№ 4754
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110133452 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗВ. М. Г. против „РР Е С.... ЕООД
искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено му със Заповед № 01642/30.12.2015 г.; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 2296,20 лв. за оставане без работа
в 6-месечен период, считано от 30.12.2015 г. До 30.03.2016 г. (уточнителна молба от
07.09.2021 г., л.66 от делото). Ищецът твърди, че е посочената заповед на ответника е
издадена, след като трудовото правоотношение е било прекратено от ищеца, за каквото
прекратяване се счита подаването на молба за напускане, мотивирана с чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ
/работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и
когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния
трудов договор, или установени с нормативен акт/; Посочената заповед не е надлежно
връчена на ищеца – за нея ищецът е узнал на дата 27.12.2019 г. по повод получено
съобщение за образувано съдебно дело (№ 39606/2017 г. по издадена Заповед по чл. 410
ГПК).
От страна на ответника исковете се оспорват с възражение за погасяване на главния иск по
давност, както и че Заповед № 01642/30.12.2015 г. е издадена поради неявяване на ищеца
на работа, считано от 16.11.2015 г.; ищецът е отказал да получи поканата за обяснения, като
не е потърсил изпратената му на обявения в трудовия договор адрес пратка; ищецът не е
подавал молба по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ; Възражение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Относно възражението на ответника за погасяване по давност на иска за
незаконосъобразност на уволнението:
Съгласно чл. 358, ал. 1КТ, исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:1.
едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или
служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал.
2;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и
прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
Приложима в настоящия случай е нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, която урежда
хипотезата на прекратяване на трудовия договор, какъвто е настоящия случай на
дисциплинарно уволнение. С оглед възражението на ответника следва, че подлежи на
проверка дали искът е предявен в 2-месечния срок.
Съгласно чл. 358, ал. 2 КТ, за хипотезите на прекратяване на трудов договор, срокът започва
да тече от деня на прекратяването;
Като се има предвид, че съгласно чл. 335, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, вън от случая на прекратяване с
предизвестие, трудовият договор се счита прекратен от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяването, то следва, че за ден на прекратяването на трудовото
правоотношение следва да се приеме датата, на която ищецът е получил заповедта за
уволнение. Следва, че на проверка подлежи дали предявеният иск за незаконосъобразност
на уволнението е предявен в 2-месечния срок, считано от получаването или узнаването на
заповедта от страна на ищеца.
Според ответника, независимо че куриерската пратка със заповедта не е била фактически
доставена на ищеца, заповедта за уволнение се счита успешно връчена в края на 2015 г., тъй
като двете изпратени на обявения в трудовия договор адрес на ищеца пратки не са били
потърсена от ищеца.
От своя страна ищецът твърди, че е узнал за заповедта на дата 27.12.2019 г. по повод
получено съобщение за подадена от „РР Е С.... ЕООД искова молба, по която е образувано
гр.д. № 9975/2020 г. на СРС (Решение на л. 56 от делото) за установяване по реда на чл. 422,
ал. ГПК на задължение по чл. 221, ал. 2 КТ (което задължение е било с основание сега
процесната Заповед № 01642/30.12.2015 г. за дисциплинарно уволнение), за което
задължение по-рано е била издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 39606/2017 г. на
СРС.
Дори и съдът да приеме за доказано твърдението на ищеца за това, че ищецът е узнал за
2
заповедта на дата 27.12.2019 г. по повод получено съобщение за подадена от „РР Е С....
ЕООД искова молба с претенция за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, то 2-месечният срок се
явява пропуснат, тъй като исковата молба е подадена на 11.06.2021 г. Видно от съдебното
решение по това дело, разглежданият по гр.д. № 9975/2020 г. на СРС иск е бил с предмет
вземане на работодателя за обезщетение, поради което предявяването на този иск не е
довело до прекъсване на давностия срок относно иска за незаконосъобразност на
уволнението, нито съдебният процес относно това вземане има ефект на спиране по
отношение на 2-месечния давностен срок относно иска за незаконосъобразност на
уволнението. Няма доказателства през периода от 27.12.2019 г. (когато ищецът най-късно
да е узнал за заповедта за уволнение) до 11.06.2021 г. (когато е предявен разглеждания сега
главен иск) да са настъпили факти, представляващи други основания за прекъсване (чл. 116
ЗЗД) или спиране (чл. 115 ЗЗД) на давностния срок.,
Съдът намира за основателно становището на ищеца, че към момента на издаване на
заповедта за уволнение, трудовото правоотноение между страните вече е било прекратено
по почин на ищеца, тъй като преди заповедта за уволнение да е била издадена ищецът е бил
подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ – изрично признание на ответника за което се съдържа в представената от ответника
Покана за даване на обяснения („На 16.11.2015 г. Вие е трябвало да се явите на работа. В
9,15 часа Вие носите документ за освобождаването Ви по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ“ - л. 54 от
делото )В този случай дисциплинарното уволнение се явява без предмет. Тъй като обаче е
обективирано в правната действителност чрез издаването на нарочна заповед,
дисциплинарното уволнение, макар и незаконно предвид по-ранното и по почин на ищеца
прекратяване на договора, проявява действието си. Затова и ищецът е следвало
своевременно и най-късно до края на 2-месечения срок да оспори законосъобразността на
уволнението чрез иск. В случая ищецът не само че не е предявил иск в 2-месечния адвонстен
срок, но дори и не е упражнил защита в производството по чрез възражение срещу
законосъобразността на уволнението гр.д. № 9975/2020 г. на СРС.
Изложеното налага извод за неоснователност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
установяване незаконност и отмяна на уволнението, което от своя страна налага извод за
неоснователност и на обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ – за
обезщетение за оставане без работа.
Ответникът има право на разноски, но такива не му се присъждат поради липса на
доказателства разноски да са сторени.
Обявената в съдебно заседание дата на постановяване на решението не е спазена, поради
което срокът за въззивно обжалване тече от датата на получаване на препис от решението.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗВ. М. Г. против „РР Е С.... ЕООД искове: по чл. 344, ал. 1, т.
3
1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със
Заповед № 01642/30.12.2015 г.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане
на обезщетение в размер на 2296,20 лв. за оставане без работа в 6-месечен период, считано
от 30.12.2015 г. до 30.03.2016 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4