Р Е
Ш Е Н
И Е № 260100
гр.
Шумен, 17.12.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Т. Д.
при секретаря С. А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 53 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на А.И.Б., ЕГН **********, З.Х.Б., ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН **********
и С.М.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.А.А.,
ЕГН ********** / предвид факта, че другият родител е разпитан като свидетел в
хода на съдебното дирене /, чрез упълномощения от четиримата ищци адвокат Б. К.
от БАК, подадена срещу Гаранционен Фонд, гр. С....
Ищците твърдят, че на
08.07.2017 г., около 01.00 – 02.00 часа, при движение по автомагистрала „
Тракия „, км. 86+850, по посока от гр. С. към гр. П., при управление на л.а. „
Мерцедес „, модел „ Спринтер „, ДК № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с
ДК № РВ....ЕВ водачът С.Н.М., ЕГН ********** допуснал ПТП, поради това че, при
неспазване на правилата за движение / чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП /, за
да избегне челен удар с движещо се пред него МПС, загубва управление над л.а.,
вследствие на което напуска пътното платно в дясно по посока на движението и се
обръща в крайпътната канавка. В резултат на описаното ПТП, пътувалата на
задната седалка на лекия автомобил, управляван от М. - М.М.М. получава
множество травматични увреждания, довели до смъртта й на 08.07.2017 г.. С
присъда № 37/09.07.2018 г. по НОХД № 425/2018 г. на Окръжен съд – П., тълкувана
с решение № 47/01.04.2019 г. по посоченото наказателно дело, С.Н.М. е признат
за виновен в това, че на 08.07.2017 г., на автомагистрала „ Тракия „, км. 86 на
пътното платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а. „ Мерцедес -
Спринтер „, рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. № РВ....ЕВ е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1
от ЗДвП, вследствие на което не е контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС, движил се е с превишена скорост над максимално разрешената, а именно с
не по-малко от 128 км/ч., вследствие на което, за да избегне челен удар с друго
МПС, движещо се пред него, е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на М.М.М., возеща се в управлявания от него автомобил на задната
седалка, причинявайки й съчетана закрита черепно-мозъчна, гръдна и
опорно-двигателна травма, довела до кръвоизлив в белите дробове и аспирация на
кръв в алвеолите на белите дробове, престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Починалата М.М.М. е
внучка на първите трима ищци и сестра на четвъртия ищец.
Внезапната смърт на М.М.
причинила на ищците А.Б., З.Б. и Д.А. силни емоционални болки и страдания. И до
настоящия момент мъката им не е намаляла, не престават да мислят за случилото
се и отново и отново го преживяват при обстоятелства, които им напомнят за
него.
Към датата на ПТП М.М. е била само на 16 години като тримата ищци са имА.особено
силна родова връзка с внучка си. Живеели са в едно домакинство и наред с
родителите й са полагА.грижи за нея. След смъртта й за тримата ищци се породил
огромен психически стрес, мъка и жал по нелепо отнетата им внучка, като
интензитета на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес и и, в резултат на тези негативни емоции,
животът им е объркан в негативна посока.
Малолетният брат на
пострадалата С.М.М. също търпи болки и страдания от смъртта на сестра си. Макар
и само на 11 години към момента на настъпване на ПТП, същият има ясен спомен за
случилото се, особено като се има предвид, че и той е пътувал в катастрофирА.я
автомобил, а под въздействието на спомените за сестра си постоянно пита за нея
и показва нейни снимки. Видно от приложеното психологично изследване,
непосредствено след трагичния инцидент, С.М. редовно е посещавал клиничен
психолог, с оглед справяне със загубата на неговата сестра, като през 2017 г.
посещенията си били веднъж седмично, през 2018 г. – два пъти месечно, а през
2019 г. – по един път месечно.
Към датата на процесното
ПТП – 08.07.2017 г. за управлявания от деликвента лек автомобил е нямало
сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите
„, като същата е била прекратена на 04.07.2017 г., 00.00 часа.
Спазвайки разпоредбата на
чл.558, ал.3 от КЗ, ищците са предявили претенциите си пред ГФ, по повод на
което са били образувани щети за неимуществени вреди, както следва: за А.Б. - №
19210340/01.10.2019 г., за З.Б. - № 19210341/01.10.2019 г., за Д.А. - №
19210342/01.10.2019 г. и за С.М. - № 19210343/01.10.2019 г.. С писма изх. №
24-01-627/19.12.2019 г. ГФ е уведомил ищците, че им отказва плащане на
обезщетения.
