№ 592
гр. Стара Загора, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530100226 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
„Изи Финанс“ ЕООД, против Х. В. И., с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на ******** г., е сключил с
ответника Х. В. И. Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****
при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg.
На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с
което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът
получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, получавал на личния
си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал
специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от
1
него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът
получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се
записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване
ответникът посочил следния телефонен номер: ********* и следният имейл:
************. Активиращият код бил ****. По този начин
кредитополучателят сключвал договор за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го
уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма
постъпили плащания. Гореописаната процедура била извършена от
ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в
размер на 700,00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се
задължавал да преведе на кредитополучателя сума в размер на 700,00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде
извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била
преведена по банкова сметка с титуляр ответника, а именно: в
„*************“ АД с IBAN *******************, BIC ********. Видно от
чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на
700,00 лв. било дължимо с една вноска с падежна дата ********* г. Цялото
вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит -
********* г. За периода ********* г. - 28.11.2019 г. законната лихва била
погасена по давност, съответно не е претендирана. Първоначалната дата била
05.12.2019 г., за да е сигурно, че част от претендираната лихва не е погасена
по давност. Претендираната законна лихва била с два периода, тъй като
съгласно чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. лихва
за забава не тече в периода 13.03.2020 г. - 15.07.2020 г.. Затова краят на
първият период е 12.03.2020 г. Съответно началото на вторият период е
15.07.2020 г. Крайната дата на вторият период - 07.11.2022 г. е произволно
избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С
оглед горното претендира вземане за законна лихва в размер на 183,75 лв. за
периода 05.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 07.11.2022 г.
Ищецът депозирал пред Старозагорски районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №
****/2022г., вкл. издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът не бил
открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез
който да му се връчат книжата бил предявен установителен иск. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Х. В.
И. дължи на ищеца сумата от 883,75 лв., от които: 700,00 лв. главница по
предоставения кредит и 183,75 лв. обезщетение за забава за периода
05.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 07.11.2022 г., ведно със
2
законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на
дължимата сума.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. С молба
докладвана в проведеното на 02.06.2023 г. открито съдебно заседание по
делото /а и още с исковата молба/, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован /вж. призовка, л. 51 от делото, връчена лично
на ответника/, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в
отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът двукратно е
заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение. Налице
са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 17.01.2023 г., връчено
лично на ответника /л. 48 от делото/, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил дължимите суми по
сключения договор за кредит № *****/******** г., както и с оглед на
представените с исковата молба доказателства. С оглед наличието на
всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявения от Ищецът „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, против Х. В. И., установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. за исковото
производство и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение /така т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/, или общо сумата от 200,00 лв. разноски за двете производства.
Действително ищецът е внесъл държавна такса в размер на 50,00 лв. за
3
исковото производство, но същата над размера на 25,00 лв. се явява
надвнесена и поради това не може да се възложи на ответника да отговаря за
надвнесена от ищеца държавна такса.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, по отношение на Х. В. И.,
с ЕГН ********** и адрес: гр.
**********************************************, съществуването на
вземането на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“, № 17,
ап. 1, както следва: 1/ за сумата от 700,00 /седемстотин/ лв., представляваща
неплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
*****/******** г., 2/ за сумата от 183,75 лв. представляваща обезщетение за
забава за периода 05.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2408/30.11.2022 г. по ч.гр.д. №
****/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. В. И., с ЕГН ********** и
адрес: гр. **********************************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“, №
17, ап. 1, сумата в размер на 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски за
исковото производство както и сума в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет
лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа
на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4