Решение по дело №30/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-227 от 04.02.2025 г., подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, против Решение № 133 от 23.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 428 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 790786-[рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от същия административен орган, с което на „Д. 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], с ЕИК: *********, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с ч. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

От извършена на 24.06.2024 г. проверка в търговски обект Бензиностанция Севлиево № 4, стопанисван от „Д. 1“ ЕООД и извършена справка в информационните масиви на НАП „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво“ на 12.06.2024 г. се установява, че от наличното в обекта ЕСФП /Електронна система с фискална памет/ с нивомерна система за обем на течни горива, са предадени/изпратени некоректни данни към НАП по установената дистанционна връзка за доставено количество гориво. Така, на 12.06.2024 г. с Акцизен данъчен документ в този обект в Резервоар № 5 /газ пропан-бутан/ е получена доставка на 3 495 кг /6 546.044 л. при 15 градуса гориво пропан-бутан, с плътност 0.5340/, с код по КН 27111900. Съгласно служебен бон за документална доставка от същата дата в 15.01 ч. от наличното в обекта ЕСФП са подадени данни към НАП за доставени 3 495 кг такова гориво. От направена справка в информационните масиви на НАП се установи, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, е предала/изпратила данни в НАП по установената дистанционна връзка информация за 8 003.17 л. при 15 градуса налято количество гориво в резервоара. Това се потвърждава и от Служебен бон за нивомерна доставка от същата дата. Видно е, че нивомерната система в момента на доставката е отчела 1 457.13 л. повече влято количество пропан-бутан от отразеното като доставено по документи. Нивомерната система не е подала коректни данни за полученото количество гориво, с което дружеството не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива.

Описаното административно наказващият орган /АНО/ е определил като нарушение на горепосочените нормативни правила. През периода 01.2024 г. – 08.2024 г. има подадени общо 57 такива Уведомления за разлики при подаване на данни за различни доставки, като в случая става въпрос за системно поведение на търговеца, при което явно не са предприети съответни действия за установяване на причината за тези различия и отстраняването й занапред. Формиран е извод, че случаят няма белезите на маловажен. Нарушението е извършено в [възраст] срок от влизане в сила на издадено Предупреждение на дружеството за същото по вид деяние, с което същото е уведомено, че при следващо такова ще му бъде наложена санкция.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Не се оспорва разминаването в информацията за релевантните факти – количеството доставено гориво по документи и отчетено такова от нивомерната система. Основен аргумент е неустановяване на причината за подаване на погрешната информация, като по този въпрос дружеството е депозирало писмено обяснения при подаване на възражения срещу съставения АУАН. Твърди се, че дружеството е предприело незабавно мерки за установяване причината за тези различия, като е уведомило сервизната фирма „Термохит“ ООД, осъществяваща техническата поддръжка на ЕСФП в обекта и е изискало писмени обяснения от нея, което е представено в НАП, но не е взето предвид. Според това становище разминаването в данните се дължи на технически проблем при отчитане, а АНО не е доказал причините на целенасочено неправомерно поведение от страна на „Д. 1“ ЕООД за предоставянето на неточни данни в НАП, няма данни и доказателства, въз основа на които да се приеме, че нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие. В крайна сметка дружеството е изпълнило задължението си да уведоми НАП своевременно за доставката, като жалбоподателят не спори, че ниворемната система не е отчела коректно данните, но при липса на доказателства за неправомерно поведение от нейна страна той не следва да носи отговорност.