Позовавайки се на
изложеното, ищците молят съдът да постанови решение, по силата на което да
осъди Гаранционен фонд, гр. С..., да заплати на А. И.Б., ЕГН **********, З.Х.Б.,
ЕГН **********, Д.М.А., ЕГН ********** и С.М.М., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С.А.А., ЕГН ********** обезщетение в размер на по 50 000.00
лева за всеки, покриващо неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени от смъртта на М.М.М. – внучка на първите трима ищци и
сестра на четвъртия ищец, починала на 08.07.2017 г., в резултат на ПТП,
настъпило на 08.07.2017 г. на автомагистрала „ Тракия „, км. 86+850, по посока
от гр. С. към гр. П., предизвикано по вина на С.Н.М., управлявал лек автомобил
„ Мерцедес „, модел „ Спринтер „, ДК № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с
ДК № РВ....ЕВ, без вА.дна задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите „, за което деяние е осъден с влязла в законна сила присъда №
37/09.07.2018 г. по НОХД № 425/2018 г. на ПОС, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 19.12.2019 г. – произнасянето на ГФ по заведените от ищците
щети.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Гаранционен фонд, Булстат ....,
със седА.ще и адрес на управление: гр. С..., представляван от изпълнителния
директор Б.И.М., чрез гл. юрисконсулт Й.Й.Ш. е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковите претенции по основание и размер. Възраженията му са, че
от представените доказателства не се установява между починалата и нейните
баби, дядо и брат да е имало толкова дълбоки социални връзки, които да излизат
извън нормалните отношения между родственици, както и претърпените от тях болки
и страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тези родствени връзки. На следващо място, размерът на предявените претенции е
завишен и не отговаря на съществуващите в страната икономически условия,
стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и на определения
според чл.493а, ал.4, вр. пар.96 /1/ от КЗ лимит. Също така предявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която като пътник на предната седалка на лекия автомобил не е поставила
задължителния безопасен колан. Досежно претенцията за мораторна лихва, заявява,
че Фондът е бил поставен в обективна невъзможност да изплати обезщетения на
ищците, тъй като са били изискани допълнителни доказателства за установяване на
близка емоционална връзка между тях и пострадалата, но такива не са били
представени. В тази връзка, оспорва началния момент на законната лихва и моли
Фондът да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба пред съда.
С отговора на исковата
молба ответникът е предявил искане по чл.219, ал.1 от ГПК за конституиране в
качеството на трето лице помагач на страната на ГФ на посочения виновен за
процесното ПТП водач С.Н.М..
С определение №
198/21.04.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника по делото е
конституиран С.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
В предоставения му срок
третото лице помагач С.Н.М., действащ чрез пълномощника си адв. К. К. от ПАК е
депозирал отговор, в който оспорва предявените искове, като заявява, че
поддържа съображенията относно тяхната неоснователност, изложени в отговора на
ответника. В допълнение, твърди, че пострадалата не е живяла съвместно с
ищците, тъй като нейното местоживеене *** и в чужбина. Поради това помежду им е
имало редки, епизодични и инцидентни
виждания. На следващо място, пострадалата изключително е допринесла с
поведението си за настъпване на увреждането й, тъй като не е поставила
предпазния си колан и при удара е изхвърчала извън превозното средство. С оглед
на горното, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни,
алтернативно – да ги уважи частично до размер на 5 000.00 лева.
В открито съдебно заседание
страните поддържат предявените искания и възражения.
Като съобрази изложеното,
съдът намери, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, вр. чл.52, вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са предявени с
редовна искова молба, допустими и местно и родово подсъдни като първа инстанция
на ШОС.
По същество, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
От приложените копия от
препис – извлечение от акт за смърт №
739/08.07.2017 г., удостоверение за наследници № 37/26.07.2017 г. и
удостоверения за родствени връзки №№ 3/30.07.2018 г. и 2/30.07.2018 г. се
установява и не се спори между страните, че ищците А.И.Б. и З.Х.Б. са дядо и
баба по майчина линия, а Д.М.А. – баба по бащина линия и роднини по права линия от втора степен на М.М.М.,
ЕГН **********, починала на 08.07.2017 г., в гр. Пазарджик, а ищецът С.М.М. е неин
брат.
От материА.те по приложените
НОХД № 425/2018 г. по описа на ПОС и ВНОХД № 459/2018 г. на ПАпС се доказва, че
с, влязла в сила на 29.12.2018 г., присъда № 37/09.07.2018 г. по НОХД №
425/2018 г. по описа на Окръжен съд – П., тълкувана с решение № 47/01.04.2019
г. по същото дело и решение № 289/05.12.2018 г. по ВНОХД № 459/2018 г. на
Апелативен съд – П., задължителна за съда и страните относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл.300
от ГПК, конституираният като трето лице помагач С.Н.М. е бил признат за виновен
в това, че на 08.07.2017 г., на автомагистрала „ Тракия „, км. 86 на пътното
платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а. „ Мерцедес - Спринтер „,
рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. № РВ....ЕВ е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което не е контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС, движил се е с превишена скорост над максимално разрешената от 100 км/ч., а
именно с не по-малко от 128 км/ч., вследствие на което, за да избегне челен
удар с друго МПС, движещо се пред него, е предизвикал ПТП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на М.М.М., ЕГН **********, возеща се в
управлявания от него автомобил на задна седалка, причинявайки й съчетана
закрита черепно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма, довела до
кръвоизлив в белите дробове и аспирация на кръв в алвеолите на белите дробове,
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1,
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не се спори между страните и
се потвърждава от приложените на л.32 и л.243 от делото справки, че към датата
на описаното ПТП за лекия автомобил, управляван от деликвента не е имало
сключена вА.дна застраховка „ Гражданска отговорност „. Между страните не се
спори и относно факта, че процесното МПС се е намирало обичайно на Територията
на Република България.
От 4 бр. писма, приложени на
л. 26 – 29 се установява, че ищците са предеявили пред ответника претенции за
заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди, в резултат от
смъртта на тяхната родственица М.М.М., вследствие на описаното ПТП, но такова
им е било отказано.
