№ 1350
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100322 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Р. А. срещу Р. А. И. и С. Р.
И., с която се иска съдът да развали договор за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №
65, том I, рег. № 666, дело № 57/10.3.2021 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева.
Ищецът твърди, че на 10.03.2011 г. между него и съпругата му Г. Г. А., от една
страна, и ответницата Р. А. И., от друга, е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който двамата съпрузи
са прехвърлили на ответницата собствеността върху от имот, находящ се в с. ***,
срещу задължение за издръжка и гледане. Заявява, че договорът е сключен по
време на брака на Р. А. И. със С. Р. И., вследствие на което имотът е станал
съпружеска имуществена общност. Сочи, че от сключването на договора до
настоящия момент ответниците не са полагали никакви грижи за него, като
същите не са полагали грижи и за съпругата му, когато последната е живяла при
него в с. ***. Твърди, че ответница не е идвала в с. *** вече три години, а
ответникът – повече от четири години, поради което счита, че е налице пълно
неизпълнение на поетото задължение по договора.
Ответниците оспорват иска. Заявяват, че от сключването на договора до
момента са полагали и полагат грижи и за двамата прехвърлители, като излагат
подробни твърдения в тази насока. Сочат, че от момента на прехвърлянето на
1
имота до м. ноември 2023 г. не са имали никакви проблеми с ищеца, както и че са
посещавали имота по няколко пъти в годината за различни периоди от време.
Твърдят, че в този период са били в добри отношения и винаги са помагали на
родителите на ответницата с всичко, от което последните са имали нужда.
Заявяват, че причината за промененото отношение на ищеца към ответницата е
извършената от последната продажба на имот в гр. Велико Търново и отказа й да
му предостави голяма част от продажната цена. Сочат, че по този повод през м.
ноември 2023 г. ищецът се е прибрал в с. ***, а от м. декември същата година до
настоящия момент създава пречки ответниците да изпълняват поетите с договора
задължения.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, считайки иска за
основателен и доказан.
Процесуалният представител на ответниците поддържа заявеното оспорване
на иска и моли за неговото отхвърляне.
Съдът, като взе в предвид доводите на страните, събраните доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на 10.3.2011 г. между Г.
Г. А. и А. Р. А. – продавачи, от една страна, и Р. А. И. – купувач, от друга страна, е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 65, том I, дело № 57/2011 г.
на нотариус Дочка Тютюнджиева. По силата на договора продавачите са
прехвърлили на купувача правото на собственост върху недвижими имоти,
находящи се в с. *** и включващи двуетажна жилищна сграда с площ /РЗП/ 90
кв.м., с прилежащи части: таван с площ 30 кв.м. и изба с площ 10 кв.м; гараж с
жилищно предназначение с площ /РЗП/ 21 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 50 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 2 кв.м.; навес с оградни стени с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 120 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 80 кв.м., заедно с урегулиран поземлен имот *** в
строителен квартал 30 по плана на с. ***, одобрен със Заповед РД-22-680/2000 г., в
който поземлен имот са построени сградите, целия с площ от 2230 кв.м., с уредени
регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници по скица:
изток-улица, запад-улица, север-УПИ I-260, юг-УПИ VI-262 и УПИ IV-264. Като
насрещна престация по така сключения договор купувачът е поел задължение за
2
гледане и издръжка, както и осигуряване на всичко необходимо за сносен и спокоен
живот, какъвто прехвърлителите са водили до момента, включително лични грижи
при болест и немощ до края на живота им.
По делото не е спорно, че към момента на сключване на договора купувачката
Р. А. И. е била в брак с ответника С. Р. И..
За установяване изпълнението на задълженията си по договора от страна на
ответниците се ангажираха гласни доказателства.
Според показанията на водения от ответниците св. Г. А. – съпруга на ищеца и
майка на ответницата, след прехвърлянето на имота в с. *** на дъщеря й
последната го е посещавала, като принципно си е идвала през лятото, за да остави
децата си на грижите на своите родители. Сочи, че още през 2015 г. ответницата е
започнала да й купува лекарствата, както и да й праща с тях суми между 200 и 400
лева, които заедно с пенсията й били достатъчни. Заявява, че преди няколко години
на ищеца на два пъти са правени операции, разходите по които е поел ответникът,
както и че в този период съпругът й е стоял при дъщеря им в гр. Асеновград,
където грижите за него са полагани от ответниците. Твърди, че от време на време
нейна приятелка й е услужвала с пари, които впоследствие дъщеря й е
възстановявала. Сочи, че след прехвърлянето на имота в същия са извършени два
крупни ремонта, средствата за които е осигурил ответникът. Обобщава, че след
прехвърлянето на имота е искала финансова помощ от дъщеря си и същата никога
не й е отказвана, както не е отказвана и на баща си. Заявява, че отношенията между
съпругът и дъщеря й са се влошили миналата година, когато ищецът е споделил на
ответниците, че няма необходимото внимание към него. Твърди, че съпругът й е
отправял заплахи към дъщеря им, която не се е прибирала в имота в с. *** от
скарването им през миналата година.
В показанията си ангажираният от ответниците св. М. И. – брат на ответника,
заявява, че Р. И. и С. И. винаги са се грижили за родителите на ответницата, като
сочи, че грижите към същите са се изразявали във финансова помощ, в
предоставяне на храна и на автомобил. Потвърждава казаното от св. А., че ремонт
на процесния имот е правен и че този ремонт е заплатен от ответника.
Потвърждава и това, че разходите по операцията на ищеца от преди няколко години
са заплатени от ответника. Твърди, че отношенията между ищеца и ответницата са
се влошили в края на миналата година и че оттогава последната не си е идвала на с.
***. Също като св. А. споменава за отправени заплахи от ищеца към ответницата.
Св. Е. И., воден от ответниците, потвърждава за извършен ремонт в имота в с.
3
*** и за операция на ищеца, разходите за които са заплатени от ответника. Сочи, че
ответниците винаги са полагали грижи за прехвърлителя и за неговата съпруга,
като също заявява, че ответницата не е посещавала имота в с. *** след разрива в
отношенията й с ищеца.
Св. М. А. П., водена от ответниците, също потвърждава за извършен ремонт на
имота в с. ***, като на свой ред заявява, че разходите за същия са заплатени от
ответницата. Сочи, че е запозната с това, че ответницата е пращала на родителите
си пари за лекарства и за храна, като твърди, че на два пъти, когато ответницата е
нямала възможност, самата тя е давала на прехвърлителите парични суми в
размери съответно от 200 и 300 лева, които впоследствие са й възстановявани от
ответницата. Заявява, че ответницата и ищецът имат някакви пререкания, като
споделя и за отправени заплахи от страна на последния.
В показанията си ангажираният от ищеца св. П. И. заявява, че от м. октомври
2023 г., когато прехвърлителят е останал сам в имота в с. ***, тя и съпругът й са
усетили, че същият има нужда от помощ и че в тази връзка от време на време са му
носили храна, а съпругът й му е давал и пари в заем.
Св. Р. И. заявява, че от м. октомври миналата година отношенията между
ищеца, съпругата му и дъщеря му са обтегнати, като сочи, че откакто ищецът е
останал да живее сам му е помагал парично, тъй като след заминаването на
съпругата му последният е останал без доходи. Твърди, че и преди този момент
ищецът и съпругата му са искали от него пари назаем. Заявява, че ищецът работи
през топлите месеци от годината, поради което особено след м. октомври 2023 г.,
когато последният е бил без работа и доходи, му е помагал с храна и му е заплащал
сметки за ток, вода и телефон. Сочи, че не е виждал някой от неговите близки да
помага на ищеца, като заявява, че не е виждал ответницата от няколко години.
Св. Д. Д. също заявява, че не е виждал от ответницата от няколко години -
откакто същата е катастрофирала.
Св. Т. А. потвърждава, че от около година ищецът и съпругата му не живеят
заедно. Също споделя за извършени ремонти в процесния имот, като на свой ред
заявява, че същите са заплатени от ищеца със средства на последния, реализирани
от работа в чужбина. Заявява, че почти не е виждал ответниците в имота и че през
последните десетина години често е помагал на прехвърлителите с парични
средства.
От ответниците са представени писмени доказателства, свидетелстващи за
проведени в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. оперативни интервенции на
4
ищеца, медицинска документация, касаеща ответницата, както и разписка за
заплатено електричество за процесния имот.
От ищеца също са представени писмени доказателства, свидетелстващи
заплащането на режийни разноски и такива, свидетелстващи закупуването на
строителни материали и консумативи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се
иска развалянето на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 65, том I, дело № 57/2011 г.
на нотариус Дочка Тютюнджиева.
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство ответниците следваше да докажат пълно и главно, че са изпълнявали
ежедневно и пълно поетите задължения да полагат грижи за издръжката и
гледането на прехвърлителите по сделката. Доколкото насрещните права и
задължения на страните по договора за издръжка и гледане не са определени в
закона, тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие, като при
тълкуване волята на страните се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, се дължи цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако приобретателят не
изпълнява поетото задължение, прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се
състои неизпълнението, а само да докаже, че е изпълнил задължението си да
прехвърли правото на собственост. При твърдения на приобретателя, че е
изпълнил задълженията си по договора, като е давал нужната издръжка и е полагал
необходимите грижи, следва да докаже това обстоятелство пълно и главно.
В случая по делото не е спорно, че ищецът и съпругата му са изпълнили
задължението си по договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 65, том I, дело № 57/2011 г.
на нотариус Дочка Тютюнджиева, като са прехвърлили притежаваното от тях
право на собственост върху описаните в акта имоти на ответницата Р. А. И.. По
силата на този договор ответницата е поела задължение за гледане и издръжка на
продавачите до края на живота им, като видът и обемът на дължимата от
ответницата престация е уговорен с формулировката „осигуряване на всичко
необходимо за сносен и спокоен живот, какъвто прехвърлителите са водили до
момента, включително лични грижи при болест и немощ до края на живота им”.
5
Доколкото така формулираното задължение на приобретателя се явява общо,
съгласно съдебната практика същото следва да включва изцяло подсигуряването
на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителите
/без оглед на възможността им сами да се издържат от имуществото и доходите си/,
а гледането включва полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителите според техните нужди и възможности да се справят сами /така
Решение № 82/5.4.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о./.
Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на
сключване на договора до смъртта на прехвърлителите, т.е. касае се до задължение
с продължително изпълнение, като последното трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Дължимата престация не може
да се дели на периоди, а е нужно от сключването на договора задълженията да са
били изпълнявани своевременно и в пълен обем, като приобретателят е длъжен да
изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителите, и
не е необходимо кредиторите да го уведомяват за промяната в нуждите си.
Същевременно вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и става
изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ
юридически факт за правото на разваляне.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответниците не успяха да докажат пълно и главно, че са изпълнявали задълженията
си по алеаторния договор в пълен обем. В тази връзка съдът съобразява както
събраните писмени доказателства, така и ангажираните свидетелски показания.
На първо място, от събраните гласни доказателства – както от тези,
ангажирани от ищеца, така и от тези, ангажирани от ответниците, съдът приема за
безспорно установено, че от есента на 2023 г., когато е настъпил разривът в
отношенията между ищеца и ответниците, последните по никакъв начин не са
изпълнявали задълженията си по процесния договор по отношение на ищеца. В
случая, дори да се приеме, че с поведението си ищецът не е давал необходимото
съдействие за изпълнение на договора по отношение на него, с това си поведение
последният е освободил ответниците занапред от последиците на собствената им
забава, но същите са продължили да бъдат в неизпълнение. В този смисъл
ответниците са били длъжни да трансформират задължението си за издръжка в
парично и то без да чакат решение за трансформация /какъвто иск въобще не са
предявили/, като заплащат на ищеца съответната сума, която да покрие текущите
му нужди. Неприемането и неоказването на съдействие от страна на ищеца не
може да освободи ответниците от задължението им за издръжка, тъй като
последните са могли да осигуряват тази издръжка в паричния й еквивалент. Поради
невъзможност за изпълнение, продиктувана от виновно неприемане и/или
неоказване на съдействие от страна на кредитора, се погасява единствено
задължението за полагане на грижи, доколкото същото може да бъде изпълнявано
6
само в натура, но не и задължението за даване на необходимата издръжка. Както
вече беше посочено, данни /дори и твърдения/, че ответницата е изпълнявала
задълженията си по договора след разрива в отношенията й с ищеца,
предоставяйки на последния парични средства за издръжката му, не са налице. А
данни за това, че ищецът е имал нужда от тази издръжка /макар това да няма
значение за дължимостта на издръжката/ се съдържат в показанията на
ангажираните от ищеца – св. П. И. „... той работи сезонна работа ... като аз и
съпругът ми усетихме, че има нужда да му помогнем и сме му носили храна от
време на време“; св. Р. Игнатов „... помагал съм на А. парично откакто Галя
замина и го остави без никакви доходи ... освен с пари сме му помагали и с
хранителни продукти, особено след м. октомври 2023 г., защото са зимни месеци
и той няма какво да работи и няма доходи ... плащал съм му сметки за ток, вода и
телефон ... А. ми е споделял, че в момента няма пари и съм му давал заеми ...“. Тук
следва още веднъж да се отбележи, че в разглежданата хипотеза нямат значение
финансовите възможности на кредитора и на длъжника, както и не на последно
място, че трансформирането на задължението за издръжка в парично може да бъде
сторено единствено в случай, че длъжникът е изправна страна по договора, което
не беше установено по делото.
