№ 677
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.04.2023г по гр. д. № 34/2023г. на Монтански окръжен съд,
Прокуратура на РБ е осъдена на осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Е. Е. Ц. сумите
30 000лв – обезщетение за неимуществени вреди и 6 255лв – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.08.2022г. до окончателното
заплащане, както и сумата от 11 037,62лв – обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху главниците за периода 19.08.2019г- 18.08.2022г. Със
същото решение искът за неимуществени вреди над присъдения размер от 30 000лв до
претендирания от 50 000лв и акцесорният иск за обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД над
уважения от 11 037,62лв решение от 06.04.2023г по гр. д. № 34/2023г. на Монтански
окръжен съд, до предявения размер от 27 980,52лв, са отхвърлени като неоснователни.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Е. Ц. чрез
пълномощник адв. К. Б. АК Монтана в отхвърлителните му части за разликата над
присъдения размер от 30 000лв до претендирания от 50 000лв и за разликата между
присъдените лихви от 11 037,62лв и дължимите от 27 980,52лв за периода 19.08.2019г –
18.08.2022г. Поддържат се доводи за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства
относно значимите факти, и съответно присъждане на обезщетение в занижен размер.
Изтъкват се подробни съображения, че съдът не е съобразил тежестта на
обстоятелствата, имащи отношение към обема на вредите – дискредитиране доброто
име на ищеца в обществените среди и преустановяване на кариерното му развитие,
преживеният от него и семейството му психически стрес, заради възможно осъждане.
Твърдят се процесуални нарушения на съда, изразяващи се в игнориране на
1
свидетелски показания за относими факти относно трудностите за намиране на работа
и за раздялата със съпругата в причинна връзка с наказателното преследване,
установяването на които било допустимо да стане само със свидетелски показания.
Сочи се още подценяването на определени факти и тяхното отражение върху живота
на ищеца – конкретно, че мярката за неотклонение подписка не създавала ограничения,
който извод бил необоснован. Твърди се също, че неправилно съдът е намалил размера
на лихвите за периода 19.08.2019г-18.08.2022г, поради намаляване размера на
главницата. Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете – главен за
неимуществени вреди в претендирания размер от 50 000лв и акцесорен за лихви до
размер от 27 980,52лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба на Прокуратура на РБ чрез
прокурор от ОС Монтана в осъдителните му части за сумите 30 000лв – обезщетение за
неимуществени вреди и 6 255лв – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 19.08.2022г. до окончателното заплащане, както и сумата от 11
037,62лв – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
главниците за периода 19.08.2019г- 18.08.2022г. Поддържат се доводи, че твърдените
обичайни вреди, свързани с накърнената репутация и преживения психически стрес
останали недоказани, като по отношение на тях показания са дали заинтересовани от
изхода на делото свидетели. Изтъкват се за необосновани изводите на съда, че
наказателното производство е накърнило професионалната кариера на ищеца, а дори и
да се приеме за вярно, то последният е можел да се развива в други дейности. Твърди
се, че медийното разгласяване е следствие на факта, че ищецът е публична личност и за
това производството е било „с висок обществен интерес“. Посочва се накрая, че
тежестта на понесените неимуществени вреди не обосновава присъдения размер,
защото компенсацията по реда на ЗОДОВ не може да служи като източник на
неоснователно обогатяване.
В срок не са постъпили отговори на насрещните по жалбите страни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна пред първата инстанция е изяснено, че против ищеца Е.
