РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив,
07.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2692 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Т.С.С., ЕГН ********** с ЕТ“Кра-Гер-Тенка С.“***, против
Ревизионен акт № Р-16001614003563-091-001/16.07.2015г., издаден от В.П. А. - началник
сектор „Ревизии“ - орган възложил ревизията и В.Г.Г.-главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 757/25.09.2015г. на
Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно
определени данъчни задължения по чл.48
от ЗДДФЛ, както следва: за 2010г.-в
размер на 4 779,82лв.,ведно с лихва от 2 059,06; за 2011г.- в размер на 1 235,79лв.
ведно с лихва от 414,76лв., за 2012г.-
в размер на 167,60лв.,ведно с лихва от 39,05лв., за вноски ДОО, както следва: за 2010г.-
в размер на 2 085,60лв.,ведно с лихва от 1286,37лв.; за 2011г. – в размер на 1 486,70лв.,ведно с лихва от 611,72лв;
за вноски ЗО, както следва: за 2010г.- в размер на 1 516,80лв.,ведно
с лихва от 666,29лв.; за 2011г. – в
размер на 929,19лв.,ведно с лихва от 311,86лв.; за вноски за ДЗПО за УПФ, както следва: за 2010г.- в размер на 948лв.,ведно с лихва от 584,71лв.; за 2011г. – в размер на 580,74лв.,ведно
с лихва от 238,95лв.;
Жалбоподателката моли съда да отмени
ревизионния акт, тъй като счита констатациите за неправилни и незаконосъобразни.
Не навежда конкретни възражения и твърдения. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Твърди да са налице суми
с неустановен произход,по отношение на които ревизираното лице правилно е било
обложено. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка
на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на
изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
По същество:
Относно
процедурата:
Началото
на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001614003563-020-01/22.12.2014г.,редовно връчена на 06.01.2015г.,изменена
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001614003563-020-002/01.04.2015г., връчена чрез изпращане на декларирания
електронен адрес на лицето.
Обхватът
на ревизията по видове задължения и по периоди е за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за
периода 2010 - 2012г.,ведно с вноски за ДОО,за здравно осигуряване и за ДЗПО за
УПФ на самоосигуряващи се лица за същия период.
Посочените
заповеди са издадени от В.П. А.,началник сектор ив, компетентна,съгласно
Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на директона на ТД на НАП Пловдив.
В хода
на производството е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001614003563-092-001
от 19.06.2015г. от ревизиращия екип,определен със ЗВР .
В
срока по чл.117, ал.5 ДОПК жалбоподателката е подала възражение,в което е
оспорила начина на формиране на паричния поток в частта относно определеното
начално салдо, в частта относно сума от 19 000лв.,предоставена на
едноличния търговец и относно размера на кредит от 7500 евро.
Въз
основа на РД е издаден оспореният РА от
компетентния за това орган, съобразно разпоредбата на чл.119,ал.2 от ДОПК.
Този
резултат е обжалван от Т.С., като с Решение № 757/25.09.2015г. Директорът на
Д"ОДОП" гр. Пловдив потвърждава изцяло РА.
Съдът
констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Спазен е и срокът по
чл.109 от ДОПК.
Относно констатациите:
В хода
на ревизията са извършени проверки,приобщени са
доказателства и са събрани доказателствени средства,въз основа на които
ревизиращият орган е формирал извод, че са налице предпоставките на чл.122,
ал.1,т.7 ДОПК за определяне на данъчните основи по реда на чл.122, ал.2 от
кодекса.
Констатирано
е,че жалбоподателката, като местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ,
е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ
за доходите, получени от него през отделните календарни години, попадащи в
обхвата на ревизията.
Т.С.С. е
регистрирана като ЕТ
„Кра - Гер – Т.С.“, както и е едноличен собственик и управител на „Венера лукс“
ЕООД.
За ревизирания период лицето е декларирало
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
С протокол №
0871560/07.01.2015г. от досието на Т.С. са присъединени като доказателства
документи, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства.
Ревизираната е семейна
– съпруг И.Г.С.
