РЕШЕНИЕ
№ 22329
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110167787 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422 искове с правно основание 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД.
Предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК ГПК са установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
признаване установено, че ответниците „М.“ ООД и С. Г. К. дължат на ищеца
а „Т.С. Л. - А.“ ООД в условията на солидарна отговорност следните суми:
сумата от 19 578,05 лева, представляваща задължение по Договор за лизинг №
***-**/****, ведно със законна лихва от 06.03.2020 г. до изплащане на
вземането и сумата от 674,49 лева, представляваща лихва за периода от
14.08.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.03.2020 г.
по ч.гр.д. № 12556/2020 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че на 19.09.2018 г. между него, в качеството му на
лизингодател и ответника „М.“ ООД, в качеството му на лизингополучател и
С. Г. К., в качеството й на солидарен длъжник, е сключен Договор на финансов
лизинг № ***-**/**** с нотариална заверка на подписите на страните,
удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус С. З., рег. № *** с район на
действие – РС С.. Твърди, че към договора са подписани и общи условия.
Излага, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора се е задължил да придобие 1 брой
транспортно средство, предварително избрано и посочено от
Лизингополучателя, описано във фактура между „Т. С. Л. - А.” ООД и „Т. Б.”
ООД, а именно: вид: Влекач; Марка/Модел: DAF ** * * * ** **, Шаси №
******************, дата на първа регистрация: 09/2018 г. Твърди, че
1
съгласно чл. 3, ал. 3 от Общите условия към лизинговия договор, разходите за
доставка и транспорт на обекта на лизинг, включително транспортни
застраховки, транзитни номера, евентуално освобождаване от митница и
други подобни, са за сметка на Лизингополучателя. Сочи, че единственото
правно задължение на лизингодателя е да придобие правото на собственост на
посоченото от лизингополучателя транспортно средство, което задължение
твърди, че е надлежно изпълнено. Поддържа, че другото му задължение по
процесния договор е да предостави транспортното средство за ползване на
лизингополучателя, което също твърди да е сторил и излага, че за описаното е
издаден приемо-предавателен протокол от 02.10.2018 г. Аргументира, че
ответниците са преустановили изпълнението на задълженията си за заплащане
на лизинговите вноски. Сочи, че към 27.02.2020 г. лизингополучателят е
заплатил общо на дружеството — лизингодател сумата от 57 606,07 лева и че
непогасеният остатък възлиза на сумата от 19 578,05 лева, формиран като
сбор от следните суми: 557,02 лева, представляваща парично задължение по
фактура № ********** от 25.09.2018 г.; 440,18 лева, представляваща парично
задължение по известие за начислено задължение № ********** от 13.08.2019
г.; 2 919,02 лева, представляваща парично задължение по фактура №
*********** от 14.08.2019 г.; 430,84 лева, представляваща парично
задължение по известие за начислено задължение № ********** от 11.09.2019
г.; 915,77 лева, представляваща парично задължение по фактура №
*********** от 17.09.2019 г.; 2 912,50 лева, представляваща парично
задължение по фактура № *********** от 16.10.2019 г.; 1 763,46 лева,
представляваща парично задължение по фактура № ********** от 16.10.2019
г.; 824,01 лева, представляваща парично задължение по известие за начислено
задължение № ********** от 25.10.2019 г.; 2 909,26 лева, представляваща
парично задължение по фактура № *********** от 18.11.2019 г.; 2 905,99
лева, представляваща парично задължение по фактура № ********** от
16.12.2019 г. Претендира и лихва за забава върху горепосочените суми. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „М.“ ООД. Ответникът не оспорва, че на 19.09.2018 г. е сключен
