№ 2662
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110207465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 92, ал. 3 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр).
Образувано е по жалба на В. С. Б. против наказателно постановление
/НП/ № 77 от 12.05.2022 г., издадено от директор на дирекция „Контролна и
превантивна дейност“, упълномощен да изпълнява правомощията на директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с
което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.127, ал.3 от Закона за биологичното разнообразие
/ЗБР/, вр. чл.16, параграф 1, б.“а“, пр.1 от Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета
от 09.12.1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез
регулиране на търговията с тях, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.16, параграф 1, б.“а“ от
Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. относно защитата на
видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, като
на основание чл.20, ал.3 от ЗАНН и чл.129, ал.1 от ЗБР, са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението.
В подадената жалба се излагат съображения за неправилно отразена
фактическа обстановка и липса на състав на извършено административно
нарушение. Моли се, съдът да отмени наказателното постановлением
алтернативно, да намали размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и с
процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП.
Претендират се сторени разноски. Депозира се писмено становище в
1
подкрепа на тезата за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се
от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Писмено развива съображения в тази посока.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира следното:
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило в РИОСВ уведомление рег. индекс № 32-
347226/ 02.11.2021 г. от Митническо бюро Летище София и писмо от
Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ в отговор на
уведомлението, на 29.10.2021 г.в Митническо бюро Летище София, гр.София,
е задържана пратка на жалбоподателя В. С. Б.. Пратката съдържала кожи,
както следва: един брой крокодилска кожа с размери 204/ 60 см., един брой
змийска кожа с размери 260/ 20 см., един брой змийска кожа с размери 235/
25 см., 13 бр. пакети, съдържащи парчета кожи от различни видове.
Извършена е проверка и оглед на място, обективирана в Констативен
протокол № ПД-ЕБ-14/ 10.11.2021 г., с цел определяне на видовата
принадлежност на сочените кожи съвместно и експерт херпетолог. Същата
приключила със заключение, че сочените по-горе видове кожи са със
следните характеристики: крокодилска кожа с установени размери 205/ 65
см., обработена, от коремната част на тялото без главата на Широкомуцунест
кайман /Caiman latirostris/, вид, попадащ в Приложение А към Регламент /ЕО/
№ 338/97; змийска кожа с установени размери 270/ 25 см., обработена от
гръбната част на тялото на жълта /парагвайска/ анаконда /Eunectes notaeus/,
вид, попадащ в Приложение В към Регламент /ЕО/ № 338/97; змийска кожа с
установени размери 240/ 24 см., обработена от гръбната част на тялото на
аржентинска боа удушвач /Boa constrictor/, вид, попадащ в Приложение A
към Регламент /ЕО/ № 338/97; 13 бр. пакети, съдържащи оцветени парчета
кожи от различни видове – две обработени и оцветени змийски кожи от
гръбната част на тялото с размери 195/ 20 см. и 212/ 21 см. от представители
на сем.Boidae, обработени и оцветени в различни цветове по големи парчета
кожа от гръбната и коремната част на тялото и от опашката на млади
индивиди с размери от 25/ 16 см. до 85/ 28 см. на представители на род
Caiman Alligatoridae, 9 бр. пакети с обработени и оцветени в различни
цветове по-малки парчета кожа /изрезки/ с размери от 10 см. до 40 см. от
представители на род Caiman Alligatoridae, попадащи в Приложенията към
Регламент /ЕО/ № 338/97.
Във връзка с установеното по-горе и след извършване на преценка за
това, че към момента на пристигане на горната пратка в България в МОСВ
няма внесено заявление за издаване на разрешително за внос на същата, на
10.12.2021 г. св. Д. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 225/ 2021 г. за нарушение на чл.16, параграф 1, б.“а“ от
2
Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. относно защитата на
видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях.
Постъпило е писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН в
законоустановения срок.
На база съставения АУАН последващо е издадено и процесното
наказателно постановление – на 12.05.2022 г., с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.127, ал.3 от Закона за биологичното разнообразие, вр. чл.16,
параграф 1, б.“а“, пр.1 от Регламент /ЕО/ № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г.
относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на
търговията с тях, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 лева за нарушение на чл.16, параграф 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №
338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. относно защитата на видовете от дивата
флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, и са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението, на основание чл.20, ал.3 от
ЗАНН и чл.129, ал.1 от ЗБР.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св.Д., като и преди всичко от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК /АУАН, Констативен протокол, копия от заповеди за компетентност,
копие от разписка, копия от уведомления, копие от писмено възражение по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, копие от протокол за извършена митническа проверка
ведно с копия от снимков материал, съдебно-зоологическа експертиза, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
изцяло цени показанията на свидетеля, същите са непротиворечиви и
достоверни, като излагат последователно и в хронология фактите и
обстоятелствата по извършената проверка, те са подкрепени от писмените
доказателства по делото и кореспондират помежду си. Съдът въприе с
доверие съдебно-зоологическа експертиза по отношение на процесните кожи
като изготвена професионално и безпристрастно от компетентно вещо лице
със специални познания в областта на зоологията /хепертологията/.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Следователно съдът трябва да
провери закоността на оспорвания акт, тоест дали правилно са приложени
както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
3
това административен орган, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни и
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Не се констатира пълно, точно и коректно описание на фактите по
делото в АУАН и НП. Административнонаказващият орган /АНО/ в
Констативен протокол от 10.11.2021 г. поддържа, жалбоподателят да не е
изпълнил задължението си, при внос на екземпляри, попадащи в
Приложенията към Регламент /ЕО/ № 338/ 97 на Съвета от 09.12.1996 г.
относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на
търговията с тях /Регламента/, да представи в митническия пункт за
въвеждане разрешително за внос, издадено от компетентния орган на
държавата-членка по местоназначение по отношение на процесните кожи,
опаковани като карго пратка. От НП се чете на жалбоподателя да е вменено,
че е внесъл на територията на общността екземпляри от видове на дивата
фауна без разрешително в нарушение на Регламента, доколкото към момента
на пристигане на пратката в България в МОСВ няма внесено заявление за
разрешително за внос на съответната пратка. Този диспозитив на
административно нарушение в наказателното постановление възпроизвежда
в цялост констатациите по акта за установяване на административно
нарушение. Отделно от това, инкриминираните екземпляри, разпределени в
четири групи, са индивидуализирани в НП два пъти, като се констатират
съществени разлики в параметрите на размерите им. Дори и последното да се
дължи на обстоятелството, че те са формулирани неточно в някои от
сочените писмени актове/ уведомления/ отговори/ протоколи, то нарушено се
явява правото на санкционирания да бъде поставен в известност, какво
именно нарушение му се вменява, а волята на административнонаказващия
орган не може да се извежда по пътя на субективната логика. Налице е
непълно, неточно и неясно описание на фактическата обстановка и
жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере административното
обвинение. Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението и
противоречието между фактическото описание в различните актове винаги
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
НП, тъй като по този начин се възпрепятства жалбоподателят да разбере, въз
основа на кои приети за установени факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, и затруднява същия да
организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу фактическите и
правни изводи на административнонаказващия орган - за това, че не е спазил
изискването, при внос на екземпляри, попадащи в Проиложенията към
Регламент /ЕО/ № 338/ 97 г., да представи предварително в митницата на
пункта на въвеждане на разрешително за внос, издадено от управителния
орган а държавата-членка по местоназначение, и едновременно с това, да
представи и разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадено от
изпращащата страна.
На следващо място, от съдебно-зоологическа експертиза и след
изслушване на вещо лице-хепертолог в съдебно заседание се извежда
обстоятелството, че определянето на вид и род земноводни по техните
необработени или обработени кожи се извършва посредством детайлно
химично изследване, като в процесния случай такова не е проведено и
екземплярите са били дефинирани единствено по тяхната дължина, форма и
окраска; с изричното уточнение на експерта за това, че ако предварително не
се отстрани кръвта от тялото, цветовете на кожата се променят съществено.
4
При все това, при изследване на процесните екземпляри експертът формира
становище, че инкриминираната кожа от крокодил безспорно е много стара,
на повече от 40 г., и липсва достоверно знание за това, да е на
Широкомуцунест кайман /Caiman latirostris/. Що се отнася до двата
екземпляра змийска кожа, то за едната от тях, визирана в НП като
аржентинска боа удушвач /Boa constrictor/, не може да се докаже вид и
произход; за другата се сочи да е подобна на парагвайска жълта анаконда
/Eunectes notaeus/, което внася несигурност при определянето на екземпляра.
Вещото лице е категорично, че определянето на вида и дефинирането на
изследваните два броя обработени змийски кожи е практически невъзможно,
а изрезките от обработени цветни кожи представляват такива не от
крокодили или змии, а от гущери /Lagarto oviero/, вид игуана. В този смисъл,
не се установиха категорични доказателства в посока вид и произход на
инкриминираните кожи, както и коя кожа от кое конкретно животно/
земноводно е, за да може съдът да формира несъмнен извод относно
обстоятелството, попадат ли инкриминираните екземпляри в Приложение А,
В към Регламент /ЕО/ № 338/ 97 на Съвета, респективно налице ли е състав на
административно нарушение, извършено от жалбоподателя.
За пълнота на изложението, не се установява да е обсъдено
приложението на института на чл. 28 от ЗАНН. Единствено се отбелязва
лаконично, че не са налице предпоставки за приложение на тази законова
разпоредба. В обжалваното наказателно постановление липсват аргументи,
относно тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата
норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалното
определение на това понятие, визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл, при своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 500.00 лв. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано
5
възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно, предвид естеството
на делото и броя проведени съдебни заседания. С оглед изхода на делото,
молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 77 от 12.05.2022 г., издадено
от директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощен
да изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - София.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА РИОСВ да заплати на жалбоподателя сумата от 1500.00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6