№ 320
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502879 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №297086/30.08.2021г. по описа на
ВРС, на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със
седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.М..
Предмет на обжалване е частта на решение №262430 от 05.08.2021г.
на Варненски районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г.
по описа на ВРС, с която ответното застрахователно дружеството – настоящ
жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН **********,
от гр. Варна, сумата 6 212,50 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените от него имуществени вреди по собствения му мотоциклет
„Кавазаки ВН750А” с peг. №********, и предпазното му облекло (яке Arrow
Kawasaki XXL, Ботуши A-Pro-N, Каска Nitro 2200 UNO), вследствие на ПТП,
настъпило на 24.05.2019г. в гр. Каспичан по вина на водача на лек автомобил
„Мазда 6” с рег. №********, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
1
сключен по застрахователна полица №BG/30/119003493281, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 24.05.2020г., до окончателното й плащане, както и
сумата 1 113,65 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Основното оплакване, обосновано във въззивната жалба, е за
допуснати нарушения на процесуалния закон, като се твърди,
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца, като е
игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Според въззивника,
с тези свои процесуални действия съдът е възпрепятствал установяването на
обективната истина и е дал превес на доказателствата, изготвени и
представени от ищеца. По този начин съдът е формирал погрешни изводи
относно точния механиза на процесното ПТП и вината за неговото
настъпване, както и за размера на дължимото обезщетение от ответника,
което е опорочило крайния съдебен акт. Оспорва се в тази връзка като
необоснован извода на първоинстанционния съд, че ПТП е виновно
причинено от застрахования при ответното дружество водач на лекия
автомобил С.И.Р., като се поддържа насрещно твърдение, че същият не носи
каквато и да било, а още по-малко изключителна, вина за настъпването на
пътния инцидент. Според въззивника, в хода на първоинстанционното
производство не е установен механизма на процесното ПТП, настъпило на
24.05.2020г. в гр. Каспичан. В условие на евентуалност се поддържа
оплакване за необоснована прекомерност на присъденото обезщетение като
се твърди, че същото е и неправилно изчислено с оглед установения факт, че
се касае в случая за тотална щета на увредения мотоциклет. Според
въззивника, в случаите на тотална щета обезщетението следва да се определи
в размер на 70% от действителната стойност на увреденото имущество като
от получената сума следва да се приспадне „изкупната стойност на
остатъците от мотоциклета”. Частта от претенцията за обезщетение, касаеща
увреденото имущество (яке, ботуши, каска), на първо място, намира за
недоказана по основание (ищецът не е доказал, че собственик на тези вещи), а
в условие на евентуалност – за необоснована по размер предвид факта, че
присъдената стойност съответства на цени за нова екипировка, а увредената е
2
такава не само не е била чисто нова, но е била употребявана значително
време. Поради това, според въззивника, при евентуалното определяне на
обезщетение и за тези движими вещи следва да се съобразят цените на пазара
за употребявани дрехи и оборудване за мотоциклетисти.
Оспорва се като незаконосъобразен и неправилен и извода на
първоинстанционния съд относно дължимо обезщетение за забава като се
твърди, че тъй като в случая се касае за тотална щета на увредения
мотоциклет, то плащането на застрахователното обезщетение е обусловено от
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, поради
което и до изпълнението на това условие застрахователят не е в забава.
При тези основни оплаквания въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство моли въззивният съд „да обезсили като
неправилно” решението в обжалваната му част, а в условия на евентуалност -
да го отмени и по същество да отхвърли исковите претенции, евентуално - да
бъде намален размера на присъденото застрахователно обезщетение поради
неговата прекомерност. Претендира и присъждане на всички разноски,
направени за производството по делото, в т.ч. и за осъщественото
процесуално представителство.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна ЛЮБ. ИВ. В.,
гр. Варна оспорва въззивна жалба. Като предлага подробен коментар на
твърденията за относимите към главната претенция факти, посочените и
събрани по делото доказателства за тяхното установяване, въззиваемият ищец
счита, че по делото са били надлежно доказани всички предпоставки за
възникване на вземането му, съответно на задължението на ответния
застраховател да му плати обезщетение за вредите от процесното ПТП.