При ревизията, с цел изясняване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката, са
извършени процесуални действия- изисквани са документи от задълженото лице,
извършвани са насрещни проверки, проверки в информационната система на НАП,запиквания
до банки,до специални контролни органи, подробно описани в констативната част
на РД. , неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Установено е,
че Т.С.С. е внасяла в брой парични средства във „Венера лукс“ ЕООД и в ЕТ „Кра - Гер – Т.С.“
по години и суми както следва:
- през 2010г. във „Венера
лукс“ ЕООД са внесени в брой общо 28 447,40 лв. и в ЕТ „Кра - Гер – Т.С.“ общо 15 878,61 лв.
- през 2011г. са внесени
парични средства в брой във „Венера лукс“ ЕООД общо в размер на 11 295,25
лв.
- през 2012г. са внесени
парични средства в брой във „Венера лукс“ ЕООД общо в размер на 2 780,01
лв.
След анализ на събраните доказателства е
направен извод от приходната администрация, че жалбоподателката
не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер
извършените от нея разходи- за издръжка, за предоставяни заеми, внасяни суми за
периодите на ревизията.
За целите на ревизията е извършена съпоставка на
получените доходи, направените разходи и движението на парични средства в брой,
с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства в брой.
Изготвен е паричен поток, в който са отразени по
хронология входящите и изходящите парични потоци, на база събраните
доказателства.
Относно наличните парични средства към
01.01.2010г., ревизираното лице е въвело като твърдения,че към 01.01.2010г.
разполага с налични парични средства в брой общо в размер на 32 836 лв. от
дарения от различни лица. Представен е запис на заповед за сумата 20 000 лв.,редно
с разписка.
При
извършени проверки на лицата Г.И.С.,баща на съпругът на ревизираната, Е.Д.Ч.-майка
на съпругът на ревизираната, посочени като дарители за период преди 2010г., не
са представени доказателства за произхода на твърдяните суми и същите не са
признати като налични към 01.01.2010г. на ревизираното лице.
По отношение на представения запис на заповед от
08.12.2008г. и разписка за получена сума от 08.12.2009г. в размер на
20 000 лв. е извършена проверка на Д.Г.К. Констатирано е, че лицето е
притежавало доказани доходи към тази дата от продажба
на имот общо в размер на 14 760 лв. Органът по приходите признава за действително
получена от ревизираното лице на 08.12.2009г. сумата в размер на 14 760
лв., представляваща сумата по запис на заповед от Д.Г.К.
От тук, определеното начално салдо е в размер на 14 760 лв.
Ревизираното лице не е представило
документи, които да доказват направените от него разходи за живот, издръжка,
обучение и лечение. В резултат на това, при ревизията са използвани данни за
посочените показатели, публикувани от НСИ. За лицето е определен паричен разход
в размер на 1/4 от определените за едно домакинство от НСИ, което в конкретния
случай е по-благоприятно за лицето.
При извършената съпоставка
е установен недостиг на парични средства по години и суми както следва: - за
2010г. е установен недостиг в размер на 50 105,71
лв. - за 2011г. е установен
недостиг в размер на 16 654,85 лв. - за 2012г. е установен недостиг в
размер на 2 976,36 лв.
От тук е направен и изводът
за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на
данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс.
С оглед на това, на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с което е
уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за
облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 2010г. до 2012г. ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискани са от лицето и са представени
декларации за имущественото състояние за ревизираните години.
Предвид
установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите е
взел предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК въз основа на установените недекларирани доходи, след
приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са
определени и спорните задължения, като данъчната основа е определена на база разликата
между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително
установените с ревизията задължителни осигурителни вноски.
В
хода на административното обжалване единствените възражения на
жалбоподателката се свеждат до банковия кредит през 2011г. и до сумата по
записа на заповед.
Решаващия административен орган не е приел
възраженията за основателни поради липса на доказателства и е потвърдил изцяло
констатациите на ревизиращия екип.
В хода на съдебното производство не се представиха
никакви нови доказателства,освен допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза,заключението на която е изградено на база на хипотетично възприемане
на тезата на жалбоподателката.
Всъщност,тезата й така и не остава докрай
изяснена,защото възраженията са твърде общи и бланкетни.
Относно спорната сума по записа на заповед от 08.12.2008г. и приложената разписка от 08.12.2009г. за получена сума от Д.Г.К.,
според приходната администрация решаващо е какви възможни налични средства е
имало задълженото лице Д.Г.К. и, след като е изследвара неговите именно доходи,
е приела, че К. е могъл да притежава към
дата на издаване на разписката сума в размер на 14 760 лв. Тази сума е
призната като действително получена от ревизираното лице на 08.12.2009г. от Д.Г.К.
и приета органа по приходите като начално салдо към 01.01.2010г.
Съдът намира,че и този
размер на начално салдо не е следвало да се признава при липсата на други
доказателствени средства, защото основанието, на което С. претендира да е
разполагала с въпросната сума от 20 000лв. е абстрактна сделка,
менителничен ефект, по който изобщо не се и въвежда твърдение за съществуващите
между страните каузални правоотношения. Тоест, не е ясно основанието, а от тук
и не е ясно дали изобщо е имало разместване на имуществени блага така, щото
сумата по разписката действително да е постъпила като приход в полза на
ревизираната и да е била налична към началото на ревизирания период. Възможните
хипотези на задължения по запис на заповед са неизброими, като мислимо е да се
получава нещо вместо трето лице, да погасява кредит така, че в патримониума на издателя за
менителничния ефект изобщо да не настъпва разместване от приход.
И след като ревизираната
изобщо не конкретизира какви правоотношения е имала с К., а се позовава
единствено и само на записът на заповед, съдът намира,че възражението й за
увеличаване на определеното начално салдо са неоснователни. Нещо повече в
подкрепа на горното, сама ревизираната е твърдяла в писмените си обяснения, че
върнатите от длъжника по записа на заповед 20 000лв. ги била внесла в
касите на ЕТ и ЕООД, чийто собственик е. Това е още едно основание сумата от
20 000лв. изобщо да не се включва в паричния поток на С. като физическо
лице, тъй като според нейните твърдения тази сума не е включена в приход на
домакинството й, а е отишла за осъществяване на стопанската й дейност.
Неоснователно е и
възражението относно размера на включения в паричния поток за 2011г.
кредит. Твърди се, че изтегленият банков
кредит през 2011г. не е в размер на 6 500 лв., както е посочено на стр.19
от ревизионния доклад, а е в размер на 6 500 евро. Да, но видно от изготвения
на Т.С. паричен поток за 2011г. /на стр.56 от РД/, с дата 19.10.2011г. като
входящ паричен поток е включена сума в размер на 12 712,90 лв.,
преставляваща левовата равностойност на 6500 евро по предоставен заем от К.С. –
син. В този смисъл възражението не съответства на данните по административната
преписка и твърденията на жалбоподателката съвпадат с възприетото от
ревизиращия екип.
По отношение на останалите
приходи от заеми и дарения, за които няма конкретни възражения, но очевидно са
предмет на оспорване, предвид поставената към вещото лице в хода на настоящото
производство задача, не се установява нищо по-различно.
Заявени са от С. приходи от
дарения от родителите на съпруга й Е.Д.Ч. и Г.И.С.. Освен писмените обяснения,
други доказателства за съществуването на договори за дарения няма. При
извършените на дарителите насрещни проверки се установява, че дарителите
хипотетично са имали възможност да предоставят дарените суми, предвид
реализирни от тях продажби на недвижими имоти- апартамент през 2004г., нива
през 2005г. Но бащата Г.С. се установява да е закупил през 2005г. право на
строеж за сума от 20 780,10лв., което означава, че средствата за дарението
би трябвало да са само от спестявания при месечна пенсия от 694лв. Същото се
отнася и за дарителката Е.Ч., която е пенсионер от 1997г. Със 171лв. пенсия. Констатирани
са разминавания в писмените обяснения на дарителя С., който е твърдял
продажбата на наследствена къща по нотариален акт, представен от него,в който
същият изобщо не фигурира като страна по сделката. Твърдяно е от дарителите, че
другият син Д. С. подпомагал със средства родителите си- родителите на съпруга
на ревизираната, за да могат да изплащат обезщетение на съпруга И. С., заради
получен от Д. С. апартамент. Последният обаче отрича да е давал подобни
средства при извършената му проверка.
Всички тези противоречия,
при липсата на други доказателства, са основание да се приеме,че приходната
администрация правилно не е признала твърдяните дарения.
Не се оборват и
констатациите във връзка с твърдяното дарение в размер на 26 000лв. от
бащата на ревизираната Г.В.Н..
Представеният писмен договора без съмнение съставлява
годно писмено доказателство по смисъла на чл.49 от ДОПК, и може да послужат за
установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на
данъчните задължения на ревизираното лице. Това писмено доказателство обаче,
следва да бъдат преценено с оглед всички останали доказателства по делото,
включително, като се съобразят фактите и обстоятелствата от значение за
преценка на заинтересоваността на страните по договорите от изхода на
настоящото производство.
Установяването на съществуването и изпълнението на
облигационни правоотношения, породени от договор за дарение, при наличието
на материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският
процесуален процес. Но установяване наличието и изпълнението на данъчни
задължения към бюджета става по реда установен в ДОПК. Смесването
на тези институти, установени в двата процесуални закона, е недопустимо.
Разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК, също не дава основание за такова смесване на
правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба
не се нуждае от тълкуване – „За неуредените с този кодекс случаи се прилагат
разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс“. Т.е. съдът следва да съобрази най-напред, дали с
оглед конкретиката на казуса, и установяване на релевантни за
решаването на административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден
нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.
Договорът за дарение е съглашение, по силата на което едно лице (дарител),
прехвърля на друго лице (надарен), незабавно и безвъзмездно определено
имуществено право. Договорът е безвъзмезден, едностранен и е формален, само
когато се дарява недвижим имот или движима вещ. По отношение на движимите вещи
е възможно да не се спази посочената в чл.225, ал.2 от ЗЗД форма, но тогава вещта, обект на дарението
трябва да се предаде реално на надарения. Дарението на ценни книжа се извършва
по надлежния начин за прехвърлянето им. Предмет на дарението е парична сума,
т.е. ценна книга на приносител, поради което и прехвърлянето й се осъществява
чрез предаването й на кредитора (в случая на ревизираното лице).
В случая е необходимо да се установи дали съответните
приходи, в размер на 26 000 лева са реално получени по договор за дарение от бащата на С. и дали са били разполагаеми
от надарената, т.е. дали с тях данъчнозадълженото лице обективно е могло да
посрещне разходите си.
Релевантните факти, с какви суми е разполагал бащата
на С., както и техния произход, са били предмет на изследване в ревизионното
производство. Съдът приема, че от представените пред органа по приходите
документи не може да се направи обоснован извод за личните спестени парични
средства на Налбантов към 06.01.2010 г.
Липсва и нотариално удостоверяване на подписите на
страните по договора за дарение.
При това положение, с оглед конкретиката на
текущия казус, следваше в процеса да се установи дали съответните приходи са
реално получени и са били разполагаеми и дали с тях данъчно задълженото лице
обективно е могло да посрещне разходите си.
В тази насока обаче, нито в административната
процедура, нито пък в настоящото съдебно производство, освен твърденията на
жалбоподателката и посочените по-горе писмени документи, не се представиха
каквито и да е данни, които да налагат, не категоричен извод, а каквато и да е
индиция, че дарителят е предал на С. въпросната сума.
Нещо повече, липсва въведен като твърдение от страна
на ревизираното лице мотив на дарението. Същото не е в малък размер,а не става
ясно от какво е било продиктувано дарственото намерение на дарителя.
Фактът,че в хода на ревизията,но няколко години след
сключване на договорът за дарение е подадена декларация и съответно е заплатен
данък по реда на чл.49 ал.3 от ЗМДТ, не е аргумент в полза на тезата на
жалбоподателката. Очевидно е тези действия да са направени за целта на
ревизията.
Недоказани са и част от заемните правоотношения,за
които е прието от ревизиращия екип,че не следва да се признават. По отношение
на заемодателката Стоянка Д. Тракукина-майка на ревизираната, правилно е прието
да не се установява заемодателката да е разполагала с предоставената в заем
сума,защото освен писмените обяснения други доказателствени средства няма.
Същото се отнася и до заемодателя К.С.,за които се
твърди през 2010г. да е дал заем на родителите си около 3000лв. Твърди се при
извършената насрещна проверка средствата да са от получен заем от лицето В.К.,за
който е установено,че въобще няма данни за получавани доходи,а и заемът е
обяснено да е бил предоставен със срок
за връщане-когато може. За самия К.С. също е установено да няма данни да е
разполагал с въпросната предоставена в заем сума.