От приложените протоколи за
оглед и допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза
се установява, че, вследствие загубата на контрол върху МПС водачът С.М. се е
ударил в мантинелата край пътя, като след удара лекият автомобил, в който се е возела и М.М. се е преобърнал на
таван, а прикаченото към него ремарке - с колелата нагоре, при което тялото на
пострадала е било изхвърлено в канавката в близост до пътното платно. В
резултат от ПТП на пострадалата са били причинени съчетана, закрита,
черепно-мозъчна, гръдна и опорно-двигателна травма, субархноидален кръвоизлив и
контузия на мозъка, тежък мозъчен оток, с малкомозъчно вклиняване, контузия на
двата бели дроба, разкъсване на паренхима на дробовете и аспирация на кръв в
белите дробове, анемия на вътрешните органи, счупване на дясната раменна кост
на горен крайник, кръвонасядане по вътрешната част на гръбния участък на
гръдните ребра, разкъсно-контузни рани по крайниците, охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. По време на инцидента М.М. се е
возела в автомобила на последния ред от три седалки, която част от МПС е
най-пострадала при удара, с деформация от дясната страна в посока
отвън-навътре. Установените травматични увреждания, локА.зирани в различни
анатомични области на главата, тялото и крайниците, както от лявата така и от
дясната му страна, както и излизането на тялото извън автомобила е категорично
доказателство, че при инцидента М.М. не е ползвала обезопасителен колан,
какъвто е имало в автомобила, предназначен за мястото на което седи, като
тялото й е било свободно и е следвало инерционните сили при движението на
автомобила. Произшествието се е развило в следната последователност: І фаза –
Рязко намаляване на скоростта и посоката на движение на автомобила чрез
аварийно спиране с блокирА.колела и рязко завъртане на волана в посока на дясно
и ІІ фаза – Страничен удар в мантинелата в дясната задна част на автомобила и
преобръщане на дясната му страна. При този механизъм, при поставен
обезопасителен колан в първа фаза, тялото на пострадалата, при сработване на
колана би останало на място, като в резултат от съприкосновението на колана с
тялото е възможно да останат типични следи от протриване от лявата страна на
шията, гърдите и корема. Предвид високата скорост и големите инерционни сили
при удара във втора фаза, предпазният колан е неефективен и не би могъл да
задържи пътничката на място, като тялото, главата и крайниците биха се отклонили
ударно към дясната вътрешна стена на автомобила, която, видно от приложените
снимки е силно деформирана и хлътнала навътре в купето. В този случай
предпазният колан би предотвратил свободното движение на тялото на пострадалата
вътре в автомобила и изпадането й извън него, но не би могъл да предотврати
травматичните увреждания от дясната страна на тялото – глава, крайници, гръден
кош, таз, в резултат на удар със дясната вътрешна страна на купето. С оглед
механизма на ПТП и големите деформации в задната дясна част на автомобила
евентуалното ползване на обезопасителен колан от пострадалата не би допринесъл
за предотвратяване или съществено намаляване обема и тежестта на причинените й
травми. В допълнение, във връзка с въпрос на съда, експертите поясняват, че предвид
механизма на ПТП е било възможно, ако е била с предпазен колан във втората фаза
на произшествието и не е изхвърчала от купето на автомобила на пострадалата
да бъдат причинени и по-сериозни травми
от описаните.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели М.М.А. и Е.А. И., първият от които баща, а вторият чичо на
починалата, се установява, че пострадалата М.М. е пътувала в процесния
автомобил заедно с родителите и брат си, като всички се прибирА.в България след
19 месечен престой в Република Г.. Семейството живеело в къщата на ищцата Д.М.А.
***, а в съседната къща живеели ищците А.и З. Б., заедно със свидетеля И., а
по-късно и със семейството му, както и с брат му, който бил разведен. Ищцата Д.А.
участвала активно в отглеждането на М.М. и брат й С.М.М. от раждането им, като имало периоди от
по една година, през които напълно замествала родителите им, тъй като те
работели в чужбина. Възрастната жена била изключително привързана към двете
деца, понеже другите й внуци живеели в друг град и идвА.само по празници, а от
десет години били в чужбина. По тази причина М. и С. я наричА. „ майко „. А. учела
внучка си М. да домакинства и да работи в двора, а от друга страна разчитала на
помощта й и смятала, че един ден тя ще я гледа. Отношенията между внучка и баба
били изключително близки и поверителни, като М. споделяла личните за нея неща,
напр., че си има приятел, първо с ищцата, а след това с родителите си. Пострадалата
М.М. била в много близки отношения и с ищците Б., като ги посещавала всеки ден и
поне три-четири пъти в седмицата оставала да преспи в дома им. Поради близостта,
в която живеели, семействата често се събирА. и прекарвА. винаги заедно всички
празници. М. била любимка на дядо си А. Б., който бил склонен да изпълнява
всичките й желания и постоянно търсел начин да я забавлява, напр. като я заведе
на пазар или разходка в града. Баба й З. пък я ангажирала с дейности в
домакинството и я учела да готви, да подрежда да се грижи за градината.
Новината за смъртта на М.
била изненадваща за тримата ищци и напълно неочаквана, след като с нетърпение я
очаквА. да се прибере. Загубата на внучката им предизвикала у тримата силен
първоначален шок, а впоследствие и непреодолима скръб, която ги променила
завинаги. Възрастните хора постоянно говорели за случилия се трагичен инцидент,
като се стараели това де не е в присъствието на родителите на М.. Споделяли
спомени и изразявА. силно съжаление за трагичната смърт на внучка им. Всеки
петък всички ходели на гроба й и я оплаквА.. Тримата били приготвили подаръци за внучка си по повод пълнолетието й,
каквато била традицията, но тъй като не могли да й ги дадат, тъгувА. много и
често ги изваждА., за ди разгледат и да си спомнят за нея.
След смъртта на внучката й
поведението на Д.А. коренно се променило. Често се затваряла в стаята си,
разглеждала снимки на М. и плачела или излизала в двора и стояла с часове, без
да върши нищо и да разговаря. Спряла да готви. Отказвала да излиза от дома си.
Започнала да обръща повече от обикновено внимание на внука си С..
След смъртта на М. ищцата З.Б.
постоянно тъгувала, всяка сутрин гледала снимката на внучката си и плачела. Започнала да се оплаквала от високо
кръвно налягане, като на няколко пъти се наложило да й бъде оказана лекарска
помощ.
След първоначалния шок и
преживяна скръб, ищецът А. Б. демонстрирал спокойствие и се опитвал да подкрепя
всички останА. в ежедневието и мъката им, но, вследствие преживения стрес
пропушил, започнал да изпитва болки и неразположения и отказвал да работи.
От показанията на свидетелите
М.А., Е. И. и Е.Д. се установява, че М.М.
е била в изключително близки отношения и с брат си С., с когото имА. шест
години разлика и никога не се били делили. М. винаги помагала на С., играела си
с него и прикривала пакостите му, поради което след смъртта й той постоянно
тъгувал, че не е с него. Искал всеки ден да посещава гроба й. Предпочитал да си
стои в къщи. Отказал се от заниманията си по футбол. Бил напрегнат и тревожен.
В началото постоянно плачел. Състоянието му станало причина родителите му да
потърсят психологическа помощ, оказана му от свид. Д., в качеството й на
клиничен психолог. Същата заявява, че в началото започнала да консултира детето
веднъж седмично, а след това срещите били намалени до веднъж месечно до
преустановяването им преди около една година, когато преценила, че социалното
му функциониране е възстановено. Консултациите имА. за цел да се помогне на С.
да се справи с емоционалната травма от смъртта на сестра му, като сложността
при него идвала от това, че трябвало да се справи не само със загубата й, но и
с това, че цялото семейство скърби. При първата им среща свидетелката
констатирала, че С. е изключително депресивно, тревожно, подтиснато и
емоционално претоварено дете, с данни за тежка значима психотравма. По време на
консултирането ищецът се справял относително добре, но имало един период, в
който започнал да проявява агресивно поведение, в резултат от невъзможността му
да се справи с всички преживявания. Впоследствие обаче проявите му били
стопирани и той се успокоил.
От заключението на вещото
лице по допусната съдебно – психологична експертиза се установява, че в
резултат от загубата на внучката й М.М. у ищцата Д.М.А. са настъпили разстройства
в когнитивната и емоционално-афективната и сферата на социА.зацията, изразяващи
се в когнитивни нарушения, проблеми със съня, влошен апетит, персистиращи мъка,
тъга, меланхолия и безпокойство, висока реактивност и очакване на нещо лошо,
усещане за празнота и апатия, загуба на интереси и отказ от неща, които преди
това са й били приятни, натрапливи мисли и съновидения, свързани с внучка й,
постоянно съобразяване при общуването й със сина й и снаха й, често и силно
главоболие, формално присъствие на големи празници и отказ от участие в годежи,
сватби и рождени дни. В поведението й се наблюдават симптоми на постравматично
стресово разстройство, изразяващи се в нарушение на паметта и концентрацията на
вниманието, депресия, отчаяние, загуба на смисъла на живот, нервно изтощение,
обща тревожност, спазми в стомаха, главоболие, топли и студени вълни,
параноидни страхове, неувереност, епизоди на повтарящо се преживяване на
травмата под формата на внезапно оживяване на минА. събития. Предвид описаните
симптоми по отношение на освидетелстваната е неприложима диагноза “
посттравматично стресово разстройство“, като адекватната диагноза е
„смесено-тревожно депресивно разстройство“.
Състоянието й е изцяло провокирано от въпросното ПТП и е пряко следствие
от протрахираната траурна реакция. Настъпилите промени в психоемоционалния
статус се явяват неблагоприятни и затормозяващи общото здравословно състояние
на подекспертното лице.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-психологична експертиза се установява, че вследствие на
инцидента у ищцата З.Б. са настъпили разстройства в когнитивната и
емоционално-афективната и сферата на социА.зацията, изразяващи се в проблеми
със съня, влошен апетит, персистиращи мъка, тъга, меланхолия и безпокойство,
висока реактивност и очакване на нещо лошо, усещане за празнота и апатия,
загуба на интереси и отказ от неща, които преди това са й били приятни,
натрапливи мисли и съновидения, свързани с внучка й, постоянно съобразяване при
общуването й с дъщеря й и зет й, когнитивни нарушения, често и силно
главоболие, загуба на социА.зация, протрахирана траурна реакция и дълбока скръб, доказани соматични заболявания, които пряко
се влияят от психичното напрежение и емоционален стрес – кардиологични
проблеми, хипертония, нарушение на
вестибуларната функция, повръщане при пътуване, формално присъствие на големи
празници и отказ от участие в годежи, сватби и рождени дни. В поведението й се
наблюдават симптоми на постравматично стресово разстройство, изразяващи се в
нарушение на паметта и концентрацията на вниманието, депресия, отчаяние, загуба
на смисъла на живот, нервно изтощение, обща тревожност, спазми в стомаха,
главоболие, топли и студени вълни, параноидни страхове, неувереност, епизоди на
повтарящо се преживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минА.
събития. Предвид описаните симптоми по отношение на освидетелстваната е
неприложима диагноза “ посттравматично стресово разстройство“, като адекватната
диагноза е „смесено-тревожно депресивно разстройство“. Състоянието й е изцяло провокирано от
въпросното ПТП и е пряко следствие от протрахираната траурна реакция.
