РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Перник , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260570 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6016 по описа на РС
гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е признал за установено по отношение
на „Бобо кар В” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Св. Св. Кирил и Методи” бл. 10, ет. 3, ап. 36, че дължи на „Автоком”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой
Гебрев”, № 38 сумата в размер на 4 644,98 лв. – неизплатен остатък от договор за
продажба на шест броя товарни гуми от 22.10.2018 г., обективиран във фактура № ***,
в едно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението –
31.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата в размер на 365,15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране на заявлението на
31.07.2019 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4535/2019 г. по описа на ПРС. Със същото решение, предвид изхода на делото, „Бобо
кар В” ЕООД е осъден да заплати на „Автоком” ООД сумата от общо 1110,20 лв. -
разноски в исковото и заповедно производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 264743 от
1
25.02.2021 г., подадена от процесуалния представител на „Бобо Кар В“ - адвокат В.Т.
от САК, с която същото се оспорва. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че
Районният съд не е взел предвид всички обстоятелства и възражения, направени по
делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Излагат се доводи, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца, че е доставил процесните стоки, като липсват и доказателства, че
стоките са приети от ответното дружество. Твърди, че погрешно първоинстанционният
съд е приел, че осчетоводяването на процесната фактура № ***, представлява
доказателство за приемането на всички доставки, чието плащане се претендира.
Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил направеното възражение за отбив от
цената, направено от ответното дружество.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала
писмен отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивният съд да остави без
уважение, като потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по
същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба
до Районен съд Перник, подадена от „Автоком” ООД. Със същата е предявен
установителен иск съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за
установено, че „Бобо кар В“ ЕООД дължи на дружеството сумата от 4 644,98 лв. –
неизплатен остатък от договор за продажба на шест броя товарни гуми от 22.10.2018 г.,
обективиран във фактура № ***, в едно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на заявлението – 31.07.2019 г.до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 365,15 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране
на заявлението на 31.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 4535 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
2
Исковете са с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
422, ал.1 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника произтичащо от
договор за продажба. С Разпореждане от 16.09.2019 г. заповедният съд е указал на
заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като е постъпило
възражение от длъжника. Съобщението е връчено на 19.09.2019 г., като в указания
срок на 16.10.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила, след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът е собственик на
търговски обект – магазин в гр. Перник, в който част от асортимента са стоки за
обслужване и поддръжка на автомобили. Посочва се, че по силата на устен договор за
продажба, ответникът „Бобо кар В“ ЕООД е закупил от ищеца 6 броя товарни гуми на
обща стойност от 6 144,98 лв. с ДДС, за което била издадена фактура от 22.10.2018 г.
Поддържа се, че страните не са уговорили разсрочено плащане, поради което
задължението е станало изискуемо на следващия ден – 23.10.2018 г. Твърди се още, че
ответникът е заплатил само част от продажната цена – общо 1 500,00 лв., като
остатъкът все още не бил заплатен. По тази причина „Автоком“ ООД подало Заявление
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4535 по описа на Районен съд Перник
за 2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил
исковете по размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Признава за
съществуването на облигационното правоотношение между страните с посоченото от
ищеца съдържание, но посочва, че е преустановил плащането поради констатирани
недостатъци, които съществено намалявали годността на стоките за обичайна употреба
– установено по гумите износване в предвидения от производителя гаранционен срок.
Твърди, че е предявил рекламация и многократно е предприемал действия по
доброволно уреждане на спора, но ищецът отказвал да съдейства. Поддържа, че с оглед
на констатираните недостатъци, възнаграждението на продавача следва да бъде
съответно намалено. В условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане
на главницата с дължимото от ищеца обезщетение за разходите, необходими за
поправка на некачествените стоки.
В хода на делото пред първостепенния съд са разпитани в качеството на
свидетели две лица, както и е извършена и приета съдебно техническа експертиза.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните
3
първоинстанционният съд е приел за установено, че между страните по делото е
сключен процесния договор , както и че продавачът е предал стоките на купувача. От
фактура № *** се установяват реквизитите на договора за покупко-продажба, а именно
– страни, предмет, цена. Фактурата е подписана от насрещната страна по договора,
поради което е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по което и
двете страни дължат изпълнение. Към момента на предаване на предмета на договора
не се твърди и не се представят доказателства да са били установени дефекти на
гумите. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът е признал, че ответникът е
погасил частично задължението си по процесната фактура, като е указал и размера му
– 1 500,00 лв. три отделни плащания всяко по 500,00 лв. Районният съд правилно е
установил, че между страните е спорен въпросът относно правонамаляващото
възражение по чл. 195, вр. с чл. 193 ЗЗД, съгласно които продавачът отговаря ако
продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
годност за обичайна употреба. Съдът е счел, че възраженията в тази насока са
неоснователни, доколкото по делото не е установена безспорно идентичността между
закупените и дефектиралите гуми, също така обект на изследване от вещото лице са
били пет броя гуми, а твърдението на ответника е, че всички шест закупени гуми са
дефектирали. Вещото лице е заключило, че не може да се установи по категоричен
начин причината за дефектите на гумите.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваните части, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Решението на Районен съд Перник е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо
да се добави и следното:
Първото възражение във въззивната жалба е, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че е предал стоката, предмет на договора за
продажба, заплащането на които претендира. В отговора ответното дружество изрично
е признало наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и е
признато, че именно въз основа на това правоотношение е издадена и процесната
фактура № ***. За първи път в жалбата се твърди, че липсва валидна облигационна
връзка в процесния период и липсват доказателства, че стоката е приета от купувача.
