Определение по дело №328/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20193520100328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 821

 

гр. П., 24.10.2019 г.

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

          като постави на разглеждане гр.д. № 328/2019 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  адв. Р. К. ***, действащ като пълномощник на Б.Т.Б., Т.Б.Т. и Н.Б. ***, против Община П., за установяване право на собственост върху недвижим имот – земеделска земя по КККР на с. К, общ. П..

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който е изразено становище по допустимостта и по основателността на предявения иск.

          Съдът намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд. 

          Съдът счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и същите да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.   

Следва да бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 08.11.2019 г. – 9.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства:

– удостоверение, изх. № 79/07.04.1994 г., издадено от Кметство с. К, общ. П.; заверено копие на удостоверение за наследници на И. М. И., изх. № 52К/04.02.2019 г., издадено от Община П.;  скица на поземлен имот № 15-90900/04.02.2019 г., издадена от СГКК – гр. Търговище; удостоверение за данъчна оценка, изх. № ДО000402/08.03.2019 г., издадено от Община П..

          СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

          1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците чрез пълномощника си твърдят в исковата молба, че са наследници по закон на И. М. И., б.ж. на с. К, общ. П., който притежавал дворно място в чертите на с. К, съставляващо имот, пл. № 1376. Към момента посоченият имот имал статут на земеделска земя и представлявал имот с идентификатор 37649.180.8, с площ 1375 кв.м., нива, осма категория, в м. „Жабарницата“, при граници: №№ 37649.180.9, 37649.180.10, 37649.180.185, 37649.180.7, 37649.888.9901.

Тъй като имотът бил изключен от регулационните граници на населеното място и бил включен в плана за земеразделяне и тъй като собствеността върху него не била възстановявана в сроковете и при условията на ЗСПЗЗ, същият бил предаден на Община П..

Твърдят, че имотът е собственост на наследодателя на ищците, а след смъртта му – на тях самите, в продължение на повече от 70 години.

Твърдят още, че имотът не  е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС или др. държавни образувания, винаги е съществувал в реалните си граници и е владян явно и необезпокоявано от наследодателя на ищците, а след смъртта му – от тях самите. Имотът бил ограден и се отличавал от останалите имоти.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните по делото, че процесният имот е собственост на ищците.

         В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна, в който е изразено становище за допустимост на предявения иск.

Становището на ответната страна по същество на спора е, че след доказване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, Общината не би се противопоставила на искането на ищците да бъде постановено решение, с което да им бъде призната собствеността върху претендирания имот.

 С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК е направено искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищците.

2. Правната квалификация на иска е по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, във вр. чл. 79 от ЗС.

3. Ответната страна признава иска за допустим и по същество не го оспорва.

4. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищците носят тежестта да докажат, че процесният имот е тяхна  собственост на посочените в исковата молба правни основания – придобивна давност и наследствено правоприемство.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищците чрез пълномощника им да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от ответната страна.

 

СЪДИЯ: