№ 16344
гр. С, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110120912 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от К. К. Р., с ЕГН ********** срещу „Т С“ ЕАД,
ЕИК ****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сума в общ размер от 722,66 лева,
представляваща главница за топлинна енергия по обща фактура № ********** от
31.07.2021г. за периода м.05.2020г. до м.04.2021г. за имот с адрес: гр. С, жк. М 3, бл.364,
вх.3, ап.36, аб.№ 186320.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество е издало на името на ищеца
посочената обща фактура и неоснователно претендира от него заплащане посоченото
задължение. Твърди, че не дължи на ответното дружество претендираната сума, тъй като не
е носител на вещни права върху имота, т.е не е „битов клиент“ или „потребител на енергия“
и не се намира в договорни отношения с ответното дружество, нито е заявявал такива.
Поддържа, че начисляването на процесните задължения на негово име е лишено от
основание. Оспорва да е доставена енергия в посоченото във фактурата количество.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Излага твърдения, че ищецът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и дължи заплащането й.
Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника исковата
1
сума.
Не се спори между страните, че по партида с абонатен №186320 са начислени с обща
фактура № ********** от 31.07.2021г. задължения в размер общо 722,66 лева за топлинна
енергия за периода м.05.2020г. до м.04.2021г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл.364, вх.3,
ап.36 и че за задължено лице за заплащане на сумите ответникът счита ищецът. Установява
се от заключението на СТЕ, че за посочения имот за посочения период реално е доставена
топлинна енергия на стойност 764,23 лева.
Ищецът поддържа, че не дължи претендираните от нея суми, тъй като между него и
ответника не съществува облигационно правоотношение, по което той да е задължена
страна. Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че ищецът е клиент като
собственик или ползвател на топлоснабдения имот. С оглед тези твърдения на страните и
предвид характера на предявения отрицателен установителен иск, съдът е разпределил
тежестта за доказване на спорните по делото обстоятелства, а именно че е в тежест на
ответника да докаже наличието на облигационно отношение, извършването на услуги в
рамките на това облигационно отношение и възникване на задължения за плащане на тези
услуги в тежест на ищеца. За установяване на възложените му в тежест обстоятелства
ответникът е ангажирал писмени доказателства, събрани по реда на чл. 192 ГПК от трети за
производството лица, но от съдържанието на същите не се установява ищецът да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение топлоснабдения имот.
Видно от представената справка от Столична община, Дирекция Общински приходи
ищецът не е декларирал да притежава имоти на територията на СО. От друга страна от
представената данъчна декларация с вх. № от 04.03.1998 г. имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3,
блок 364, вх. 3, ет. 8, ап. 36 е деклариран от трето за производството лице – ДМ Р.а като
неин собствен, като същата е отбелязала в декларацията, че е единствен собственик на
имота и че е придобит чрез дарение с нотариален акт №26 от 16.10.1989 г. на Ленински
районен съд – С. Този нотариален акт не е ангажиран като доказателство по делото.
Представен е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указа
за създаване на жилищен фонд при МНО, №135, том XXII от 01.06.1989 г., с който МВП е
закупил жилище №36 в блок 1/209 б (364), вх. 3, ет. 8 в кв. М 3 в гр. С. Видно от
удостоверение за родствени връзки на ищеца, ДМ Р.а е съпруга на ищеца.
Съдът намира, че ангажираните доказателства не установяват соченото от ответника
основание за възникване на облигационната връзка с ищеца, а именно не се установява
същият нито да е собственик на имота, нито да е негов вещен ползвател. С оглед
равенството на страните и диспозитивното начало в процеса съдът не би могъл нито да
изследва други обстоятелства и основания, на които ответникът не се е позовал, нито да
издирва доказателства за възникване на задълженията, различни от сочените от ответника.
Предвид посоченото недоказано е, че между страните е възникнало продажбеното
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, в рамките на
което ищецът да дължи цената на доставената топлинна енергия. Следователно ищецът не
дължи на ответника заплащане на начислените суми в общ размер от 722,66 лева,
представляваща главница за топлинна енергия по обща фактура № ********** от
2
31.07.2021г. за периода м.05.2020 г. до м.04.2021г. за имот с адрес: гр. С, жк. М 3, бл.364,
вх.3, ап.36, аб.№ 186320.
По изложените съображения предявения частичен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят разноските за внесената държавна такса в размер на 50 лева,
а в полза на оказалия му безплатна адвокатска защита адвокат на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лв, определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че К. К. Р. , с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Л №18-А, ап. 10 не дължи на „Т С”
ЕАД, ЕИК **** сумата от 722,66 лева, представляваща главница за топлинна енергия по
обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. за периода м.05.2020г. до м.04.2021г. за имот с
адрес: гр. С, жк. М 3, бл.364, вх.3, ап.36, аб.№ 186320.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК **** да заплати на К. К. Р.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Л №18-А, ап. 10 сумата от 50 лева, представляваща
сторени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата, „Т С” ЕАД, ЕИК ****,
да заплати на адв. С. Л. Г. – САк, л. № ********** с адрес Л №18-А, ет. 4, ап. 10 , сумата от
400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3