Р Е Ш
Е Н И Е
№ 840/12.12.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 853 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу М.Г.Ч..
Ищецът твърди, че на 16.05.2017 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД като
кредитор и
ответницата като кредитополучател сключили договор за стоков кредит № 2735419, по силата на който й бил предоставен заем за
закупуването на стока в общ размер
на 1 316,00 лв.,
срещу задължението да върне сума
в общ размер на 2 390,88 лв., представляваща
чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него, при
условията, посочени в договора и общите условия към
него, както следва: договорна лихва в размер на 488,78 лв., 24 анюитетни месечни погасителни вноски, в размер на 99,62 лв., като първата погасителна вноска била платима на 21.06.2017 г., а последната – на
21.05.2019 г. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 402,85 лв. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към
договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължал
на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на ответницата
било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер на 90,78 лв. за периода от 21.10.2017
г. до дата на входиране на
задължението в съда. Тъй като не изпълнявала задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът й бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия. Сочи се още, че на 21.05.2018 г. бил подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания с Приложение № 1 към него,
на основание чл. 2.1 от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключени между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД, по силата на които
гореописаните вземания срещу ответницата били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Ищецът в качеството си на
цесионер бил
упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. Писмото се било върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „преместен". Освен това било
изпратено и второ уведомление постредством ЧСИ Н.К., което било връчено чрез залепване
на уведомление съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК на 01.11.2018 г. Сочи се и че за заплащането
на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 283/2019 г. По него била издадена исканата заповед за
изпълнение, но тя била връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1 642,10 лева, представляваща главница по 12 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2017 г. до 21.05.2019 г.; 209,42 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2017
г. до 21.05.2019 г.; 90,78 лева, представляващи обезщетение
за забава за периода от 21.10.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, прехвърлени
на 21.05.2018 г. с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, а при условията
на евентуалност се
иска да се осъди М.Г.Ч. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД същите суми. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответницата, чрез
назначения особения представител, счита предявените искове за недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че процесният договор бил нищожен поради
нарушение на разпоредбите на чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Предвид
изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2017 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и ответницата са сключили договор за стоков кредит № 2735419, който
наред с Общите
условия към него и
фактура № **********/16.05.2017 г. са представени по делото и от тях е видно,
че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответницата.
С писмо към същия договор „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" АД е потвърдило извършената
цесия съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената
цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-УКФ/2735419 от 28.05.2018 г. и от 28.08.2018 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД, е уведомил ответницата за извършената цесия
и я е поканил в 15-дневен срок от
получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към известията
за доставяне първото писмо е било непотърсено от получателя, а второто му е
било връчено от ЧСИ Н.К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 283/2019 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 2246/01.02.2019 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 129/04.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 1 642,10 лв. - главница по по договор за стоков кредит № 2735419/16.05.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М.Г.Ч., 209,42 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.10.2017 г. – 21.05.2018 г., 90,78 лв. - обезщетение за забава за периода 21.10.2017 г. – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 38,85 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 27.02.2019 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването
на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
М.Г.Ч. и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен договор за стоков кредит. Съдържанието
на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор № 27354191/6.05.2017 г. и Общите условия към него. Тези документи са подписани и от ответницата,
като автентичността им не е оспорена от нея.
Настоящият състав, обаче споделя възражението на назначения й особен представител, че в случая не е спазено императивното правило на чл.
10, ал. 1 ЗПК за еднакво изпълнение на всички елементи
на договора за потребителски кредит - по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, тъй като очевидно част от текста на договора и общите условия,
които са неразделна част от него и като такава следва
да отговарят на същите изисквания, са
изпълнени с по-малък шриф. Това от своя
страна води до неговата недействителност на специалното основание по чл. 22 ЗПК
Дори и да се приеме, че процесния договор е породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството е отпуснало кредит, който е трябвало да
се погаси чрез изплащането на
определени вноски в предвидените срокове и размери и че ответницата не е
погасявала текущите си задължения съобразно уговореното, то исковете следва да
бъдат отхвърлени и на друго, самостоятелно основание. Безспорно е, а и от представените
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г. и Приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно на ищеца. Направеното от особения представител на ответницата възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил две съобщения за извършената цесия, но същите не са били получени от ответницата-длъжник. Обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя и последвалото връчване по реда на чл. 47 ГПК не е автаматично свързано с настъпването на
неблагоприятни за нея последици, а именно, че е налице редовно
връчване на съобщението. Предвид наличието на
допълнителни данни за местоработата
на ответницата, ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез
предприемане на ново връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени, включително и такива,
от които да се установи, че е била уведомена за извършената цесия по телефона, посочен в договора.
Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано
в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл.
116, ал. 2 от същия закон е обвързано единствено с административнонаказателна
отговорност, а и в случая
липсват доказателства ответницата да е променила адреса си. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може
да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения
предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения
от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни
на правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие,
предвид характера на представителството и обема на правомощията. В
този смисъл е и формиралата се трайна
практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се
явява и последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и много други. Ето защо съдът
намира, че ответницата не е била надлежно
уведомена за извършеното прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие
спрямо нея. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените главни установителни и евентуални осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, срещу М.Г.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, главни
установителни и евентуални осъдителни искове за следните суми: 1 642,10 лева, представляваща главница по 12 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 21.10.2017 г. до 21.05.2019 г., 209,42
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2017 г. до
21.05.2019 г., 90,78 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, прехвърлени
на 21.05.2018 г. с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания и Приложение № 1 към него,
както и законна лихва
за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 283/2019 г. по описа на Районен
съд Хасково, до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.