договор за финансов лизинг № ***-**/2018. Твърди, че към същия е сключен
и Анекс № 1 на 28.01.2020 г., както и тристранно споразумение от 29.01.2020
г. между „Т.С. Л. - А.“ ООД, „М.“ ООД и трето лице С. К. С., съдружник в
ответното дружество. Сочи, че с Анекс № 1 страните се съгласили да
прекратят договора за лизинг по взаимно съгласие, считано от 22.01.2020 г.,
лизингополучателят „М.“ ООД се задължил да върне лизинговата вещ, а
лизингодателят „Т.С. Л. - А.“ ООД се задължил да продаде вещта на пазарни
цени, като в случай, че се дължи комисионна за продажбата, то тя щяла да
бъде за сметка на „М.“ ООД, а в случай, че вещта бъде продадена на цена по -
ниска от стойността на задължението по договора, а именно: 132 094,26 лева
без ДДС, равняващи се на 67 540 евро без ДДС, то разликата до пълния размер
щяла да се поеме от „М.“ ООД или солидарния длъжник. Твърди, че до
момента ищцовото дружество не е уведомило и не е представило документи
на каква пазарна цена е продадена вещта и съответно има ли разлика за
2
доплащане. Със същия Анекс № 1 страните са договорили също, че за
обезпечаване на евентуални вземания на „Т.С. Л. - А.“ ООД, С. С. - съдружник
в „М.“ ООД, залага свое собствено полуремарке Ш. СКО, ДК №**** ЕС. Във
връзка с продажбата на полуремарке Ш. СКО, ДК № **** ЕС на ищеца,
страните се споразумели на 29.01.2020 г. с дължимата цена в размер на 20 000
лева, да бъдат № ***-**/**** г. и по Анекс № 2 към Договор за лизинг № **-
**/2018 г. Твърди, че д о момента ищецът не е предоставил информация,
направил ли е частично погасяване по двата договора, съгласно уговореното в
сключеното между страните тристранно споразумение. Оспорва да е подписал
общи условия към договора и развива подробни съображения в тази насока.
Счита, че част от претендираните суми са такива за неустойка, чиято
дължимост оспорва. Счита, че с фактура № ******/16.10.2019 г. е начислена
годишна такса за лизингово обслужване в размер на 1763,46 лева и в тази
връзка сочи, че съгласно чл. 5 от Договора за лизинг, се дължи ежегодна такса
за лизингово обслужване, както следва: на 25.04.2019 г. - 751,37 евро без ДДС;
на 25.04.2020 г. - 573,26 евро без ДДС и т.н. С оглед прекратяването на
договора по взаимно съгласие, считано от 22.01.2020 г., то след тази дата такса
за лизингово обслужване излага, че не се дължи. Счита, че не е настъпила
изискуемостта на претендираните суми, тъй като съобразно сключения Анекс
№1 към Договор № ***-**/**** г., изискуемостта била поставена под условие
- да се продаде вещта по пазарни цени, и само в случай, че бъде продадена на
цена по - ниска от 132 094,26 лева без ДДС. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане до размера на претендираните от ищеца
суми в общ размер на 20 968,71 лева, от които 11 229,48 лева разходи за
доставката на два броя влекачи *** ** **** **, 6 871,40 лева направени
подобрения на транспортните средства, както и заплатени 2 867,83 лева
застраховки „Гражданска отговорност и „Каско“. Твърди, че за доставката е
направил разходи, както следва: 244,49 лева в периода 23-25.09.2018 г. за
автобусни билети във връзка с командироването на водач по маршрута С. - К.,
Г. - Б., Б.; 686,00 лева (350 евро), платени на 27.09.2018 г. за закупуване на
транзитни номера WL 10 70Y и услуга за първоначално активиране на
тахографа; 392,00 лева (200 евро) - 27.09.2018 г. закупуване на белгийско
бордово устройство за таксуване на пътни такси, включително зареждане на
65 евро за плащане на разстоянието от Х. до Л.; 242,04 лева (123,49 евро) - на
27.09.2018 г. закупуване на дизелово гориво в Б.; 35,77 лева (18,25 евро) на
28.09.2018 г. закупуване на адблу (еко течност за дизел); 56,84 лева (29 евро) -
28.09.2018 г. закупуване на допълнително дизелово гориво в Б.; 123,07 лева
(62,84 евро) платени на 01.10.2018 г. за винетка за Л. и пътни такси за
