Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 09.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 3722/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
66, ал. 6 вр. чл. 68 ЗБН.
Образувано е по възражение на С.Г.З. срещу решение ЗБН 66-19 и ЗБН 66-500 от 21.01.2016 г., с което е оставено без уважение възражението срещу невключване в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН на вземане в размер на 128 707 лв. главница и 5923,80 лв. лихва, произтичащи от договор за срочен депозит № 19395/22.04.2013 г.
Възразилият кредитор твърди, че в качеството си на вложител е прехвърлил вземането си по процесния договор на трето лице, а впоследствие отново е придобил същото въз основа на сключено споразумение с цесионера. Ето защо счита, че следва да бъде включен в списъка с приетите вземания, изготвен от синдиците на К.т.б. АД /н./. Претендира разноски.
Синдиците на К.т.б. АД /н./ оспорват възражението при твърдението, че договорът за цесия не може да се развали/прекрати след неговото изпълнение по противопоставим за длъжника начин. Ето защо считат, че вземането не е станало отново част от патримониума на възразилия кредитор. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно между страните е наличието облигационно отношение по договор за банков депозит, възникнало между С.З. и КТБ АД /н./, по което дължимата главница възлиза на 128 707 лв.; сключването на договор за цесия от 12.05.2014 г., по силата на който З. прехвърля на Е. 2000 ООД процесното вземане; отправянето от цесионера до банката на изявление за прихващане, достигнало до знанието на длъжника на 26.11.2014 г.; сключването на анекс от 12.06.2015 г. между цедента и цесионера относно преуреждане на отношенията във връзка с цедираното вземане.
Общоизвестно е, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.т.б. АД /н./ е поставена под специален надзор, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката.
При тези факти спорни са два въпроса: 1./ дали сключеният на 12.06.2015 г. анекс към договора за цесия може да породи обратно транслативно действие /да прехвърли вземането от цесионера обратно на цедента/ и ако да – 2./ дали към момента на сключване на анекса цедираното вземане все още е съществувало у цесионера с оглед отправеното от него изявление за прихващане /т.е. дали към 12.06.2015 г. изявлението за прихващане е породило правен ефект и е погасило цедираното вземане/.
В тази хронология съдът ще даде отговор на спорните въпроси:
1./ Договорът за цесия има транслативен ефект за вземането – то се прехвърля от патримониума на цедента в патримониума на цесионера. След прехвърляне на вземането цесионерът става кредитор и това му дава възможност да иска изпълнение от длъжника или на свой ред да прехвърли вземането другиму, вкл. обратно на цедента.
В настоящия случай страните са сключили анекс, с който са постигнали съгласие договорът за цесия „да бъде развален по право, считано от деня на подписване на анекса“, като „след прекратяване на договора С.З. възвръща качеството си на титуляр на вземането към КТБ АД /н./.“.
За да се определи правното действие на това споразумение, следва да се тълкува волята на страните чрез установяване на целения от тях фактически резултат. Начинът, по който страните характеризират споразумението и правния му ефект /“разваляне“, „прекратяване“ и т.н./, не е определящ, тъй като се касае до правна терминология, от която не произтича природата на сделката - така както наименованието на договора не може да предопредели неговия ефект, а последният се определя от конкретно поетите права и задължения. Ето защо в случая съдът изследва целения от страните резултат, а той е обективиран в чл. 2 от анекса – „С. Г. З. възвръща качеството си на титуляр на вземането“. За настоящия състав волята на страните безспорно е обратно придобиване на вземането от З., т.е. неговото прехвърляне. Доколкото цесията може да е безвъзмездна, то няма правна пречка ефектът на прехвърлянето да настъпи от уговорка за смяна на титуляра на вземането без поемане на насрещно задължение за заплащане на продажна цена. Така е и в настоящия случай.
Поради изложеното съдът счита, че сключеното споразумение е годно като правна сделка да прехвърли обратно вземането, т.е. има характер на нова цесия. Следва да се даде отговор на въпроса, дали в конкретния случай вземането е прехвърлено обратно у З.. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
За да породи прехвърлителен ефект договорът за цесия, е необходимо вземането да съществува в патримониума на прехвърлителя. В случая вземането следва да е съществувало в патримониума на Е. 2000 ООД към момента на сключване на анекса – 12.06.2015 г. Ако вземането към този момент е било погасено /чрез плащане, прихващане или друг погасителен способ/, то същото не би могло да бъде прехвърлено обратно на З.. Следователно, ако изявлението за прихващане, направено от Е. 2000 ООД, е имало погасителен ефект, то и споразумението от 12.06.2015 г. не би имало транслативен ефект. Ако изявлението за прихващане, от друга страна, не е породило погасителен ефект, то и споразумението от 12.06.2015 г. ще е транспортирало вземането обратно в патримониума на З..
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането може да се извърши, ако активното вземане е изискуемо и ликвидно и не е установена законова пречка пред този погасителен способ. Изявлението за прихващане е връчено на банката на 26.11.2014 г., следователно към този момент следва да се преценяват горепосочените предпоставки.
До откриване на производството по несъстоятелност банката е преминала през два последователни етапа – етап на специален надзор с приложение на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ и етап на отнемане на лицензията. Законодателното отношение към методите за запазване на банковото имущество е различно за всеки от етапите – по-занижени ограничения в периода на специален надзор и засилени в периода след отнемане на лицензията. Този извод особено ясно личи след изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН и сравнението й с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗБН - извършените до отнемане на лицензията /в периода на специален надзор и приложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ/ прихващания пораждат правен ефект, но могат да бъдат обявени за относително недействителни, докато прихващанията като способ на изпълнение, извършени след датата на отнемане на лицензията, са нищожни. Че прихващането като вид изпълнение попада в обхвата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, следва както от самия текст на закона, така и от неговия разум – независимо че с прихващането не се намалява масата на несъстоятелността /вземането погасява задължение на същата стойност/, с него се променя редът за удовлетворяване на кредиторите. Целта на ограничението на чл. 3, ал. 2 ЗБН е да направи възможно приложението на специалния ред за удовлетворяване, като съхрани съществуващото имуществено положение до момента, в който влизат в действие правилата на откритото производство по несъстоятелност. Именно защото отнемането на банковата лицензия е факт, сочещ на сигурното предстоящо откриване на производство по несъстоятелност, законодателят е избрал да свърже с този факт началото на по-засилените ограничителни мерки, насочени към запазване масата и правата на кредиторите. Т.е. приложното поле на чл. 3, ал. 2 и чл. 59 ЗБН е различно и касае прихващания, извършени в различен период – прихващането, извършено в периода от отнемане на лицензията до откриване на производството по несъстоятелност, е нищожно, а в периода преди и след това може да попадне в обхвата на чл. 59 ЗБН.
От изложеното е видно, че изявлението за прихващане, направено на 26.11.2014 г. /след отнемане на лицензията и преди откриване на производството по несъстоятелност/, не е могло да породи погасителен ефект поради ограничението на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 3 ЗБН. Такъв би могъл да има след откриване на производството по несъстоятелност, но при спазване на изискванията за извършване на прихващането, уредени в чл. 59 ЗБН. Следователно вземането е съществувало в патримониума на Е. 2000 ООД към момента на сключване на анекса от 12.06.2015 г. и би могло да бъде прехвърлено обратно на цедента З..
Поради изложеното съдът счита, че З. следва да бъде включен в списъка с приетите вземания. Това важи и за вземането за лихва, но видно от събраните доказателства това вземане вече е включено в списъка с приетите вземания /посочването му и в списъка с неприетите и оспорени вземания е резултат от техническа грешка/. Доколкото съгласно чл. 68, ал. 3 ЗБН съдът се произнася само относно съдържанието на списъка на приетите вземания /списъкът с неприетите оспорени вземания има само преходно значение/, то в частта относно вземането за лихва възражението се явява лишено от правен интерес и не подлежи на разглеждане – това вземане вече е включено в списъка с приетите вземания.
Съгласно чл. 68, ал. 3 ЗБН съдът трябва да определи поредността на удовлетворяване на вземането. В случая трябва да се съобрази § 12 вр. § 11, т. 8 ПЗР ЗВПКИИП - въведената поредност на чл. 94, ал. 1, т. 4а и 4б не се прилага за производства, открити преди влизане в сила на изменението, т.е. и по отношение на процесното. Ето защо процесното вземане следва да е с поредност по т. 4 в редакцията на чл. 94, ал. 1 към ДВ 67/2003.
По разноските:
В полза на възразилия кредитор следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 5385,23 лв.
.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН списъка с приетите вземания срещу К.т.б. АД /н./, ЕИК ********, с вземане на кредитора С.Г.З., ЕГН **********, в размер на 128 707 лв., представляваща главница по договор за срочен депозит „4х4“ № 19395/22.04.2013 г.; обезпечение: няма; поредност на удовлетворяване: чл. 94, т. 4 в ред. към ДВ 67/2003.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на С.Г.З. в частта относно вземането за лихва в размер на 5923,80 лв.
ОСЪЖДА К.т.б. АД /н./, ЕИК ********, да заплати на С.Г.З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5385,23 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: