РЕШЕНИЕ
№ 3761
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110217454 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. Г. С., ЕГН
********** чрез адв. А. Р. срещу електронен фиш серия К № 6421759, издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния
фиш липсва ясно описание на извършеното нарушение, не е посочено за какво
нарушение е издаден предходния електронен фиш, на коя дата е влязъл в сила.
Застъпва се тезата, че мястото на нарушението е описано неясно, отделно от
това не е посочено мястото, на което е било позиционирано АТСС и в коя
посока на движение е извършван контролът. Според жалбоподателя е налице
разминаване между фактическо и правно обвинение, тъй като от една страна
се твърди, че ограничението на скоростта е било 50 км. /час/, което се явява
общоважимото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, а от друга – че същото е било
въведено с пътен знак. Отделно от това се поддържа, че липсва яснота в коя
част от улицата е поставен пътния знак и по какви причини. От съда се иска
отмяна на обжалвания електронен фиш.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не
се явява и адв. Р.. В постъпили по делото писмени бележки се изразява
съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и се изразява
становище по съществото на делото, като се акцентира върху изтеклия срок по
чл. 34 от ЗАНН за издаване на електронен фиш. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде потвърден. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К 5129861, влязъл в законна сила на 21.01.2022
г. на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН ********** било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1196 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 06.10.2022 г. в 10:39 часа в гр. София по ул. „*********“ с посока на
движение от кв. *** към бул. „***“ се движело моторно превозно средство –
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********, собственост на
жалбоподателя В. Г. С.. До номер 14 на ул. „*********“ горепосочената
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с фабричен номер MD1196 заснела цитираното моторно превозно
средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 94 км./час,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол,
съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на видеосистемата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – В. Г. С., ЕГН **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
2
№ 6421759, с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - В. Г. С. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената
скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след
отчитане на възможна техническа грешка при измерването е 91 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 41 км/ч.
На 22.11.2023 електронният фиш бил връчен на жалбоподателя. Същият
не подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е
предоставил заснетия автомобил, а на 04.12.203 г. по пощата чрез
упълномощен процесуален представител депозирал жалба срещу електронния
фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 06.10.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка за нарушител/водач за жалбоподателя, Копие на електронен фиш
серия К № 5129861, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш
серия К № 5129861, сертификат за успешно завършен курс на обучение,
писмо от СО и проект на организация на движението на територията на СО на
ул. „*********“ от кв. „***“ към бул. „***“, разпечатки от интернет базирана
карта на гр. София, достъпна на адрес *****, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен
тип средство за измерване и протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за
проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1196/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от
паметта на устройството /приложена на л. 11 от делото/ установява, че на
процесната дата, час и място лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
3
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол,
вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видеосистемата на платното за движение, както и снимка на поставения знак,
с който е въведено ограничение на скоростта /л. 19 и 20 от делото/.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената
съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на
уреда, мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на
работа на радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил
началото и края на работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения
протокол данни съвпадат с данните в електронния фиш, свързани с мястото на
установеното движение на МПС, посоката на движение, ограничението на
скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в
електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В
протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест
техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил,
а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е
отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е
посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано
ограничение от 50 км./час, съобразно монтиран пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение на скоростта – снимка на знака е приложена по делото.
По делото е приобщено копие на електронен фиш серия К 5129861, от
който се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид нарушение, като
процесното/. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 06.01.2022
г., видно от отразеното върху него /същата дата на връчване е отразена и в
справката за нарушител/водач/, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е
видно, че същият е влязъл в сила на 21.01.2022 г. и наложената с него глоба е
била заплатена. Обстоятелството, че в процесния случай ограничението е
въведено с пътен знак, а при предходното нарушение ограничението се
съдържа в законова разпоредба не води до извод, че двете нарушения не са от
един и същи вид, доколкото и в двата случая се касае до превишение на
максимално разрешена скорост на движение, като начина на въвеждане на
ограничението е ирелевантен.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН **********.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е
срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към
преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на
връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е
налице отбелязване, от което е видно, че процесният електронен фиш е връчен
на 22.11.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена
преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл
се явява процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, въведена със знак В26, както и установената скорост, с
която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство.
Не може да бъде споделено възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на електронния фиш поради неясно
посочване мястото на нарушението. От прочита на електронния фиш е видно,
че в него експлицитно е отразено, че нарушението е извършено в гр. София,
ул. „*********“, като автомобилът се е движил в от кв. „***“ към бул. „***“
тоест мястото на нарушението е посочено достатъчно ясно, че за
жалбоподателя не се създава неясното в извършването на какво нарушение е
обвинен и къде се твърди да е било извършено. Действително в електронния
фиш не е посочен административния номер, до който е извършено
нарушението, но това обстоятелство само по себе си не опорочава
електронния фиш, още повече, че то се установява от наличните по делото
доказателства - видно от протокола за използване на АТСС от 06.10.2022 г.
мястото на контрол е било ул. „*********“ № 14.
Тезата на жалбоподателя, че електронният фиш е издаден в нарушение на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не може да бъде споделена, тъй като посоченият срок се
прилага единствено и само по отношение на акта за установяване на
административно нарушение, но не и към електронния фиш. В мотивите към
ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС е посочено, че „Той /електронният фиш – бел.
съд/ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
5
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по съставяне на АУАН,
а тя включва и давностният срок, в рамките на който същият може са бъде
законосъобразно съставен е неприложима към електронния фиш. По – нататък
в мотивите към ТР е посочено, че единствените задължителни реквизити на
електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, сред които не
е датата на издаването му. След като законът не поставя изискване за
посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не би могло да се
извърши респ. да се изисква извършване на преценка за спазване на някакъв
срок за издаването му. Невъзможността за извършване на преценка в какъв
срок е издаден електронният фиш се дължи не на допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването му, а на обстоятелството, че такава
преценка не се дължи от съда. В случая преценката, която следва да се
извърши е дали към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен срок
за административнонаказателно преследване от четири години и половина,
считано от датата на извършване на нарушението, като очевидно отговорът
на този въпрос е отрицателен.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
/без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор.
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, същата е вписана в регистъра на
БИМ под номер В-46 със срок на валидност до 13.06.2027 г., като устройство
от този тип с фабричен номер МD1196/с което е установено нарушението/ е
преминало последваща проверка на техническата му изправност на 15.03.2022
г., поради което същото към 06.10.2022 г. е било технически изправно и годно
да установи и заснеме процесното нарушение.
6
Видно от представената фотоснимка /извлечение от паметта на
технимеското средство/ измерената скорост на движение на заснетия
автомобил е била 94 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3км./час, поради което коректно във фиша е отразена
скорост от 91 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс,
като инкриминираната скорост е намалена на 91 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 41 км./ч., а не от 44 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Установи се, че в конкретния участък от пътя, който е бил
контролиран е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от
50 км./час, валидно за населено място.
В обобщение от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с номер на устройството МD1196 е било заснето управление на процесния
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********* със скорост от 94
км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост)
при ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен знак В 26, валидно за населено
място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата
на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. Максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е била превишена с 41 км./ч.
Съдът намира за неоснователно е възражението срещу правната
квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП въвежда
забрана за водачите на МПС при избиране скоростта на движение да
превишават определени стойности, в зависимост от категорията на МПС,
както и дали същото се движи в населено, извън населено място,
автомагистрала или скоростен път. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП не
въвежда конкретно правило за поведение, а единствено посочва начина на
сигнализиране на максимално разрешената скорост, когато тя е различна от
посочената в ал. 1, а именно с пътен знак. След като в конкретния пътен
участък е бил поставен пътен знак В 26, с който е въведено конкретно
ограничение на скоростта, то в тази хипотеза неспазването на това
ограничение представлява нарушение с правна квалификация по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП, макар и въведеното ограничение да съвпада с това по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Посочената правна квалификация по никакъв начин не обърква
или затруднява жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен, а именно в неспазване на ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
7
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че наказаното лице разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила. В такава
хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се издава
такъв на посоченото в декларацията лице. Жалбоподателят не е депозирал
такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично отговорност за собственика дори и в хипотеза, в която не е
управлявал лично МПС с което е извършено нарушение, ако не посочи кой е
управлявал автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на
което е предоставил автомобила, то съдът намира, че правилно именно той,
като собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран
за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 41 км./ч.
в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 600 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че
процесното нарушение по чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП е осъществено при
условията на повторност. Същото е извършено на 06.10.2022 г., а
електронният фиш серия К 5129861, с който жалбоподателят е наказан за
същото по вид нарушение е влязъл в сила на 21.01.2022 г., тоест преди по-
малко от една година. И двете нарушения са от един и същи вид – управление
на МПС със скорост над максимално разрешената /предходното е по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, а настоящото по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП/. С оглед
установеното превишение на максимално разрешената скорост съдът намира,
че правната квалификация на нарушението, респ. основанието, на което е
наложена глобата са правилно посочени и съответни на доказаната
фактическа обстановка. Правилно е определен и размерът на наложената за
процесното нарушение глоба – същата е в размер на 1200 лева,
представляваща двойният размер на посочената в чл. 182, ал. 1 т. 5 от ЗДвП
глоба. Размерът на глобата е фиксиран, поради което въпрос за нейното
изменение не може да се поставя.
Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата за накърнено
право на защита на жалбоподателя поради това, че в обжалвания електронен
фиш не се съдържа посочване на обстоятелствата, свързани с предходното
нарушение, а именно какво е то, датата на издаване на предходния електронен
8
фиш, от която структура на МВР е издаден, на коя дата е влязъл в сила, тъй
като този електронен фиш е връчен на жалбоподателя, същият е запознат с
него, като дори е заплатил наложната с него глоба.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6421759, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200
(хиляда и двеста) лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9