РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр.Мадан, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100193 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *********” АД, против
К. Ш. К. с искане да се установи със сила на присъдено нещо съществуването
на вземане в полза на „*******“ АД срещу длъжника К. Ш. К., възникнало на
основание Договор за кредит за текущо потребление от *******г. за следните
суми: 6657,66 лева - главница по договора за кредит; 5365,57 лева - неплатена
договорна лихва, натрупана за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г.;
1003,09 лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 26.12.2017 г. до
18.09.2023 г.; 50,94 лева - обезщетение за забава след настъпване на
изискуемост, натрупано за периода от 19.09.2023 г. до 10.10.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
реда на чл. 418 вр. с чл. 417 от ГПК - 12.10.2023 г., до окончателно изплащане
на задължението, ведно със направените в заповедното производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. между ********ЕАД /сега
АД/ като кредитор и К. Ш. К., ЕГН ********** като кредитополучател е
сключен Договор за кредит за текущо потребление (наричан по-нататък
„Договорът“), като ********* е предоставила на клиента кредит, в размер на
8000,00 лв. (осем хиляди лева). Кредитът е бил усвоен от кредитополучателя
на******* г.. Договорен е бил 120 месечен срок за издължаване на кредита,
през който срок кредитът се погасява с месечни вноски, съгласно подписан и
приет от страните Погасителен план (приложение № 1). Падежната дата за
издължаване на месечните вноски е 26-то число на месеца. За предоставения
кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора
1
променлива възнаградителна лихва, с преференциален лихвен процент, в
размер на 10,25% годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR/EURIBOR 1.181 и надбавка в размер на 9,069 п.п., при
изпълнение на Условията по програма ****** (по-нататък наричани
„Условията“), подробно описана в Приложение № 2 към Договора, като при
нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията е променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния
SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,769 п.п.
В молбата се сочи, че неразделна част от договора за кредит са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ, Тарифата
на ******* АД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание чл. 15
от Договора за кредит, които кредитополучателят е получил и приел с
подписването на договора за кредит. Договорът за кредит, в съответствие с
изискванията на ЗПК /чл. 11, ал. 2 от ЗПК/, е подписан на всяка страница от
кредитополучателя, с което последният, по собствена воля се е обвързал от
неговите клаузи. В съответствие с изискванията на специалното
законодателство, на кредитополучателя е предоставена от кредитора
необходимата преддоговорна информация по чл; 5 от ЗПК за сравняване на
различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на
договора за потребителски кредит в договорените параметри /така изрично чл.
12 от Договора за кредит/.
Сочи се, че с предоставяне на кредита от страна на банката по сметка на
кредитополучателя, ******* АД е изпълнила поетия по договора ангажимент
и е изправна страна по него, докато кредитополучателят е допускал просрочил
в изплащане на задълженията по договора за кредит, поради което кредиторът
ищцовото дружество е предприело действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като е изпратило Уведомление, изх.
№*******/*********г. чрез ЧСИ З. Т. с peг. № *** на КЧСИ, до
кредитополучателя К. Ш. К., че поради допусната забава в плащанията
обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми.
Твърди се, че Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е получено лично от кредитополучателя на *****г., като
извършените правни и фактически действия са изцяло в съответствие със
задължителната съдебна практика, която еднозначно приема, че за да стане
вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последният да
уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на
кредита.
Във връзка с позоваването на ****** АД на правото си да обяви
вземането си за предсрочно изискуемо, ищецът счита, че предсрочната
2
изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след
упражняване на потестативното право на кредитора, при наличието и на двете
предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право
на банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане
на предоставен в полза на длъжника срок (т.18 от ТР №4/201 Зг. на ОСГТК на
ВКС).
Ищецът сочи, че видно от представените в заповедното производство
доказателства е осъществен обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора (допусната забава в плащанията на 69
броя месечни вноски) и е упражнено право от кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявления, получени лично от задължените лица.
Следва да се отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е
едностранно право на кредитора и само той може да се позовава на
последиците му.
Твърди, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя
на предсрочно изискуемото вземане на кредитора, ******АД, на основание
чл. 417, т.2 от ГПК е депозирало на 12.10.2023г. пред PC М. заявление за
снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен
лист спрямо кредитополучателя - ответник в настоящото производство., по
повод на което е образувано частно гражданско дело № 359 по описа за
2023г. на PC М., като към датата на подаване на заявлението по реда на чл.
