Решение по дело №102/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 122
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330200102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330200102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 545942-F570392/04.11.2020
г., издадено от *** на Дирекция ,,Обслужване‘‘ при ТД на НАП гр. П. с което
на ,,Силенти‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено от него
нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез *** адв. А. излага съображения, че
атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Твърди, че при съставянето на НП и АУАН имало допуснати
процедурни нарушения. Излага твърдения, че е налице неяснота в приетата от
въззиваемата страна фактическа обстановка. Намира деянието за маловажно
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Твърди, че в случая била приложима
разпоредбата на чл. 180а, ал. 2 ЗДДС и размерът на санкцията не трябвало да
бъде в такъв от 500 лева, а от 50 лева.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт К. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
1
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел
изцяло посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че
,,Силенти‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* не е начислило ДДС в размер от 129,61
лева по получени доставки на услуги по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС на стойност
648,05 лева, през периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., когато дружеството не
е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки, че е било длъжно. При извършена проверка, документирана с
Протокол № **********/24.06.2020 г. било установено, че дружеството
жалбоподател, което получава услуги с място на изпълнение на територията
на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя
по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД
на НП Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката
става изискуем., като данъчната основа е подлежала на облагане с данък.
Данъчното събитие било на 18.11.2019 г. Заявление за регистрация по ЗДДС
на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС е следвало да се подаде в ТД на НАП
Пловдив най-късно до 11.11.2019 г. /включително/. Същото било подадено на
15.06.2020 г. с вх. № 163912002048718/15.06.2020 г., на основание чл. 96, ал. 1
ЗДДС. За извършеното нарушение по чл. 97а, ал. 1 ЗДДС бил съставен
АУАН.
Лицето било регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на
24.06.2020 г. – датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС. През
периода 15.11.2019 г. / датата следваща датата, до която е следвало да бъде
издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявление за
регистрация в срок до 23.06.2020 г., лицето е следвало да бъде регистрирано
по ЗДДС, да начислява данък на получаваните услуги, като това се изисква,
когато данъчно задълженото лице, което не е установено на територията на
страна, ако беше стриктно изпълнило задължението си да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в регламентирания срок. За данъчния период 01.12.2019
г. – 31.12.2019 г., проверяваното лице, установено на територията на страната,
е получило услуги с място на изпълнение на територията на Република
България, чрез популяризиране на публикация, чрез социалната мрежа
,,FACEBOOK’’. Aко през периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., лицето е било
регистрирано по ЗДДС, е следвало да начисли данък в размер от 129,61 лева.
Срокът бил до 14.01.2020 г., доколкото до този момент е следвало да се
подаде справката-декларация. Нарушението било извършено на 15.01.2020 г.
2
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.К.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че при анализ на
документите се установило, че били получени услуги от друга държава
членка на ЕС и по този начин съществувало задължение за регистрация по
ДДС.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представеното копие от пълномощно с нотариална заверка на
подписа се установява, че лицето Наталия Цокова притежава права за
връчването й на АУАН на името на дружеството жалбоподател.
От представените копия от Протоколи се установява отразената в тях
фактическа обстановка и относимите към делото обстоятелства, а именно, че
дружеството жалбоподател е извършило услуги на друго дружество,
намиращо се в държава членка на ЕС. По този начин за жалбоподателя
съществува задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС дори и
да не е достигнало облагаем оборот от 50 000 лева. Също така се установява,
че за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. е била извършена услуга за сумата
от 648,05 лева, като неначисленият ДДС е в размер от 129,61 лева. Срокът за
подаването на справка-декларация е до 14.01.2020 г., тоест нарушението е
извършено на 15.01.2020 г.
Съдебният състав счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, доколкото издателят му изрично е оправомощен да издава
наказателни постановления.
Спазени са законноизискуемите процесуални срокове, свързани с
възможността да се съставят и издават административни актове и по-
специално тези по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че в случая
санкционната норма е следвало да бъде тази на чл. 180а, ал. 2 ЗДДС. Същата
3
щеше да бъде относима при условие, че дружеството жалбоподател е
регистрирано по ДДС, но доколкото това е станало едва на 24.06.2020 г., а
процесният период е преди това от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., то размерът
на санкцията е правилно определен по реда на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и правилно е
приложена разпоредбата на чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като е наложено
наказание имуществена санкция в размер от 500 лева, доколкото се налага
наказание в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 500 лева. В
случая ДДС, което не е било начислено е в размер на 129,61 лева, поради
което размерът на санкцията е в размер от 500 лева.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на
извършеното нарушение. Не може да се говори за липса или незначителност
на вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат
интересите на фиска и на обществото като цяло, на обществените отношения,
пряко свързани със задълженията към бюджета и фискалната дисциплина.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството жалбоподател трябва да бъде
осъдено да заплати на въззиваемата страна сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото, които могат да бъдат в размер от
80 лева до 120 лева. При определяне размера на същия, Съдът отчете
обстоятелствата, че съдебното производство приключи в едно съдебно
заседание, със събирането на гласни доказателства с явил се юрисконсулт.
Ето защо, се достигна до извод, че юрисконсултското възнаграждение трябва
да бъде такова в размер от 100 лева.
Ето защо обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 545942-
F570392/04.11.2020 г., издадено от ****на Дирекция ,,Обслужване‘‘ при ТД
на НАП гр. Пловдив с което на ,,Силенти‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от
4
500 лева за извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ,,Силенти‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на
Национална агенция по приходите сумата в размер от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсулт в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5