Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 24.03.2021г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина
Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня Иванова
при участието на секретаря Теодора Вутева, разгледа
докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 381 по описа на съда за
2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 45 от 04.03.2020г., постановено
по гр.д. № 542/2019г. по описа на Свогенския районен съд, упражняването
на родителските права детето П. е предоставено на майката Д.М., като на бащата М.М. е
определен следния режим на лични отношения с него:
1) до навършване на петгодишна
възраст ще може да вижда и взема при
себе си дъщеря
си всяка втора и четвърта неделя на
месеца
от 9 ч. до 19 ч., както и считано от лятото на 2020г. ще може да взема дъщеря си с
преспиване за две седмици през лятото, несъвпадащо с годишния отпуск на майката, ако последната работи; за осъществяване на така посочените
лични контакти бащата ще взема детето от дома на майката и след това отново ще
го връща там.
2) след навършване на петгодишна
възраст от П., бащата ще може да я вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, с преспиване, две
седмици през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, както и на всяка четна година за Коледа и за Нова година, а на всяка нечетна
година за Великден и
за рождения ден на детето; за осъществяване на така посочените лични контакти
бащата ще взема детето от дома на майката и след това отново ще го връща там.
Със същото решение е определено местоживеене на детето
в дома на майката и са определени привременни мерки.
Също
така, с решението М.М. е осъден, считано от 08.06.2020г., да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си П., чрез нейната майка и законен представител Д.М., в размер на
152,50 лв. до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане. Отхвърлен
е предявеният иск за
издръжка за периода от 10.09.2019г. до 07.06.2020г., както и за размера над
152,50 лева до пълния претендиран размер от 180 лева, а също така и
предявеният иск за заплащане на издръжка за минал период в размер на 180 лева
месечно за времето от 01.06.2019г. до 09.09.2019г.
Настоящото производство е по реда на
чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба на Д.М. срещу горното решение в
частите му, с които искът за издръжка е отхвърлен за периода от
01.06.2019г. до 07.06.2020г., както и в частта относно режима на лични
отношения. Жалбоподателката счита, че в тези му части решението е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано, като при постановяването му са
допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че за този период издръжката била заплатена със сумата
1868 лв., която тя била изтеглила от банкова сметка ***. Поддържа, че
твърдението на въззиваемия в този смисъл било недоказано. Поддържа, че
предназначението на сумата било друго – покриване на задължения за наем и
режийни разноски на съвместно обитаваното от страните жилище, както и
погасяване на банково задължение на М.. Подчертава, че съдът не бил разпределил
доказателствената тежест за установяване предназначението на сумата. Атакува
решението и в частта му, с която е определен режим на лични отношения, при
който, до навършване на 5- годишна възраст на детето, то следва да пребивава
при баща си с преспиване в продължение на две седмици, считано от лятото на
2020г. Навежда довод, детето няма навършени три години, било е отглеждано само
от майка си, не познава разширеното семейство на баща си, като нямало данни,
последният да е в състояние да го отглежда продължителен период от време. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи иска за издръжка
изцяло, както и да го измени в частта му за личните контакти. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от М.М., с който жалбата се
оспорва. Въззиваемият споделя изводите на районния съд, като изтъква, че,
поради пребиваването си в затвора, няма възможност да изплаща издръжка в по-
висок размер. Намира, че мерките за лични отношения са определени в интерес на
детето, като не следва да се допуска отчуждаването му от бащата. Моли съда да
остави жалбата без уважение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. Н., която поддържа
въззивната жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
въззиваемият се явява лично и се представлява от адв. Т., който поддържа
депозирания отговор.
Съдът намира, че фактическата
обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение,
поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивния съд е разпределена
доказателствената тежест по спорния между страните въпрос относно
предназначението на сумата 1868 лв., като на въззиваемия е указано, че в негова
тежест е да докаже, че тази сума е била използвана за издръжката на детето, и
му е предоставена възможност да ангажира доказателства.
В изпълнение на дадените указания,
въззиваемият е поискал да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане
за доказване на спорното обстоятелство.
В първото открито съдебно заседание по
делото жалбоподателката е поискала да й бъде допуснат свидетел по реда на
насрещното доказване.
Съдът е уважил и двете доказателствени
искания, но страните не са довели допуснатите свидетели, поради което гласните
доказателства не са били събрани.
В хода на производството пред
въззивния съд са констатирани съвпадащи изявления на страните относно
обстоятелството, че М. е получила от М. сумата 1868 лв., както и че последният
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ през периода от 31.05.2019г. до
22.07.2020г.
Постъпил е социален доклад от ДСП –
гр. Своге, съгласно който основни грижи за детето полага майка му Д.М.,
подпомагана от майка си и брат си, с които съжителства. Детето е нормално
развито за възрастта си, в добро здравословно състояние, има осигурен личен
лекар, посещава детска градина, като ежедневните му базови потребности са
задоволени. Част от този социален доклад е друг такъв, изготвен от ДСП – В. и
касаещ предимно бащата на детето. Описани са хигиенно- битовите условия в
жилището му, трудовата му заетост, както и отношенията му с детето. Отразени са
извършените консултации на родителите за подобряване на отношенията между тях и
за неопускане на негативно отражение върху детето. Направени са съвпадащи
изводи относно факта, че понастоящем основните грижи за детето се полагат от
майка му, като то живее с нея в с. В.Т.. Отправена е препоръка за поддържане на
пълноценни контакти с двамата родители съгласно Конвенцията на ООН за правата
на детето.
На 03.02.2021г. по делото е постъпила
съвместна молба от страните, с която същите заявяват, че са постигнали съгласие
по всички въпроси и молят съда да прекрати делото.
Поради неясно изразената воля от
страните, съдът е дал указания на жалбоподателката да заяви, дали оттегля
въззивната си жалба или се отказва от предявените искове, като има предвид, че
в първия случай съдът ще прекрати въззивното производство, а
първоинстанционното решение ще влезе в сила, а във втория случай съдът ще
прекрати въззивното производство и ще обезсили първоинстанционното решение. Указанията
са били съобщени на адв. Н., която е заявила, че едностранно прекратява
договора за правна помощ и прави отказ от пълномощие, като моли съда да връчи
указанията лично на жалбоподателката.
Съдът многократно и безуспешно е
опитвал да съобщи указанията на жалбоподателката на известните по делото нейни
адреси. На 18.06.2021г. е разпоредил, същите да й се съобщят по телефона, като
е предоставил тридневен срок за изпълнението им. Предупредил я е, че, при липса
на отговор в този срок, ще постанови решение по делото.
Видно от удостоверителното изявление
на съдебния деловодител, жалбоподателката е била уведомена на 18.06.2021г. в
14:30ч.
До изтичане на определения от съда
срок, а и до настоящия момент, указанията не са изпълнени. Поради това не са
налице основания за прекратяване на производството по делото, а съдът следва да
постанови решение по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Освен това, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото
във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
І. По валидност
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението
е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за
предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по
действително предявените искове.
ІІI. По същество
1.
По иска за издръжка
Поради непълнота на доклада на делото, въззивният съд е упражнил правомощието си по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, като е разпределил доказателствената тежест по основния спорен между страните въпрос за предназначението на сумата 1868лв., и им е предоставил възможност да ангажират доказателства. Независимо от това, доказателства не са били ангажирани. Поради това съдът има правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е останал недоказан, т.е. недоказаното не се е осъществило (Сталев Ж., Мингова А., Попова В., Стамболев О., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, изд. Сиела, 2020г., стр. 252). В случая, въпреки указаната му доказателствена тежест, въззиваемият не е доказал, че сумата 1868 лв. от неговата банкова сметка ***о П.. Съответно, съдът приема, че сумата е имала друго предназначение. Това означава, обаче, че задължението за издръжка за периода от 01.06.2019г. до 07.06.2020г. (който отчасти предхожда, и отчасти следва подаването на исковата молба на 10.09.2019г.), не е било погасено, а искът за заплащането й е основателен и следва да бъде уважен. При това следва да се има предвид, че размерът на месечната издръжка не е обжалван, и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Поради това издръжката следва да бъде присъдена именно в този размер за целия спорен период.
Тъй като този извод не съвпада с
направения от районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази
му част, като вместо това се постанови друго, с което М.М. бъде осъден да
заплати месечна издръжка на дъщеря
си П. М., чрез нейната майка и законен представител Д.М., в размер на 152,50 лв. ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане, както за периода от 10.09.2019г. до 07.06.2020г.,
така и за периода от 01.06.2019г. до 09.09.2019г., предхождащ подаването на
исковата молба.
2.
По иска за режима на лични отношения
Настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на всяко дете е да поддържа възможно най- близка връзка и с двамата си
родители и да не се отчуждава спрямо някого от тях. В случай, че родителите
живеят разделено, следва да се осигури такъв режим на лични отношения между
детето и родителя, с когото то не съжителства постоянно, който да способства за
запазване на пълноценни отношения между родител и дете. При това целта е,
развитието на децата да се извършва при условия, максимално близки до
нормалните: при грижите, подкрепата и авторитета на двамата родители (Ненова Л.
„Семейно право. Тълкувателен справочник“. Изд. Д-р Петър Берон, 1990г., стр.
288).
Аналогични препоръки са направени и в
социалния доклад, съгласно който в интерес на детето е да поддържа пълноценни
контакти и с двамата родители, да получава тяхната емоционална подкрепа и
адекватни родителски грижи, което да спомогне за правилното му психическо и
физическо развитие.
На последно място, чл. 9, т. 3 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., и ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.) държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.
В конкретния случай не се твърди и не се доказва, контактът с бащата да противоречи на висшите интереси на детето, а настоящият съдебен състав намира, че пребиваването му при бащата в продължение на две седмици през лятото ще помогне на детето да го възприема като родител, при когото се чувства у дома, а не като външен човек, при когото само временно гостува.
Поради това съдът намира, че определеният от СвРС режим на лични
отношения е разумен и адекватен, като е съобразен с интересите на детето и
държи сметка за баланса между интересите на родителите.
С оглед съвпадането на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд по този въпрос, обжалваното решение е
правилно в тази си част и следва да бъде потвърдено в нея.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 45 от 04.03.2020г., постановено по гр.д. № 5423/2019г. по описа на Свогенския
районен съд, В ЧАСТТА МУ, касаеща режима на лични отношения
между М.Г.М. с ЕГН ********** и дъщеря му П. М.М. с ЕГН **********, както и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът
за издръжка за разликата над 152,50лв. месечно до пълния предявен размер от 180
лв. месечно за периодите
от 10.09.2019г. до 07.06.2020г., и от 01.06.2019г. до
09.09.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 45 от 04.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 5423/2019г. по описа на Свогенския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът за осъждане на М.М. да заплаща
издръжка на дъщеря си П. М.
до размер от 152,50лв. месечно за периода от 10.09.2019г. до 07.06.2020г., както и за минал
период от 01.06.2019г. до 09.09.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
М.Г.М. с ЕГН **********
да заплати на дъщеря си П. М.М. с ЕГН ********** месечна издръжка от по
152,50лв. за периодите
от 10.09.2019г. до 07.06.2020г., и от 01.06.2019г. до
09.09.2019г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане.
В частта, касаеща режима на лични
отношения, решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
В останалата част решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.