Оспорва оплакването за неправилно определен размер на полагащото се
застрахователно обезщетение като твърди, че обосновано и законосъобразно
същото е определено от първоинстанционния съд в размер на стойността на
мотоциклета и повреденото предпазно облекло към датата на настъпване на
ПТП. С оглед на това счита, че, макар и допустима, подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави „без разглеждане“.
Моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено изцяло като правилно законосъобразно и достатъчно добре
мотивирано. Претендира и присъждане на разноски за въззивното
3
производство.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД не е взел участие –
чрез законен или упълномощен процесуален представител. В молба, подадена
преди съдебното заседание от пълномощника на страната юрисконсулт М., е
заявено, че подадената въззивна жалба, изложените в нея основания и
искания, се поддържа подадената. Приложен е и списък по чл.80 ГПК на
претендираните разноски.
Въззиваемата страна ЛЮБ. ИВ. В., чрез надлежно упълномощен
процесуален представител адвокат Иванина Влахова, поддържа обоснованото
в подадения отговор оспорване на въззивната жалба и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна и недоказана, съответно за потвърждаване на
обжалваното решение на първоинстанционния съд и присъждане на разноски
за въззивното производство като представя и нарочен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е предявения от ищеца ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН
********** - собственик на ППС, увредено при ПТП, настъпило на
24.05.2019г. в гр. Каспичан, пряк иск срещу застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП
водач на другото МПС – участник в произшествието л.а. „Мазда 6” с рег.
№********.
Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че застрахователят
на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на
причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществени вреди.
И тъй като, въпреки отправената му покана и предоставена възможност да
извърши оглед, застрахователят е отказал да заплатил доброволно каквото и
да било обезщетение, същото се претендира по съдебен ред. Първоначално
искът е предявен за сумата 8 257,94 лева, като впоследствие същият е
намален по размер на сума в пълен общ размер от 6212,50 лева, включваща
дължимите обезщетения за увредения мотоциклет – 5 400 лева, и за
повредените предпазни средства (яке, ботуши, каска) – 812,50 лева.
4
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
датата на увреждането – 24.05.2019г., до окончателното му плащане.
Така предявените искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Част от основните факти, на които е основан предявения главен иск –
че на 24.05.2019г. в гр. Каспичан, е настъпил пътен инцидент, при който са се
сблъскали л.а. „Мазда 6” с рег. №********, и управлявания от ищеца
мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №********; от удара мотоциклета и
водачът му са паднали на пътната настилка на лявата си страна; в резултат на
това на собствения на ищеца Л. В. мотоциклет били причинени увреди в
предна и странична предна дясна част; към датата на събитието водачът на
л.а. „Мазда 6” с рег. №********, С.И.Р. от гр. Каспичан е бил обхванат от
застрахователната закрила на сключена със ЗК „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/30/119003493281, не са спорни между страните.
Не се спори и че собственика на пострадалия мотоциклет „Кавазаки
ВН750А” с peг. №********, е отправил искане до застрахователя за плащане
на обезщетение за причинените му щети, което е изрично е било отказано.
По същество правният спор, поддържан и с подадената въззивна жалба,
се свежда до правоизключващото исковата претенция възражение на
ответника, че процесното ПТП, при което на мотоциклета на ищеца, както и
на носеното от него предпазно облекло са били причинени вреди, не е
настъпило в резултат на виновно и противоправно деяние на застрахования
водач на л.а. „Мазда 6” с рег. №********, поради което липсва основание за
ангажиране както на деликтната отговорност на този водач, така и на
отговорността на неговия застраховател ЗК „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД. В условие на евентуалност са наведени твърдения, че вина за
настъпилото пътно произшествие носи и ищеца, тъй като в нарушение на
чл.20 и чл.23 от ЗДвП се е движел с висока и несъобразена с пътните условия
скорост, без да спазва необходимата дистанция с предходно движещия се
автомобил, позволяваща му във всеки един момент да реагира по адекватен
5
начин, за да не допусне настъпване на ПТП.
Макар още в отговора на исковата молба ответникът да е оспорил
механизма на пътното произшествие, твърдян от ищеца и описан в
съставения протокол за ПТП от 07.01.2016г., същият не е навел конкретни
твърдения за обстоятелствата, при които според него е настъпило същото.
