№ 1840
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. Й. Р., против наказателно постановление № 196 от
30.11.2021 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните
(ОДБХ) – София град, с което на жалбоподателя на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за
храните (ЗХ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. чл. 4, § 1, б. „б“, т. ii от Регламент (ЕС) №
1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето
на информация за храните на потребителите.
В жалбата се сочи, че се иска отмяната на наказателното постановление поради
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. И., която поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна – директора на ОДБХ – София град – редовно уведомен, се
представлява от адв. Беева, която моли да бъде потвърдено като законосъобразно
обжалваното НП и излага възражения по същество, претендира разноски и прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
При извършена на 23.09.2021 г. по повод подаден сигнал проверка от инспектори при
1
ОДБХ – София град на обект гостилница, находяща се в гр. София, бул. „Ломско шосе“ №
165, стопанисвана от ЕТ М.К.Р.-Астра-1-М-Ц.Р., с ЕИК *********, контролните органи
установили, че се съхранява и предлага 0,975 кг. замразен свински врат, без същият да има
поставена етикетировка или идентификационна маркировка, поради което не са известни
срокът му на годност и произхода му.
Описаните факти, свид. Ц.К. – инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен
контрол“ при ОДБХ – София град, счела за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. чл. 4, § 1, б.
„б“, т. ii от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, поради
което на неустановена дата съставила АУАН № 0000397 против управителя на обекта.
Актът бил подписан без възражения, а други такива не постъпили в законоустановения срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 30.11.2021 г. било издадено процесното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели Д.К. и Ц.К. – актосъставител, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели по отношение на датата,
на която е бил съставен актът за установяване на административно нарушение, тъй като
същите съдържат противоречия и са неясни. И К., и К. не можаха да посочат с
категоричност дали датата е 23.09.2021 г., или 24.09.2021 г., като в показанията и на двете се
наблюдават вътрешни противоречия по отношение на това обстоятелство. В останалата им
част съдът ги кредитира като достоверни и последователни.
Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства,
приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не
се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на
безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
2
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 138, ал. 1,
т. 1 и чл. 139, т. 1 от ЗХ и представените длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“ в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОДБХ – София град,
Заповед № ВР-6/28.06.2021 г. и Заповед № ОСПД-3449/02.11.2020 г. на изпълнителния
директор на Българска агенция по безопасност на храните,
Само редовно съставени от административните органи актове, обаче, при спазване на
изискванията за форма и съдържание, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата на съставяне на
АУАН е задължителен реквизит. Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка
с правото на защита на нарушителя и неговото ефикасно упражняване, в частност и с
възможността за извършване на проверка дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав констатира, че е налице пълна неяснота относно датата на
съставяне на процесния АУАН. Същият съдържа вътрешно противоречие, доколкото на
едно място е отбелязано, че е съставен на 23.09.2021 г. (в началото на акта под посочения
негов номер), а на друго – на 24.09.2021 г. (вдясно от подписите на лицата, където е
посочена дата на съставяне). Същото противоречие, както бе посочено при доказателствения
анализ, се наблюдава и в показанията на свидетелите К. и К.. Несъответствието по
отношение на датата на съставянето на АУАН представлява съществено нарушение на
производствените правила, което, освен че нарушава правото на защита на засегнатото лице,
препятства и контрола за законосъобразността върху проведеното
административнонаказателно производство. Поради изложеното съдът намира, че не е била
спазена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, което нарушение в последствие е
пренесено и в процесното НП, с оглед на което е бил нарушен и чл. 57, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗАНН. За това нарушение не може да намери приложение нормата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, нито същото подлежи на отстраняване в хода на съдебния контрол. Следва да се
посочи, че в разписка за връчване на АУАН е посочено, че цитираният АУАН е от
24.09.2021г., а в самото НП е посочено, че същият АУАН е от 23.09.2021г.
Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на
съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на
формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и
доказва извършването на такива в размер от 500 лева за адвокатско възнаграждение, като
въззиваемата страна прави възражение за прекомерност, което настоящата инстанция
намира за основателно с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което на
основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 370 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 196 от 30.11.2021 г., издадено от
директора на ОДБХ – София град, с което на ЦВ. Й. Р. на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗХ
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗХ вр. чл. 4, § 1, б. „б“, т. ii от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на
информация за храните на потребителите.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София град да заплати на
ЦВ. Й. Р., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста
и седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4