№ 2128
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110205604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Н. К. против Наказателно постановление № СОА22-РД11-
199/09.03.2022 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 14, ал. 1 от
Наредба за обществения ред на територията на Столична община (НОРТСО), на жалбоподателя
била наложена глоба, в размер на 100 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 НОРТСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за недоказаност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.01.2022 г., около 00:50 ч. жалбоподателят К. се намирал, заедно с неустановени по
делото лица, в ползваното от него жилище в гр. ***. Тъй като от жилището се чувал силен шум –
силен говор, крясъци и смях, съсед подал сигнал за нарушаване на нощната тишина. Адресът бил
посетен от полицейски екип, в състав – М.Е. и В.Д., които направили неколкократни опити за
позвъняване на звънеца на жилището и за почукване на входната врата, но не им бил осигурен
достъп. Когато полицаите излизали от блока, на входа все още можел да бъде чут шумът от
жилището на жалбоподателя.
1
Във връзка със случая, била съставена докладна записка и АУАН. Жалбоподателят
отказал да получи екземпляр от акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите М.Е. и Ц.Б.; АУАН; НП; докладна записка; заповеди за компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя (евентуално). Разпитаният свидетел изложи ясен и последователен спомен за
случая, вкл. и с обстоятелства, непопадащи в предмета на доказване, поради което и по аргумент
от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ е безпредметен.
Действително, по делото няма данни – да е бил ползван уред за замерване нивата на шума.
Същевременно, обаче, изявлението на св. Е. – че шумът, идващ от жилището, е могъл да бъде чут
на входа на блока (при осем етажа разстояние), носи признаците на достатъчност, за да бъде
преценена обективната съставомерност (годността на тази сила да наруши почивката на
живущите).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (във връзка с
възражението по същество, т. е. същият е имал връчен екземпляр на свое разположение, с който е
могъл да се запознава когато и където пожелае, по свое лично усмотрение), но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
2
връчването му.
Касателно материалната компетентност на наказващия орган, разпоредбата на чл. 44, ал.
1, т. 9 ЗМСМА изрично регламентира възможност за делегиране на правомощия от кмета на
общината, като допълващ характер има нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, според която
наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, т. е.
предвидена е изрична възможност наказателното постановление да бъде издадено от зам. кмет,
както и за делегиране на правомощия от самия кмет (без посочване на изричен кръг от такива),
поради което и съдът не намира основание да разглежда атакуваното постановление като
издадено, без надлежна материална компетентност.
И в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички съставомерни обективни белези на
инкриминираното деяние, кореспондиращи с реквизитите, предвидени като минимално
съдържание в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 03.01.2022 г., около 00:50 ч. жалбоподателят К. е
нарушавал нощната тишина, посредством силен говор, смях и крясъци. Въз основа на
установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, което законосъобразно е бил санкциониран. Съставът на това
нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. От субективна страна, деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че увеселителното мероприятие
създава неудобства за живущите – дори позвъняванията и почукванията на вратата не са могли да
бъдат чути, което е индикация на силата на звука /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с обезпечаването на почивка на живущите в кооперацията, но се е отнасял безразлично
към настъпването на общественоопасните последици.
Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на физическите лица, без законът да
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
3
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН)
не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай извършеното деяние е
значително след началото на забраната (00:50 ч., отнесено към началото й – 22:00 ч.), като силата
на звука дори не е позволила дори да бъде чут звънецът на входната врата (който самият
жалбоподател твърди, че функционирал нормално), поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото е административно нарушение, а не – маловажен случай.
С оглед гореизложеното съдът приема, че законосъобразно и правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на наказанието
Санкционната норма на чл. 14, ал. 1 НОРТСО, който нарушава забраната по чл. 2, ал. 1 и
ал. 2, се наказва с глоба в размер от 100 до 200 лв. и/или с имуществена санкция в размер от 200 до
400 лв. Санкцията е отмерена в предвидения минимум, без ЗАНН да познава аналог на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения в тази насока са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят
би следвало да заплати юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна. С оглед липсата на
претенция в тази насока, обаче, произнасяне не се дължи.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, включително в санкционната си част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА22-РД11-199/09.03.2022 г.,
издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 14, ал. 1 от НОРТСО, на К.
Н. К. била наложена глоба, в размер на 100 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 НОРТСО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5