Настъпилите промени в психоемоционалния статус се явяват неблагоприятни и
влошаващи по отношение хроничните заболявания на лицето, а именно – Гонартроза
на дясна колянна става. Тораколумбална остеохондроза с лявоконвексна сколиоза.
Хипертонична болест на сърцето СН ІІ ФК. Множествена дискова болест в шиен
лумбален сегмент – с хронично персистиращ вертебрален и радикуперен синдроми.
Нарушение на вестибуларната функция.
От заключението на вещото
лице по допусната съдебно-психологична експертиза се установява, че в резултат
от смъртта на внучката му М.М. у ищеца А. Б. са настъпили разстройства в
когнитивната и емоционално-афективната и сферата на социА.зацията, изразяващи
се в проблеми със съня, влошен
апетит, персистиращи мъка, тъга и усещане за отчаяние, за празнота и апатия, отказ
от неща, които преди това са му били приятни, натрапливи мисли и съновидения,
свързани с внучката му, постоянно съобразяване при общуването му с дъщеря му и
зет му, потрахирана траурна реакция и дълбока скръб, често и силно главоболие, доказани соматични заболявания, които пряко се
влияят от психичното напрежение и емоционален стрес – кардиологични проблеми,
хипертония, нарушение на бъбречната функция – от 2018 г. подекспертния живее с
един функциониращ бъбрек и постоянна медикаментозна терапия за поддържането му.
Социалният му живот е с влошено качество, като присъства формално на големи
празници средно 2 -3 пъти в годината и от живота му са изключени годежи,
свадби, дори рождени дни. Предвид описаните симптоми по отношение на
освидетелствания е неприложима диагноза “ посттравматично стресово
разстройство“, като адекватната диагноза е „смесено-тревожно депресивно
разстройство“. Състоянието му е изцяло
провокирано от въпросното ПТП и е пряко следствие от протрахираната траурна
реакция. Настъпилите промени в психоемоционалния статус се явяват
неблагоприятни и влошаващи по отношение хроничните заболявания на лицето, а
именно – Хипертонична болест 3 гр., умерена степен, сърдечна форма. Абсолютна
аритмия при десен бъбрек. Хидронефроза 1-ва ст. Компесаторна хипертония на ляв
бъбрек. Хронична бъречна недостатъчност 1-ва ст. Реверзибелна дискова херния.
От заключението на вещото
лице по допусната съдебно-психологична експертиза се установява, че преди
инцидента ищецът С.М. е имал нормално физическо и психично развитие,
съответстващи на възрастта му. Отгледан е в голямо и сплотено разширено
семейство, в среда на взаимност, любов, доверие, сигурност и подкрепа. Не е бил
свидетел на конфликти в семейството или жертва на насилие и не е преживявал
психотравматизъм. Бил изключително
близък със сестра си М., която била шест години по-голяма от него и, с която
спели в една стая. По данни на майка му, след смъртта на сестра си, през
първите три години плакал много за нея и ходел сам на гробищата без да споделя.
Не искал да говори с никого от семейството за сестра си. Спрял да говори с
майка си, тъй като се притеснявал за нея. Станал своенравен, непримирим,
изнервен, напрегнат и тревожен. Често избухвал. Обиждал и се карал с децата и с
майка си. Родителите му били викани в училище, тъй като станал груб и агресивен
към съучениците си. След катастрофата бил по-тъжен, умислен и мълчА.в. Имало
седмици, в които се затварял в себе си и не желаел да общува с никого. Спирал
да се храни. Имал страхове – от оставане сам, от тъмно, от автомобили, от
смъртта. Отказвал да влиза в стаята, в която спял със сестра си и се престрашил
едва през лятото на 2020 г.. Вещото лице
дава заключение, че в резултат от смъртта на сестра му М.М. при ПТП, при което пострадал
и той, както и вследствие предизвиканите
от инцидента промени в живота на всички членове на семейството му, ищецът изпаднал
в състояние на невротична депресия, изразяващо се във висока тревожност и
меланхолия, дистанцираност, моменти на изолация и нежелание за общуване, „
плачливост „ без видима причина, усещане за тъга, мъка и тягостност в
настроението. Наблюдава се протрахирана
траурна реакция, която е нетипична за възрастта и пола му при нормални
обстоятелства и е пряко и косвено следствие от загубата на сестра му.
Състоянието му е свързано с персистиращо тягостно усещане и настроение за
преживяване на мъка, тъга и меланхолия, без да има статут на „ психоза „ и да е необратимо. Към момента, въпреки
проведената успешна двугодишна психотерапия, състоянието му значително влошава
качеството му на живот и социалното му функциониране. СоциА.зацията на
освидетелствания е със значително влошени характеристики – липса на желание за
общуване и комуникация с други хора, липса на желание за участие в групови и
масови мероприятия, за излизане, развлечения, празнуване. Резултатите му са за
значителна десоциА.зация, до степен на социална „ инвА.дизация „, която пряко
отразява нагласите на детето и семейството вследствие мултиплицирания ефект на
трагедията. Развива агресивност като декомпенсирана защитна реакция в
справянето с въпроси и коментари от съученици и приятели. Самооценката му е
силно занижена. Формирана е от усещането за липса на адекватна подкрепа от
семейството, от „ сблъсъка „ с емоциите на окръжаващите го близки и нуждата от
премерено, предпазливо общуване с тях. Детето е с патологични стойности на
емоционална лабилност, изразяваща се във висока реактивна готовност и склонност
реакцията да бъде по-силна и по-интензивна от стимула. Развита е силна
ситуативна тревожност, свързана с висока емоционална улесненост. Възприема факти
и обстоятелства с безпокойство. Преживява тревога, мъка, усещане за загуба и за
виновност. Развита е силна базисна тревожност, възникнала вследствие на
хроничен стрес, причинен от преживения инцидент и натрупаните впоследствие
житейски обстоятелства. Преживява отчаяние, обезвереност, усещане за липса на
алтернатива, за безвъзвратна загуба както на сестра му, така и на майка му и
баща му и на цялото семейство, усещане за загуба на „ щастливата майка „, за
обреченост и примирение, усещане за самота, обезвереност, умора и изхабяване.
Разкрива потребност от помощ, насочена към родителите. Принудителният сблъсък със смъртта на член от
семейството на млада възраст, поставя освидетелствания в житейски
обстоятелства, в които ще възприема смъртта като доминантна тема през целия си
живот, поради нетипично ранния сблъсък с нея. В този смисъл на него ще му
коства много повече усилия, безпокойство и тревожност отколкото на връстниците му да се справя с
трагедиите и загубите, които ще преживее. „ Изчезването „ на един от членовете
на семейството му нарушава структурата на семейния конструкт и до пребиваването
в дома на родителите си, загубата ще бъде свързана със състояние на остра или
хронична фрустрация. Със загубата на сестра му е нарушено задоволяването на
потребността от свързаност и принадлежност. Потребността от общуване,
споделяне, подкрепа, които е получавал конкретно от нея остава необгрижена и
към момента на изследването е невъзможно нейната функция да бъде заместена
поради психичната дисфункционалност и дезадаптивност на родителите. Освен
справянето със собствената си значителна загуба, детето ежедневно страда и от
мъката на семейството си. Предвид заразния характер на емоциите и предвид
факта, че живее в голямо семейство, то перманентно е поставено в контаминирана
емоционална среда, с която също е принудено да се справя. Емоциите на близките
му се надграждат и натрупват върху неговите собствени, което значително
затруднява адекватната му психична функционалност. Нарушени са фундаменталните
му ценности и вярвания, че човек губи близките си при определена възраст и
здравословно състояние. Поради
редуцирания ресурс на семейството, остават незадоволени основните му
потребности от сигурност, доверие, емоционална подкрепа и психично стимулиран.
Скръбта и траурната реакция на семейството са също с психотравматичен ефект,
тъй като образите на родителите архетипно се възприемат за модели от детето, а
те също са съкрушени. В реда на констатираните обстоятелства, експертът
заключава, че към днешна дата са овладени единствено острите прояви на траурна
реакция у освидетелствания – загуба на апетит, проблеми със съня, страх, шок.
Голяма част от симптомите са хронифицирА. и са развили състоянието му до
невротична депресия. НА.це е минимална степен на справяне, сведена до
изпълнение на екзестинциално базисни поведения и приоритетно изразяваща се в
сравнително добро справяне в училище и оптимално функциониране в учебна среда.
При така установените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ предвижда възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смърт, причинена при ПТП,
което е настъпило на територията на Република България от МПС, което се намира обичайно
на територията на страната и, за което към датата на ПТП няма сключена задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите. Съгласно чл.558,
ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл.380. От текста на правната норма следва, че
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на
увредения на защита по исков ред е той да е поискал заплащане на обезщетение пред
Гаранционния фонд с изрична писмена
претенция, отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ и да е получил
отказ, да не е получил плащане в тримесечния срок по чл.496 от КЗ, считано от
депозиране на претенцията си, или да не е съгласен с размера на определеното му
обезщетение. Основателността на иска е обусловена от нА.чието на предпоставките
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно действие или бездействие,
вреди и причинна връзка между тях, както и вина на дееца за причиняването им,
които факти и обстоятелства подлежат на доказване от страна на ищеца. Съгласно
тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починА.я и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починА.я и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съгласно цитираното постановление, възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станА. причина между
починА.я и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починА.я или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между
починА.я и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починА.я.
НА.чието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починА.я и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за претърпени от пострадА.я от непозволено увреждане
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според трайната и
непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент
на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за
обогатяване на пострадА.я.
От доказателствата по делото
се установи по категоричен начин, че на 08.07.2017 г. е настъпила смъртта на М.М.М.,
причинена в резултат от ПТП на територията на Република България, предизвикано
виновно от С.Н.М. при управление на МПС с обичайно местопребиваване в страната,
за което не е имало сключена вА.дна застраховка „ Гражданска отговорност „,
както и, че ищците – съответно възходящи от втора степен и брат на починалата
са подА. заявления до ответника Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на родственицата им, но такова им е било
отказано на основание чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б. „ в“ от КЗ, които факти са
основание да се приеме от една страна, че предявените искове са допустими, а от
друга, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и се
доказва виновно причинено непозволено увреждане, в резултат от което е
настъпила смъртта на М.М.М..
По отношение материалната
легитимация на ищците се установи, че ищците – нейни възходящи от втора степен
са живели с пострадалата от раждането й, като са поддържА. ежедневни контакти с
нея и са полагА. грижи за отглеждането и възпитанието й съвместно с родителите
й. Пострадалата е живяла в къщата на ищцата Д.А. и в непосредствена близост до
дома на ищците А. и З. Б., които обитавА. съседната къща, като до заминаването
си за Република Германия, около година и половина преди смъртта й, не е
напускала дома си и не се е разделяла със своите баби и дядо. Отношенията помежду
им били изключително близки, сърдечни, топли, доверителни и се основавА. на
взаимна обич и емоционална привързаност. Възрастните хора общувА. ежедневно с
внучка си, участвА. в отглеждането й, учели я на различни неща, споделяли с нея
житейския си опит, участвА. в игрите и забавленията й, обграждА. я с постоянно
внимание и любов, радвА. се на израстването й и тя била повод да изпитват
личностно удовлетворение и вяра, че ще имат подкрепа и утеха в бъдеще. Братът
на пострадалата – ищецът С.М. е живял с нея от раждането си и до смъртта й
двамата никога не са се разделяли, дори и в различни къщи. Двамата живеели под
един покрив, спели в една стая, споделяли общо ежедневие и игри. Пострадалата
помагала на брат си, била му довереник и съветник и ищецът изпитвал
изключително силна обич и привързаност към нея.
Горните възприятия на съда
се базират на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и са основание
да приеме, че четиримата ищци са от кръга на лицата, които имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.М.М. поради доказана
трайна, особено близка привързаност и пълноценни отношения на физическа и
емоционална близост помежду им, които неминуемо са станА. причина ищците да
претърпят болки и страдания от загубата на родственицата си, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите на съответната родствена връзка.
Досежно претърпените от
ищците неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
смъртта на М.М., съдът съобрази, че вследствие внезапната и трагична загуба на
своята внучка, която е била само на 17 години, и то когато са я очаквА. да се
прибере у дома след продължително отсъствие, първите трима ищци са понесли
изключително силни по интензитет душевни болки и страдания, които след
първоначалните шок, ужас, объркване и скръб,
са били заместени от хронично чувство на тъга, за загуба на смисъла за
живот, отчаяние, безпомощност и невъзможност да приемат отсъствието на близката
си родственица в ежедневието си. Със смъртта на внучката си, възрастните хора са
били лишени не само от физическото й присъствие, но и от емоционалната й и духовна
близост и са загубили възможността да се радват на израстването й и реА.зирането
й в чисто житейски план като съпруга, майка и тяхна опора на старини.
Причинените им болки и страдания са били особено силни не само поради
неочакваната загуба на много скъп за тях човек, но и поради това, че е бил
трагично погубен един млад живот, даващ им надежда за бъдещето. Допълнително
натоварващ за ищците е бил и фактът, че в мъката си е трябвало да се
съобразяват постоянно и със страданието на родителите и брата на починалата,
което е предизвиквало още повече стрес в ежедневието им и е препятствало
възможността да изразят по естествен начин мъката си. Понесените болка и
страдания, които, поради естеството си неминуемо ще ги съпътстват до края на житейския
им път, са причинили на тримата ищци и
общо влошаване на начина им на живот и на здравословното им състояние, както и
на социалната им реА.зация, вследствие на което и хронифицирането им са довели
до психични страдания под формата на смесено тревожно депресивно разстройство.
Относно брата на
пострадалата – ищеца С.М., съдът взе предвид, че той е бил в изключително
близки отношения със сестра си и тя е била постоянна част от ежедневието му и
от неговия свят, както и, че е бил на 11 години, когато я е загубил по трагичен и неочакван начин, като е
присъствал в последните мигове от живота й, в резултат на което след смъртта й е
изпитал изключителни по интензитет душевни болки и страдания, изразяващи се в първоначален
шок и непреодолима скръб след осъзнаване на случилото се, чувство на тъга,
безпомощност, обреченост, тревожност, гняв, вина, потиснатост; емоционална
чувствителност и възбудимост, психична пренатовареност, умора и стрес, поради
невъзможността за справяне със собствената си и мъката на близките си хора; усещане
за безвъзвратна загуба на любов, подкрепа, доверие, грижа, семейна цялост и за
негативна промяна в целия му живот; проява на агресия и нежелание за пълноценни
социални контакти и изяви; загуба на възможността да възприема и се радва на
живота по начин, присъщ на връстниците му. Това му емоционално състояние е
станало причина ищецът да ползва психологична помощ, но, въпреки нея, по мнение
на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична експертиза, то ще бележи
отрицателно бъдещото му развитие в множество аспекти и най-вече в отношението
му към живота и смъртта.
Касателно размера на обезщетението
за причинените на ищците вреди, разпоредбата на чл.558, ал.1 от КЗ предвижда,
че размерът на обезщетението, изплащано
от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие. В практиката на ВКС, която съдът споделя, се приема, че размерът
на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий за
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди – в този смисъл
решение № 34/27.03.2020 г. по т. д. № 1160/19 г., II т. о. на ВКС. С оглед на
горното и като съобрази естеството,
интензитета, продължителността и начина, по които са се отразили на увредените
лица причинените им неимуществесни вреди, както и стандарта им на живот,
икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към датата
на непозволено увреждане, приема, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищците болки и страдания от смъртта на М.М.М., следва да бъде определено в
размер на по 80 000.00 лева за всеки от тях.
Ответникът въвежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като по
време на произшествието не е имала обезопасителен колан, въпреки че такъв е бил
монтиран в МПС.
Съгласно трайната съдебна
практика, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса. Изводът за нА.чие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадА.я, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадА.я са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването
на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна
преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадА.я,
степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да
отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата
вреда.
Пътуването без поставен
обезопасителен колан съставлява нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В
настоящия случай, от заключението на вещите лица по изслушаната комплексна
експертиза се установи, че процесният автомобил е бил оборудван с предпазни
колани за всички места, както и, че непосредствено преди настъпване на ПТП
пострадалата е била без обезопасителен колан. Експертите заключават, че при
поставен предпазен колан травмите на пострадалото лице биха били по-леки и, че
тялото е нямало да изпадне от автомобила. Липсата на обезопасителен колан е
довела до свободно движение на тялото в автомобила, което е следвало всяко
негово движение. В случая травмите са настъпили в резултат на големите
инерционни сили и високата скорост, както и свободното движение на тялото
поради липсата на поставен предпазен колан. Същевременно, вещите лица сочат, че
предвид факта, че във втора фаза на протичане на ПТП автомобилът е понесъл
най-силен удар от страната и на мястото, където е седяла пострадалата, нА.чието
на поставен предпазен колан едва ли би предотвратило настъпването на смъртта
й.
Като съобрази горното, съдът
приема, че с бездействието си, а именно като не е поставила и ползвала
обезопасителен колан по време на пътуването, пострадалата е способствала за
вредоносния резултат, доколкото свободното инерционно движение на тялото й по
време на ПТП поради липсата на колан е станало причина да претърпи множество
травми предвид високата скорост на движение на автомобила, които, ако не се бяха
се насложили към последващите е можело
да се стигне до по-леки увреждания на тялото и органите й и до оставането й в
автомобила, както останА.те пътници, съответно до съхраняване на, макар и
минимален шанс за запазване на жизнените й функции до оказване на своевременна
медицинска помощ. Описаното бездействие на пострадалата е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат и представлява съпричиняване на увреждането по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняване, съдът
взе предвид безспорно установената с влязла в сила присъда вина на водача на
МПС за настъпване на процесното ПТП, механизма на извършването му и данните от
изслушаната съдебно медицинска и автотехническа експертиза, въз основа на което
заключава, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат 20%. При това положение от общо определеното за ищците
обезщетение в размер на по 80 000.00 лева следва да бъде приспадната
сумата от по 16 000.00 лева.
Въз основа на изложените
фактически и правни доводи заключава, че предявените главни искове са изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат до пълния предявен размер.
Относно акцесорните
претенции за лихва за забава върху дължимото обезщетение, по силата на чл.558,
ал.1 от КЗ, същата се определя по правилата на чл.497 от КЗ, а именно, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая ищците претендират лихви за
забава от датата на уведомяване от страна на ответника за отказа му да
изплати поисканите обезщетения, което е
основание да се приеме, че исковете им са основателни и следва да се уважат
изцяло.
Съобразно изхода от правния
спор, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и извършените от тях деловодни разноски в
размер на 1 537.80 лева.
Предвид изрично отправеното
искане, на основание чл.38, ал.2 от ЗАд. на процесуалния представител на ищците
следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната им безплатна адвокатска
помощ на основание сключени споразумения за правна защита и съдействие, в
размер, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на сключване на споразуменията – 05.02.2020 г., съответно 10.10.2020 г.,
в размер общо на 8 120.00 лева.
Тъй като ищците са били
освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата такса върху уважените искови претенции, в размер на
6 000.00 лева, следва да се възложи,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от изпълнителните
директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на А. И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 000.00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
претърпени от смъртта на внучката му М.М.М., ЕГН **********, в резултат от ПТП,
причинено от С.Н.М., ЕГН ********** на 08.07.2017 г., на автомагистрала „
Тракия „, км. 86 на пътното платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а.
„ Мерцедес - Спринтер „, рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. №
РВ....ЕВ, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано
от 19.12.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на З.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 50 000.00 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
претърпени от смъртта на внучката й М.М.М., ЕГН **********, в резултат от ПТП,
причинено от С.Н.М., ЕГН ********** на 08.07.2017 г., на автомагистрала „
Тракия „, км. 86 на пътното платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а.
„ Мерцедес - Спринтер „, рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. №
РВ....ЕВ, едно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от
19.12.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на Д.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 50 000.00 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
претърпени от смъртта на внучката й М.М.М., ЕГН **********, в резултат от ПТП,
причинено от С.Н.М., ЕГН ********** на 08.07.2017 г., на автомагистрала „
Тракия „, км. 86 на пътното платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а.
„ Мерцедес - Спринтер „, рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. №
РВ....ЕВ, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано
от 19.12.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седА.ще и
адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на С.М.М., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.А.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 50 000.00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
претърпени от смъртта на сестра му М.М.М., ЕГН **********, в резултат от ПТП,
причинено от С.Н.М., ЕГН ********** на 08.07.2017 г., на автомагистрала „
Тракия „, км. 86 на пътното платно от гр. С. към гр. П., при управление на л.а.
„ Мерцедес - Спринтер „, рег. № РВ....СР, с прикачено към него ремарке с рег. №
РВ....ЕВ, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано
от 19.12.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на А. И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, З.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.М.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски в размер
на 1 537.80 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седА.ще и
адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати на адвокат Б.Б.К.,***, с
адрес на упражняване на дейността си: гр. Бургас, ул. Оборище № 82, ет.2 сумата от 8 120.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на сключване
на споразуменията – 05.02.2020 г.,
съответно 10.10.2020 г. /, за предоставената безплатна правна помощ на
четиримата ищци по делото.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С..., ет. 4, Булстат ...., представляван от
изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., да заплати по сметка бюджета на
съдебната власт държавна такса върху цената на уважените искови претенции в
размер на 6 000.00 лева.
Делото е разгледано и
решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника С.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: