанията на св.К.,
в показанията на сви***ля В.Б., се открояват две групи факти и обстоятелства –
първо, такива, за които са налице други доказателствени източници /досежно
датата, часа, мястото на извършения опит за палеж, наличието на охранителна
система, която е заснела извършителя и какво е съдържанието на записите от тази
система – показания на св.К.Б., В.Ц., заключения по видеотехническа и
комплексна видеотехническа лицево-идентификационна експертиза/ и второ, такива,
които сви***лят е забравил с времето, но които са изключително характерни и
касаят евентуалното авторство на опита за палеж, евентуалното поръчителството
на същия палеж, проведените разговори със св.К. по тази тема. Ето защо, Съдът
преценява, че показанията на св.Б., дадени както в съдебното, таки и
прочетените от досъдебното производство са неубедителни, пораждат основателни
съмнения в истинността на разказаните факти и обстоятелства, не се явяват
достоверни и не следва да се кредитират. След влизане на Присъдата в сила,
заверен препис от същата, както и от протокола от съдебно заседание от
12.02.2021г., и протокола за разпит на В.Б. в досъдебното производство, следва
да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно производство, за извършено престъпление по чл.290 НК.
На следващо място, според показанията
на сви***ля А.С., като действащ полицейски служител, същият е посетил
местопрестъплението в ранното утро на 19.08.2019г. и е прегледал показани му от
страна на св.К.Б. видеозаписи от охранителни камери. Отбелязва, че при този
преглед, за себе си е останал с твърдото убеждение, че заснетото лице /т.е. извършителят
на опита за палеж/ е именно подсъдимият С.Е.В., когото разпознал по
специфичната стойка, фигура, форма на долните крайници, още повече, че известно
време преди това е комуникирал с В. по повод на полицейски проверки, касащи
извършени кражби на маратонки от района на ЖК „***“ в гр.ПЛЕВЕН. Посочва, че по
негови данни, подсъдимият и св.М.А. са добри ***и, както и че между тях има
активна, включително – посредством мобилни телефони, комуникация. Отбелязва, че
е извършвал анализ на данни, изискани от мобилните оператори в страната и е
представил справка по досъдебното производство, като по негов спомен, на
инкриминираната дата, между мобилните апарати, ползвани от А. и В. е имало
комуникация в нетипично време – ранната утрин.
Съдът намира, че показанията на св.А.С.,
сами по себе си, не будят съмнение за съзнателно потвърждаване на неистини или
затаяване на истини. От друга страна обаче, същите показания са крайно
неинформативни, свеждащи се на практика до спомен за посетено местопрестъпление
и преглед на видеозаписи /които са експертно изследвани по делото и са представени
съответни експертни заключения/, спомен за анализ на данни от мобилни оператори,
както и лични предположения, касаещи авторството на деянието. Тук се налага да
бъдат разгледани и споменатите справки /л.26 – 29 и л.47 – 49 от Т.ІІ на ДП/, в
които са анализирани данните от мобилните оператори и за които се отнасят
показанията на св.С., още повече, че според сви***ля, тези справки са съществен
източник на правнорелевантна информация, за изясняване обстоятелствата на
случая.
Касае се за три броя т.нар. „анализ на трафични данни“, обхващащи
изискани от страна на „***“, ***“ и „***“ справки за мобилни телефонни номера и
комуникацията през клетки на мобилните оператори, включително - обслужващи
местопрестъплението. Според първия от тези анализи /л.26 – 28 от Т.ІІ на ДП/,
подсъдимият С.В. се споменава като ползвател на СИМ-карта с №***, както и че е
провеждал разговори с ползвана от страна на М.А. СИМ-карта с № ***, а основната
клетка, обслужваща разтоворите, е ситуирана в гр.ПЛЕВЕН, ЖК „*** ***;
отбелязано е, че проведените разговори между двете СИМ-карти са в различни
часови диапазони, включително - в тъмната част на денонощието, като на
19.08.20219г. са проведени два разговора в 06,38 часа /с продължителност 1-3
секунди/ и в 06,41 часа /с продължителност 36 секунди/. Тук следва да бъде
подчертано, че отразените два разговора потвърждават показанията на св.С. в
частта, касаеща провеждани разговори между подсъдимия и св.А. в ранното утро на
инкриминираната дата. По-нататък, в справката се отбелязва, че споменатите два
проведени разговори са „необичайно рано“
и че това „... до някъде потвърждава
първоначално получената инфорамация за евентуална съпричастност на лицата към
извършеното престъпление“.
Вторият от споменатите анализи
/л.29 от Т.ІІ на ДП/ касае конкретно облужващите местопрестъплението клетки на
мобилните оператори. Отбелязано е, че клетките на трите оператора в страната за
този район се припокриват, като на инкриминираната дата „... се наблюдава основно интернет трафик и много
малко разговори“; отбелязано е, че проверката на провелите разговори
абонати не разкрива такива, които биха могли да имат някаква съпричастност към
извършеното престъпление по чл.330 ал.1 НК.
Според третия и последен от
споменатите анализи /л.47 – 49 от Т.ІІ на ДП/, отбелязано е, че ползваните от
страна на подсъдимия С.Е.В. СИМ-карти, са отбелязаната вече №***, както и №***,
но втората е ползвана „...по-рядко, тъй
като това е карта ползвана от *** му. И двете карти нямат позициониране по
клетка в обхвата на клетките, обслужващи местопроизшествието. Не са установени
разговори преди, по време и след извършването на палежа от двете карти.
Установен е разговори на 19.08.2019г. на една от ползваните от С.В. карти „***“
в 06.38 часа и 06.41 часа с карта с номер „***“ ползвана от М.А..“. Тук
отново бива повторен извода от първия анализ, а именно – че посочените два
разговора се явяват нещо, което е „прекалено
необичайно“, тъй като разговорите между двете лица започват обикновено от
обяд и е направено предположение, че е налице връзка между същите два телефонни
разговори и извършения опит за палеж, предмет на разглеждане по настоящото
дело.
Във връзка с трите обсъждани
анализа и съдържащите се в тях данни /включително извън аналитичната им част/,
Съдът намира, на първо място, извън всяко съмнение, същите анализи не
представляват нито доказателство, нито – доказателствено средство по смисъла,
вложен в чл.104-105 НПК. Същите са резултати от оперативна работа, извършвана
от полицейските органи и която несъмнено има своето значение в контекста на
ЗМВР, а индиректно – би могла да бъде в полза на досъдебното производство. Като
писмени материали обаче, същите на могат да бъдат ценени от Съда, именно защото
представляват полицейски справки с извънпроцесуален характер, повече или
по-малко отразяващи гледната точка на техния автор.
Следва обаче да бъде специално
подчертано, че дори хипотетично да биха били ценени споменатите три аналитични
справки, то същите на практика не се ползват с доказателствено значение. В
действителност, единственото, при това – двукратно акцентирано от страна на св.С.
/както в анализите, така и в сви***лските му показания/ обстоятелство, което
теоритично би могло да се разглежда в подкрепа на повдигнато по настоящото дело
обвинение, са споменатите два телефонни разговора в ранното утро на
19.08.2019г. Извън всяко съмнение обаче, това обстоятелство, свеждащо се до
някакви неуточнени като повод, причина или съдържание разговори между ползвани
от страна на св.М.А. и подсъдимия С.В. СИМ-карти, е твърде незначително както
само по себе си, така и в контекста на установената от св.С., иначе обичайна
телефонна комуникация между двете лица. При положение, че както в третия анализ
изрично се подчертава, че ползваните от св.В. СИМ-карти нямат позициониране по
клетка в обхвата на клетките, обслужващи местопрестъплението, както и при
положение, че св.А. и подс.В. са в близки ***ски отношения /следващи впрочем и от
показанията на самия М.А./, споменатите два утринни разговора, не би следвало
да будят нито особено внимание, нито – предложената от сви***ля С.
интерпретация: че се касае за нещо, което е твърде „необичайно“. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че и А.,
и В. са част от активния криминален контингент /в този смисъл са и справките за
съдимост на двете лица, и характеристичните данни за подсъдимия/, а личности с
подобен профил несъмнено биха могли да имат поведенчески прояви, които будят
подозрение, но обективно погледнато, споменатите два утринни телефонни разговора,
не означават абсолютно нищо. Различно би било положението, ако наред с така
установените телефонни разговори биха били налице доказателства, свързващи
същите разговори с други факти и обстоятелства, имащи значение за наказателното
производство, но случаят не е такъв. В заключение, следва отново да бъде
подчертано, че настоящият абзац обсъжда принципно лисата на доказателствено
значение на фактите и обстоятелствата, подложени на анализ в трите „анализа на
трафични данни“, изготвени за нуждите на досъдебното производство, за да бъде
демонстриран извода, че дори да биха били взети предвид, същите не биха спомогнали
за разкриване на обективната истина. Същевременно, Съдът по никакъв начин не
отстъпва от вече изразената си позиция, че разгледаните три аналитични справки
не представляват доказателства или доказателствени средства по смисъла на НПК –
поради което и не могат да бъдат взети предвид, при решаване на делото по
същество.
При отчитане на така изложените
съображения, Съдът намира за правилен вече изтъкнатия си извод, че показанията
на св.А.С., дадени в съдебното следствие са твърде ниско информативни, съдържат
преимуществено предположения относно авторството на деянието, предмет на
разглеждане по делото, в т.ч. – предположения, базирани на извършена аналитична
работа в хода на досъдебното производство, при обработка на т.нар. „трафични данни“. Поради това, същите
показания не способстват за разкриване на обективната истина и Съдът не
основава своите изводи по съществото на делото, върху тези сви***лски
показания.
На следващо място, в съдебно
заседание на 15.04.2021г. подсъдимият С.В. се ползва от правото да даде обяснения.
Същите обаче са изключително кратки, като се свеждат до отричане на участие в
процесния опит за палеж; подсъдимият признава, че е „престъпник“, но наред с това: „...никога
не съм се занимавал с палежи или каквото и да е било. Да, престъпник съм,
понеже съм бил наркоман и съм взимал наркотици.“. Съдът намира, че няма
пречка обясненията на подсъдимия да бъдат кредитирани, най-малкото защото не се
явяват опровергани от събраните по делото доказателствени материали, но отново
следва да бъде подчертана изключително оскъдната им информативност и незначителния
им принос, в разкриване на обективната истина.
В съответствие с изложените дотук
мотиви Съдът намира, че по делото са налице категорични доказателства за
извършено престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК, като в тази
връзка е необходимо да бъде направено едно уточнение. Съобразно чл.330 ал.1 НК,
„Който запали сграда, инвентар, стоки,
земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със
значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем
години.“. Видно е, че изпълнителното деяние се изразява в действие –
запалване, т.е. започване на процес на горене в предмета на престъплението,
определим по-общо като „имущество със
значителна стойност“, доколкото изброяването в цитираната разпоредба не е
изчерпателно. На следващо място, извън всяко състоятелно от юридическа страна
съмнение, входната врата на недвижимия имот – апартамент в жилищна сграда, се
явява част от същия недвижим имот /чл.110 ал.1 ЗС/, тъй като е трайно
прикрепена към него и функционално го обезпечава. В този смисъл и при
съобразяване на установената пазарна стойност на апартамент №25 на адрес
гр.Плевен, ж.к. „*** - 44 700 лева, съобразно трайната съдебна практика, касае
се за имущество на „значителна стойност“, т.е. надвишаваща 14-кратния размер на
МРЗ в страната към 19.08.2019г. /560 лева - ПМС № 320/20.12.2018 г./.
Започването на процес на горене обаче, в която и да било част от така
обсъжданата недвижима вещ – в т.ч. – входната й врата, довършва престъплението
по чл.330 ал.1 НК, тъй като от обективна страна, престъплението не изисква
никакви други обективни елементи, освен започналия процес на самото горене. В
този смисъл, не е необходимо настъпването на определени по размер имуществени
вреди, като е възможно дори същите да са
незначителни по характер. В подкрепа на изложените в настоящия абзац
съображения е и трайната практика на върховната съдебна инстанция, намерила
отражение например в Решение № 303 от 3.VII.1984 г. по н. д. № 292/84 г., II н.
о., Решение № 379 от 30.VIII.1982 г. по н. д. № 398/82 г., I н. о., Решение №
531 от 19.ХI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н. о., Решение № 512 от 13.ХI.1970
г. по н. д. № 572/70 г., II н. о. и много други. Ето защо, касае се за
довършено по характера си престъпление по чл.330 ал.1 НК, а не за опит към
такова, каквато е възприетата от страна на Прокуратурата правна квалификация.
Съдът обаче няма как да преквалифицира обвинението от опит – в довършено
престъпление по чл.330 ал.1 НК, тъй като в съдебно заседание на 12.02.2021г.
Прокуратурата, съобразно конституционните си правомощия, се възползва от
възможността по чл.287 ал.1 НПК и измени обвинението именно в настоящия му вид.
Ето защо, в настоящите мотиви, процесното престъпление бива отнасяно като
такова по чл. 330 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК, независимо, че в
действителност се касае за довършено престъпление по чл.330 ал.1 НК.
От друга страна, Съдът намира, че
не се събраха доказателства за авторството на деянието, в лицето на подсъдимия С.Е.В..
Внимателното запознаване с доказателствените материали по делото разкрива, че
досежно авторството, обвинението почива на две предположения.
На първо място - предположението,
че автор на престъплението е именно С.В., тъй като заснетото лице на
видеозаписите от охранителна система пред дома на св.К.Б., притежава сходни с
подсъдимия външни физически признаци. В тази насока, от особено доказателствено
значение са както деветнадесетте броя видеофайлове, находящи се на
компакт-диск, марка „***“ с бланков номер ***, така и експертните заключения по
съдебна видео-техническа експертиза, комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, както и по съдебно-медицинска експертиза. От
тези доказателствени източници се извличат следните фактически положения /доказателства
по смисъла на чл.104 НПК/:
§ на видеозаписите и от 18.08.2019г.,
и от 19.08.2019 година има заснето лице от видим ***ки пол, което има сходство
с подсъдимия по външни анатомични признаци - обща форма и структура на тялото,
специфична форма на краката и походката, обща форма на вид и модел на обувките;
§ подсъдимият С.В. страда от
двустранна вродена аномалия в областта
на коленните стави на долните крайници, наречена в медицинската литература Genu
varum (Гену варум) или О-байне (крака с форма буквата О).
Следва да бъде отбелязано обаче, че
така изтъкнатите две фактически положения биха могли единствено косвено да установят
авторството на деянието, в лицето на подсъдимия В.. Наред с това, както вече
беше посочено, никое от вещите лица не заема категорична позиция по посока на
това, че на процесните видеофайлове е заснет именно подсъдимият В. или дори, че
заснетото на видеофайловете лице страда именно от характерната за В. вродена
аномалия на долните крайници. Вещото лице по видеотехническата експертиза е
категорично, че няма годни за лицева идентификация кадри; вещото лице по
комплексната видео-техническа лицево-идентификационна експертиза заема същата
позиция, но уточнява, че е налице сходство на заснетото лице с подсъдимия по
външни анатомични признаци - обща форма и структура на тялото, специфична форма
на краката и походката, обща форма на вид и модел на обувките, като изводът
обаче, че на видеозаписите е заснет именно С.В. - е единствено вероятностен;
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, на свой ред, след преглед на
видеозаписите изтъква, че същите не му позволяват категорично да установи дали
заснетото лице има характерната за О-байне клатушкаща се походка, но изтъква,
че е запознат и с другите материали по делото /експортираните кадри от двете
видеотехнически експертизи/ и че е налице значително сходство в цялостната
стойка и в структурата на долните крайници на заснетото на видеозаписите лице,
при съпоставянето му с подсъдимия В.. Видно е, че се касае за определена степен
на „вероятност“, наличие на „значително сходство“ и други подобни
категории, които разкриват, че тезата за авторство на подсъдимия в процесното
деяние се явява едно предположение, изградено при съпоставка между структурата
на тялото и някои особености на долните крайници на заснетия извършител на опита
за палеж, от една страна и подсъдимия С.В. – от друга.
На второ място, налице е
предположението, че евентуален мотив за извършване на процесното деяние са
проблемните отношения между пострадалия К.Б. и сви***лката Н.К., за които стана
дума по-горе. Това предположение се гради на няколко доказателства, т.е
фактически положения, както следва:
§ безспорно е установено, че между
св.К. и пострадалия Б., към датата на деянието отношенията са били влошени;
§ също така безспорно е установено,
че по онова време, К. е била във фактическо ***ство със св.М.А., който е знаел
за влошените й отношения с К.Б.;
§ безспорно е изяснено и това, че св.А.
е криминално проявен;
§ безспорно е установено, че М.А. е
в добри отношения с друг криминално проявен – подсъдимият С.В..
Видно е, че така установените
фактически положения изграждат една твърде крехка хипотеза, свеждаща се до
това, че евентуално, А. е искал да отмъсти на К.Б., /заради проблемите на К./ и
е поискал от своя *** С.В., да извърши процесния опит за палеж. И тук обаче се
касае единствено за косвени доказателства. Налага се да бъде припомнено и това,
че престъплението по чл.330 ал.1 НК, от субективна страна, не изисква наличието
на определен мотив. Същевременно обаче, от доказателствена гледна точка,
мотивът би могъл да представлява добра отправна точка при изясняването на едно
деяние или дори до определена степен да обяснява самото му извършване,
включително – да сочи към неговия автор. Ето защо, в случая, наличието на мотив
би могло да има, макар и спомагателно значение за обосноваване авторството на
процесното деяние. Поставя се въпроса обаче, доколко наличието на конфликтни
отношения като установените между К. и Б., биха могли да мотивират трето лице –
само по себе си, без ясно изразен интерес към този въпрос, какъвто е М.А., да
предприеме организирането на палеж. Все пак, отново следва да бъде посочено, че
сви***лите К. и А., към момента на престъплението, са обитавали друго жилище; в
тази връзка, показателен е приобщеният от страна на ОП „***“ Констативен
протокол от 21.08.2019г., съобразно който, отдаденото под наем на К. жилище, е
намерено с прекъснато електрозахранване, разбита и необезопасена входна врата,
вратата на терасата - отворена и подпряна със стол, а в апартамента са намерени
единствено мебели, с изключение на дребни вещи от бита /посуда, детски играчки/.
Така установените факти и обстоятелства, само два дни след процесния опит за
палеж идват да покажат отново, че наетото жилище не е било пригодено за
редовно, обичайно обитаване, а евентуалната „загуба“ на това жилище, в никакъв
случай не би могла да представлява състоятелен мотив щото от страна на А.
/който и без това не е наемател!/ да бъдат предприети някакви действия за
своеобразно, отмъщение. Отново следва да бъде подчертано – наличието на мотив
би могло да подпомогне разкриването на извършителя на деянието, но в случая,
евентуалният мотив се явява твърде несериозен; впрочем, налага се да се посочи
и това, че престъплението палеж би могло да бъде извършено и по други,
включително - вандалски подбуди, т.е. наличието на личен мотив като обсъждания,
съвсем не е необходимо, а оттук, споменатата крехка хипотеза за авторството на С.Е.В.,
отново се разкрива като твърде неубедителна. Заслужава внимание и въпроса, че
нито в хода на досъдебното, нито – на съдебното производство се събраха
убедителни доказателства по какъв начин, заснетото като извършител на опита за палеж
лице, е добило достъп до вътрешността на жилищния вход - предвид
обстоятелството, че същият се е отключвал посредством чип. В тази връзка,
представената справка от страна на ОП „***“ е в смисъл, че чиповете се раздават
от ***я и посоченото предприятие не разполага с данни кога и колко чипа са
предоставени на Ц. Н.К.. ОП „***“ е посочило, че отговор на този въпрос би
следвало да бъде предоставен от страна на ***я, но видно от представената от
св.Б. справка, Протоколи за предаване на чипове не са изготвяни, като същият
отбелязва, че чиповете за Н.К., са й били предадени от страна на ОП „***“ /в
този смисъл са впрочем и дадените от св.Б. показания в съдебното следствие/.
Видно е, че отчетността при боравенето със споменатите чипове, съвсем не е била
на необходимото ниво, а извода, че именно предоставените на св.К. чипове са
били използвани от извършителя за достъп до вътрешността на сградата, не се
ползва с убедителност, тъй като потенциално, всяко лице, разполагащо с чип /без
значение по какъв начин придобит/, би могло да получи такъв достъп.
Съдът намира, че именно върху обсъдените
по-горе две предположения, почива обвинителната теза по делото. При щателното
обсъждане на отбелязаните по-горе фактически положения, представляващи косвени
доказателства обаче, се налага извода, че както поотделно, така и в съвкупност,
същите косвени доказателства не могат да обосноват по несъмнен начин, че автор
на процесното престъпление е именно подсъдимият С.Е.В.. И двете обсъдени
по-горе предположения, въз основа на които Прокуратурата изгражда хипотезата си
за авторство на деянието, се явяват недоказани по несъмнен начин. Същевременно,
налице са редица факти и съображения,
които са в опровержение на хипотезата, че автор на престъплението е подсъдимият
В.. Така, според вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, от
вродената аномалия О-байне страдат и много други хора, освен С.Е.В.. По-нататък,
самият С.В. действително е осъждан многократно, което се установява от
представената справка за съдимост, но от същата справка се потвърждава изтъкнатото
от страна на подсъдимия обстоятелство, а именно – че В. няма осъждания за
деяния, сходни с това, за което е обвинен по настоящото дело; в тази насока са
и характеристичните данни, според които подсъдимият не се ползва с добро име по
местоживеене, склонен е към употреба на наркотични вещества и има контакти с
лица от активния криминален контингент. Щателното запознаване със справката за
съдимост разкрива осъждания на В. за престъпления по чл.206, 198, 195, 196 НК,
т.е. налице са трайни и ясно изразени престъпни нагласи и навици за извършване
на престъпления против собствеността, т.е. такива, които са насочени към
увреждане на обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване
правото на собственост и които, по естеството си дават възможност на
извършителя, директно или индиректно, да набави известна материална облага.
Обвинението по настоящото дело е за престъпление по Глава ХІ от Особената част
на НК, като С.В. не само няма осъждания за такива престъпления, но и по
естеството си, този род престъпни прояви значително се различават от
престъпленията по Глава Пета от Особената част на НК, за които вече беше отбелязано,
че са налице доказателства, че В. има трайни престъпни навици и които
действително са от естество да му гарантират набавяне на известни парични
средства, за набавяне на наркотични вещества. Също така, отново следва да бъде
изтъкнато, че липсват доказателства за каквато и да било комуникация между св.А.
и св.Б.; напротив – и двамата потвърждават, че конфликтните разговори между Б.
и К. са били „на четири очи“, а и липсват каквито и да било доказателства за
познанство или някаква комуникация между подсъдимя В. и св.Б. преди
19.08.2019г., за да бъде евентуално изведен някакъв друг, включително - личен
мотив, за извършване на процесното престъпление.
Добре е известно от трайната
съдебна практика, че осъдителна присъда може да бъде постановена и единствено въз
основа на косвени доказателства /в този смисъл например Решение № 90 от
21.VI.1995 г. по н. д. № 476/94 г., I н. о., Решение № 80 от 26.II.1979 г. по
н. д. № 56/79 г., II н. о., Решение № 34 от 6.II.1985 г. по н. д. № 6/85 г., II
н. о., Решение № 59 от 17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о., Решение № 93
от 27.VI.1994 г. по н. д. № 95/1994 г., ВК/. Същевременно, съдебната практика е
категорична, че в този случай, косвените доказателства следва да формират
хармонична съвкупност и да свързани са с основния факт по такъв начин, че
изводът за виновността на подсъдимия, следва да бъде единствено възможният.
Съдът намира, че по настоящото дело, косвените доказателства нито формират
такава хармонична съвкупност, нито способстват за доказване на авторството на
подсъдимия С.Е.В., по несъмнен начин. Напротив – обвинението по делото почива
на обсъдените по-горе предположения, които в хода на съдебното следствие,
въпреки положените усилия за разкриване на обективната истина, останаха именно
и единствено – предположения. Следователно, необосновано и в разрез с
доказателствената съвкупност би било да се приеме, че подсъдимият В. е лицето,
което е заснето на процесните видеофайлове, в процес на запалване на входната врата
на жилището на св.К.Б., т.е. подсъдимият В. не е автор на престъплението, за
което е обвинен.
Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл.303 НПК:
„(1) Присъдата не може да почива
на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.“
В настоящия случай Съдът намира за
несъмнен единствено извода, че всяка друга Присъда, освен изцяло
оправдателната, би била в пряко нарушение на цитираните императивни законови
разпоредби.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия С.Е.В. ЕГН: ********** за невиновен в това, че на
19.08.2019 година, в град Плевен, ж.к. „***, направил опитал да запали
недвижимо имущество със значителна стойност - апартамент № 25, намиращ се на
посочения адрес, с площ 58,53 кв.м. на стойност 44 700 лева, собственост на К.Г.
***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини -
престъпление по чл. 330 ал. 1 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК, поради което и на
основание чл.304 НПК го оправда по така
повдигнатото обвинение.
Като взе предвид липсата на
потребителска стойност у наличните по делото веществени доказателства - 1 бр.
счупен стъклен буркан и полиетиленов плик – Съдът постанови същите да бъдат
унищожени, след влизане на Присъдата в сила.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, беше постановено
всички направени по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: