МОТИВИ към присъда по НОХД No 2237/2018г.  по описа на РС-Плевен

Против подсъдимия В.Л.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,  със средно-специално образование, работи - управител на „***, неосъждан, ЕГН:**********, е повдигнато обвинение за това , че:

- На  05/06.10.2017 година  в землищата на селата  ***при управление на МПС марка  ***противозаконно пречил на органите на властта - ***- служители на ***град ***, да изпълнят задълженията си по служба, установени в:

 чл. 61, ал.2 от ЗМВР: За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред; ал.3 За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване; ал.4 За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери;

чл.70, ал 1 от ЗМВР: Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

Чл.81, ал.1 от ЗМВР: Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл.70, ал.1, т.1, 2 и 4, чл.71, ал.1, т.1 и 3 и чл. 72, ал.1, т.3, 4, 6 и 7;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение;

Чл.81, ал.2 от ЗМВР: Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато:

1.           има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред,

като не спрял на подадени светлинни и звукови сигнали от полицейски автомобил марка ***- престъпление по чл.270 ал.1 НК

На  05/06.10.2017 година  в  района  на землищата  на селата ***в  МПС марка  ***държал и пренасял  огнестрелни оръжия, както следва: нарезна карабина  ***“, черна на цвят и  ******не взел необходимите  мерки за сигурност предвидени  в:

- чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, указващ, че: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“;

- чл.96 ал. 4 от Закона за оръжията  за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, указващ, че: „Лицата получили  разрешение за  носене и употреба  на огнестрелно оръжие  и боеприпаси  за ловни или спортни цели, пренасят разделно  огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл.6, ал.5, т.1“

чл.7, т.1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС - СЛРБ указващ, че:  „При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват следните основни правила: притежателите на ловно оръжие и боеприпаси взимат мерки за осигуряването им по начин, изключващ всяка непосредствена възможност до тях да имат достъп други лица“, както и  чл. 7, т. 3 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС - СЛРБ указващ, че: „При движение в населени места или извън тях до мястото на ловуване, пеша или с различни превозни средства, оръжието се пренася в калъф изпразнено, разделно от боеприпасите за него“, - престъпление по чл.338,  ал.1 от НК

След даване ход на делото  съдът изпълни процесуални изисквания съгласно разпоредбите на чл. 272 ал.4 , чл.273, чл. 274  от НПК.

Подсъдимия  и неговия защитник  нямат искания по доказателствата и молят съдът, производството по делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият  признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

В случая съдът прецени, че са налице предпоставките и  условията за разглеждане на делото по реда на глава  ХХVІІ за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК- налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът счете, че искането е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на присъдата. Съдът констатира наличие на информирано съгласие от страна на  подсъдимия, относно признаване на фактите, изложени в Обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

След като съдът установи  съобразно изискванията на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанията, които подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При това положение след като съдът се убеди , че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие   по чл. 371 т. 2 от НПК и разпореди  да продължи разглеждането  на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие  по чл.371 т.2 от НПК.

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото  протоколите и другите писмени материали, намиращи се в ДП № 2341/2017г. по описа на РП– Плевен, които имат характер и значение  на доказателства, т.е. съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

Защитникът на подсъдимия намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и определяне на подсъдимия  наказание – глоба, към минималния размер, предвиден за деянията, като излага конкретни доводи в тази насока, а именно,че от престъпленията не са настъпил вредни последици,чистото съдебно  минало на подсъдимият, самопризнанията му.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, вр. чл. 372, ал.4 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият В.Л.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, със средно-специално образование, работи - управител ***неосъждан.

Подсъдимият В. притежавал Разрешение №***., издадено от *** за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях. Разрешението се отнасяло за няколко огнестрелни оръжия в това число и нарезна карабина марка „НOWA“, модел „1500“ с фабричен номер ***калибър „.223 RЕМ“, черна на цвят и нарезна карабина марка „ВLASER“, модел „К93“, с фабричен номер ***калибър „.300 Win.Маg. Същият бил член на ***“, ловна дружина село ***, което се удостоверявало от членска карта ***. На 04.10.2017година обвиняемият В. получил Разрешително за индивидуален лов на хищници, сергия Г, номер ***, което му давало право да ловува за периода от 04.10.2017 година до 31.10.2017 година в ловно-стопански район ***. През деня на 05.10.2017година, подсъдимият В.В. провел няколко телефонни разговора със свидетеля ***в хода на които двамата се уговорили последният да  го придружи индивидуален лов за хищници, който да се проведе същата вечер с  автомобила на последния ***технически оборудван за проходимост по пътища в пресечни и гористи местности. Вечерта на същия ден подсъдимият В.В. се срещнал със свидетеля ***, след което двамата започнали да обикалят с автомобила марка „***“ землището на село ***, община ***, с цел ловуване  на хищници. Това обстоятелство било отбелязано и от подсъдимият В. върху гърба на разрешително за индивидуален  лов на хищници, сергия Г, №***, като отразил в него дата 05.10.2017 година и положил лично подпис в графа „подпис на ловеца“. Свидетелят *** се возел на предна дясна седалка и бил без документи за самоличност, като носел със себе си само един брой черна текстилна маска е прорези за очите. В автомобила си В. държал и превозвал две от огнестрелните оръжия за които имал и съответното разрешение за носене, съхранение и употребата им, а именно: нарезна карабина марка „Ноwa“, модел „1500“ с фабричен номер ***калибър „.223 RЕМ“, с -пълнител с вместимост за пет патрона и с поставен върху нея оптически прибор, марка „Наwке" и нарезна карабина, марка „ВLDSER“, модел „R93“, с фабричен номер ***калибър ,„300 Wim.Mag, с вместимост от пет патрона и поставен върху нея оптически прибор, марка „Swarоvski“, модел „Z6i. В нарушение на правилото за безопасност, установено в чл.96 ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, двете оръжия не били поставени в калъфи, били заредени с по пет броя боеприпаси, от които по един в цевите им. В нарушение на правилото за безопасност, установено в чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, карабината марка „Ноwа", модел „1500" се намирала в краката на возещия се в дясно свидетел ***а карабината, марка „Вlazer“, модел „К93" се намирала непосредствено зад предните седалки на автомобила. В ремъка на карабина „Вlazer" били поставени още два броя боеприпаси за нея. Освен боеприпасите, с които били заредени двете нарезни карабини, респ. освен двата броя боеприпаса, намиращи се в ремъка на карабина, марка „Вlazer", модел ,R93", подсъдимият транспортирал още: 40 (четиридесет) броя патрони, калибър 300-уинчестър-магнум, предназначени за стрелба с карабина, марка „В1а2ег",модел ,R93";15 (петнадесет) броя патрони, калибър 223 или 5.56х45мм,предназначени за стрелба с карабина, марка „Ноwaа", модел „1500"; 44 (четиридесет и четири) броя патрони, калибър 12-ти; 8 (осем) брояпатрони, калибър 16-ти; два броя празни гилзи от боеприпаси с калибър 223 или 5.56х45мм, боен фар- изкуствен източник на светлина, който бил предназначен за осветяване на целта за ловуване и други. Около 23.30 часа, на 05.10.2017година, автомобилът, управляван от подсъдимият В.В. *** се отнасяло издаденото разрешително за индивидуален лов. По също време на същото място, свидетелите ***- двамата служители при ****** изпълнявали възложените им задачи по утвърден от ***Първо РУ- **** план за провеждане на специализирана полицейска операция в рамките на населените места - селата ***с цел превенция на битовата престъпност, безопасност на движението, опазване на селскстопанската продукция и горските масиви. Последните се предвижвали със служебен автомобил ***оборудван със светлинна и звукова сигнализация. Позиционирали се източно от село ***на черен път на разклона за селата ***. Започнали да водят наблюдение към землището на село ***, когато забелязали фаровете на движещия се лек автомобил ***управляван от подсъдимия В.В..Направило им впечатление, че този автомобил, спирал периодично, изключвали се светлините му, след което откъм страната на водача започвало осветяване на близката гориста местност с фар. Служителите на МВР решили да извършат проверка на автомобила и возещите се в него и го последвали, но го изгубили. Позиционирали се на около километър от споменатото кръстовище. След малко отново забелязали светлините на фаровете на автомобила управляван от подсъдимият В.. Приближили го на разстояние от около 15-20 метра и свидетелят ****** включил фаровете, тъй като до тогава управлявал без включени светлини. Подал светлинна и звукова сигнализация със служебния автомобил. Подсъдимият В. след като ги възприел не спрял, дори ускорил скоростта на движение и потеглил в южна посока към землището на село ***,община ***. При движението често сменял посоката и рязко извършвал маневри, което затруднило органите на реда в преследването.На моменти служебният автомобил се изравнявал с автомобила ***„***, при което през отворен прозорец, след установяване на визуален контакт, свидетелят ***разпореждал на подсъдимият В. да спре използвайки думите: „Полиция! Спри незабавно!“, при което водача отново ускорявал скоростта. Неизпълнението на полицейското разпореждане за спиране мотивирало полицейските служители да използват огнестрелно оръжие, като свидетелят ***изстрелял осем броя стоп-патрони в посока към задните гуми на преследваното МПС. Тъй като те свършили, презаредил с бойни и произвел още 5 изстрела, като отново се прицелвал в гумите на автомобила. Преследването продължило около 15 минути, като подсъдимият В. спрял едва когато се озовал в ситуация, при която имало реална опасност или от настъпване на транспортно произшествие между управлявания от него автомобил и полицейския автомобил. Движението на лекия автомобил „***“ било преустановено от подсъдимият В. ***, на 4км. от селото /GPS координати с дължина 24.74902 и ширина - 43.29210/ в, 00.10 часа на 06.10.2017 година. На подсъдимият В.В. и свидетеля ****** било разпоредено да излязат от автомобила и да легнат на земята по очи, след което им били поставени белезници. Полицейските служители огледали купето на лек автомобил, марка „***", с рег.№ ***, като констатирали, че в него имало две огнестрелни оръжия - карабини с прикачени оптически прибори на тях, множество боеприпаси, боен фар, аварийни лампа, две празни гилзи, калъф за огнестрелно оръжие и т.н. Установили, че карабината марка „Ноwа“, модел „1500“ с фабричен номер ***калибър „.223 RЕМ“ била с приклад опрян на пода, пред предна дясна седалка, на която се возел свидетеля ***, с цев насочена между двете седалки към задната част на автомобила, а карабина марка „ВLASER“, модел „R93“, с фабричен номер ***“, калибър „.300 Win.Mag“ се намирала на пода, непосредствено зад двете предни седалки на превозното средство, с цев насочена към дясната страна. И двете огнестрелни оръжия не били поставени в калъфи. Оръжията и боеприпасите били преместени от свидетелите *** в служебния им автомобил. Подсъдимият В.В. заявил, че пушките били заредени с патрон в цевта, поради което трябвало да се внимава при транспортирането им. Свидетелят *** и подсъдимият В. били качени в лекия автомобил, марка „***", с който свидетелят ****** ги транспортирал до сградата да ***– ***, където бил съставен протокол за доброволно предаване, с който В.В. предал на св. ****** лек автомобил, марка „***", с рег. № ***, както и откритите в него две огнестрелни оръжия, кутии и патрондаш, боеприпаси, боен фар, мобилен телефон и други вещи. Преди това оръжията били обезопасени, като свидетелят ****** извадил патроните. Подсъдимият В. предал доброволно и документи, удостоверяващи правата му на ловец, включително правото му на подборно ловуване и разрешително за индивидуален лов на хищници за периода 04.10 - 31.10.2017г. в ловно-стопански район на село ***, община ***.

         По случая било образувано досъдебно производство № 405/2017 година по описа на СГП гр. *** , което е изпратено по компетентност на Района прокуратура гр. *** и заведено по № 2341/2018 година по описа на същата прокуратура.

На 06.10.2017 година в двора на Първо РУ-Плевен бил извършен  оглед на МПС-автомобил ***„***”, с рег. №***, при който е установено, че задна дясна гума е спаднала, а задна лява полу спаднала.

На 06.10.2017 година били иззети обтривки от ръцете на подсъдимия В.В. и свидетеля ******.

По досъдебното производство е била назначена е съдебно-техническа експертиза с обекти на изследване мобилни телефонни апарати - марка „ подсъдимият Huawei, модел „Р8 Litе ALE - L21“  и марка „CATERPILLAR", модел „Nomu S 30 Dual, ведно със сим-картите към тях, иззети от свидетеля ****** при задържането му по реда на чл. 65 от ЗМВР и мобилен телефонен апарат марка „Samsung“, модел „Galaxy S5 Active“, ведно със сим-карта към него, предаден доброволно от подсъдимия В.В.. От експертно техническо изследване, е видно, че в периода 28.09.2017г. - 05.10.2017г. е имало активна телефонна комуникация между подсъдимият В. и свидетеля ******. Назначена е и физико-химична експертиза, видно от заключението по която в пробите от лява и дясна ръка на В.Л.В. не се регистрират капсулни микроследи, както и, че в пробите от лява и дясна ръка на *** не се регистрират капсулни микроследи. Назначена е комплексна съдебно дактилоскопна и балистична експертиза.

Съобразно заключението по същата: представените 2 /два/ броя огнестрелни оръжия са нарезна карабина марка „Howa", модел ”1500", с фабричен № ”***”, калибър ”.223 RЕМ" и нарезна карабина марка „Вlaser”, модел ”R93", с фабричен ***", калибър ".300 Win.Mag" представляват стандартни огнестрелни оръжия; и от двете оръжия не е произвеждан изстрел след последното им почистване; те са технически изправни и годни да произвеждат изстрели; представените за изследване боеприпаси са стандартни огнестрелни боеприпаси, различен калибър и годни за стрелба.

Назначена е дактилоскопна експертиза, съгласно заключението по която, представените дактилоскопни следи иззети от огнестрелните оръжия не са годни за идентификация. С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, в качеството на свидетели са разпитани ***, ******, ***.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият В.В. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 270, ал.1 от НК и по чл. 338, ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 270, ал.1 от НК:

От обективна страна са съставомерността на това престъпление се изисква подсъдимият противозаконно да е попречил на орган на власт да изпълни служебните си задължения. В случая същото се е изразило в активни действия: неспиране на подаден звуков и светлинен сигнал за спиране и извършване на проверка; ускоряване скоростта на управляваното от него МПС, наложилото се преследване от страна на служителите на реда и възпроизвеждането на изстрели по гумите на автомобила.

Съобразно съдебната практика –напр.Решение № 6 /22.01.2010г. на ВКС, по начало опитът за бягство представлява неизпълнение на разпореждането на органите на властта да изпълняват служебните си задължения. В този смисъл е и друго решение на ВКС, а именно Решение № 16 от 24.02.2009г. по н.д. № 652 /2008г. на Ш-то Н.О.на ВКС,съгласно което начинът на извършване на деянието по чл.270, ал.1 от НК може да се изрази в различни фактически форми, и неспирането на дееца на подаден му със стоп- палка знак /или светлинен,звуков сигнал /за спиране с цел активна проверка на водача на МПС също представлява активно препятстване на дееца на органа на властта да изпълни задълженията си.

От обективна страна на 05/06.10.2017 година  в землищата на селата  ***при управление на МПС марка  ***противозаконно пречил на органите на властта - ***- служители на ***град ***, да изпълнят задълженията си по служба, установени в чл. чл. 61 ал.2 от ЗМВР,чл.70 ал. 1 от ЗМВР,чл. 81 ал.1 от ЗМВР и чл. 81 ал.2 от ЗМВР.

Както вече бе посочено при обсъждане на възприетата от съда като установена фактическа обстановка, се констатира, че по време и на място на деянието – полицаите *** и ***са изпълнявали служебните си задължения, с оглед заеманата от тях длъжност, изпълняващи задълженията си по служба.Подсъдимият извършил различни по вид активни действия: неспиране на подадените множество и различни сигнали за спиране светлинен,звуков сигнал на полицейски автомобил, гласово разпореждане; ускоряване скоростта на управляваното от него МПС и бягство с автомобила, наложило следване/преследване от страна на патрула; опит да се укрие чрез бягство с автомобила си с една и съща цел - препятстване изпълнение на служебните си задължения на органите на полицията.Подсъдимият не просто е пречил за извършване на проверка, но с активните си действия е положил усилия да възпрепятства органите на властта да изпълнят задълженията си.

В практиката на ВКС е мотивирано разграничението между административно нарушение – извършено по отношение на правомощията на органите на МВР по ЗМВР и престъплението по чл.270 ал.1 от НК.

Следва да се посочи, че единственият последователен критерий за разграничение административното нарушение по чл.61 ал.2, чл.70 ал.1 и чл.81 ал.1 и ал.2 от ЗМВР от престъплението по чл.270, ал.1 от НК може да бъде обществената опасност на конкретното деяния, а не деление на действията на извършителя на „активни“ и в по-голям обем или „пасивни”, доколкото всяко действие по управление на МПС с определена субективна цел, включително – продължаване управлението, след възприемане от дееца на подаден сигнал за спиране от компетентен орган, е „активно“ действие, а „пасивно“ може да бъде само бездействието, каквото управлението на МПС и бягството от органите на полицията очевидно не съставлява.  В този смисъл, в настоящия случай се установява една висока степен на обществена опасност, която по никакъв начин не съответства на понятието за административното нарушение по ЗМВР, а единствено на тази на престъплението по чл.270, ал.1 от НК. Извод за това следва от вече коментираните обстоятелства по конкретното деяние – необходимостта да бъде извършена проверка на лице от страна на свидетелите /полицаите/, начина на бягство на подсъдимият от мястото на извършване на опита за проверка – включително по начин, очевидно излагащ на опасност живота и здравето на пътниците в двата автомобила и пр.

ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение.на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава престъплението по270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по ЗМВР по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите на МВР не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз „пречи” предпоставя във всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това разбиране е последователно застъпено в множество актове на касационната инстанция – например р. № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., ІІІ н. о., р. № 435 от 05.10.2010 г. по н. д.№ 418/2010 г., ІІІ н. о., р. № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., І н. о., р. № 113от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., ІІІ н. о., р. № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. №462/2016 г., ІІІ н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., І н. о. и др.

В цитираните решения обяснимо са обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход –съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни нарушения. Аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на допълнително поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270,ал. 1 от НК категории лица. (напр.в р.№254/2018г. по КНОХД№923/2017г. на ВКС се казва: „Завишената обществена опасност на подобни съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като преминаване с висока скорост покрай полицейския орган; предприемане на опит за бягство, наложил преследване, съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати при необходимост от достъп в помещение, укриване на вещи, подлежащи на опис, както и всякакви други проявни форми на поведение, препятстващо изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения, които няма как да бъдат изчерпателно формулирани”).

         В настоящият случай Съдът е на мнение,че е налице завишена степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимият деяние,т.к. бяха посочени и обсъдени  в настоящите мотиви конкретните фактически данни, определящи този признак. Установените факти обективно разкриват съществен интензитет на обществената опасност на деянието,  достатъчен да обуслови престъпния му характер. Отказът на подсъдимият да преустанови движението си е бил съпроводен с бягство,следване/преследване, и  други, изброени вече множество целенасочени действия, ориентирани към укриване на самоличността му и умишлено препятстване на компетентните органи да му извършат проверка и съответно да му съставят акт за нея.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Действията му налагат заключение за едно явно съзнателно обмисляне от страна на същия относно „за“ и „против“ на това дали да се подчини на нареждането да спре за проверка, вземане решение да осуети последната и изпълнение на това решение – чрез бягство и опит да укрие себе си и автомобила, посредством вече описаните действия.

За престъплението по чл. 338, ал.1 от НК:

Спор по фактите между страните не е налице.При наличие на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.338 ал.1 от НК, тъй като на 05/06.10.2017 година  в  района  на землищата  на селата ***в  МПС марка  ***държал и пренасял  огнестрелни оръжия, както следва: нарезна карабина  ***“, черна на цвят и  ******не взел необходимите  мерки за сигурност предвидени  в - чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, указващ, че: „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“;

- чл.96 ал. 4 от Закона за оръжията  за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, указващ, че: „Лицата получили  разрешение за  носене и употреба  на огнестрелно оръжие  и боеприпаси  за ловни или спортни цели, пренасят разделно  огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл.6, ал.5, т.1“

От обективна страна престъплението по чл. 338, ал.1 от НК е на лице когато има неизпълнение на необходимите мерки за сигурност, респективно - съществуващата нормативна уредба, касаеща държането и пренасянето на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Престъплението по чл.338 ал.1 от НК е на просто извършване и е извършено чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние, изразяващо се в невземане на необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Нормата е бланкетна и препраща към относимите разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно по чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ, указващ, че "лицата получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им",и по чл.96 ал. 4 от ЗОБВВПИ указващ, че: „лицата получили  разрешение за  носене и употреба  на огнестрелно оръжие  и боеприпаси  за ловни или спортни цели, пренасят разделно  огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл.6, ал.5, т.1“,   които мерки не са взети от подсъдимия при съхранението и превозването на ловните оръжия.  

Тълкуването на разпоредбата на чл.338 ал. 1 от НК в тази му част сочи, че умисълът е насочен и към нарушаване на съответните общоизвестни необходими мерки за сигурност. Същите са били известни на дееца не само от гледна точка на тяхната общоизвестност, но и предвид даденото му разрешение и преминатия курс по подготовка. Последната има за предназначение да предпази лица във връзка с дадената възможност за ловуване, но не по-малко следва да е охранявана и сигурността на останалите граждани, извън посочената дейност и когато те не присъстват на лов, поради което правилата при лов, познати на подсъдимия имат своето логично и идентично съдържание и при боравене с оръжието извън местата за ловен излет. Те не са специални и представляват необходими мерки за сигурност, важащи във всяка ситуация.

В случая подсъдимият В. притежавал разрешение за двете огнестрелни оръжия намерени в автомобила му и като притежаващ такова разрешение, същият е бил длъжен да спазва всички необходими мерки за сигурност съобразно нормативната уредба. Престъплението е формално и самото  непредприемане на необходимите и нормативно изписани мерки осъществява състава на същото, като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Подсъдимият В. не е изпълнил задълженията си да спазва необходимите мерки установени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия като е държал и пренасял двете огнестрелни оръжия в автомобила заредени с боеприпаси в цевта и без калъфи.

За деянието по чл. 338 ал.1 от НК, в частта относно обвинението подсъдимият да е държал и пренасял  огнестрелните оръжия, като не е  взел необходимите особени мерки за сигурност, предвидени в чл.7, т.1 и  чл. 7, т. 3 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС - СЛРБ подсъдимият е оправдан поради това,че Управителният съвет на НЛРС не е орган ,който приема „правилници наредби или инструкции” и съответни „указанията” приети от него не представляват нормативните актове,които са посочени изрично от Законодателя като необходими за спазване в нормата на чл.338 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че следва да спазва необходимите правила,което не е направил, предвиждал е обществено опасните последици, т.е. че е нарушил установените норми регламентиращи сигурността при държането и пренасянето на огнестрелни оръжия,че в резултат на това могат да бъдат подложени на опасност живота и здравето на останалите граждани, но съзнателно е бездействал по отношение на мерките за сигурност на държаното огнестрелно оръжие.