Липсва и конкретно обосноваване на твърдяното невиновно поведение на
застрахования водач на л.а. „Мазда 6” с рег. №********.
Възражението за съпричиняване или за изключителна вина на
пострадалия възлага в доказателствена тежест на възразяващия ответник да
установи всички факти, обуславящи това негово възражение. В конкретния
случай тази доказателствена тежест не е изпълнена от ответния
застраховател. По делото не са посочени и представени доказателства, въз
основа на които да се направи извод за извършено от ищеца като водач на
мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №******** деяние, довело в
причинно-следствена обусловеност до настъпване на пътния инцидент,
съответно до причинените от него вреди (по вид и/или обем). Ответникът
дори не е представил данните за организацията на движението в пътния
участък, на който е настъпило процесното ПТП (хоризонтална и вертикална
маркировка), за снабдяването с които му е било издаден съдебно
удостоверение.
С оглед на това и като има предвид представения по делото протокол за
ПТП №1743974 от 24.05.2020г. и влязлото в сила наказателно постановление,
с което на водача Сунай Р. е било наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът приема, че фактическия
състав на извършеното от него увреждащо деяние e надлежно установен в
процеса.
Като необоснована, съответно неправила се цени предлаганата от
въззивника интерпретация на относимите към начина на определяне на
дължимото застрахователно обезщетение в случаите на тотална щета на
увреденото имущество законови разпоредби. Впрочем, въззивникът не сочи
конкретна правна норма въвеждаща правило, че при тотална щета
максималния размер на обезщетението се изчислява като 70% от от
действителната стойност на увреденото имущество. Нормата на чл.390, ал.2
КЗ определя този процентен размер (70%) като ориентир за определяне на
6
една щета като тотална, а не като максималния размер на дължимото в този
случай обезщетение.
Безспорно е, с оглед приложимите норми на КЗ, че дължимото в
настоящия случай обезщетение следва да се определи по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. В тази връзка по делото е изслушана автотехническа експертиза,
заключението на която установява, че възстановителната стойност на
увредения мотоциклет е в размер на 8 807,60 лева, а средната му пазарна
стойност към датата на увреждащото събитие е в размер на 5 800 лева.
Като неоснователно съдът цени и оплакването на въззивника, че
неправилно и необосновано районният съд не е взел предвид, че годните
части на автомобила след настъпилото застрахователно събитие са в по-висок
от определения от вещото лице размер, тъй като с оглед с оглед на тежестта и
формата на частите същите могат да бъдат продадени без особено
затруднение на международния пазар, чрез използване на интернет
платформи за международна търговия, поради което и ниското търсене на
авточасти за процесното МПС на вътрешния пазар не е валиден аргумент. За
да се намали определеното обезщетение със стойността на запазените (след
увреждането) части е необходимо да се установи, че такива действително са
налице. Вещото лице е дало заключение, че при наличието на тотална щета
начинът за ликвидация на автомобила е чрез неговата продажба за скрап, при
което собственикът би получил сумата 36,72 лева. По делото липсват
доказателства, от които с положителност да се установява както, че след
увреждането на процесния автомобил са останали запазени части, така и за
тяхната стойност. С оглед на това и като се има предвид приетата от
районния съд въз основа на заключението на САТЕ действителна стойност на
увредения автомобил на ищеца към датата на настъпване на
застрахователното събитие в размер на 5 800 лева и стойността, която може
да се получи при предаването му за скрап, то обосновано следва да се
заключи, че разликата между тези суми в размер на 5 763,28 лева се дължи за
плащане от ответното дружество на ищеца като собственик на увреденото
МПС. Доколкото ищецът е предявил иска си за сумата от 5400 лева, то
същият се явява изцяло основателен.
Що се отнася до увредената екипировка (яке Arrow Kawasaki XXL,
7
Ботуши A-Pro-N, Каска Nitro 2200 UNO), като се има предвид, че се касае за
движими вещи и законова презумпция, че който държи вещта е неин
собственик, съответно факта, че при предявяване на застрахователната
претенция вещите са били представени за оглед на застрахователя
(представени от самия ответник са направените при огледа снимки на тези
вещи), оплакването за недоказаност по основание на уважената претенция за
заплащане на обезщетение на това увредено имущество (ищецът не е доказал,
че собственик на тези вещи), се преценява като неоснователно.
При определяне на обезщетението районният съд се е основал на
даденото от САТЕ допълнително заключение за действителната стойност на
увредената екипировка. Експертното си мнение вещото лице е основало на
извършено проучване на предлаганите аксесоари и дрехи за водачи на
мотори (мотоциклети) като са посочени средните пазарни цени на вещи от
същия вид (марка и модел) като увредената екипировка. Действително,
ответникът е представил разпечатки от интернет сайтове за извършено
собствено проучване на пазара, установяващ голямо разнообразие на
предлагането (по вид и цени), но липсва надлежно и своевременно оспорване
на заключението на експертизата, съответно посочени и представени
допустими от процесуалния закон доказателства за установяване на различна
действителна стойност на увредената предпазна екипировка. Не е представен
дори огледен протокол от значение за установяване от самия застраховател
на действителната стойност на повредените движими вещи. С оглед на това
съдът не намира основание да приеме, че присъденото обезщетение е
прекомерно и не съответства на действителната стойност на увреденото
имущество. Впрочем, същото е в по-малък от посочената от вещото лице
обща стойност (в съответствие с размера на предявената претенция), с което
сочените от ответника разлика в цените на пазара са преодолени.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по
застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия
случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на
обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3
ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на
8
настъпилото увреждане. По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая от една
страна липсва спор, че пострадалия ищец е предявил пред ответното
дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение едва на 09.09.2020г., а
от друга страна, по делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни
доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от
самия деликвент (водача С. Р.) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие, то именно датата 09.09.2020г. следва
да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето
защо именно това е датата, от която за ответника настъпва задължението за
плащане и на следващите се лихви за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3
от КЗ. Предявената акцесорна претенция за присъждане на законна лихва
считано от подаване на исковата молба се явява неоснователна.
Неоснователен е доводът на въззивника, че тъй като в случая се касае за
тотална щета на увредения мотоциклет, то плащането на застрахователното
обезщетение е обусловено от представянето на доказателства за прекратяване
на регистрацията му, поради което и до изпълнението на това условие
застрахователят не е в забава. В случая отговорността на застрахователя е
ангажирана на основание сключения със собственика на МПС, с което е
причинено увреждането, договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
като същата покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (чл.429, ал.2 КЗ). При непозволено
увреждане забавата настъпва в момента на увреждането като застрахованият
дължи лихви на увреденото лице от момента на пътно-транспортното
произшествие (чл.84, ал.3 от ЗЗД). Да се приеме, че застрахователят не дължи
лихви за забава за целия период до прекратяване на регистрацията на
увреденото превозно средство и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, особено в случаите, когато същият не е изпълнил
задължението си по чл.108, ал.1, т.1 КЗ и не е определил дължимото
обезщетение именно в хипотезата на „тотална щета“, по същество означава в
резултат на собствената забава на застрахователя лихвите по чл.429, ал.2, т.2
9
КЗ да се изключат като покрит риск, което не съответства на целите и
смисъла на закона, в частност на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
При този изход на спора не е налице основание за ревизиране на
обжалваното решение в частта му за разноските, не се налага и присъждане на
разноски за възззивното производство разноските. Същите следва да останат
за всяка от страните така, както ги е направила.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК
въззивният Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262430 от 05.08.2021г. на Варненски районен
съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г. по описа на ВРС, в
частта му, в която ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
ЕИК *********, със седалище град София, е осъден да заплати на ищеца
ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН **********, от гр. Варна, обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главниците 6 212,50 лева и 812,50 лева считано от
датата на увреждането - 24.05.2020г. до окончателното плащане, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.
Димитров” №1, да заплати на ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Г. Столетов”, бл.5, ет.4, ап.4, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците 6 212,50 лева и 812,50 лева, считано от
09.09.2020г. - датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното им
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск за присъждане на
законната лихва за забава считано от датата на увреждането - 24.05.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262430 от 05.08.2021г. на Варненски
районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г. по описа на
ВРС, в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11