Тези възражения са неоснователни и недоказани и в противоречие с направеното
4
признание на тези факти, а в допълнение – въведени едва във въззивната жалба,
същите биха били преклудирани, доколкото не се твърди, че страната не е могла да ги
заяви пред първата инстанция поради конкретно нарушение на съдопроизводствените
правила (по арг. от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Тъй като възраженията са преклудирани, въззивният съд не дължи произнасяне по тях
по същество.
Като приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение по
договор за продажба, съдът следва да разгледа останалите възражения на ответника,
насочени към оспорване на претенцията на ищеца по размер.
Във въззивната жалба е направено възражение, че първоинстанционният съд
погрешно е приел, че осчетоводяването на фактурата е доказателство за приемането на
всички доставки. Настоящият състав намира възражението за неоснователно,
доколкото в първоинстанционното решение няма такова твърдение и извод на
решаващия съд. Първоинстанционният съд е установил, че от страна на ищеца е
налице признание и доказателства в подкрепа на същото, че по процесната фактура са
постъпили частични плащания. Правилно съдът е анализирал признанието в
съвкупност с доказателствата по делото и на основание чл. 175 ГПК е приел, че това
представлява признание на неизгоден факт за страната, от която изхожда, поради което
е годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при
решаването на спора. В този смисъл по въпроса за приложението на чл. 175, във вр. с
чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е налице трайно установена практика, формирана по реда
на чл. 290 от ГПК – Решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро
търг. отд. на ВКС, Решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, Решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение №
22/19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.
Настоящият въззивен състав счита, че сумата по тази фактура се дължи в
предявения от ищеца размер от ответното дружество по следните съображения:
Ответното дружество оспорва размера на задължението си, като твърди, че от същото
следва да бъде направен „отбив“ от цената поради наличието на дефекти в
продадените гуми. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това възражение е
неоснователно и недоказано. Настоящият състав споделя становището, че по делото не
е установена по безспорен и категоричен начин идентичността между гумите, предмет
на договора за продажба и гумите, изследвани от вещото лице. На следващо място,
налице е и несъответствие в броя им по договор и изследваните такива, липсва
категоричност в извода на вещото лице за причините, довели до дефектиране на
5
изследваните гуми, а относно две от изследваните гуми, вещото лице не е установило
дефект. Всички тези обстоятелства първоинстанционният съд е изследвал подробно,
като е стигнал до правилното заключение, че възражението, основано на чл. 193 ЗЗД е
неоснователно и продажната цена не следва да бъде намалявана.
Следва да се добави и обстоятелството, че „Бобо кар В“ ЕООД не доказа
твърдението си, че е уведомило продавача „Автоком“ ООД за констатираните дефекти
в законоустановения срок своевременно след констатирането им. До колкото този срок
е преклузивен, настоящият състав споделя извода на Районен съд Перник, че
възражението следва да бъде оставено без уважение. Задължението на купувача да
уведоми незабавно продавача за недостатъци на стоката – явни или скрити,
констатирани след нейното предаване, произтича от чл. 194 от ЗЗД и неспазването на
изискването за незабавност на уведомяването има за последица преклудиране на
правата по чл. 195 от ЗЗД за търсене на отговорност за недостатъците от продавача.
(Определение № 462 от 05.07.2011 г. по търг. д. № 1118 / 2010 г. на Върховен
касационен съд; Определение № 822 от 30.12.2009 г. по т.д. № 732/ 2009 г. на Върховен
касационен съд, ТК).
В допълнение настоящият състав счита за основателно възражението на ищеца,
направено в първоинстанционното производство, че възражението по чл. 193 ЗЗД е
погасено по давност. За купувача на движими вещи съществува право, но и
задължение, ако констатира несъответствия в качеството на закупената стока, в
шестмесечен срок от установяването им, да предяви своите претенции пред продавача.
Нормативната уредба на отговорността на продавача за недостатъци е приложима при
договорите за продажба и се явява специална спрямо общите разпоредби на ЗЗД,
уреждащи давностните срокове – чл. 110 и сл. ЗЗД и материята за разваляне на
договорите при неизпълнение от страна на длъжника – чл. 87 и сл. ЗЗД. (Определение
№ 246 от 13.04.2011 г. по търг. д. № 253/2010 г. на Върховен касационен съд). По
делото липсват твърдения и доказателства дали и кога купувачът е установил
дефектите по гумите. Липсват и доказателства да е уведомил надлежно продавача за
това. Нещо повече, дори за периода от продажбата до 26.03.2019 г. (период от шест
месеца) въззивното дружество е извършило три плащания по процесната фактура.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от Районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
6
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което и такива следва да й се присъдят в размер на 600 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260570 от 29.12.2020 г., постановено по гр.д. №
6016 по описа на РС гр. Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Бобо кар В” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Св. Кирил и
Методи”, бл. 10, ет. 3, ап. 36, да заплати на „Автоком” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, № 38 сумата в размер
на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7