преминаване през Г. и А.; 99,84 лева - такса на ГКПП Б.; 39,18 лева (20 евро)
на 01.10.2018 г. - платен паркинг; 156,80 лева (80 евро) платени на 02.10.2018
г. пътна такса за преминаване през А. и С.; 29,14 лева (110 HRK) на 01.10.2018
г. - платена пътна такса за участък в Х.; 76,32 лева (289 HRK) - пътна такса в
Х.; 18,76 лева (1130 RSD) - 03.10.2018 г. пътна такса на участък в С.; 9,33 лева
(560 RSD) пътна такса в С., 20,00 лева на 03.10.2018 г. - платена такса митница
К.; 23,58 лева на 03.10.2018 г. платена винетка за Б.; 938,00 лева - продуктова
такса за влекач (еко такса); 1 269,82 лева - разходи за командировъчни, заплата
3
и осигуровки на водача за 9 дни от 23.09.2018 г.; 1153,76 лева за гориво и еко
течност Л. - С. (2 350 км. при разход 17л./100 км); Твърди, че разходите за
доставката на влекач с peг. № ** **** ** ( лизингов договор № ******/2018)
възлизат на 5 614,74 лева или сочи, че 11 229,48 лева е общият размер на
разходите направени за доставката на двата влекача. Отделно от изложеното,
ответникът излага, че в изпълнение на задълженията си по Анекс № 1 и Анекс
№ 2 е предал на ищеца с приемо - предавателни протоколи от 29.01.2020 г.
влекач *** ** **** **, с ДК № ** *******, предмет на Договор за лизинг №
***-**/2018 г. и *** ** **** ** SC, с ДК № ** **** **, предмет на Договор за
лизинг № **-**/2018 г., а ищецът приел същите, заедно с подобрения по тях и
наличното в резервоарите гориво. За подобренията на влекачите, твърди, че е
направил разходи, като е закупил оборудване за всеки от тях, както следва:
410,40 лева за поставяне на сифон в резервоара срещу източване; 276,72 лева
за допълнително оборудване - окомплектоване с необходимите инструменти; 1
491 лева за GPS система; 210,99 лева за система за дистанционно отчитане на
пътните такси в Г.; 180,19 лева за устройство за заплащане на пътни такси в У..
Твърди, че влекачите били предадени с налично дизелово гориво по 380 литра
във всеки на обща стойност 1 732, 80 лева (при цена на литър 2,28 лева).
Аргументира, че общата стойност на закупеното от ответника оборудване и
наличното гориво е в размер на 6 871,40 лева. Сочи също, че към датата на
предаването двете транспортни средства са с валидни застраховки гражданска
отговорност и каско, като за тях твърди, че е заплатил: 1 337,17 лева за влекача
по Договор за лизинг № ***-**/**** г. и 1 530,66 лева за влекач по Договор
**-**/2018 г. или общо 2 867,83 лева. Моли съда да отхвърли предявените
искове. В условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по
възражението за прихващане. Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
По исковете по чл. 345, ал. 1 ТЗ:
Предявени са искове за установяване съществуването на вземане за
лизингови вноски, дължими солидарно от лизингополучателя и солидарния
длъжник по договор за лизинг от 19.09.2018 г.
Безспорно между страните е, че на 19.09.2018 г. между ищеца, в
качеството му на лизингодател, и ответника „М.“ ООД, в качеството му на
лизингополучател, и С. Г. К., в качеството й на солидарен длъжник, е сключен
договор на финансов лизинг № ***-**/2018 с нотариална заверка на
подписите на страните, удостоверени на 21.09.2018 г. от Нотариус С. З., рег. №
*** с район на действие – РС С..
Договорът е сключен при действието на общи условия на „Т.С. Л. - А.“
ООД към договор за финансов лизинг, които общи условия са прието по
настоящото дело.
Доводите на ответника, че представените общи условия са неприложими,
не могат да бъдат споделени.
Първо, в процесния договор за финансов лизинг е инкорпорирана
декларация от лизингополучателя и солидарния длъжник, с която последните
4
заявяват, че са запознати с общите условия на лизинговия договор, разбират
напълно значението им, както и задължителната им сила, и са съгласни с тях.
Към общите условия на ищеца изрично препраща и представения от
ответната страна Анекс № 1 от 28.01.2020 г. към процесния договор за лизинг.