В случая не са налице и предпоставките на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, доколкото се
касае за неизпълнение задълженията на ответниците в един продължителен период
от време – от около една година до приключване на устните състезания, който
период следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая обаче е по-
важно да се отбележи, че това неизпълнение идва в момент, в който ищецът вече е
в по-напреднала възраст, като същият, макар и в добро здравословно състояние,
неминуемо следва да бъде обект на регулярни грижи и внимание, още повече след
претърпените оперативни интервенции. Тук следва да се има в предвид, че в самия
договор за издръжка и гледане е посочено, че ответницата следва да осигури на
ищеца всичко необходимо за сносен и спокоен живот, какъвто прехвърлителят е
водил до момента, като в този ред на мисли дори конфликтните ситуации в
отношенията между страните да са породени от последния, то ответниците са тези,
които е следвало да предприемат необходимите действия за осигуряване
спокойствие в ежедневието на прехвърлителя. Както вече беше отбелязано,
задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника и ако това изпълнение е непостоянно и/или
непълно, което води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно и
несмущавано, което беше установено в процесния случай, това неизпълнение е
значително и обосновава развалянето на договора.
На следващо място, съдът намира, че ответниците не ангажираха убедителни
доказателства и за това, че са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор
в пълен обем и в периода преди разривът в отношенията между страните през
есента на 2023 г. В тази връзка, следва да се отбележи, че показанията на всички
ангажирани от ответниците свидетели са твърде общи и от същите не става ясно
дали грижите за прехвърлителя са били ежедневни, или поне такива с достатъчна
регулярност и интензитет. По този повод следва да се отбележи, че в голямата си
част показанията на св. М. И. и Е. И. почиват на споделеното им от ответника С. И.,
7
като личните им впечатления касаят единствено временните престои на ищеца в
гр. Асеновград, където разходите около последния безспорно са поемани от
ответника. За съда е очевидно обаче, че тези свидетели нямат преки впечатления от
живота и нуждите на ищеца в с. ***, още по-малко впечатления за това дали когато
А. А. е пребивавал там ответниците са му осигурявали нужните грижи и издръжка.
Св. М. Петрова пък споделя за изпращани на няколко пъти пари и лекарства от
страна на ответницата, включително споменава за два случая, в които тя е давала
суми от 200 и 300 лева, но от нейните показания също не може да се направи извод
за системност при предоставяната издръжка, нито че тази издръжка в крайна
сметка е достигала до ищеца, тъй като на свой ред св. Г. А. заявява, че парите и
лекарствата за изпращани на нея. Още по-малко от показанията на ангажираните
от ответниците свидетели може да се говори за полагана от ответниците натурална
грижа за прехвърлителя, имайки предвид, че дори св. Г. А. заявява, че ответницата
си е идвала на с. *** предимно през лятото и то за да остави децата си на грижите
на своите родители. В останалата си част показанията на въпросните свидетели
касаят извършени ремонтни дейности в с. *** и това кой е заплащал същите, което
няма пряко отношение към задължението за издръжка и грижи, доколкото дори
средствата за ремонтите /или за част от тях/ да са предоставени от ответниците
последните в крайна сметка са ремонтирали своя собствен имот.
В обобщение, съдът прави краен извод, че грижи и издръжка за ищеца са
давани от ответниците, докато същият е пребивавал при последните в гр.
Асеновград, но че такива грижи и издръжка не са предоставяни /поне не и в
нужния обем/, докато прехвърлителят е живеел в с. ***, където същият е прекарвал
по-голямата част от своя живот.
От ангажираните писмени доказателства също не може да се направи извод за
пълно изпълнение на задълженията на ответниците. В случая от страна на
последните са представени доказателства за проведени на ищеца две оперативни
интервенции, като от същите и от ангажираните гласни доказателства следва да се
приеме, че средствата за тези интервенции са предоставени от ответника. Това
обаче съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че грижите за издръжка и гледане са
давани в нужния обем.
Предвид гореизложеното и при съобразяване правилата на разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че ответниците не доказаха пълно
изпълнение на поетите задължения по договора, при което следва да понесат и
последиците от това. С оглед на това съдът намира, че по делото е установено
наличието на предпоставките за разваляне на договора за гледане и издръжка,
8
обективиран в Нотариален акт № 65, том I, дело № 57/2011 г. на нотариус Дочка
Тютюнджиева и предявеният иск следва да бъде уважен, но отчасти, като
договорът бъде развален за притежаваната от ищеца ½ ид. ч. от имотите. За да
достигне до този извод, съдът съобразява, че неделимостта на задължението за
издръжка и гледане е в интерес на кредиторите, поради което всеки от тях може да
иска отделно изпълнение, при което неразделността се прекратява и нито
отделният кредитор може да иск разваляне на целия договор, нито другият
кредитор може да иска разваляне на договора по отношение на поискалия отделно
изпълнение. Прекратяването на целия договор поради неизпълнение по отношение
на някой от кредиторите може да се иска самото докато неразделността съществува
и то не против волята на този кредитор, който иска запазване на договора. В случая
от доказателствата по делото става ясно, че прехвърлителката Г. А. се е установила
да живее при приобретателите в гр. Асеновград от около една година, а ответникът
продължава да живее в с. ***, с което си действие прехвърлителката е поискала
отделно изпълнение на задължението за издръжка и гледане, респ. неделимостта на
задължението по договора е прекратена. Отделно от това, от показания на
въпросната прехвърлителка е очевидно, че същата иска запазване на договора за
нейната идеална част.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на направените от него разноски в
размер от 1 064.28 лева – заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между Г. Г. А., ЕГН
********** и А. Р. А., ЕГН ********** – продавачи, от една страна, и Р. А. И., ЕГН
********** – купувач, от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №
65, том I, рег. № 666, дело № 57/2011 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, до
размера на идеалната част на ищеца - 1/2 /една втора/ идеална част от имотите,
предмет на договора, с който Г. Г. А. и А. Р. А. продават на дъщеря си Р. А. И.
следните свои недвижими имоти: двуетажна жилищна сграда с площ /РЗП/ 90
кв.м., с прилежащи части: таван с площ 30 кв.м. и изба с площ 10 кв.м; гараж с
9
жилищно предназначение с площ /РЗП/ 21 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 50 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 2 кв.м.; навес с оградни стени с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 120 кв.м.; второстепенна сграда с жилищно
предназначение с площ /РЗП/ 80 кв.м., заедно с урегулиран поземлен имот *** в
строителен квартал 30 по плана на с. ***, одобрен със Заповед РД-22-680/2000 г., в
който поземлен имот са построени сградите, целият с площ 2230 кв.м., с уредени
регулационни отношения и приложена улична регулация, при граници по скица:
изток-улица, запад-улица, север-УПИ I-260, юг-УПИ VI-262 и УПИ IV-264, срещу
задължението на приобретателя Р. А. И. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите до края на живота им, като отхвърля иска за разваляне на
договора за останалата 1/2 /една втора/ идеална част от имотите.
ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН ********** и С. Р. И., ЕГН ********** да заплатят
на А. Р. А., ЕГН ********** сумата от 1 064.28 /хиляда шестдесет и четири лева и
двадесет и осем ст./ лева, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10