Освен този основен акцент от жалбата, търговецът намира, че описанието на деянието не изпълнява състава на сочената като нарушена правна норма. – дружеството има монтирана в обекта нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, т.е. задължението, регламентирано с нормата, е изпълнено. В този смисъл липсва състав на административно нарушение на тази разпоредба, т.к. това задължение на търговците на горива не е обвързано с верността на подадените данни, възможността те да бъдат коригирани при грешки или непълноти, получаването им в НАП и отразяването им в системата. Разликата между доставеното количество гориво според относимата документация и отчетеното по нивомерна система не е елемент от фактическия състав на хипотезата на тази норма. Разминаването в данните не съставлява административно нарушение и то такова, от посочения вид. Не е налице и вредоносен резултат, т.к. фискът не е ощетен. Отчитането на горивото е по документи и органите на НАП разполагат с необходимата им документация.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че твърдяните в НП факти са установени и неспорни между страните. При направен анализ на сочената като нарушена норма на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Неправилно е ангажирана отговорност на дружеството по тези правни норми. На процесната дата в НАП е подадена информация от наличната в обекта система, но според нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата се регламентира единствено задължението за подаване на данни до НАП, но то е изпълнено. Неточното подаване на данни чрез нивомерната система не е поведение, посочено в хипотезата на тази норма. Освен това в АУАН и в НП не се твърди, че подадените от системата данни не са дали възможност на органа по приходите да определи точните количества горива в резервоарите за съхранение на обекта. Разликата между доставеното по документи количество и отчетеното такова по нивомерната система не е елемент от фактическия състав на разпоредбата. При извършената доставка на гориво в бензиностанцията чрез системата автоматично е предадена информация за получената доставка на течно гориво в НАП и различието се дължи на технически проблем на същата, а не на неправомерно поведение на търговеца. Нещо повече – дружеството своевременно е уведомило НАП за констатираната разлика и причините за нея.

По тези причини, като е счел описаното поведение като несъставомерно, първоинстанционния съд е отменил процесното НП.

Касационната жалба против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Жалбата на административнонаказващият орган е обоснована с това, че поведението на дружеството е „латентно“, нарушението е извършено с ясното съзнание, че с нивомерната му система има проблем при отчитане на данни, подадени в НАП и непредприети от него необходими действия за отстраняване на проблема, като въпреки наличието му, установено не веднъж, той е наличен. Това изключва варианта причините за този проблем да не зависят от търговеца.

По касационната жалба е депозиран писмен отговор, с който същата се оспорва.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационния жалбоподател, редовно призован, се явява юрисконсулт Ц., която поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от адв. К. М. от АК – Пловдив, който оспорва жалбата. Допълва, че в НП не е посочено конкретно поведение, което санкционираното лице е следвало да съблюдава, за да се избегне настъпването на резултата неправилно отчитане на данни от ниворемната система.

Страните молят за присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна. Според него задължението по сочената като нарушена правна норма не задължава търговеца само да разполага и използва специализирана нивомерна система и да подава чрез нея данни в НАП, а и от подадените данни да може да се установи надлежното количество гориво, което в случая е невъзможно. Обръща внимание на факта, че за отстраняване на нарушението, допускано и преди това, са дадени задължителни предписания, но въпреки това то не е отстранено и цитираната от ответника по касационна жалба съдебна практика не е относима към случая.

Решението е валидно и допустимо, поради което следва да се разгледа относно неговата законосъобразност.

НП е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в приложимия закон. Същият извод следва да се направи и за съставения АУАН, въз основа на който е издадено същото. По този въпрос първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и верни изводи. Мотивирани и в съответствие със закона са изводите му по останалите възражения, свързани с погрешно посочена дата на проверката в НП, както и установеността на твърдяните факти.

По отношение основният мотив за отмяната на постановлението, свързан с несъставомерността на описаното поведение на санкционирания търговецq настоящият съдебен състав взе предвид следното:

В свое Писмено обяснение при проверката от 01.07.2024 г. жалбоподателят сочи, че е предприел действия относно неправилното отчитане на количеството гориво от нивомерната система на обекта си и предоставянето на неверни данни в НАП по тази причина, като от фирмата, осъществяваща техническата поддръжка, е изискано становище относно причините за проявата на този проблем. От доставчика на системата е получен отговор, че той може да направи проверка и евентуален ремонт едва след 15.07.2024 г. На 24.06.2024 г. е поръчан кабел, отговарящ на спецификацията на производителя на нивомерната система с очаквана дата на доставка – 01.07.2024 г., а смяната била планирана за 04 - 05.07, с.г. Приложено е и цитираното Обяснение на „Термо Хит“ ООД, Пловдив от 25.06.2024 г., с което се препоръчва за отстраняване на процесния проблем подмяната на кабел между сондата и конзолата и се сочи, че ако още е налице такова разминаване в данните, следва да се премине към смяна на сондата. Посочени са визираните дати за доставка и подмяна на кабела. Съдът намира, че след като самата фирма, осъществяваща техническа поддръжка на системата, не може да конкретизира в какво се състои неизправността й, то няма как административният орган да го направи. В преписката са налице само твърдения и предположения, но нито едно конкретно обозначаване и доказване на причината за възниквалия многократно проблем. Самият жалбоподателят също не посочва такава конкретна причина, за да може наличието й да се изследва.

АУАН по случая е съставен на 08.07.2024 г. за разминаване в данните при проверка, осъществена на 24.06.2024 г. Видно от данните към АНП проблемът е продължил да съществува поне към м-ц септември, с.г., видно от последната дата на представените уведомления – 24.09.2024 г., т.е. след издаването на АУАН, като е бил налице и поне година преди това. Няма данни, че към 07.10.2024, когато е издадено процесното НП, той е бил отстранен.

На 15.11.2024 г. е изготвено още едно писмено становище на „Термо Хит“ ООД, приложено по делото на първоинстанционния съд, в което е отразено, че при възникнали проблеми с отчитането на данни от системата жалбоподателят е уведомил своевременно дружеството – сервизна фирма, която е установила, че става въпрос за технически проблем, като вероятните причини са свързани с токов удар, недобра връзка между сонда и конзола или технически проблем със самата сонда – т.е. причината и към ноември, 2024 г., е неясна дори за жалбоподателя. По тази причина била дадена и горепосочената препоръка за подмяна на кабела, след което да се премине към смяна на сондата, в случай, че проблемът остане наличен. Кабелът бил сменен и били извършени необходимите тестове, вкл. на нивомерната сонда, която в последствие също била сменена. Представени са документи за извършени ремонти от м-ц юли и август, 2024 г., но очевидно при наличието на разминаване в данните и следващия месец, това не е било достатъчно.

Приложени са редица уведомителни писма /40 броя по това дело/ от 2024 г., с които жалбоподателят е информирал НАП за разминаване в данните на доставените по документи количества гориво и отчетените такива от ниворемна система, като е посочено, че за това е уведомена поддържащата системата фирма. Наличието на такива писма обаче не говори за полагане на усилия за отстраняване на проблема, напротив, то е индиция за това, че проблемът не е бил еднократно установен, а е съществувал месеци наред, без да се предприеме каквото и да било за отстраняването му.

На 18.08.2023 г., близо година преди процесната проверка и съставянето на процесните АУАН и НП, на дружеството е съставено Предупреждение за установени през годината пет аналогични различия, като е посочено, че това е нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН „Д. 1“ ЕООД се предупреждава, че при извършването на друго нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на същото, представляващо маловажен случай, ще бъде наложено административно наказание.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и „данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива“. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. По делото не е спорно, че е била налице исканата и внедрена система и че данни са били предавани, но в процесния случай те не са били верни, т.е. системата не е давала възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта – бензиностанция. И такъм проблем е установен поне година преди извършване на процесната проверка, като самият търговец многократно сам е установявал наличието на такъв, но е предприел конкретни мерки по подмяна на кабел и сонда едва след проверката и съставянето на АУАН, като проблемът е бил налице и при издаване на процесното НП. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че дружеството не е подавало по установената дистанционна система данни, които дават възможност за определяне на наличните количества гориво от посочения вид в резервоарите си за съхранение в търговския обект, с което е нарушило така посочената норма на този подзаконов нормативен акт. Наличието на такова по вид нарушение е достатъчно, за да се търси отговорност от търговеца по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, според която норма извън случаите по ал. 1 /неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от същия нормативен акт/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или „на нормативен акт по неговото прилагане“, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, какъвто е случаят или имуществената санкция следва да е в размер между 1 000 до 4 000 лв. Наложената такава е в минимален размер от 1 000.00 лв., който съдът счита за законосъобразно определен. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е посочена не като нарушена, а като такава, във връзка с така установеното нарушение по Наредбата и наложената санкция по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона. Никой в случая не твърди, че нарушението на жалбоподателя се изразява в неиздаването на касов бон или фискална касова бележка, което би съставлявало нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С. Н. № Н-18 е издадена на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18, 20 и 21 от ЗДДС, съгл. §.11 от същата и съставлява именно „нормативен акт по неговото прилагане“ /на чл. 118 ЗДДС/, с което е изпълнена хипотезата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

При неправилно отчитане на данни от нивомерната система състави на ВАС считат, че е налице нарушение именно на чл. 3, ал. 3 от горната Наредба, във вр. с гледане на дела по оспорване на наложени ПАМ за такова нарушение.

„В конкретния случай дружеството е нарушило установения ред за отчитане на получените количества горива, ... Противно на доводите на касатора, административният съд е обсъдил протокола, като следва да бъдат споделени мотивите, според които безспорно се установява разминаване между получаваните доставки и отчитаните от нивомерната система. Въпреки че в протокола са изброени възможни причини за отклонението, липсват данни повредата да е отстранена, което би обосновало незаконосъобразност на процесната заповед поради невъзможност да бъдат постигнати предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели на ПАМ. Доказателства в този смисъл не са представени и пред настоящата инстанция.“ - Решение № 10440 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2023 г., VIII о. Настоящият случай е аналогичен, към налагането на санкцията проблемът не е отстранен и нарушение от този вид е налице, но последицата е не налагане на ПАМ, а на административна санкция, каквато се налага дори при отстранено в последствие след установяването му нарушение.

„В случая, от данните по делото безспорно е установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от същата Наредба и то нееднократно, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоар № 4 за съхранение в търговския обект. Установеното системно неизпълнение на задълженията за отчитане на данни относно наличните количества в резервоарите за съхранение на гориво пречи изобщо на извършването на контрол кога и как се зарежда горивото и дали то съответства на закупеното и после продадено количество. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с вида на търговския обект, местонахождението му и предмета на продажбите - акцизни стоки са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта.“ - Решение № 1477 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2021 г., VIII о.

Съдът следва да напомни и това, че административно-наказателната отговорност на юридическите лица, каквото е санкционираното, е обективна безвиновна такава и наличието на вина, като субективен елемент от деянието, не е елемент от фактическия й състав. Дори и да е било налице обстоятелство, изключващо не вината, а по-скоро друго, изключващо отговорността, то санкционираното лице е следвало поне да се позове на него конкретно, посочвайки конкретни налични факти, а не предположения, като представи и доказателства в подкрепа на твърденията си, че такъв факт е налице. Липсата на такова обстоятелство съставлява отрицателен факт, който не подлежи на установяване от страна на АНО. В разрез с тези основни изисквания при разпределяне на доказателствената тежест от страна на правото и житейската логика, привлеченият към АНО субект не е предприел подобни активни действия, което не може да се вмени в нарушение на наказващия орган. Самото твърдение за своевременно предприемане на мерки за отстраняване на проблема е неустановено, т.к. той е продължил да съществува.

В заключение съдът намира, че като е отменил процесното НП, издадено за налично и установено по несъмнен начин нарушение, при установен деец и правилна правна [жк], както и законосъобразно наложена санкция, първоинстанционният съд се е произнесъл с един противоречащ на закона съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него спорът да се реши от касационната инстанция по същество и НП да бъде потвърдено.

Пред първоинстанционния съд настоящият касатор - началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, е бил представляван от юрисконсулт Ц., която изрично е поискала присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Такива са поискани и в хода на касационното производство. Съдът намира искането за своевременно предявено и основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 137 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да присъдят в полза на касатора направените от него деловодни разноски в размер на по 80.00 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, за всяка от двете съдебни инстанции или общо 160.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и посочените по-горе правни и фактически основания, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 133 от 23.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 428 от 2024 година на РС – Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 790786-[рег. номер] от 07.10.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“– Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „Д. 1“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 118 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

ПОТВЪРЖДАВА същото Наказателно постановление.

ОСЪЖДА „Д. 1“ ЕООД, [населено място], ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Национална агенция по приходите, София, деловодни разноски за двете съдебни инстанции на обща стойност от 160.00 /сто и шейсет/ лв. – по 80.00 /осемдесет/ лв. за всяка от тях, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.