Твърдението на ответника, че между страните били сключени няколко
договора за лизинг, като представените общи условия не били приложими към
процесния, остава неподкрепено с никакви доказателства. Дори и да се
приеме, че различните договори са сключвани при различни общи условия, то
ответникът не представя доказателства, че общите условия, към които се
препраща в процесния договор за лизинг и анекс от 28.01.2020 г., имат
съдържание, различно от това на общите условия, представени от ищеца.
Напротив, в анекса от 28.01.2020 г. се препраща към чл. 13, ал. 2 и чл. 15, ал. 1
от общите условия, като представените от ищеца общи условия съдържат чл.
13, ал. 2 и чл. 15, ал. 1, регламентиращи неизпълнение от страна на
лизингополучателя и правото на едностранно прекратяване на договора.
На 28.01.2020 г. е сключен анекс № 1 към процесния договор за лизинг
№ ***-**/**** от 19.09.2018 г. между „Т.С. Л. - А.“ ООД, „М.“ ООД, С. К. и С.
С.. С този анекс процесният договор е прекратен по взаимно съгласие на
страните по него, считано от 22.01.2020 г., като е констатирано, че към
10.01.2020 г. е формирано задължение по издадени и неплатени фактури и
просрочия за забавени плащания общо в размер на 22552,45 лева.
На 29.01.2020 г. между С. С., „Т.С. Л. - А.“ ООД и „М.“ ООД е сключено
тристранно споразумение, с което се потвърждава дължимостта на сума в
размер 132094,26 лева по Анекс № 1/28.01.2020 г. към договор за лизинг №
***-**/**** от 19.09.2018 г. С това споразумение е договорено опрощаване на
част от дълга, който „М.“ ООД има към „Т.С. Л. - А.“ ООД по Анекс №
2/24.01.2020 г. към договор за лизинг № 49-FF/2018 от 19.03.2018 г. и Анекс №
1/28.01.2020 г. към договор за лизинг № ***-**/**** от 19.09.2018 г. до 20000
лева
Договорът за лизинг е с периодично действие, поради което с
прекратяването не отпада задължението за заплащане на лизингова цена до
датата на прекратяването.
Ето защо в полза на лизингодателя е възникнало вземане за лизингова
цена /с каквото основание е предявената прететнция/ за периода до датата на
развалянето.
По делото са приети като доказателства фактура № ********** от
25.09.2018 г. по лизингов договор № ***-**/2018; фактура № *********** от
14.08.2019 г. по лизингов договор № ***-**/2018; фактура № *********** от
17.09.2019 г. по лизингов договор № ***-**/2018; фактура № *********** от
16.10.2019 г. по лизингов договор № ***-**/2018; фактура № ********** от
16.10.2019 г. по лизингов договор № ***-**/2018; фактура №
*********** от 18.11.2019 г. по лизингов договор № ***-**/2018;
фактура № ********** от 16.12.2019 г. по лизингов договор № ***-**/****.
Тези фактури са на стойност общо в размер на 66944,78 лева.
Съгласно заключението на ССчЕ тези фактури са осчетоводени и от
5
двете дружества.
Съгласно заключението на ССчЕ към датата на изготвяне на
експертизата в счетоводството на "Т.С. Л.-А." ООД е отразеното остатъчното
задължение на "М." ООД по лизингов договор № ***-**/**** в размер на 19
578,05 лева. Общият размер на непогасените задължения по процесните
фактури, съгласно данните при "М." ООД, е 17 883,02 лева.
Разликата между осчетоводените суми е в размер на 1695,03 лева. От
заключението по ССчЕ се установява, че тази разлика се дължи на
обстоятелството, че сумите по кредитни известия № ****/13.08.2019 г. –
440,18 лева, № ****/11.09.2019 г. – 430,84 лева, и № ****/25.10.2019 г. –
824,01 лева, представляващи неустойки за просрочие за месеци февруари,
март, април и май, не са осчетоводени от ответника.
Съдът намира, че независимо от факта, че задълженията за просрочие в
размер на общо 1695,03 лева не са осчетоводени от ответника, то те са
възникнали валидно в неговия патримониум.
