О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__________
гр. Варна, ____.10.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на
първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т.дело №790 по
описа за 2018г. на ВОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени искове от „ВГ – 5” ЕООД, гр.София срещу „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“АД, гр.Варна с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
С
исковата и допълнителната искова молба ищецът е направил искания за: приемане
на представените писмени доказателства и за евентуално допускане на съдебно
икономическа и/или съдебно техническа експертиза, целящи да установят
количествата произведена и фактурирана ел.енергия през периода и през предходни
периоди, достигане на ефективните годишни часове и нетно специфично
производство, и доколко може да се определи принадлежността на вятърна
ел.централа към ценова категория, като въпросите ще бъдат уточнени.
С определение
№1900/31.05.2018г. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата,
ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното
дружество, на основание чл. 367 от ГПК.
Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, с писмен и допълнителен писмен отговор
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Направил е искане за конституиране на трето лице – помагач – „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев.
Не възразява по
направените с исковата молба доказателствени искания за прилагане на писмените
документи. Възразява по прилагане на представеното с допълнителната искова
молба писмо, като недопустимо – представено след срока и неотносимо
към предмета на спора. В условие на евентуалност, ако съдът допусне същото, го
оспорва като неистински по отношение на неговото съдържание и авторство. По
отношение на искането за допускане на експертизи излага, че между страните няма
спор, че именно количеството ел.енергия от 572 740квтч, посочено в процесното дебитно известие е произведено след достигане на
нетно специфично производство от 2000 квтч за 1 квт
инсталирана мощност, както и е безспорна цената за излишък, посочена във
фактура №82/12.10.2015г.
Прави искане за
прилагане на писмени доказателства.
По допустимостта на
предявените искове и възражения:
Сезиран
е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.
По предварителните въпроси:
Страните по делото са търговци. Доколкото предявените
искове са с предмет заплащане на договореното между страните възнаграждение по
сключените договори за изкупуване на електрическа енергия, претенцията следва
да се квалифицира като иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред
за търговски спорове.
По доказателствата:
Направените
в исковата молба и писмения отговор искания за приемане на писмени
доказателства са относими и допустими, като по
приемането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
СЪДЪТ
намира, че приложеното към допълнителната искова молба писмо
изх.№Е-12-00-646/30.05.2008г. не касае страните в производството и не
представлява официален акт на ДКЕВР, поради което същото е неотносимо
към спора и искането за прилагането му следва да бъде оставено без уважение.
Съдът
намира направеното искане за привличане на трето лице – помагач на страната на
ответника за допустимо и основателно, поради което същото следва да бъде
уважено.
Съдът
намира, че доколкото между страните не е безспорен факта кога процесната централа е достигнала 2 250 часа ефективна
работа, то исканите експертизи техническа и счетоводна следва да бъдат
допуснати за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, при
формулирани от съда задачи, като същите се възложат на комплексна експертиза.
СЪДЪТ
намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната
на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на спогодба страните могат да
ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,, като
информация за същия и процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени
на сайта на ВОС.
СЪДЪТ намира, че
настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн.
чл.374, ал.2 ГПК.
За
събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния
доклад на съдията.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от „ВГ-5” ЕООД, гр.София, срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, гр.Варна
искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
КОНСТИТУИРА като трето
лице – помагач на страната на ответника „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев,
на основание чл.219 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните
следният проект за устен доклад:
Предявени са искове от
„ВГ-5” ЕООД, гр.София срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“АД, за заплащане на сумата
от 122 476,91лв., представляваща остатък от цена за произведена и
доставена ел.енергия за м.септември 2015г. по дебитно известие №83/31.10.2015г.
към фактура №82/12.10.2015г. и сумата от 30 899,74лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.11.2015г. до
29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 30.05.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата и допълнителната искова молба се
излага, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници /ВтЕЦ/, „ВГ – 12, ВГ-13”, с обща
инсталирана мощност 4 000 kw, находяща се в ПИ
№018036 по плана за земеразделяне на гр.Каварна, присъединена с договор №
ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008г., сключен на
04.08.2008г., както и Анекс към него от 24.11.2008г. и договор за
присъединяване №1022/02.10.2008-3095-ВГ-23.10.2008-4065-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2010г. Електроцентралата е въведена в експлоатация, като е сключен
договор за изкупуване на ел.енергия №87/17.02.2010г. с ответника по делото;
Твърди се още, че цените, по които следва да
се изкупува произведената от процесните централи
енергия, са определени първоначално с Решение Ц-018/31.03.2011г. На
30.03.2011г. КЕВР /тогава ДКЕВР/ е приела Решение Ц-10/30.03.2011г., с което е
въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, произведена от
вятърни електрически централи. Решението е постановено при действието на чл.21,
ал.2 от ЗВАЕИБ /отм./. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на
основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за
изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила
на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
С посоченото решение е въведен специален
критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни
електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване
на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часове е
достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена
цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500
часа.
С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ
бр.56/2015г. са ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се
заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното
специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи
нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на
балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Въз основа на така приетите изменения е
постановено Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални
цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично
производство на вятърни ел.централи при определена цена 188,29лв., без ДДС
/т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до
2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично
производство на вятърни централи при определена цена от 172,95лв., без ДДС /т.е
т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа.
С оглед на така определените стойности на
нетно специфично производство ел.енергия, за които се прилага преференциалната
цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на
ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, то
ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от
централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното
количество от 2000 kwh при условие, че централата не
е достигнала 2250 ефектични годишни часове работа. В
случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва
да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от
Решение Ц-10.
За процесния период
– м.септември 2015г. ищецът е издал фактура №82/12.10.2015г. на стойност
6 932,54лв. с ДДС като продажна цена на ел.енергия за количеството
доставена на ответника енергия в размер на 527,740 Мwh
/единична цена за Мwh в размер на 10,0868лв. без
ДДС/. Цената е формирана по този начин, тъй като към този момент централата не
е била достигнала 2 250 ефективни часа работа и се е прилагало нетното специфично
производство от 2000 kwh. Предвид обстоятелството, че
това нетно специфично производство е било надхвърлено през м.септември 2015г.
за количествата над 2000 kwh са били приложени цените за излишък на балансиращия
пазар /т.е10,0868лв. без ДДС/.
Впоследствие, през м.октомври 2015г.,
вятърната ел.централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа и
страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично
производство от 2300 kwh съгласно решение т.1.8 от
Решение СП-1. Доколкото това максимално количество от 2300 kwh
не е било достигнато през м.септември 2015г., то цялото количество ел.енергия
произведена от ищеца през м.септември 2015г. е следвало да бъде заплатена по
преференциална цена, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. Именно по
тази причина е издадено и дебитно известие №83/31.10.2015г. на стойност
122 476,91лв., което ответникът отказва да заплати.
В допълнителната искова молба твърди, че
наведените с отговора тълкувания на ЗЕ и решение СП-1 на КЕВР не съответстват
на действителното им съдържание. Предвид изложеното в отговора на исковата
молба, между страните са безспорни следните обстоятелства: ищцовата
централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 kwh
за 1 kwh инсталирана мощност през м.септември 2015г.;
произведената през м.септември 2015г. ел.енергия ищецът е фактурирал на цена,
съответна на цената за излишък, определена от „ЕСО” ЕАД и е получил плащане на
тази цена; до достигане на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определили преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количествата надхвърлящи нетното специфично производство – по цена
на излишък на балансиращия пазар; нетното специфино
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, се определя от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР,
което се отнася за процесната централа; изкупените
количества ел.енергия са продадени на НЕК.
Безспорни са и количествата ел.енергияотразени в представените по делото протоколи,
фактури и дебитно известие; получаването на издадените фактури и дебитни
известия от ответника.
В този смисъл е налице нарушение на чл.24 от
договорите между страните, поради което са налице всички определени от закона
предпоставки за уважаване на предявените искове.
Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
гр.Варна, с писмени отговори, чрез пълномощника си адв.В.,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не оспорва
фактите, че: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, находаща се в ПИ №018036 по плана за
земеразделяне на гр.Каварна, присъединена с договор №
ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008г., сключен на
04.08.2008г., както и Анекс към него от 24.11.2008г. и договор за
присъединяване №1022/02.10.2008-3095-ВГ-23.10.2008-4065-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2010г. Електроцентралата е въведена в експлоатация; 2/ ответното дружество е краен снабдител на електрическа
енергия и е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа
енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо
Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР); 3/ между страните е сключен
договор за изкупуване на ел.енергия №87/17.02.2010г. През процесния
период преференциалната цена, приложима
към договорите е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима
до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия,
определено в Решение СП – 1/31.07.2015г.; 4/ изкупените количества ел.енергия
от процесната ВяЕЦ са
продадени на „НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са
получени от обществения доставчик; 5/ ищцовата
централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 kwh
за 1 kwh инсталирана мощност през м.септември 2015г.;
6/ произведената през м.септември 2015г. ел.енергия ищецът е фактурирал на
цена, съответна на цената за излишък, определена от „ЕСО” ЕАД и е получил
плащане на тази цена; 7/ количествата ел.енергия в процесната
фактура и дебитно известие за м.септември 2015г.
Доколкото по
делото не са представени доказателства относно обстоятелството кога процесната централа е достигнала 2 250 часа ефективна работа,
това обстоятелство не може да бъде прието за безспорно.
Оспорва твърденията, че е налице неизпълнение на
сключените между страните договори за заплащане на произведените количества
ел.енергия по преференциални цени. Твърди, че задължението за заплащане на
цената по договорите е изпълнено със заплащане стойността на издадената фактура
за м.септември 2015г.
Претенцията на ищеца за промяна на цената, обективирана в процесното дебитно
известие е неоснователна, тъй като противоречи на решение №СП-1/31.07.2015г. и
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, както и е в нарушение на чл.18 от договорите за
изкупуване.
До приемане на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР
определянето и заплащането на преференциалните цени за изкупуване на
ел.енергия, произведена от процесните ВяЕЦ се е извършвало по различен механизъм, който е
преустановен с новото решение, считано от датата на приемането му –
31.07.2015г. Новото решение разделя производителите на категории, като за всяка
група определя количеството произведена енергия, което ще се заплаща по
преференциални цени и над което цената на произведената енергия ще се определя
по цени за излишък. Този механизъм за заплащане е приложим им към заварените
договори, каквито са процесните, поради което
предявените искове са неоснователни.
Неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните такива за заплащане
на законната лихва върху главниците.
Предявените искове са с правно основание
чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
На основание чл.146 ГПК съдът указва
на всеки един от ищците по делото, че дължи доказване на твърдените от него
факти, а именно: 1/ факта на наличие на облигационно отношение за изкупуване на
ел.енергия от собствената му ВяЕЦ; 2/ доставка на
ответника на количеството ел.енергия за исковия период в размерите, за които са
издадени фактурата и дебитното известие; 3/ наличие на основание /решение на
КЕВР/ за определяне преференциални цени за произведеното количество ел.енергия,
за които е издадено дебитното известие, чието заплащане се претендира, както и
че стойността на произведеното и доставено на ответника количество енергия е определена съобразно това решение;
В тежест на ответника е
да докаже, че е заплатил изцяло задълженията си по договора за заплащане
стойността на доставената му ел.енергия, респ. че посочените от ищеца цени са
неприложими по отношение на процесния договор за
изкупуване.
МЕЖДУ СТРАНИТЕ не
се спори относно следните факти: 1/ Ищецът е производител на електрическа
енергия от ВяЕЦ, находаща
се в ПИ №018036 по плана за
земеразделяне на гр.Каварна, присъединена с договор №
ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008г., сключен на
04.08.2008г., както и Анекс към него от 24.11.2008г. и договор за
присъединяване №1022/02.10.2008-3095-ВГ-23.10.2008-4065-ВГ-12.11.2009 от
15.02.2010г. Електроцентралата е въведена в експлоатация;
2/ ответното дружество е краен снабдител на електрическа
енергия и е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа
енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение
№ И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
3/ между страните е сключен договор за
изкупуване на ел.енергия №87/17.02.2010г. През процесния
период преференциалната цена, приложима
към договорите е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима
до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия,
определено в Решение СП – 1/31.07.2015г.;
4/ изкупените количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ са продадени на
„НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от
обществения доставчик;
5/ ищцовата централа е достигнала нетно
специфично производство от 2000 kwh за 1 kwh инсталирана мощност през м.септември 2015г.;
6/ произведената през м.септември 2015г. ел.енергия
ищецът е фактурирал на цена, съответна на цената за излишък, определена от
„ЕСО” ЕАД и е получил плащане на тази цена;
7/ количествата
ел.енергия в процесната фактура и дебитно известие за
м.септември 2015г.
Съдът намира, че
страните са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието
на иска, респ. за оспорването му и са ангажирали допустими доказателства за
обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.
ДОПУСКА като доказателства по
делото, представените с исковата молба и писмения отговор документи, като по
приемането им, съдът ще се произнесе в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
приемане като доказателство по делото на заверено копие на писмо
изх.№Е-12-00-646/30.05.2008г. като неотносимо към
предмета на спора.
ДОПУСКА комплексна съдебно –
техническа и счетоводна експертиза, със задача, вещите лица, след запознаване с
материалите по делото, техническата документация във всяка една от страните по
делото и счетоводните записвания, а при необходимост и оглед на място, да дадат
заключение: 1/ Какъв е общият размер на произведената от процесните ветрогенератори и постъпилата в
електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия за месец септември
2015г, при работа на генераторите до и над 2250 часа и до и над 2300 годишни
часове поотделно; каква е нейната стойност при прилагане на преференциална цена
в размерите, определени с т. 8 и т. 9 от Решение № Ц-010 от 30.03,2011г. на
ДКЕВР и т. 1.7 и т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР;
2/ Достигнал ли е някой от
ветрогенераторите в електроцентралата на ищеца до 2250 часа пълни ефективни
годишни часове на работа, ако да, кой и кога и каква е методиката на
изчисляването на тези часове;
3/ Достигнал ли е някой от
ветрогенераторите в електроцентралата на ищеца над 2250 часа пълни ефективни
годишни часове на работа, ако да, кой и кога и каква е методиката на
изчисляването на тези часове;
4/ Налице ли са количества,
надхвърлящи размера на нетното специфично производство от 2000 кВтч и от 2300 кВтч за месец септември
2015г. за всеки един от генераторите, съответно общо за ВяЕЦ,
ако да, за кой от генераторите, като се посочи количеството за всеки един от
тях в общ размер и по отделно за всеки един от процесните
месеци;
5/ Възможно ли е според посочените от
КЕВР критерии една електроцентрала да попада едновременно в две ценови
категории при работа до и над 2250ч. в рамките на едногодишен период;
6/ Каква е цената на произведената от
електроцентралата електроенергия за месец септември 2015г., ако произведеното
до 2000kWh нетно специфично производство се остойности
съобразно т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011г., произведеното надхвърлящо 2000kWh
се остойности първоначално по цена на излишък и при
достигане на работа па електроцентралата над 2250 ч. произведеното между 2000kWh
u. 2250 ч. се преизчисли съобразно т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г., а произведеното над 2250 ч. до 2300 kWh
се остойности съобразно т. 9 от Решение
Ц10/30.03.2011г.; отговарят ли по стойност и методика на изчислените издадените
от ищеца счетоводни документи;
7/ като се съобрази заключението по
т.6 относно цената на произведената електрическа енергия, ако произведеното до
2000 кВтч нетно специфично производство се остойности съобразно т.8 от Решение № Ц10/30.03.2011 г., а
произведеното надхвърлящо 2000 кВтч се остойности по цената за излишък, определена от „ЕСО“ ЕАД,
да се даде заключение съответстват ли плащанията, извършени от ответника на
ищците, на така изчислената цена за продадената енергия.“,
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв.,
платими от ищеца в тридневен срок от съобщението със задължение за представяне
на доказателства за внасянето му в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица ДИМИТЪР ДОБРЕВ и БОЯН
БАНКОВ.
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица,
на основание чл.199 ГПК да представят заключението си в срок от една седмица
преди заседанието.
ДА се издадат, при
необходимост и поискване, на вещите лица съдебни удостоверения, които да ги
легитимират като назначени експерти по експертизата поставена с настоящото
определение на съда.
Задължава страните да
окаже съдействие като предоставят достъп при поискване, на вещите лица,
назначени от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата налична
техническа, счетоводна и търговска документация, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
УКАЗВА
на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка
с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от
внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК. За постигане на спогодба страните
могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с
адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,, като
информация за същия и процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени
на сайта на ВОС.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 17.10.2018г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението
да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На ищеца да се връчи и препис от депозирания допълнителен писмен
отговор вх.№25792/10.09.2018г.
За
съдебното заседание да се призове и конституираното трето лице – помагач на
страната на ответника с връчване на преписи от всички материали по делото, на
основание чл.219 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: