П
Р О Т
О К О Л №
260181
гр. Пловдив, 10.12.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар МИЛА ТОШЕВА и в присъствието на
прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ сложи за разглеждане докладваното от съдия ВЕЛИНА
АНТОНОВА ВЧНД № 594 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:05 часа в залата се явиха:
Делото е образувано във връзка с частна жалба на адв. И.В.и адв. А.П.– защитници на обвиняемия М.Д.В. срещу определение на Окръжен съд П.от 03.12.2020 г. по ЧНД № 576/2020 г. на същия съд.
Явяват се двамата защитници в съдебната зала
пред съда, като обвиняемият се намира в помещение на Затвора П.и връзката с
него се осъществява по системата „Скайп“.
На заседанието присъства и системния
администратор при Апелативен съд Пловдив Валентина Нончева.
Явява се представител на Апелативна
прокуратура Пловдив.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.:
Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Велина
Антонова.
На страните се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда и нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Нямам отводи към състава на съда. Нямам доказателствени искания. Поддържаме подадената жалба.
АДВ. П.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени искания. Поддържаме подадената жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Нямам искания за отводи на състава на
съда. Нямам искания за доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, както казах поддържам изцяло жалбата по така изложените в нея съображения и моля да отмените определението на П.окръжен съд, с което на подзащитния ми В. е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост, като измените същата в по-лека мярка от предвидените в закона. Считам, че съдът не се е съобразил с изискването за наличието на условията и кумулативните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 63, ал. 1 НПК, даващи основание да се вземе тази най-тежка мярка за неотклонение, като е приел неправилно, че в случая това е най-адекватната по отношение на подзащитния ни В., която съответства и би постигнала целите, визирани в чл. 57 НПК. Правилно съдът в своето определение е приел в изводите си, че в доказателствата по делото не съществува реална опасност подзащитният ни да се укрие, поради липсата на каквито и да е доказателства в тази посока. Не мога да се съглася обаче и не споделям становището на съда за наличието на реална опасност обв. В. да извърши престъпление, ако бъде с по-лека мярка за неотклонение и така, както се е обосновал в изводите си, за това обстоятелство, че са налични доказателства извън предмета на обвинението, най-вероятно, че е разпространявал наркотични вещества в стопанисваната от него дискотека, най-вероятно, позовавайки се на свидетелските показания на св. М., тъй като в определението не се е обосновал конкретно кои са тези доказателства. Искам да обърна внимание на въпросната свидетелка, че същата не посочва най-вече кога е станало това разпространение според дадените от нея твърдения. И нещо повече, тя дори казва в показанията си, че това, което е закупила и за целта, за която го е закупила от обвиняемия, не струвало нищо, дори го е изхвърлила. Тук много остро възниква въпроса представлява ли тогава това вещество, което е взела от обвиняемия наркотично вещество по смисъла на закона. Тук нейните показания се противопоставят и на направения от съда извод в тази посока в своето определение за намереното количество в обвиняемия В., че е значително, не е малко и е на значителна стойност. Това количество, което е намерено у него е с брутно тегло от 14.56 гр., което при тестване с полеви нарко тест е реагирало на кокаин, т.е. както казах, първо е измерено, ведно с опаковката и на второ място отново, неговото съдържание представлява ли това иззето наркотично вещество по смисъла на закона, какъв е неговия процентен активно действащ компонент. Съдът в своето определение дори прави изводи, че разпространението на наркотичното вещество е било източник на доходи от подзащитния ни, без да обоснове този си извод от кои доказателства по делото го извлича. По делото също така е представена характеристична справка от полицейски инспектор, съдържаща информация за криминалистични регистрации на В., които датират от доста дълъг период от време и съвсем шаблонно е посочил, че не се ползва с добро име в квартала, в който живее, което съвсем е неразбираемо на вложения в това смисъл от какви източници се черпи тази информация. Няма данни до този момент против В. да са били образувани други досъдебни производства и да е привличан към наказателна отговорност, за да се приеме, че същият ако е с по-лека мярка за неотклонение би извършил престъпление. Подзащитният ни е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и с необходимост от полагане на ежедневни грижи за болната си майка, за което сме представили доказателства пред първоинстанционния съд, която е с влошено здравословно състояние. Считам, че П. окръжен съд необосновано е приел, че като вземе тази най-тежка мярка за неотклонение ще изпълни целите на чл. 57 НПК. Считам, че напълно достатъчна и най-адекватна в този случай би била мярката за неотклонение „Парична гаранция“ или алтернативно съответстващата на най-тежката мярка за неотклонение, ограничаваща правата за придвижване, а именно мярката за неотклонение „Домашен арест“. Ако приемете съображенията ми в тази посока и измените мярката за неотклонение, считам че при една от тези две мерки ще е налице възможност за напълно ефективно провеждане на разследването, като обвиняемият би бил на разположение на разследващите във всеки един момент. В този смисъл, ще моля за Вашия акт, като се съобразите с доводите ми и измените мярката за неотклонение спрямо подзащитния ни в по-лека такава, а именно „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, съгласен съм с всичко, казано от колегата и го подкрепям напълно. Няма да преповтарям неговите доводи. Само искам да акцентирам върху няколко момента.
На първо място, Окръжен съд – П.е приел, че е налице обоснованото предположение. Защитата сме съгласни с това. Но освен това, трябва да са налице и другите предпоставки. Ние, защитата на господин В., не сме съгласни, че другите предпоставки са налице.
Окръжен съд – П.прие в своето определение, че няма данни, които да обосновават обвиняемият да се укрие и подходи на третата предпоставка, че евентуално има данни да извърши престъпление, заради което му налага и тази най-тежка мярка. Но от данните по делото не е видно, че обвиняемият може да извърши престъпление. Той е с чисто съдебно минало. Как обосновава П.окръжен съд този свой правен извод - като стъпва на думите на свидетелката, за която каза колегата, М.М. мисля, че, към която към момента той няма повдигнато обвинение за нея. Тя казва, че бил продавал в заведението, което стопанисва. П. окръжен съд оттук стъпва и казва: „щом е продавал в заведението, което стопанисва, значи има вероятност да извърши престъпление“. Не мога да се съглася с този извод.
Тази мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, е най-тежката мярка, но мярката, която ние искаме с колегата – „Домашен арест“, е не по-малко тежка. Законодателят я приравнява едно към едно със задържането под стража. Сега, задържаме го ние, целта на мярката ни е по чл.57 от НПК да не се укрие - няма такива данни, да осуети извършване на влязла в сила присъда – няма такива данни и го задържаме единствено с цел да не извърши престъпление. Е, ако ние следваме този принцип, то няма да ни стигнат затворните помещения, трябва да задържаме всеки. Считам, че от данните по делото няма такива налице. Ето защо ще Ви моля по отношение на В. да определите по-лека мярка за неотклонение, която би отговорила на целите по чл.57 НПК. Ако той извърши престъпление, да не би той сега в затвора да не може да извърши престъпление? В една стая са четирима. Той е изключително здрав човек, ако иска и там може да извърши престъпление. Аз смятам, че този извод чисто голословно е използван от Окръжен съд – П., за да постанови тази мярка.
Какво наказание би получил В., Вие знаете по-добре от мен. Ето защо считам, че задържането му под стража не само, че е неуместно, но е и незаконосъобразно към настоящия момент. Ето защо ще ви моля да му определите по-лека мярка, а именно „Парична гаранция“ или „Домашен арест“, благодаря ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ
М.В. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от адвокатите ми. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите жалбата без уважение. Както завърши защитата, моето виждане е, че мярката за неотклонение е не само уместна, но и законосъобразна към настоящия момент, каквото е определението на П. окръжен съд, че определението от 03.12. се обжалва пред вас в производството по чл. 64. В диспозитива на обвинението са деяния в кратък период от време, като една от датите е 27.11. Съвсем ясно предпоставките, които следва да бъдат обсъдени пред Вас, са очертани от първоинстанционния съд. По отношение на обоснованото предположение, макар и с леки вариации, е фактът, че се признава от защитата, то е залегнало в определението, т.е, че е налице, което според мен, като процесуална перспектива би довело до по-кратък процес в рамките на съкратеното производство, но това е прогноза, която аз не мога да направя сега.
Защо считам, че към настоящия момент това е най-адекватната мярка за неотклонение? Моето виждане е, че има опасност да се и укрие. Не го коментирам, защото това е позиция, която не е застъпена от първоинстанционниия прокурор и залегнала в определението на съда. Съвсем очевидна обаче е опасността да извърши друго престъпление. Нещо не разбрах тезата, защо и в затвора може да извърши престъпление, затова не я коментирам. Коментирам само това, което е взел като отношение пазарджишкият съд. В предпоследния абзац на атакуваното определение е очертана стойността на предмета на престъплението. Както е известно кокаинът е наркотикът на богатите и 0.6 грама са оценени на стойност 140 лева. Представете си, грубо може да се сметне, макар да няма още експертиза, каква е стойността на 14-те грама, намерени във В.. Съвсем категорично са налице доказателства за разпространение и то с цел получаване на доходи. Това се установява от свидетелските показания на свид. М., както и от разпитания свидетел Й., който ясно дава доказателства в тази насока. Очевидно има две страни този въпрос, защото - едно, че е висока продажната стойност на наркотичното вещество кокаин, едно че изисква наличие на ресурс от страна на обвиняемия в конкретния случай да притежава такъв паричен ресурс, чрез който да се снабдява с това наркотично вещество. Не е малозначително това, че разпространението, според наличните доказателства към момента, е извършено в заведение, което той стопанисва. Това улеснява достъпа и до клиенти, улеснява и възможностите за по-лесно разпространение, съответно с по-висока обществена опасност. Това е съвсем категорично. По отношение мярката за неотклонение има отношение това, че престъплението се явява продължавано, като обвинение в конкретния случай. Между другото съдът съвсем либерално е допуснал всички доказателствени искания в първата инстанция, включително и разпит на съпругата на В.. Ясно е, че към момента нито здравословните проблеми, които са изтъкнати по отношение на негова близка, майка му, доколкото си спомням, нито по отношение на отглежданите от него животни - питбули, са пречка да се оказват грижи към тях. Предоставям на вас тези криминални регистрации, но само да вметна, че една от криминалните регистрации е по чл. 325а от НК - организиране на бой с животни. Считам, че криминалните регистрации, очертани в характеристичната справка нямат особено значение, т.е. като процесуален резултат никой не може да се позове на тях. Аз предоставям на съда доколко да ги цени в производството по мярката за неотклонение. Моето лично виждане е, че към настоящия момент, в този кратък период на разследване, това е адекватната мярка за неотклонение, затова ще Ви моля да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ М.В.: Искам ако може да се грижа за майка ми и за животните и за каквото има.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание, съдът прие за установено следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на ПзОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от въззивния съд.
Спрямо обвиняемия М. Г.В. е било повдигнато обвинение за деяние с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което се явява тежко умишлено престъпления със законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода респективно от две години, както и максимум от осем години, като и кумулативно предвидено наказание – глоба.
В случая подобна санкционна рамка, с висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода разкрива и високата степен на обществена опасност на подобен тип престъпно поведение.
Настоящият съд намира, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вмененото престъпление, като за същия е достатъчно да се посочат протоколът за личен обиск и изземване на М.Д.В.. От събраните до момента надлежни гласни и писмени доказателствени средства се извежда обоснованото предположение за вменените форми на изпълнителното деяние, като представените протоколи за разпит на свидетелите М.Г.Й., Р.А.Л.и М.С.М. дават информация, че свидетелите са закупували наркотично вещество – кокаин именно от М.Д.В., като така обвинението е привело данни, както за държане на иззетия кокаин със специална цел - разпространение, така и за конкретно извършена сделка с него.
Настоящият съдебен състав споделя и становището, застъпено от ПзОС по отношение на преценката на останалите предпоставки, свързани с вземане на мярка задържане на обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на престъпление. Тя правилно е била изведена от тежестта на обвинението и особеностите на предмета на престъплението като вид и количество, както и каузалните особености на деянието, квалифицирано като продължавано престъпление. Всичко това обуславя наличието на реална опасност в посочената от първия съд насока.
Не намират опора в материалите по делото доводите на защитата, че обвиняемият има отлична характеристика предвид статута си на неосъждано лице, след като данните са противоречиви, включително и съгласно представената за него характеристична справка. Действително същият има добра професионална реализация в сферата на увеселителните заведения, но от друга страна именно дискотеката, която е стопанисвал, е била ползвана за място на реализация на кокаин, така както е посочила М.М..
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, релевирани през въззивния съд, че от събраните до момента надлежни гласни и писмени доказателствени средства не може да се изведе обоснованото предположение за една от вменените форми на изпълнителното деяние, като се прави оплакване, че в разпита си свидетелят М.М. е дала твърде обща и неконкретизирана информация за закупуване на наркотично вещество от М.В.. Тези аргументи не мога да бъдат споделени, защото обвинението привежда тези данни не с оглед обвинение за разпространение на конкретното вещество на това лице, каквото действително няма повдигнато, а в подкрепа на обвинението за държане на предмета със специална цел.
Видно от параметрите на обвинението и данните по делото обвиняемият М. В.не просто е бил въвлечен в престъпната дейност, а внимателно е планирал, координирал и законспирирал същата с користна цел.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента налага извод, че на настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно производство и неговият ранен етап е мярката за неотклонение „задържане под стража“, като ангажираността с бизнес, близки и роднини, не може да доведе до извод, противен на вече направения.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260133/03.12.2020 г. постановено по ЧНД № 576/2020 г. по описа на Окръжен съд П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: