№ 3178
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110154388 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ищеца „Т.С. ЕАД срещу ответника Ц. С. Ш.,
за признаване за установено по отношение на ответника, че последният
дължи на дружеството сумата в размер на 1675,93 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 275,62 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сумата в размер на 34,93 лева – главница за
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2018 г., и сумата в размер на 6,35 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
09.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Люлин”, бл. 714,
вх. В, ет. 8, ап 69, аб. № 161392, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Изложени са съображения, че
ответникът му дължал и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна
лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него
са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия,
последните в сила от 10.07.2016 г. Релевирани са съображения, че в раздел IX
1
от общите условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за
забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, ответникът
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил
дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Направено е възражение за недопустимост на ищцовата претенция
в частта относно иска за заплащане на сумата в размер на 34,93 лева за
услугата дялово разпределение и в частта относно сумата в размер на 6,35
лева за лихва за забава върху тази главница. Посочено е, че това
възнаграждение принадлежи на правния субект, сключил договор за
извършване на тази услуга и извършило същата. Поддържа се, че ищецът е
предявил чуждо право, което противоречало на закона – чл. 26 от ГПК.
Договорът между ищеца и третото лице – помагач можел да обвързва трети
лица, които не са страни по договора само в изключителни случаи,
императивно и изчерпателно изброени от законодателя, сред които не
попадал процесният. Такава клауза от общите условия била нищожна поради
противоречие на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Исковата претенция била неоснователна.
Възразява се, че ответникът нямал качеството потребител на топлинна
енергия, оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът бил ползвател за
процесния период, и наличието на договорно правоотношение за доставка на
енергия, тъй като липсвал писмен договор между страните. От представените
по делото документи не можело да се установи, че процесният абонатен
номер касаел партида на процесния топлоснабден имот. Оспорва се, че за
топлоснабдения имот на посочения адрес била открита партида на името на
ответника за аб. № 161392. Възразява се, че задълженията за топлинна
енергия били погасени по давност. Оспорва се методиката, по която ищецът
изчислявал сумите за дялово разпределение, като се твърди, че сумите били
произволно определени по размер от ищеца, не били представени
доказателства по какъв начин се определял размера на таксата. Вземането за
доставената топлинна енергия възниквало на различно основание от това на
таксите за дялово разпределение, като двете вземания били самостоятелни и
не били задължително обусловени едно от друго. Поддържа се, че ответникът
не бил изпаднал в забава към ищеца за периода от 15.09.2018 г. до 09.6.2021
г. По делото не били представени доказателства за публикуване на
процесното вземане на интернет страницата на продавача, респ. за
удостоверяване на това обстоятелство от нотариус, поради което ищецът не
бил поставил в забава ответника и последният не дължал обезщетение.
Твърди се нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
на ищцовото дружество, доколкото настъпването на падежа на задължението
за плащане било обвързано с притежаване на специално техническо средство
от страна на потребителя. Ищецът не бил ангажирал доказателства за
поставяне на длъжника в забава за заплащане на главницата за таксата за
2
дялово разпределение. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач - „Т.С.” ЕООД, не е взело отношение.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, е бил
представляван от процесуален представител. На етап ход по същество
последният е направил искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80
от ГПК. Ответникът също е бил представлява от пълномощник. На етап устни
състезания пълномощникът е посочил, че ответникът следва да отговаря до
размера на наследството си, получено от Санда Ш.а, посочено е, че се
поддържа възражението за погасяване по давност на част от задълженията, и
са били претендирани разноски по вече представен списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 17703/23.06.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Ц. С. Ш. за следните суми: 1675,93 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за топлинна енергия в размер на 275,62 лева за периода 15.09.2018 г.
до 09.06.2021 г., сумата в размер на 34,93 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху цената за дялово разпределение в размер на 6,35 лева за периода от
01.07.2018 г. до 09.06.2021 г. В срок е постъпило възражение от длъжника. На
24.08.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за
оспорените от длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана
процесната искова молба.
По делото е представено писмо от Столична община – район „Люлин”,
от което се установява, че с договор за покупко - продажба от 19.02.1981 г.
Симеон Здравков Ш. и Санда Георгиева Ш.а са придобили апартамент № 69,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бл. 714, вх. В, ет. 8. С Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 94, том LLLLIV, дело 40042/1997 г., по силата на който Симеон
Здравков Ш. и Санда Гергинова Ш.а прехвърлят правото на собственост на
сина си Ц. С. Ш. върху апартамент № 69, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин 7”, бл. 714, вх. В, ет. 8, срещу задължението на Ц. С. Ш. да поеме
гледането и издръжката на родителите си, докато са живи. В нотариалния акт
е уговорено, че прехвърлителите запазват правото си да ползват
прехвърлените имоти, заедно и поотделно, безвъзмездно, докато са живи.
Видно от справка НБДН и удостоверение за наследници на Симеон
Здравков Ш., същият е починал на 22.12.2012 г. Наследници на лицето са
съпругата му – Санда Гергинова Ш.а, и двамата му сина – ответника и Стоил
С. Ш.. В този смисъл, съдът счита, че е налице техническа грешка в писмо от
3
Столична община – район „Люлин” в изписването на презимето на
починалата Санда Ш.а.
По делото е представено писмо с изх. № Р – 12373/04.06.2019 г. до
Санда Гергинова Ш.а, ответника и Стоил С. Ш., с което ищцовото дружество
уведомява, че лицата като наследници на починалия титуляр на партидата за
аб. № 161392 не са изпълнили задължението си за промяна на титуляра на
партидата след настъпила смърт на лице, поради което партидата е заведена
на името на Санда Ш.а. Видно от известието за доставяне, находящо се на л.
24, писмото е било неуспешно изпратено, поради недостатъчен адрес на
адресата Стоил С. Ш.. На л. 29 от делото обаче се намира уведомление,
прието от Санда Ш.а.
От удостоверение за наследници на Санда Гергинова Ш.а се установява,
че същата е починала на 30.09.2020 г. и е оставила за наследници двамата си
сина - ответника и Стоил С. Ш..
От представеното по делото копие от Договор № 2769/05.08.2022 г.
между „Т.С.” ЕООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин”, бл. 714, вх. В става ясно, че на третото лице – помагач е било
възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода.
С Договор от 29.07.2015 г. ищцовото дружество е възложило на третото
лице- помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
По делото са представени съобщения към издадените фактури,
индивидуални справки за топлинна енергия за процесния период, протоколи
за отчет за разпределители/топломери и водомери за топла вода за
процесните имот за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и протокол за
неосигурен достъп до процесния имот за 2019 г.
По делото не е оспорено от ответника, че твърдяното от ищец
количество топлинна енергия е било доставено. Било е изготвено и прието
заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. От изводите на
експерта, които съдът кредитира като подробни и обосновани, се установява,
че към 20.05.2022 г. няма данни за извършено плащане. Съдът констатира
известно различие между сумите в индивидуални справки за топлинна
енергия за процесния период и сумите, посочени в заключението. Съдът даде
приоритет на експертните изводи, доколкото вещото лице е работело по
данни след проверка в счетоводството на ищеца. Експертът е посочил, че за
исковия период общият размер на главницата за топлинна енергия е 1710,86
лева, за дялово разпределение – 34,93 лева, за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия – 285,69 лева, а върху главницата за дялово
разпределение – 6,99 лева.
Останалите писмени доказателства, събрани по делото, съдът не следва
да коментира, доколкото същите са или неотносими, или ненеобходими за
доказване на спора по същество.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
4
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че то е клиент на топлинна енергия. В настоящия
случай са представени документи (нотариални актове и удостоверение за
наследници), от които се извежда успешно, че ответникът е придобил правото
на собственост върху процесния имот чрез договор за издръжка и гледане,
като впоследствие лицата с учредено право на ползване върху имота са
починали. От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е придобил посредством транслативна сделка правото на
собственост върху процесния недвижим имот, а не вследствие на
наследствено правоприемство, поради което ответникът се явява единствен
титуляр на правото и следва да отговаря изцяло, а не с оглед квотата от
наследствената маса на починалата Санда Гергинова Ш.а. От приобщените по
делото доказателства успешно се установява и връзката между процесния
топлоснабден имот и абонатния номер, по който ищцовото дружество
осчетоводява консумираната топлинна енергия.
Несъстоятелно е възражението за липса на договорно правоотношение
между страните по делото, доколкото не бил налице писмен договор. Както
беше отбелязано, за да бъде потребител на топлинна енергия едно физическо
лице, не е налице необходимост от сключването на изричен писмен договор.
В настоящия случай успешно се доказва наличието на правоотношение,
5
доколкото не се оспорва доставката до процесния недвижим имот на
претендираната топлинна енергия, а оттам се извежда и консумацията , за
което се дължи заплащането на съответната цена по определения ред и
срокове в Общите условия на ищеца.
В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на задълженията, което в настоящия случай съдът счита, че следва да
разгледа.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД
с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните
вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“
от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за
лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид предвиденото в
приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
било подадено на 23.06.2021 г., предвид което задълженията с настъпил
падеж преди 23.06.2018 г. се явяват погасени по давност. Исковият период за
задължението за незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. За задълженията за главница и за мораторна лихва за целия
исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по
месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Предвид това, районният съд счита, че вземанията за главница за
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м.04.2018 г. са погасени по
давност, а за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. продължават да се
дължат в размер на 1377,49 лева.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. В този смисъл,
противно на твърденията на ответника, не става въпрос за предявяване на
чуждо право. Следва да се отбележи, че видно от представените по делото
доказателства, ищецът просто е възложил техническата дейност по
индивидуално замерване на третото лице – помагач. Несъстоятелни са
6
възраженията в отговора на исковата молба касателно цената на услугата
„дялово разпределение” – в чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищеца е
дадена уредба на начина на формиране на цената за услугата. В настоящия
случай, макар и периодично вземане, предвид периода на претенцията,
задълженията за таксата за дялово разпределение не се явяват погасени, дори
и частично, по давност. Обстоятелството, че цената за дяловото
разпределение и стойността на топлинната енергия се дължат за различни
услуги не променя изводите на настоящия съд за допустимостта и
основателността на претенциите, доколкото е налице връзка между двете
задължения и двете се дължат на едно и също основание – неизпълнение на
задължение по облигационно правоотношение във връзка с доставката на
енергия до топлоснабден имот. Предвид изложеното ответникът дължи
сумата в размер на 34,93 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг, изпадане на длъжника
в забава и доказване на размера на обезщетението за забава. Както беше
посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. Клиентите на топлинна
енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер
суми, въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна
енергия, клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите
в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За
да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението
си да заплатят на „Т.С.“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и съобразявайки, че вземанията преди 23.06.2018 г. са
погасени по давност, в това число и тези по общата фактура за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., по която е налице сума за получаване (а не за
доплащане, в която хипотеза възниква задължение за заплащане на
допълнително замерената сума), задължението за лихва върху цената на
топлинна енергия се полага за периода от 15.09.2019 г.– 09.06.2021 г. в размер
на 175,19 лева, пресметнат на основание чл. 162 от ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
7
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Що се отнася до възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца, следва да се отбележи, че доводите в
отговора на исковата молба нямат нищо общо със съдържанието на клаузата и
с приложимите към процесните задължения Общи условия. В посочените
разпоредби от Общите условия на ищеца изобщо не става дума за използване
на техническо средство – в цитираната уредба е уговорен падеж, който
настъпва автоматично след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който
се отнася фактурата.
Предвид гореизложеното районният съд счита, че исковете следва да
бъдат уважени за следните суми и периоди: за главница за топлинна енергия
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в размер на 1377,49 лева, като
искът следва да се отхвърли за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. и
сумата над уважената от 1377,49 лева до претендираната в размер на 1675,93
лева; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. в размер на 175,19 лева, като искът следва да се
отхвърли за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и сумата над уважената
от 175,19 лева до претендираната в размер на 275,62 лева; за главница за
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 34,93 лева. Следва да се отхвърли изцяло искът за
сумата в размер на 6,35 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г. Като
последица от уважаване на исковите претенции, следва да се присъди и
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно погасяване на вземанията.
При този изход и предвид настъпилото плащане в рамките на процеса,
съдът счита, че на ищеца се дължат разноски с оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На ищеца следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева за заповедното
производство и в размер на 100,00 лева за исковото производство, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност
на процесуалния представител на ищеца и еднотипността на делата от този
вид. Претендират се още 522,03 лева за държавни такси за заповедното и
исковото производство, депозит за съдебно-счетоводна експертиза и за
съдебно удостоверение. С оглед уважената част от исковите в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 535,38 лева. С оглед отхвърлената
част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 81,34 лева за адвокатско възнаграждение за
исковото и заповедното производство. Настоящият съдебен състав счита по
принцип, че не се дължи отделно възнаграждение за подаденото възражение
по чл. 414 от ГПК, доколкото същото се явява бланкетно и с получаването на
препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът по
8
заповедното производство получава и образец на възражение по чл. 414 от
ГПК, което може да попълни лично и бланкетно да възрази срещу издадената
заповед, като това ще му осигури достатъчна защита на този етап от
производството, а делото не се характеризира с правна или фактическа
сложност, за да е било необходимо ангажирането на по-усложнена защита
още на този етап, включително и чрез ангажиране на адвокат. Въпреки това в
последно открито съдебно заседание представителят на ищеца е възразил, че
не възразява срещу претендирания адвокатски хонорар от ответника, поради
което съдът счита, че следва да се съобрази с изявлението на ищеца и не може
да действа служебно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу Ц. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, че Ц. С. Ш., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 1377,49 лева,
представляваща незаплатена стойност за топлинна енергия за периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г., и сумата в размер на 34,93 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”,
бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, аб. № 161392, ведно със законната лихва от
23.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата за топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г.
и над уважения размер от 1377,49 лева до претендирания размер от 1675,93
лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 36390 по описа за
2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Ц. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, че Ц.
С. Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в
размер на 175,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 714, вх. В, ет.
8, ап. 69, аб. № 161392, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 15.09.2018 г. до
14.09.2019 г. и за сумата над уважения размер от 175,19 лева до
претендирания размер от 275,62 лева, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 36390 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
9
ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Ц. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, че Ц. С. Ш., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 6,35 лева,
предсталяваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, аб. № 161392, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 36390 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО,
24-ти състав.
ОСЪЖДА Ц. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин,
бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 535,38 лева (петстотин
тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи дължими с
оглед уважената част от исковите претенции разноски, сторени в заповедното
и първоинстанционното исково производство за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за назначена експертиза и
съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Ц. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 714, вх. В, ет. 8, ап. 69, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 81,34 лева (осемдесет и
един лева и тридесет и четири стотинки), представляващи дължими с оглед
отхвърлената част от исковите претенции разноски, сторени в заповедното и
първоинстанционното исково производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10