Е. Ц. в качеството на изпълняващ длъжността кмет на гр.Белоградчик е било
повдигнато и поддържано обвинение в периода 16.05.2014 г. - 22.08.2017 г. за
умишлено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК /безстопанственост/, което
е приключило с оправдателна присъда на 22.08.2017г за период от 3години и 3
месеца. При първоначално разглеждане на делото в съдебната му фаза на първа
инстанция е постановена оправдателна присъда на 25.11.2014 г, отменена от въззивна
инстанция заради порцесуални нарушения с връщане за ново разглеждане. При
повторното разглеждане на делото ищецът отново е бил оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, но е признат за виновен в извършване на
друго престъпление, за което не е било повдигнато обвинение - по чл.219, ал.3 НК
/друг състав на безстопанственост/, във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК с наложено
наказание две години лишаване от свобода и две години лишаване от право да заема
длъжността кмет за продължение от три години, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66 от НК. В осъдителната си част присъдата е отменена при обжалване от
въззивната инстанция по ВНОХД № 889/2016 г. на САС и ищецът е оправдан и по
2
второто повдигнато му обвинение, който акт е окончателно потвърден с решение от
22.08.2017г. по КНД № 8/2017г на ВКС.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели- колеги на ищеца, от които се изяснява, че е бил кмет два мандата
1999г-2004г и 2007г-2011г, след което общински съветник до 2019г и се е ползвал се с
добро име сред съгражданите си. Според св. В., избран за зам. кмет по време на втория
мандат, именно на ищеца е заслугата за развитието на туризма в Белоградчик, тъй като
ръководел кампания, с която белоградчишките скали станали международно известни.
Повдигнатите обвинения били използвани от политическите му противници за
дискредитиране сред съгражданите, преекспонирали фактите, че всеки момент ще
влезе в затвора, а когато го оправдали нямало никаква гласност. До последните избори
през 2019г ищецът бил общински съветник, но се отказал отново да се кандидатира
заради негативната срещу него кампания, акцентираща на привличането му като
обвиняем. Станал затворен човек, спрял да контактува активно с други хора и с две
думи според свидетеля „го смачкали“. Подобни обстоятелства са изтъкнати и от св. Ж.
за отличната репутация и авторитет на ищеца като публична фигура в града и
инициатор на кампанията, създала известност на региона. След повдигане на
обвиненията името му било дискредитирано умело от политическите опоненти до
степен, че се отказал от политическа кариера през 2019г и не желаел да се занимава с
обществен живот.
В показанията си св.М.Й. /майка на ищеца/ изтъква сходни обстоятелства
относно злепоставяне доброто име на сина й в резултат на обвиненията и преживеният
психически стрес от него и семейството му. Посочва, обаче че независимо от
обвиненията и след отстраняването му като кмет, много хора се интересували и
говорели за него с добро. Изтъква в показанията си, че след приключване на мандата
му като общински съветник не можел да си намери работа, и че съпругата му го
разубеждавала да пробва, защото си имало хора за тези места. Посочва, че ищецът не
живее заедно със съпругата си, която е в гр.*** и се грижи за болната си майка.
Обсъдените и безспорно установени факти за образувано наказателно
производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление от общ
характер, приключило с оправдателна присъда, обосновават пасивната
материалноправна легитимация на прокуратурата като държавен орган в хипотезата на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да отговаря за причинените на потърпевшия неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
Неоснователни първо са оплакванията в жалбата на прокуратурата против
приетите за установени т.нар. обичайни вреди, свързани с чувството за злепоставяне,
накърнената репутация и преживения психически стрес от евентуално осъждане,
поради безусловно възприемане на заинтересовани свидетелски показания. Константна
по този въпрос е съдебната практика, че наказателното преследване по обвинение в
извършване на престъпление само по себе си е достатъчен обективен факт,
обосноваващ негативно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с
обичайните и съвсем естествени притеснения от изхода на производството, чувството
на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени ценности, за които
изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство, не е
необходимо да се събират нарочни доказателства /пр. решение №389/4.08.2014г. по
гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.290 ГПК/.
Освен, че така наречените обичайни вреди се предполагат за настъпили, в
3
конкретният случай, те се установяват и в значително по-голям обем от показанията на
разпитаните свидетели, които в тази им част се припокриват и почиват на лични
впечатления. От гласните доказателства се установява неблагоприятното отражение на
обвинението върху ищеца в личен и професионален план, заради опетняване на
доброто му име и обществена репутация, особено в резултат на широкия медиен
отзвук на делото от самото му начало и през целия период на наказателното
производство с разпространяване на информация за обвинението, което категорично се
потвърждава от приложените писмени доказателства /извадки от множество печатни
издания и публикации в електронните медии - пр. вестник 24-ри часа „Две години
условно за бившия кмет на Белоградчик Е. Ц.; „Втора присъда за бившия кмет на
Белоградчик и др. Изяснено по делото пред първата инстанция е, че ищецът преди
обвиненията, се е ползвал с висок авторитет, като е имал в актива на своята
политическа кариера редица заемани отговорни държавни длъжности – два поредни
мандата кмет на гр.Белоградчик и един мандат на общински съветник. Предвид
неговото високо служебно и обществено положение, злепоставящият ефект на
повдигнатите обвинения е значителен, поради широката медийна разгласа, умело
използвана за дискредитирането му в политическите и обществени среди от
политически опоненти, следва и правилно е ценено като утежняващо обстоятелство.
Посочените вреди следва да се определят за специфични неимуществени вреди,
надхвърлящи значително обичайните за всяко наказателно преследване. В този смисъл
е практиката на ВКС / решение № 267/26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV
г. о., ГК/, което аналогично би могло да се отнесе и към конкретния случай -
обвинението е повдигнато на централна фигура в местната изпълнителна власт за
длъжностни престъпления, ощетяващи държавата.
При определяне обема на вредите трябва и са били взети предвид редица други
обстоятелства като сравнително кратката продължителност на наказателното
производство и в двете му фази /3 години и 3месеца/, наложената най-лека мярка за
процесуална принуда /подписка/, от която и да е търпял известни ограничения, те не са
нарушили реализирането на служебните му и обществени ангажименти, така и липсата
на други необратими по характер вреди. По делото не се установява твърдението в
исковата молба, че именно повдигнато обвинение е станало повод ищецът да се
раздели със съпругата си, и че политическата му кариера е окончателно преустановена
в резултат привличането му като обвиняем. Вярно е, че установяването на тези факти
би могло да стане и само с гласни доказателства, но ангажираните такива не ги
подкрепят. От показанията на свидетелите и в частност на св.Й. /майка на ищеца/ става
ясно, че съпругата му живее в гр.*** и гледа болната си майка, от което разделно
местоживеене не следва извод за фактическа раздяла между съпрузите, още по-малко
тя да е в причинна връзка с обвинението. Така също гласните доказателствени средства
не изясняват в какъв точно период ищецът е бил без работа, като се има предвид, че до
2019г е бил общински съветник, но също и въобще да е правил активни опити да
промени сферата си на реализация. Действително, злепоставящият ефект на
повдигнатите обвинения и последвалото отдръпване от обществени и политически
изяви, е съвсем естествена човешка реакция в резултат на преживените притеснения и
неудобство, намерило израз в отказа да бъде кандидат през 2019г, но това не значи
окончателно преустановяване на политическа кариера предвид ноторно известният
факт за кандидатирането му за същата длъжност в по-късен момент през 2023г.
Неоснователни поради това са оплакванията на страните за нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/, тъй като първоинстанционният съд е отчел всички от
4
значение и специфични за случая обстоятелства за обема на вредите и определил
съответстващо на тях обезщетение /30 000лв/.
Неоснователни са бланкетно поддържаните оплаквания от прокуратурата против
решението в частта, в която са присъдени имуществени вреди в размер на 6 255лв.
Настоящият състав споделя разрешението, че правозащитният орган дължи
обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ за сторените в наказателното
производство разноски, включително за правна защита, тъй като липсва процесуална
възможност тази претенция да се упражни в наказателния процес. По делото са
представени доказателства за сторените разходи, включително за осъществена
адвокатска защита за цялото наказателно производство, които с оглед тежестта на
повдигнатото обвинение, и реално извършените процесуални действия, не се явяват
прекомерни и правилно са присъдени в претендирания и доказан размер.
Неоснователни на края са оплакванията на ищеца, отнасящи се до неправилно
намаляване размера на задължението за лихви. За релевантния период /по отношение
на който страните нямат възражения/ 19.08.2019г-18.08.2022г законната лихва за
забава възлиза, изчислена чрез достъпен лихвен калкулатор, точно на 11 037,62лв.
Именно с оглед акцесорността на тази претенция, нямаща самостоятелно значение и
винаги следваща основната, то изходът на спора относно главницата, е определящ за
съществуването и размера на лихвата.
В обобщение, поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции,
обжалваното решение ще подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма
основание да се изменят присъдените пред първата инстанция разноски. Пред
въззивната инстанция не се следват разноски на страните с оглед неоснователността и
на двете жалби.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.04.2023г по гр. д. № 34/2023г. на Монтански окръжен
съд състав в обжалваните му /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5