Вярно е,че липсата на доказан произход на паричните
средства на заемодателя не може да бъде основание само по себе си за формиране
на извод за липса на реални заемни правоотношения, но тук става въпрос за
съвкупна преценка на всички доказателствени средства.
Установено е и
не се спори за това, че заетите суми не са върнати към момента на изготвяне на
ревизионния доклад. Не се установява тези суми изобщо да са връщани някога.
Някак си от страна на жалбоподателката не се
установява каузата на сключените от нея договори за заем. Получените парични
средства не са върнати, няма яснота относно целта на предоставянето им. След като се твърди заем, то за доказване съществуването на такива
договори трябва да се установи по несъмнен начин факта на предаване на
съответните парични суми. И след като това не е установено, правилно
ревизиращите органи са отказали да зачетат представените в хода на ревизията
обяснения и записи на заповед.
Нещо повече, индиция
за съществуването на едно конкретно облигационно правоотношение е установеното
благо,с което ще се задоволи кредиторовия интерес. Обикновено,този интерес е
имуществен. В случая, с оглед липсата на уговорена лихва, според твърденията на
заемодателите, интересът на последните е да получат обратно, предоставените
парични суми. По делото няма спор, че заемателката
не е не е върнала предоставените й суми. А не се твърди те да й са били дарени.
И няма данни да са предприети от страна на кредиторите някакви действия по
удовлетворяване на техните вземания. Не без значение в случая е и това, че
става въпрос за значителни парични суми.
Налага се извод,че заемодателите
не са имали за цел, придобИ.ето на каквото и да е материално благо,
предоставяйки въпросните суми на тяхната роднина. От данните по делото не се
установява, какъвто и да е материален интерес, който да е бил наличен и в
последствие охраняван от страните по заемите. От данните по делото някак си
следва първоначалната липса на правно защитим, материален интерес. От тук,
представените обяснения и договори са съставени не, за да обективират едни
действително установени между страните правоотношения, а за да послужат в
ревизионното производство .
Всичко това, съпоставено с твърде близките родствени
отношения между заемател и заемодател,налага извод за недоказаност на
твърденията на С..
Затова и правилно разглежданите доходи от заеми и
дарения не са били включени в паричния поток на жалбоподателката.
Правилно не е включена в същия и декларираната
печалба,като ЕТ, доколкото да същата няма никакви данни да е изтеглена от
касата на едноличния търговец.
Ето защо, крайният извод е, че в хода на
производството не се установи от страна на жалбоподателката, да е придобила
реално паричните суми, предмет на обсъжданите тук договори за дарение и заеми и
съответно, да е разполагала с тях или с част от тях, към момента на извършване
на разходите, констатираните в хода на ревизията за всеки един отчетен
период.
С оглед на това и
като се съобрази правилото на чл.124,ал.2 от ДОПК, съдът намира,че
констатациите на приходната администрация не са опровергани и оспоравният
ревизионен акт в тази част следва да се потвръди.
По отношение на установените задължения за ЗОВ: Констатациите
за задължения за ЗОВ са неправилни в частта за 2010г. и правилни за 2011г. и
2012г.
Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от
15.02.2011 г., е материалноправна и на същата не й е придадено обратно действие
и не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за
осигурителни периоди преди влизането й в сила. Само това е достатъчно
оспореният РА да бъде отменен, в частта, относно установените ЗОВ за
ревизирания период за 2010г.
Чл.124а ДОПК е
материалноправна норма, защото според същата се предвижда, че „разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски“.
Тоест, те е препращаща и няма самостоятелно съдържание. От тук, определящо за
съдържанието й е съдържанието на нормите, към които тя препраща.
След като материалният
закон определя предпоставките, при чието проявление възникват задължения за
данъци и ЗОВ, както и начина на определяне (формиране) на данъчните основи за
облагане, то и разпоредбите на чл. 122, съответно чл. 124а от кодекса, макар и
намиращи се в процесуален закон, са материалноправни. Единствената процесуална
норма, към която чл. 124а препраща е чл. 124, чието приложение обаче, зависи
изключително от наличието на някоя от материалните предпоставки на чл. 122, ал.
1 ДОПК.
Тези съображения налагат
извод за незаконосъобразност на процесния РА в обсъжданата част. Той ще следва
да бъде отменен.
Иначе, правилни са изводите на
приходната администрация за приложимост
на нормата на чл.124а от ДОПК за периода 2011-2012г. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/18.05.2016 г., определените с РА задължителни осигурителни вноски
за годишно изравняване са дължими, предвид на което, следва да намерят
отражения и при определяне на данъчната основа за облагане на доходи с
неустановен източник. С чл.122 се установяват специални предпоставки за
възникване и определяне размера на публичните задължения на данъчните субекти.
Тоест, с тази норма се засяга именно съдържанието на субективни права и
задължения и с нея се замества прилагането на съответните материални закони
като напр. ЗДДФЛ и ЗКПО. Следователно, като е материалноправна по естеството си
в частта, препращаща към чл.122 от ДОПК, разпоредбата на чл.124а от ДОПК няма
обратно действие и е неприложима за само за правоотношения, възникнали преди
влизането й в сила на 15.02.2011г. Тук се касае за установени размери на
задължителни осигурителни вноски за 2011
и 2012 г., т.е. след 15.02.2011 г.
Следователно, за определените задължения за ЗОВ за отчетните периоди 2011-2012
г. атакуваният РА е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
За разноските:
С оглед констатираната частична основателност на жалбата, и на двете
страни се дължат разноски по съразмерност.
На данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита съразмерно на потвърдената част от РА. Общия размер на констатираните задължения е 19 943,01лв. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8,ал.1,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, дължимото юрисконсултско възнаграждение е 1128,29лв. Следователно,съразмерно на отменената част от РА, която е общо 7087,77лв., следващото се юрисконсултско възнаграждение е 727,29лв.
На жалбоподателката следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената част от жалбата за сумата, за която се отменя РА- общо за 7087,77лв.
Общо сторените и доказани от жалбоподателката разноски са в размер на 350лв.
заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице. За осъществената защита
по представеното адвокатско пълномощно доказателства за договорен и заплатен
адвокатски хонорар не са представени. Така, съразмерно на уважената част от
жалбата, дължимите на жалбоподателката разноски са в размер на 124,39лв.
Водим
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Т.С.С., ЕГН ********** с
ЕТ“Кра-Гер-Тенка С.“***, против Ревизионен акт № Р-16001614003563-091-001/16.07.2015г.,
издаден от В.П. А.-началник сектор „Ревизии“-орган възложил ревизията и В.Г.Г.-главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 757/25.09.2015г.
на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА
относно определени данъчни задължения по
чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за
2010г.-в размер на 4 779,82лв.,ведно с лихва от 2 059,06; за 2011г.- в размер на 1 235,79лв.
ведно с лихва от 414,76лв., за 2012г.-
в размер на 167,60лв.,ведно с лихва от 39,05лв., за вноски ДОО за 2011г. – в
размер на 1 486,70лв.,ведно с лихва от 611,72лв; за вноски ЗО за 2011г. – в
размер на 929,19лв.,ведно с лихва от 311,86лв.; за вноски за ДЗПО за УПФ за 2011г.
– в размер на 580,74лв.,ведно с лихва от 238,95лв.;
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001614003563-091-001/16.07.2015г.,
издаден от В.П. А.-началник сектор „Ревизии“-орган възложил ревизията и В.Г.Г.-главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 757/25.09.2015г.
на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА
относно определени данъчни задължения на Т.С.С., ЕГН ********* с ЕТ“Кра-Гер-Тенка
С.“***, за вноски ДОО за 2010г.- в размер на
2 085,60лв.,ведно с лихва от 1286,37лв.; за вноски ЗО за 2010г.- в
размер на 1 516,80лв.,ведно с лихва от 666,29лв. и за вноски за ДЗПО за УПФ за 2010г.-
в размер на 948лв.,ведно с лихва от 584,71лв.;
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН ********** с ЕТ“Кра-Гер-Тенка С.“***, да заплати на Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите
сумата от 727,29лв. /седемстотин
двадесет и седем лева и 29 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция да заплати на Т.С.С., ЕГН ********** с ЕТ“Кра-Гер-Тенка С.“***, сумата от 124,39лв./сто двадесет и четири лева и
39 стотинки/ разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