418. вр. с чл. 417 от ГПК, е налице неизпълнение на 69 месечни вноски.
В исковата молба се твърди, че заявената по реда на чл. 417 от ГПК
претенция на ******* АД е за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу К. Ш. К., ЕГН ********** като кредитополучател за
предсрочно изискуемо вземане по Договор за кредит за текущо потребление
от *****г., както следва: 6657,66 лева - главница по договора за кредит,
5365,57 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от
26.11.2023г. до 18.09.2023г., 1003,09 лева - обезщетение за забава, натрупано
за периода от 26/12/2017г. до 18/09/2023г., 50,94 лева - обезщетение за забава
след настъпване на изискуемост, натрупано за периода от 19/09/2023г. до
10/10/2023г., 120,00 лева - разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по реда на чл.
418 вр. с чл. 417 от ГПК - 12.10.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
Сочи се, че образуваното по реда на чл. 417 от ГПК частно гражданско
дело № 359 по описа за 2023г. на PC М. приключило с издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задълженото лице -
кредитополучател, предвид доказаното пред заповедния съд наличие на
основания за това - ликвидно и изискуемо вземане, обективирано в документа
по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че в представеното пред заповедния съд извлечение от
счетоводни книги, е посочено, че се претендира договорна лихва за периода от
3
26/11/2023г. до 18/09/2023г., в размер на 5365,57 лева, като се касае за
техническа грешка и моли да се вземе предвид следните съображения: Глава
тридесет и седма от действащия към момента ГПК урежда производството по
издаване на изпълнителен лист, което по същество е едностранно. С него се
цели бързина в гражданския оборот, като едно безспорно вземане бъде
присъдено и спрямо което кредитор може да се сдобие с изпълнителен титул
по облекчен ред. На пръв поглед, ГПК урежда два вида заповедни
производства - такова по чл. 410 от ГПК и второ по реда на чл. 418, вр. с чл.
417 от ГПК. По съществото си обаче заповедното производство е едно, като
разликата се явява единствено в начина на връчване на заповедта за
изпълнение - от съда в производство по чл. 410 от ГПК, и от ЧСИ/ДСИ при
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по реда на
чл. 418, вр. с чл. 417 от ГПК. По отношение на разпоредбите от чл. 410 - 416
ГПК следва да се прилагат по аналогия в производствата по издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ. С изменение на ГПК
- ДВ бр. 86 от 2017г., законодателят изрично предвиди, че в случай на
нередовност на подаденото заявление на заявителят се предоставя срок за
отстраняване на нередовностите, като в случай че заповеден съд констатира,
че заявлението по чл. 417 от ГПК страда от недостатък, следва да изпълни
нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за даване на указание за отстраняване на
нередовностите в 3-дневен срок от заявителя - в този смисъл ищецът цитира
Определение № 749/21.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 734 по описа за
2024г. на ОС - П., X състав.
В молбата се сочи, че претендираната лихва представлява
възнаградителна такава, дължима на основание т. 8 от представения на съда
договор за кредит. В тази връзка, началния момент на претендираната
договорна лихва - 26.11.2017г., е моментът от който която, съгласно договора и
погасителния план към него е начисляване на възнаградителна лихва, която не
е платена. Посоченият краен момент - 18.09.2023г., е датата до която е
начислявана такава, и същата съвпада с датата на която вземането е
осчетоводено като изискуемо.
Сочи се също, че претендираната наказателна надбавка представлява
договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл.
19, т. 1 и т. 2 от Общите условия към Договора за кредит, като същата, в
съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, е начислявана в законоустановения размер
върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план главница,
натрупана за периода от 26.12.2017г. до 18.09.2023г., като по време на
обявеното извънредно положение в Р Б от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., не е
начислявана лихва за забава.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за забава в размер на
50,94 лева, представлява законната лихва върху изискуемата главница,
дължимо на основание Тълкувателно решение № 3/2017 по тълк.дело №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
4
Сочи, че с молба, вх. № *****/*****г. по описа на кантората на
служебния архив на ЧСИ С. Д. с per. № ****** на КЧСИ, район на действие
ОС - С., ******* АД, по реда на чл. 426 от ГПК, е образувало изпълнително
дело № 57/2024 по описа на същата кантора, като в молбата за образуване са
посочени конкретни способи на изпълнение.
Твърди, че договорът за кредит е действителен, същият съдържа
необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е
валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на
подписания от последния договор и приложенията към него, като волята му е
потвърдена с положения в договора за кредит подпис от него пред служител
на кредитиращата банка.
Сочи, че обстоятелството, че и към настоящия момент
кредитополучателят не е погасил задълженията си към ****** АД,
произтичащи от подписания между страните договор за кредит, както и
обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в
срок възражение от длъжника, както и дадените на ****** АД указания за
предявяването на иск относно вземанията си, обосновава правния интерес на
ищеца да потърси защита на правата си в определения от закона едномесечен
срок чрез предявяване на претенцията срещу ответника по исков ред. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. Ш. К. чрез пълномощника си адвокат М. О., с който счита
предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и моли същите да
бъдат отхвърлени.
В отговора се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Ищецът не е
посочил в исковата молба относимата по предявения иск фактическа
обстановка, поради което ответникът е поставен в невъзможност да
организира защитата си, тоест своевременно да ангажира своите възражения,
твърдения и да посочи за събиране относими, необходими и допустими
доказателствени искания.
Твърди се, че ищецът не е посочил какви плащания са извършени от
ответника за погасяване на задълженията му по договора за кредит и какво е
погасено с постъпилите суми от страна на кредитора, като се сочи, че същите
са от съществено значение за установяване на размера на погасената и
непогасената част от кредита, вида и размера на дължимите лихви, и други
евентуални задължения, което е и предмета на делото, както и за преценка
наличие на основания за обявяване на предсрочна изискуемост.
Ответникът сочи, че за да бъде редовна исковата молба, е нужно в нея да
бъде посочено в какво точно се изразява неизпълнението, тоест какви
плащания са направени от кредитополучателя, и какви вземания на кредитора
са погасени с тези постъпили суми, каква е непогасената част от всяка от
5
падежиралите месечни вноски по главница и лихви, включително видове
лихви. Обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, са част от
задължителното съдържание на исковата молба (съгласно чл. 127. ал.1, т.4
ГПК) и не е допустимо същите да бъдат изложени и конкретизирани в хода на
съдебното производство посредством ангажираните доказателства (например
съдебно-икономическа експертиза). Липсата на тези данни го поставя в
невъзможност да формира и изложи становище по исковата претенция, както
и да направи релевантни възражения, поради което моли съда да остави без
движение ИМ, като даде указания и срок на ищеца, в който да бъде пояснена
ИМ, като се представи подробна информация относно движението по дълга –
на кои дати какви суми са преведени от ответника, какви задължения са
погасени с тях, от кога ответника е в забава, какъв е актуалния размер на
задължението му към датата на подаване на заявлението. Счита иска за
неоснователен, като сочи, че Договор за кредит за текущо потребление от
10.03,2015г. е недействителен, тъй като не отговаря на изискването по чл. 10,
ал. 1 ЗПК да бъде изготвен по ясен и разбираем начин, както и поради това, че
в нарушение на чл.11 ал.1 т.9-12 и 20 не съдържа:
-лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако цри различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;
- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Твърди, че в случая в договора е посочено годишен лихвен процент
10,25 %, както и ГПР - 11,53 %., но липсват каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Сочи, че нарушението е още по-съществено доколкото,
нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Сочи, че визираната неяснота съществено ограничава правата
на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК цели да се създаде яснота по отношение
на уговорката за лихва, като тя да бъде конкретно описана и ясна за
потребителя. В конкретния случай както договора, така и Общите условия не
покриват тези критерии. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 19, ат.
1 ЗПК , съгласно която годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
6
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като сочи,
че действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на
разходите е 11,53 %. но липсва каквото и да било уточнение какви точно
разходи се включват в посочения процент. Не е ясно дали уговорените
месечни такси и такса за разглеждане на кредита са включени в ГПР. По този
начин потребителят - кредитополучател, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
В отговора се сочи, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т. 10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово изражение на процента
ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи, като ответникът счита, че за да е спазена разпоредбата на
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че
изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и
изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му, следва и
от императивната разпоредба на чл. 11, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размерът на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
е постановление на Министерския съвет на Р Б. При липса на посочване в
договора кои разходи се включват в посочения процент на ГПР,
кредитополучателят, а съответни и съдът на практика се поставя в
невъзможност да провери дали посоченият в договора процент ГПР
кореспондира на действителния такъв по договора и дали действителният ГПР
не надхвърля пределните стойности, посочени в чл. 11, ал.4 ЗПК. Условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; Информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
7
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит;
Наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден.
Ответникът твърди, че договорът за кредит е недействителен и на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделки правни последици. Позовава се на
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и зл. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като последицата от тази
недействителност е изрично указана в чл.23 от ЗКП - когато договорът за
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК).
Ответникът счита, че извършените от ответника плащания по кредита
следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите
задължения за връщане на усвоената сума, а именно - главницата, без да
дължи лихви, такси и други суми по договора. Сочи, че договорът за кредит за
текущо потребление съдържа нищожни договорни клаузи, служещи като
основание на банката едностранно да увеличава лихвения процент по кредита
с доверителя ми. Възможността банката едностранно да променя лихвата по
кредита е уредена в т. 8 от договора, още и в раздел III.Олихвяване. Разходи по
кредита от общите условия, приложени в исковата молба след този договор, в
която част от общите условия са посочени условията, при които банката може
да упражни правото си да увеличи едностранно лихвения процент по дълга.
Твърди, че претендираните суми за главница и за договорна лихва са
погасени по давност. Цитира Решение № 50076/14.11,2022г., постановено по
търговско дело № 1730/2019г. на ВКС, 1-во ТО за възнаградителните лихви е
8
приложима кратката тригодишна погасителна давност /решение № 130 от 15.
04. 2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т. о./, а за главницата - петгодишна
давност /решение № 45/17. 06. 2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о./,
като давностният срок съгласно императивната норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта на всяка отделна
погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита /разрешението по цитираното решение по т. д. № 237/2019 г. на ВКС,
II т. о., което се споделя от настоящия състав/. Сочи, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 359/2023г. по
описа на PC М. е подадено на 12.10.2023г., поради което вземането за
главница е погасено за вноските с настъпил падеж преди 12.10.2018г., а в
частта за възнаградителна лихва е погасено за вноските с настъпил падеж
преди 12.10.2020г. Ответникът се позовава и на Тълкувателно решение №
3/2023 от 21.11.2024 г. колегии на Върховния касационен съд (ВКС), съгласно
което: При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.
114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната
изискуемост. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни
погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата
настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който
момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен
т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по
кредита. Ответникът счита, че да се приеме противното, означава да не се
зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на
частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността, като сочи, че в случая не става въпрос за предложено
частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са
постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна, кредиторът
има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от
вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води до
течение на давностния срок за тази част от вземането.
Ответникът сочи, че настоящият състав на ВКС дава следния отговор на
поставения материалноправен въпрос: „Началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната
вноска.“ По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск
9
изцяло като неонователен и недоказан.
С влязло в сила Определение № 398/10.09.2024 г. производството по
делото е прекратено, в частта му, с която „****** АД е предявило против К.
Ш. К. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че К. Ш.
К. дължи на ******АД, в качеството **********10.03.2015 г., сумата от
5365.57 лева - неплатена договорна лихва, натрупана за периода от 26.11.2017
г. до 18.09.2023 г..
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит за
текущо потребление /л. 6 - л. 7/, Общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление /л. 8 - л. 10/, Погасителен план и ГПР /л. 11 - л. 12/,
Такси по кредити за текущо потребление /л. 13/, Извлечение по сметка от
******за периода 10.03.2015 г. – 10.10.2023 г. /л. 18 – л. 21/, Извлечение от
счетоводни книги на **********за сметка № ******* по договор за кредит №
******* /л. 22/ се установяват следните обстоятелства:
Между страните е подписан на *******г. договор за кредит за текущо
потребление, съгласно който ищецът *******в качеството на кредитор
предоставя на ответника К. Ш. К. в качеството му на кредитиполучател кредит
за текущо потребление в размер на 8 000 лв. Договорен е срок за издължаване
на кредита от 120 месеца, погасяването е с месечни вноски (главница и лихва),
съгласно погасителен план, с падежна дата за издължаване на месечните
вноски 26 - то число на месеца. Съгласно чл. 8 от договора кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,25 % годишно,
формиран от стойността на 6 - месечния SOFIBOR 1.181% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9,069 %, при изпълнение на Условията
по програма ******** (Приложение № 2 към договора). При нарушаване на
условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката съгласно Условията, като максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартните
потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,769 %. Предвидено е
лихвеният процент да се променя с промяната на 6-месечения SOFIBOR,
съгласно Общите условия. Съгласно Общите условия (чл. 7) променливият
лихвен процент, зависещ от 6- месечния SOFIBOR се променя от банката два
пъти годишно – на 15 януари и на 15 юли, като промяната се извършва
съгласно котировката на 6-месечения SOFIBOR, който се обявява два работни
дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на Европейската
Банкова Федерация. Съгласно чл.19.2 от Общите условия при допусната
забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни, целият непогасен
10
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 %. Съгласно чл.22 от
Общите условия всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени
от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от
кредитополучателя адрес се считат за връчени. Съгласно т. 6 от Приложения
№ 3 към договора – Такси за кредити за текущо потребление, се дължи такса
„разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лв.
От приетите по делото писмени доказателства покана – уведомление за
предсрочна изискуемост, изх. № ********/ ***** г., и удостоверяване на
връчена покана-уведомление /л. 15 и л. 17/ се установява, че банката кредитор
е изпратила уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на кредита,
като е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава в
погасяванията. Заявено е, че от датата на получаване на уведомлението цялата
непогасена главница става дължима и върху нея се начислява законна лихва.
Уведомлението е изпратено на ответника на адрес в с. Р., общ. М.. Връчването
на уведомлението е чрез частен съдебен изпълнител, като същото е връчено
лично на ответника на 19.09.2023 г..
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно – счетоводна
експертиза от което се установява, че по процесния договор за кредит от
ответника е усвоена сумата от 8000 лв. на ****** г. Направените плащания за
главница и лихва по погасителен план за вноски от № 2 до № 33, без номера 1,
16, 21, 22, 23, не са на дата на падеж, а след нея, като за тях е допусната забава
в плащанията. За платената просрочена главница е начислена и платена
санкционираща лихва. Установява се, че кредитът е погасяван до вноска 33 с
падеж 26.11.2017 г., но със забава от няколко дни до три месеца. Последното
плащане е на дата 28.02.2018 г., на която дата са платени задълженията по
вноска 33 от погасителния план с падеж 26.11.2017 г., след което не са
извършвани плащания на задълженията по договора за кредит. За вноска 34 с
падеж 26.12.2017 г. и дължимите след нея до 18.09.2023 г., общо 69 вноски
няма плащане, като същите са забавени и просрочени. Просрочените вноски
са с падеж от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г. в размер на 9204.87 лв., от които
главница – 3839.29 лв. и лихва – 5365.57 лв.. Начислената и неплатена /т.е.
дължима/ лихва за забава на просрочени вноски по главницата е 964,75 лева.
Към - 12.10.2023 г. датата на подаване на заявлението по реда на чл.418
вр. чл. 417 ГПК, задълженията по договора за кредит са в размер на 13166,21
лева: Главница – 6657,66 лв.; Договорна лихва – 5365,57 лв. за период
26.12.2017 г. – 18.09.2023 г.; Лихва за забава – 964,75 лв. за период 26.12.2017
г. – 18.09.2023 г.; Законна лихва – 58,23 лв. за период 19.09.2023 г. – 12.10.2023
г.; Разходи при изискуем кредит – 120,00 лв. След 12.10.2023 г. – датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, не са постъпвали плащания
по договора за кредит, с изключение на постъпилите чрез ЧСИ.
Задължението по договора за кредит към датата на подаване на исковата
молба – 16.05.2024 г. е в размер на 13709,70 лв.: Главница – 6657,66 лв.;
11
Договорна лихва – 5365,57 лв. за период 26.12.2017 г. – 18.09.2023 г.; Лихва за
забава – 964,75 лв. за период 26.12.2017 г. – 18.09.2023 г.; Законна лихва –
601,72 лв. за период 19.09.2023 г. – 16.05.2024 г.; Разходи при изискуем кредит
– 120,00 лв.. В о.с.з. от 12.05.2025 г. вещото лице, в отговор на поставен
въпрос, заявява, че погасителния план е представен съгласно променения
лихвен процент, посочен в договора с промяна на 15 януари и 15 юли.
Размерът на лихвата и на вноската отговаря на промяната, която е с промяната
на лихвения процент. Плащанията чрез ЧСИ, които са в размер на 944 лева и
са посочени от ******* са разнесени за погасяване на главница.
Други относими и допустими доказателства не са представени по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че между ******от една страна и К. Ш. К. от друга е сключен
процесния договор за кредит, по силата на който банката-кредитор е
предоставила на кредитополучателя сумата от 8000 лева, платима на 120
месечни вноски в срок до 10.03.2025 г. В настоящия случай се претендират
вземания по представен в заповедното производство документ по чл. 417, т. 2
от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, което удостоверява
дължими от кредитополучателя суми по договора за кредит за главница и
лихви. Видно от представеното извлечение, изискуемостта на вземанията е
настъпила предсрочно – поради неплащане на определени погасителни вноски
на падежа. Предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, в
частта му касаеща срока за изпълнение, което се упражнява с едностранно
волеизявление.Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви
по договор за кредит и субективен фактор - обективиран в упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдебната
практика последователно приема, че е необходимо длъжникът да е уведомен
за предсрочната изискуемост на вземането, за да може да настъпи правната
промяна във възникналото правоотношение между страните. Доколкото
вземането, предмет на заявлението по чл. 417 от ГПК следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, в случая към
12.10.2023 г., уведомяването за предсрочната изискуемост следва да е
извършено преди подаване на заявлението - в този смисъл т. 18 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й, а предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
12
изпълнение.
В настоящия случай съдът намира, че с оглед представените по делото
доказателства кредитополучателят е уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. Установен е факта на изпращане на
уведомление до длъжника кредитополучател К., за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като същото е редовно връчено от страна на ЧСИ З. Т.
подробно описано в удостоверяването на връчването на покана-уведомление
изх. № ******* от ******** г. на ********АД. Предвид това съдът намира, че
е изпълнено условието за връчване на волеизявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че до 26.11.2017 г. кредитът се е обслужвал, като били налице закъснения от
няколко дни до три месеца. Последното внасяне на средства за погасяване на
задълженията по Договора било на 28.02.2018 г. След тази дата на която са
платени задължения по вноска 33 с падеж 26.11.2017 г. не са извършвани
плащания на задължения по договора за кредит.
В извлечението от счетоводните книги е посочено, че към датата на
съставянето му – ****** г. са били налице непогасени или частично погасени
месечни вноски по лихва и/или главница за периода от 26.12.2017 г. до
26.08.2023 г. Доколкото съобразно чл. 19.2 от ОУ към процесния договор за
кредит предсрочната изискуемост на вземанията настъпва при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, съдът намира, че
е осъществено и обективното условие за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, като банката надлежно е упражнила това свое право с
връчването на уведомление на длъжника-кредитополучател на 19.09.2023 г.
Съдът намира, че процесния договор за банков кредит е сключен в
писмена форма - като форма за действителност, по арг. чл. 430, ал. 3 от ТЗ и с
подписването му са възникнали права и задължения за страните по него.
Безспорно по делото се установява и факта, че ответника К. К., е усвоил
сумата по кредита, по банкова сметка, открита в **********, както и факта на
частично изпълнение на задълженията му по кредита и заплащане на сумата
от общо 3831,08 лв. Съдът намира за установен и факта на настъпване на
забавата на ответника - с падеж на 34 неплатена вноска 26.12.2017 г.
По отношение на размера на претенцията, съдът, като съобрази
заключението на ВЛ, което кредитира изцяло с доверие, намира за безспорно
установено по делото, че от страна на ответника К. дължимата към банката
сума към датата на подаване на заявлението – 12.10.2023 г. е в размер на
13166,21 лв., от които: главница – 6657,66 лв., договорна лихва – 5365,57 лв.;
лихва за забава – 964,75 лв. за периода от 26.12.2017 г. до 18.09.2023 г.; законна
лихва – 58,23 лв. за периода от 19.09.2023 г. до 12.10.2023 г. и разходи при
изискуем кредит – 120,00 лв.
С оглед на установената основателност на претенцията, по същество
следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност,
13
спрямо претенцията за заплащане на главница. В случая е приложима
петгодишна давност, доколкото се касае до вземане за главница /в този см.
Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о./. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2023 г . от 21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, при уговорено
погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи давностния срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителни лихви започва да тече съгл. чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 359/2023 г. по описа на
РС М. – 12.10.2023 г. - като меродавна дата, спрямо която се преценява
давността, по арг. на чл. 114 ЗЗД, то давността спрямо вземането за главница за
вноските с настъпил падеж преди 12.10.2018 г. (5 години преди депозиране на
заявлението пред съда – 12.10.2023 г.) е изтекла. С оглед изложеното, съдът
приема, че възражението за изтекла погасителна давност е частично
основателно за периода от 26.11.2017 г. до 12.10.2018 г. за сумата от 533.47 лв.
представляваща общ размер на дължима главница за вноските с падежи от
26.12.2017 до 26.09.2018 г. вкл. по погасителния план, поради което в тази
част искът следва да бъде отхвърлен. За периода след 12.10.2018 г. главницата
се дължи, като в тази част иска е доказан по основание. При служебно
изчисление на дължимата главница за този период на основание чл. 162 ГПК
вземайки предвид заключението на вещото лице по изготвената ССЕ, според
която дължимата главница към датата на подаване на заявлението е в размер
на 6657,66 лв., съдът приспадайки частта от главницата която е погасена по
давност от 533,47 лв., намира че искът е основателен за сумата от 6124.19
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 6657,66 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за обезщетение за
забава за периода от 26.12.2017 г. до 18.09.2023 г. следва да бъде уважен за
сумата от 964,75 лв., предвид установения размер със заключението по ССЕ,
като над тази сума до пълния предявен размер от 1003,09 лв., искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Искът за законна лихва за
периода от 19.09.2023 г. до 10.10.2023 г. следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 50,94 лева. Не следва да се обсъжда дали вземанията за
обезщетение за забава и законна лихва са погасени по давност, тъй като за
изтичане на давността съда не следи служебно и в тази част липсва
релевирано възражение за давност от страна на ответника.
По отношение на претенцията в размер от 120 лева, представляваща
такса за изискуем кредит, съдът намира следното: като основание за
дължимост на вземането в исковата молба ищецът се е позовал на чл. 20.1.1 от
ОУ към договора за кредит и т. 8 от Общите условия във вр. с. Тарифата на
БДС за таксите и комисионните. Съгласно т. 8 от ОУ кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисиони, съгласно действащата към датата на
събиране на съответното плащане тарифа на ******ЕАД за такси и
комисионните, както и всички други разходи по обслужването на
14
задължението и принудителното събиране на вземането, а чл. 20.1.1 от ОУ
касае правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем при
неплащане в срок на уговорените погашения
по лихва и/или главница. От представените по делото тарифа за такси по
кредити за текущо потребление – л. 13 д. не се установява дължимостта на
такса за изискуем кредит. По делото липсват доказателства, от които да се
установява, че сумата се дължи по силата на изрична уговорка между
страните. В т. 15 от договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща
такси, съгласно тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които ******
прилага по извършвани услуги на клиента, но не е представена Тарифата, в
която да е предвидена тази такса, както и дали потребителя я е подписал и се е
съгласил с нея. Наред с това ищецът не е представил доказателства, че са
извършени разходи за събиране на кредита. Отделно от това дори и таксата да
е предвидена като фиксираната такава, дължима поради настъпване на
изискуемостта на кредита, то тя е в противоречие с чл. 33 ЗПК, съгласно който
при забава на плащанията на потребителя по договора за кредит се дължи
единствено лихва за забава, каквато в случая е начислена, но не и други такси,
по характера си представляващи неустойки за забава. С оглед изложеното
претенцията за заплащане на такса за изискуем кредит в размер на 120 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При дължимата на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебна проверка
относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът не констатира такива.
В конкретния случай ответникът е физическо лице, което при сключване
на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска
дейност, предвид което същият следва да се приеме за потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание (чл. 143, т. 10 ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (чл. 143, т. 12 ЗЗП).
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Предвид това, за да бъде нищожна определена клауза е необходимо тя да е
неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т. е. да е изготвена
предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално
15
уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Също така не следва да е
налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП,
предвидени в чл. 144 ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е
и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 8 от процесния договор за кредит е предвидено, че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,25 % годишно ,
формиран от стойността на 6 - месечния SOFIBOR 1.181% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9,069 %, при изпълнение на Условията
по програма ******“ (Приложение № 2 към договора). Видно още от чл. 8 е,
че максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат
на неизпълнение на горепосочените Условия, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на 6 -
месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,76 %. Съгласно чл. 8. 1 от договора, лихвеният процент се
променя с промяната на 6 - месечния, в сроковете и при условията, посочени в
Общите условия.
Следва да се има предвид, че възможността банката да уговори промяна
на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият
кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите
условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в
дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на
изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните
последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно, за да се
гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58, ал.
2 ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на
разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст
на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или
общи условия.
В конкретния случай, по отношение на претенцията за възнаградителна
лихва се установява, че процесният договор за кредит е сключен при
преференциални условия съгласно Приложение № 2 – Промоционални
условия по кредитна програма "******". Уговорено е, че при нарушаване на
условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференции
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно
условията, като максималният размер, който може да достигне е
променливият лихвен процент, приложим по стандартен потребителски
кредит. Приложение № 2, както и общите условия за предоставяне на кредити
и погасителния план, са подписани от кредитополучателя, поради което
представляват неразделна част от договора. Липсва спор, че увеличената
ставка съответства на приложимата за стандартен потребителски кредит на
банката, поради което следва да се приеме, че изменението на лихвения
процент е извършено в съответствие с уговореното. Клаузата не се явява
16
неравноправна, тъй като отпадането на привилегията е в резултат от
неизпълнение на условията за ползването й от страна на кредитополучателя –
настоящ ответник, а увеличаването на лихвата е ограничено до ставки,
приложими за стандартни депозити, при което длъжникът не се поставя в по-
обременително положение спрямо останалите потребители на банката.
По отношение размера на предвидения в чл. 9 от договора ГПР в размер
на 11,53 %, следва да се отбележи, че този размер не надвишава предвидения в
чл. 19, ал. 4 ЗРК.
В процесния договор за банков кредит, включително и в погасителния
план, който е част от неговото предметно съдържание, страните по него са
постигнали съгласие по всички установени в чл. 11 ал. 1 т. 9 , т. 10 и т. 11 от
Закона за потребителски кредит нормативни изисквания (лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му за срока на действие на кредитното
правоотношение, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски), поради което този договор за потребителски кредит е
действителен и е породил целените при съвпадане на двете насрещни
волеизявления правни последици.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. От приложения по делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото се установява, че
ищецът е направил и претендира разноски за държавна такса – 633,29 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 300,00 и юрисконсултско
възнаграждение – 460,00 лева и 45,00 лева за три броя частни жалби срещу
постановени определения по делото. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в правомощията на съда е да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение, като не е обвързан от
претендирания от страната размер. С оглед предходното и като взе предвид, че
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в две открити
съдебни заседания, едно от които без участие на страните, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150,00
лева. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 586,07 лева съразмерно с уважената част от иска.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо
169,85 лева.
Ответникът претендира разноски изразяващи се в определяне на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото страната се представлява безплатно от адв. М. О.
поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по
17
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1587,75 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
иска в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 83,23 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Ш. К., ЕГН **********, с адрес:
********** дължи на ******* АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****** № **, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. –
изпълнителни директори сумата от 6124,19 лева /шест хиляди шестдесет и
осем лева и тридесет и една стотинки/ – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 10.03.2015 г., 964,75 лева /деветстотин шестдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 26.12.2017 г. до 18.09.2023 г., 50,94 лева /петдесет лева и деветдесет и
четири стотинки/ - законна лихва за периода от 19.09.2023 г. до 10.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 131/13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 359/2023 г. по
описа на РС М., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата
над 6124,19 лева до пълния предявен размер от 6657,66 лева, както и за
обезщетение за забава за разликата над 964,75 лева до пълния предявен
размер от 1003,09 лева и за сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА К. Ш. К., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на
*****АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******“
№ **, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. – изпълнителни директори сумата
от 586,07 лева /петстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/ -
деловодни разноски по гр.д. № 193/2024 г. по описа на РС М. и сумата от
169,85 лева /сто шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/
деловодни разноски по ч. гр. д. № 359/2023 по описа на РС М., съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*****“ № **, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. –
изпълнителни директори, да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес:
гр. Р., бул. „******“ № *, Булстат ***** сумата от 83,23 лева /осемдесет и три
лева и двадесет и три стотинки/ адвокатско възнаграждение, определено на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
18
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
19