Съгласно чл. 17, ал. 5 ОУ при забавяне н плащането на лизингова/и
вноска/и, лизингополучателя заплаща неустойка в размер на 0,1% /нула цяло и
една десета процента/ за всеки просрочен календарен ден върху стойността на
дължимата/ите сума/и от датата на падежа.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор съдът изчислява по реда на чл.
162 ГПК, че претендираните обезщетения за просрочие, обективирани в
кредитни известия № ****/13.08.2019 г. – 440,18 лева, № ****/11.09.2019 г. –
430,84 лева, и № ****/25.10.2019 г. – 824,01 лева са правилно изчислени и
начислени от ищеца, поради което са дължими.
При това положение настоящият състав на първоинстанционния съд
достига до извод, че за „М.“ ООД е възникнало задължение към „ТС Л. А.“
ООД по процесния договор за лизинг № ***-**/**** г. в размер на 19 578,05
лева.
Ищецът претендира и лихви за забава върху отделните лизингови
вноски от датата на изпадане в забава за плащането на всяка от тях до
05.03.2024 г.
Видно от заключението по ССчЕ по КИ № **********/13.8.2019
дължимата сума е в размер на 440,18 лева, по фактура №
***********/14.8.2019 - 2 919,02 лева, по КИ № **********/11.9.2019 -430,84
лева, по фактура № ***********/17.9.2019 - 2 915,77 лева, по фактура №
***********/16.10.2019 - 2 912,50 лева, по фактура № **********/16.10.2019
- 1 763,46 лева, по КИ № **********/25.10.2019 - 824,01 лева, по фактура №
***********/18.11.2019 - 2 909,26 лева, и по фактура №
**********/16.12.2019 - 2 905,99 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от процесния договор за лизинг плащането на всяка
лизингово вноска, с изключение на началната се извършва не по-късно от дата
25 /двадесет и пет/ на всеки календарен месец.
При това положение настоящият състав намира, че за съответните
задължения за лизингови вноски по неплатените процесни фактури
6
лизингополучателят е изпаднал в забава и без покана на 26 дата на месеца, за
който фактурата се издава.
Задълженията за заплащане на обезщетение за просрочие обаче се явяват
такива без определен ден за изпълнение, поради което за тях на основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По делото не се установява ищецът да е отправил до ответника покана за
заплащане на задълженията за просрочие – по КИ № **********/13.8.2019 за
440,18 лева КИ № **********/11.9.2019 за 430,84 лева, и по КИ №
**********/25.10.2019 за 824,01 лева.
Поради изложеното лихва за забава се дължи само върху задълженията
за лизингови вноски – върху главницата по фактура № ***********/14.8.2019
- 2 919,02 лева, за периода 26.08.2019 г. – 05.03.2020 г. – 156,50 лева, върху
главницата по фактура № ***********/17.9.2019 - 2 915,77 лева, за периода
26.09.2019 г. – 05.03.2020 г. – 131,22 лева, върху главницата по фактура №
***********/16.10.2019 - 2 912,50 лева, за периода 26.10.2019 г. – 05.03.2020 г.
– 106,80 лева, върху главницата по фактура № **********/16.10.2019 - 1
763,46 лева, за периода 26.10.2019 г. – 05.03.2020 г. – 64,67 лева, върху
главницата по фактура № ***********/18.11.2019 - 2 909,26 лева, за периода
26.11.2019 г. – 05.03.2020 г. – 81,63 лева, и върху главницата по фактура
№**********/16.12.2019 - 2 905,99 лева, за периода 26.12.2019 г. – 05.03.2020
г. – 57,32 лева.
Дължимите мораторни лихви върху процесните главници за периода
26.08.2019 г. – 05.03.2020 г. са в размер на общо 598,14 лева.
От ответника се навеждат доводи, че с анекс № 1 от 28.01.2020 г. към
процесния договор за лизинг страните изцяло да предоговорили отношенията
си.
Настоящият състав намира, че представения анекс няма
характеристиките на договор за новация на процесните вземания. Практиката
на ВКС / Решение № 789 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2001 г., V г.
о., Решение от 9.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2003 г., ТК, II о., Решение
№ 130 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК/ е константна и
безпротиворечива по въпроса, че предоговаряне на дълга по съществуващ
договор не води до новиране на задължението, без изрично страните да са
заявили воля за подновяване. Новацията не се предполага, затова волята на
договарящите се за извършването й, трябва да е изразена по недвусмислен
начин. Animus novandi не може да се предполага, а трябва да е изразен по
недвусмислен начин.
Тълкувайки изявленията на страните, обективирани в анекса от
28.01.2020 г., съдът достига извод, че страните са постигнали съгласие за
прекратяване на договора за лизинг. Договорени са и бъдещите отношения
между тях по повод лизинговите вещи. Не се установява обаче по категоричен
и ясен начин да е формирана воля за новация на процесния договор,
респективно за погасяване на вече възникналите задължения.
По възражението за прихващане със сумата от 11229,48 лева,
представляваща платени от лизингополучателя разходи за доставка на два
7
броя влекачи, собственост на ищеца:
Ответникът излага, че е сторил разноски за доставка на два броя влекачи
– лизингова вещ по договор за лизинг № ***-**/****, а именно влекач *** **
**** ** SC, ШАСИ № ******************, с дата на първа регистрация
09/2018 г., за която вещ се претендира сума в размер на 5612,74 лева, и
лизингова вещ по договор за лизинг № **-**/****, а именно влекач *** ** ***
** **, ШАСИ № ******************, с дата на първа регистрация 25.03.2018
г., за която вещ се претендира сума в размер на 5614,74 лева.
По делото ответникът не доказва, че задължения за описаните вземания
са възникнали в патримониума на ищцовото дружество.
Напротив, от представените ОУ на ищеца към договор за финансов
лизинг, които настоящия състав намира за приложими в отношенията между
ищеца и ответника по изложените по-горе съображения, се установява, че
разходите за доставка и транспорт на обекта на лизинг, включително
транспортни застраховки, транзитни номера, евентуално освобождаване от
митница и други подобни са за сметка на лизингополучателя.
При това положение възражението за прихващане със сумата от
11229,48 лева – разноски за доставка и транспорт на лизингови вещи по
договор за лизинг № ***-**/**** и договор за лизинг № **-**/*****, се явява
неоснователно и следва да се отхвърли като такова.
По възражението за прихващане със сумата от 2867,83 лева,
представляваща сбор от платени от лизингополучателя застраховки
Гражданска отговорност и Каско по отношение на лизингова вещ - Договор за
лизинг № *** – **/ 2018 Влекач *** ** **** ** SC, и застраховки Гражданска
отговорност и Каско по отношение на лизингова вещ Влекач *** ** *** ** **
по Договор № **-**/****г.
От заключението по ССчЕ се установява, че с преводно нареждане от
10.12.2019 г. на сумата от 3 955,06 лева, от ответното дружество са платени
вноски по застраховки с падежи 25.12.2019 год. по лизингов договор №***-
**/**** r. и с падежи 20.12.2019 год. и 22.12.2019 г. по лизингов договор №**-
**/2018 г.
С прекратяване на договорите за лизинг за ответника е отпаднало
задължението да застрахова лизинговите обекти, поради което за срока от
датата на прекратяване на договорите за лизинг до крайния срок за
застрахователните договори ответникът не дължи застрахователните премии.
От заключението по ССчЕ се установява, че частта от застрахователните
премии недължима след датата на прекратяване на договорите, за която се
дължи сумата за възстановяване, възлиза на 2 855,76 лева.
До този размер възражението за прихващане следва да се уважи, а за
разликата над 2855,76 лева до 2867,83 лева – да се отхвърли като
неоснователно.
По възражението за прихващане със сумата от 6871,40 лева, формирана
като сбор от вземане за подобрения на лизингова вещ Договор за лизинг №
*** – **/ 2018 Влекач *** ** **** ** SC, Шаси № ******************, с дата
8
на първа регистрация 09/2018г., в размер на 3 435, 70 лева ; и вземане за
подобрения на лизингова вещ по Договор № **-**/****г Влекач *** ** *** **
**, Шаси № ******************, 25.03.2018г. дата на първа регистрация
претендираната, в размер на 3 435, 70 лева
Ответникът е направил възражение за прихващане с вземане,
произтичащо от извършените от него подобрения върху лизинговите вещи, а
именно – поставяне на сифон в резервоара срещу източване /410,40 лева/,
допълнително оборудване – окомплектоване с необходимите инструменти
/276,72 лева/, монтаж на GPS система /1491 лева/, система за дистанционно
отчитане на пътните такси в Г. /210,99 лева/, устройство за заплащане на
пътни такси в У., зареждане на гориво – по 320 литра в резервоарите на всеки
от влекачите /1732,80 лева/.
Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68
г., ОСГК, държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него,
не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения
със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения
се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор -
съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда
работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията.
В представените договор за лизинг и ОУ липсва уговорка относно
случаите, когато въпреки липсата на съгласие лизингополучателят направи
изменение във вещта. Тогава отношенията между страните ще следва да се
уреждат по правилата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД (относно
случай на подобрения от наемател е постановено Решение № 385/08.02.2016 г.
по гр.д. № 6740/2014 г. на ВКС, ІV г.о., чиито разрешения по въпроса
настоящият състав съобразява).
За да има вземане на лизингополучателя за обезщетение срещу
лизингодателя, ответникът следва да докаже, че е извършил някакви
подобрения, с разходите за които се е обеднил; тяхната стойност, както и че
същите са повишили стойността на лизинговата вещ и с тази повишена
стойност лизингодателят се е обогатил за сметка на лизингополучателя.
В настоящия процес лизингополучателя установи единствено, че е
сторил разходи за оборудване, с които се е обеднил. Въпреки изричното
възражение на ищеца обаче, ответникът нито твърди, нито доказва
повишаване стойността на лизинговата вещ и обогатяването на ищеца с тази
стойност.
За пълнота следва да се посочи, че ответникът не доказва и трайното
прикрепване на сочените за вложени нови части, нито обстоятелството, че
тези промени подобряват вещта. Същите са монтирани за индивидуалните
нужди на ползвателя на вещта, като от това не следва пряк извод, че те
увеличават пазарната й стойност по принцип. Т.е. ответникът не доказа
обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД, а именно - или че пазарната стойност на
вещта е увеличена, или че ищецът се е разпоредил с вещта на цена, включваща
и стойността на направените подобрения.
По отношение на наличното гориво в резервоарите на двата лизингови
9
автомобила възражението за прихващане се явява основателно за сумата от
1729,00 лева.
От представените два броя приемо-предавателни протоколи от
29.01.2020 г. за два броя влекача се установява, че двата влекача *** ** ****
** SC са предадени от лизингополучателя на лизингодателя с по 380 литра
дизелово гориво. Протоколите са подписани от ищеца и от ответника, като
подписите не са оспорени от ищеца.
От заключението по ССчЕ и обясненията на ВЛ при изслушването му се
установява, че цената, заплатена от ответника за горивото, възлиза на 1729
лева. Доколкото горивото е консуматив стойността му е практически еднаква
за обеднилия и обогатилия се. Предвид на гореизложеното това възражение
следва да се уважи до установения размер от 1729 лева.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че искът за
задължения по процесния договор за лизинг следва да се уважи до размера от
14993,29 лева, а за разликата над 14993,29 лева до претендирания размер от
19578,05 лева – да се отхвърли поради извършено прихващане с вземания на
ответника към ищеца – за 2855,76 лева заплатени застрахователни премии, и
1729,00 лева – заредено в лизинговите вещи гориво към момента да
предаването им на лизингодателя.
Следва да бъде присъдена и претендираната лихва за забава върху
главницата от 14993,29 лева от 06.03.2020 г. – датата на подаване на заявлние
по чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи до
размера от 598,14 лева и за периода 26.08.2019 г. – 05.03.2020 г., а за разликата
над 598,14 лева до предявения размер от 674,449 лева, както и за периода
14.08.2019 г. – 25.08.2019 г. – да се отхвърли като неоснователен.
Възражението за прихащане с разноски за доставка на лизингови вещи
следва да се отхвърли изцяло – за 11229,48 лева, възражението за прихващане
с разноски за подобрения на лизинговите веще следва да се отхвърли за
5142,40 лева, а възражението за прихващане със стойността на заплатените
застрахователни премии – за 12,07 лева.
По разноските:
Право на разноски имат двете страни.
Ищецът претендира разноски за исковото производство – 405,05 лева –
държавна такса, 300 лева – депозит за ССчЕ, 2400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ищецът претендира и разноски за заповедното производство – 405.05
лева – държавна такса, и 850 лева – адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за плащане.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
2173,50 лева – разноски в исковото производство, и 878,50 лева – разноски в
заповедното.
Ответникът претендира разноски в исковото производство – 300 лева –
10
депозит за ССчЕ, 2300 лева – адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за плащане.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят 780 лева – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК искове, че „М.“ ООД, ЕИК **********, и С. Г. К., ЕГН
**********, дължат солидарно на „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от
14993,29 лева, представляваща задължение по Договор за лизинг № ***-
**/****, ведно със законна лихва от 06.03.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 598,14 лева, представляваща лихва за периода
от 26.08.2019 г. до 05.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 12556/2020 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК иск за
признаване за установено, че „М.“ ООД, ЕИК **********, и С. Г. К., ЕГН
**********, дължат солидарно на „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ сумата над 14993,29 лева
до предявения размер от 19578,05 лева - задължение по Договор за лизинг
№ ***-**/****, поради извършено в хода на процеса ПРИХВАЩАНЕ с
вземания на „М.“ ООД, ЕИК **********, срещу „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК
**********, за сумата от 2855,76 лева – застрахователни премии по
застраховки Гражданска отговорност и Каско по отношение на лизингова вещ
Влекач *** ** **** ** SC по Договор за лизинг № *** – **/ 2018, и по
отношение на лизингова вещ Влекач *** ** *** ** ** по Договор № **-
**/****г, както и за сумата от 1729,00 лева – стойност на налично гориво в
лизингова вещ по Договор за лизинг № *** – **/ 2018 - Влекач *** ** **** **
SC, и в лизингова вещ по Договор № **-**/****г - Влекач *** ** *** ** **,
към момента на предаване на лизинговите вещи от лизингополучателя на
лизингодателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК иск за
признаване за установено, че „М.“ ООД, ЕИК **********, и С. Г. К., ЕГН
**********, дължат солидарно на „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК **********, на
основание чл. 86, ал. ЗЗД сумата над 598,14 лева до предявения размер от
674,49 лева, както и за периода 14.08.2019 г. – 25.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ направените от „М.“ ООД, ЕИК **********, възражение за
прихващане с вземания с правно основание чл. 59 ЗЗД: за сумата от 11229,48
лева - разноски за доставка на лизингова вещ по Договор за лизинг № *** –
**/ 2018 Влекач *** ** **** ** SC, Шаси № ******************, и за
доставката на лизингова вещ по Договор № **-**/****г. Влекач *** ** *** **
**, Шаси № ******************; за сумата от 5142,40 лева - за подобрения
11
на лизингова вещ Влекач *** ** **** ** SC, Шаси № ******************, с
дата на първа регистрация 09/2018г. по Договор за лизинг № *** – **/ 2018, и
за подобрения на лизингова вещ Влекач *** ** *** ** **, Шаси №
******************, дата на първа регистрация 25.03.2018г. по Договор за
лизинг № **-**/**** г.; както и за сумата над 2855,76 лева до предявения
размер от 2867,83 лева - застрахователни премии по застраховки Гражданска
отговорност и Каско по отношение на лизингова вещ Влекач *** ** **** **
SC по Договор за лизинг № *** – **/ 2018, и по отношение на лизингова вещ
Влекач *** ** *** ** ** по Договор № **-**/****г.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК **********, и С. Г. К., ЕГН **********, да
заплатят на „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2173,50 лева – разноски в исковото производство, и 878,50
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С. Л. - А.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „М.“
ООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 780 лева
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12