№ 573
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 10.02.2022 г. на купувача на публична продан "Е.С.р.“ ЕООД
срещу Разпореждане от 26.01.2022 г. на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860
на КЧСИ, по изпълнително дело № 20198600401738, да насрочи въвод в недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к ****, въз основа на постановление за възлагане от
30.09.2020 г.
Излага доводи, че след като постановлението за възлагане е влязло в сила,
съдебният изпълнител е трябвало да въведе в имота купувача. Посочва, че
постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.11.2021 г. и е вписано в Службата
по вписванията и въпреки спирането на изпълнителното дело поради подаденото
възражение от длъжника, следва да бъде въведен във владение.
Длъжникът „В.С.“ ЕООД посочва, че след като делото е спряно, по него не може
бъдат предприемани изпълнителни действия.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за неоснователност на жалбата. След като делото е спряно по него не могат
бъдат предприемани изпълнителни действия.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в
жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията на длъжницата и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
1
Изпълнително дело № 20198600401738 е образувано на 02.09.2019 г. по молба
вх. № 49163/ 02.09.2019г. на В.Г.Д., чрез адв. В.Д. (лист 1-4) и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.08.2019г. въз основа на заповед за изпълнение от
27.08.2019 г. на Софийски районен съд по ч. гр. дело № 45134/ 2019 г., срещу В.С.
ЕООД и Л.Г.Д., които са осъдени да заплатят солидарно на В.Г.Д. сумата от 700 000.00
лв., представляваща вземане по менителничен ефект- запис на заповед от 03.05.2018г.,
ведно със законна лихва за периода от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и
23 500.00 лв. разноски по делото, а именно: 14 000.00 лв. държавна такса и 9 500.00 лв.
възнаграждение за адвокат.
С молбата взискателят В.Г.Д. е поискал да се извърши справка за притежаваните
от длъжника В.С. ЕООД МПС и да се наложи запор при наличие на такива, както и да
бъдат наложени възбрани върху недвижими имоти на длъжниците.
На 05.09.2019г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника В.С.
ЕООД, която е връчена по реда на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47 ГПК на 11.10.2019г.
На 05.09.2019г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника В.С.
ЕООД в „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД
На 01.10.2019г. е вписана възбрана върху недвижим имот собственост на
длъжника В.С. ЕООД, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, ап.ЗГ.
Длъжникът В.С. ЕООД е уведомен със съобщение изх.№ 14218/20.02.2020г. за
насрочен опис на недвижимия му имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****,
ап.ЗГ.
На 09.03.2020г. е извършен опис на недвижимия имот, достъп до имота е
осигурен от лицето Х.С.Б., който е назначен за управител на имота.
Със съобщение изх.№18337/12.03.2020г. на длъжника е връчено заключението
на вещото лице за оценката (л.206-231).
Със съобщение изх.№36824/07.08.2020г. длъжника е уведомен за насрочената
публична продан от 24.08.2020г. до 24.09.2020г. (л.338-342).
С молба вх. № 31273/23.09.2020г. (л.372-381) длъжникът В.С. ЕООД е поискал
отмяна на насрочената публична продан, както и да се връчи отново покана за
доброволно изпълнение. Молбата е оставена без уважение, за което длъжникът е
уведомен със съобщение изх. № 48590/ 25.09.2020 година.
На 25.09.2020 г. са отворени наддавателните предложения и е обявен за купувач
Е.С.р. ЕООД (лист 386-413).
С жалба вх. № 35361/16.10.2020 г., длъжникът обжалва постановлението за
възлагане на основание чл. 435, ал. 3 от ГПК (лист 464-473).
2
С решение от 09.11.2021 г. по ч.гр.дело 13283/2020 г. СГС, IV в състав е оставил
без уважение жалба, вх.номер 35361/16.10.2020 г. на В.С. ЕООД срещу постановление
за възлагане от 30.09.2020 г. по ИД 20198600401738.
С молба, вх.№70679/08.12.2021г. длъжникът В.С. ЕООД, чрез пълномощника си
адв.Ася Илиева е поискал спиране на изпълнителното дело поради влязло в законна
сила определение от 22.04.2021г., постановено по ч.гр.д. №12278/20г. на СГС- ГО с
което съдът е приел възражението на длъжника по чл.423, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено
с/у заповед за изпълнение на задължение по чл.417 ГПК издадена на 27.08.2019г. по
ч.гр.д. 45134/19г. на СРС-ГО 74 с-в.
На 08.12.2021 г. с постановление с изх.№ 98345 изпълнително дело 1738/19г. е
спряно на осн. чл.423,ал.1 във вр.с чл.418 от ГПК.
С молба с вх.№4647/26.01.2022 г. Р.В.А. управител на Е.С.Р. ЕООД иска да бъде
извършен въвод във владение на закупения от Е.С.р. ЕООД недвижим имот.
С разпореждане с изх.6399/26.01.2022г. е отказано извършването на въвод на
владение. С оглед на спирането на изпълнителното дело е посочено, че за извършване
на исканото действие ще може да бъде насрочена дата след възобновяване на
изпълнителното дело.
На 28.01.2022г. е издадена фактура за постъпила сума в размер на 2726.00 лв.
представляваща заплащане на такса за извършване на въвод във владение.
С молба с вх.№5558/31.01.2022г. Е.С.р. искат да им бъде възстановена сума в
размер на 227.10 лв., представляваща такса за вписване на постановление за възлагане
в АВ Имотен регистър.
С платежно нареждане от 01.02.2022г. сумата от 227.10 лв. е възстановена по
сметка на Е.С.р. ЕООД.
На 10.02.2022г. с вх.№7854 е постъпила Жалба от Е.С.р. ЕООД срещу
Разпореждане от 26.01,2022г. за отказ за извършване на въвод във владение в
недвижим имот продаден в хода на изпълнителното производство.
На 10.02.2022г. подадената жалба от Е.С.р. ЕООД с вх.№7854/10.02.2022г. е
изпратена по Български пощи на всички страни по изпълнителното дело на основание
чл.436, ал.2 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – купувач на публична
3
продан /взискател по пряко изпълнително основание – постановление за възлагане на
имот при публична продан/, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 1,
т. 1 ГПК – отказ да бъде насрочен въвод по чл. 498, ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледаната по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Определението за спиране по чл. 420 ГПК по същността си има защитна,
обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес,
при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително
изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен
характер на мярката (спиране изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл. 417
ГПК) обуславя и незабавния преграждащ ефект на определението по чл. 420 ГПК за
развитието на започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената в ал. 3
обжалваемост на акта с частна жалба. Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини
на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени
към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. да не извършва продан на движими
и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото
суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната
изпълнителният орган няма право и не е длъжен да извършва принудителни
изпълнителни действия, а извършените въпреки нея са опорочени. Спирането не пречи
да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са запорът или
възбраната – така решение № 118 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 706/2019 г., III г.
о., ГК.
Въводът във владение на обявения за купувач след спиране на изпълнението не е
част от фактическия състав на придобиването. Извършени от съдебния изпълнител
действия след спирането на изпълнителното производство не са изпълнителни
действия по това спряно производство. Те се извършват по силата на разпоредбата
на чл. 498, ал. 1 ГПК, съгласно която купувачът на имота може да поиска от съдебния
изпълнител извършване на въвод във владение въз основа на влязлото в сила
постановление за възлагане /който е различен от въвода по чл. 522 и сл. ГПК/.
Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително
основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по
отношение на всички. Затова съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода
срещу всяко намерено във възложения имот лице, включително и действителния му
собственик, ако той не е упражнил правата си по чл. 435 ГПК или чл. 440 ГПК или чл.
439 ГПК. Срещу този въвод собственикът може да се брани само с иск за собственост
– чл. 498, ал. 2 ГПК.
4
Това специфично изпълнително основание – чл. 498, ал. 1 ГПК е, за да се
удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на
фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз
основа на което е образувано спряното изпълнително производство – изпълнителният
лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане
/вземания/ на взискателя. По силата на постановлението за възлагане възникват
процесуални отношения между купувача на публичната продан и съдебния изпълнител
и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване на
защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението
върху него. Принудителният способ за осъществяване на тази защита е предаване на
владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални
отношения са различни от процесуалните отношения по повод спряното изпълнително
производство – последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжника.
Различни по характер са и материалноправните отношения – по силата на
изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и
длъжника, като първият има правото да получи паричната престация, а длъжникът има
задължението да я плати. Съответно по силата на постановлението за възлагане
възниква материално правоотношение между купувача на публична продан и
длъжника по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Същевременно, за
да се извърши въводът, е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила,
да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и
за вписването. В този смисъл спирането на принудителното изпълнение на паричното
вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на
постъпилите парични суми на взискателя. Спирането обаче не е пречка за въвода на
купувача на публична продан във владение на закупения имот – в този смисъл са и
решение № 87 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 659/2015 г., III г. о., ГК, решение №
273 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2014 г., IV г. о., ГК.
По настоящото дело се установява, че са изпълнени условията по чл. 498, ал. 1
ГПК, поради което и отказът на частния съдебен изпълнител да насрочи въвод се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По изложените съображения, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от 10.02.2022 г. на купувача на публична продан "Е.С.р.“
ЕООД, ЕИК **** разпореждане от 26.01.2022 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ,
по изпълнително дело № 20198600401738, да насрочи въвод в недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к ****, въз основа на постановление за възлагане от
30.09.2020 година.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6