 ПО НАКАЗАНИЕТО:

  Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Не са налице материално-правните предпоставки подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК,с оглед забраната за това,залегнала в разпоретбата на чл.78а ал.1 б.»а» и ал.7 от НК,т.к. деянието по чл.338 ал.1 е умишлено и предвиденото за него наказание е над три години лишаване от свобода,както и са извършени множество деяния /две/.

За престъпланието по чл.270 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 500 до 2000лв.

За деянието по чл.338 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години или глоба от 500 до 3000лв.

Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство по отношение на подсъдимия В. е високата обществена опасност на извършените престъпления.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са чистото му съдебно минало,доброто процесуално поведение, ориентирано към разкриване на обективната истина и направеното самопризнание.

Ето защо наказанията са определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства глоби, с оглед на факта, че това е алтернативно предвиденото по-леко наказание и близки до минималния предвиден в закона размер. За първото деяние по чл.270 ал.1 от НК, Съдът намери че следва да се определи наказание ГЛОБА  в полза на държавата в размер на 1000 лв. , а за второто-по чл.338 ал.1 от НК   в размер на 1500лв. , като счете, че именно така определеният размер на глоби, се явява справедлив и ще допринесе за постигане целите на наказанието. Съдът намира, че размерът на наказанието глоба е съобразен със семейното и материално положение и имотно състояние на дееца. Превенцията след осъждането на дееца ще има нужния ефект, изразяващ се във възздържане от подобно поведение и ще отговори на очакванията за сигурност на обществото, гарант за което е правораздаването.

На основание чл.25 ал.1, вр чл.23 ал.1 от НК,Съдът групира  наложените на подсъдимия наказания.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

По отношение на веществените доказателства:

На основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата веществените  доказателства

-  1бр. кожен патрондаш, с 17бр. патрони калибър 12-ти, черен полиетиленов плик с 17бр. патрони, от тях 12бр. - калибър 12-ти и 5бр. калибър 16-ти, ведно с 10бр. гилзи калибър 12-ти от общите патрони в патрондаша и 8бр. гилзи - 3 бр. калибър 16-ти и 5бр. гилзи калибър 12-ти от общите от черния плик;

 -  2бр. червени кутии с 35бр. патрони калибър***и калибър ***които да се предадат на служба ***.

Съдът постанови да се върнат на собственика веществените  доказателства:

- Лек автомобил марка „***

- ключове за лек автомобил, ******

- 1бр. калъф, тъмно - зелен на цвят за ловно оръжие, от брезент с гумени черни протектори в края на калъфа от двете страни и по средата от двете страни и множество черни полиетиленови чували.

- 1бр. удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с ***.

Съдът постанови да се предатат на НС Безопасност и охрана 

1бр. кожен калъф със *** на името на В.Л.В.;

Съдът постанови да се предадат на НЛРС

 - 1бр. членска карта на *** на името на В.Л.В.

-1бр.***на името на В.Л.В., издадено от ***“ - отговорник по охраната на дивеча;

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат следните веществени доказателства

-  1бр. черна текстилна маска с розова емблема на нея;

- Пакетът съдържащ обтривки (натривки) от лява и дясна ръка, иззети, с помощта на специализиран комплект за изземване на следи от изстрел, от В.Л.В. и от ***.

Съдът постанови да се предаде на ***веществено доказателство  - 1бр.боен фар, черен на цвят без надписи по него.

Съдът  постанови да останат по делото веществените доказателства:

-1бр. удостоверение за подборно ***

-1бр. разрешително за индивидуален лов серия ***година.

-1бр.***на името на  В.Л.В. със серия ***

 

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимият В.Л.В. да заплати сумата от 3159,19лв. по сметка на ОДМВР Плевен.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                             Районен съдия: