№ 265
гр. гр. Димитровград, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20255610100741 по описа за 2025 година
Предявени са от Т. П. Р., против МБАЛ„Св.Екатерина“ЕООД-Димитровград,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ- за признаване за
незаконно уволнение и неговата отмяна, както и за допускане на поправка в трудовата
книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
В исковата молба ищецът твърди, че на основание Трудов договор **., сключен с
МБАЛ „Св.Екатерина – Димитровград“ ЕООД, изпълнявала длъжността „***". На
основание лични причини, решила да прекрати трудовото си правоотношение, като по
надлежния ред изпратила чрез „Български пощи“ ЕАД писмено предизвестие до ответника,
относно своите намерения. Това предизвестие достигнало до работодателя на 25.02.2025г.
Поради влошените отношения в колектива, ищецът преценила, че е в неин интерес да ползва
правото си да не работи в тридесетдневния срок на предизвестието, а за този срок, на
основание чл.220 ал.1 от КТ, да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за неспазения срок. Въпреки връченото предизвестие и
започналата процедура за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът получила
Покана изх.№ 120/11.03.2025г. да представи писмени обяснения на основание чл.193 aл.1 от
КТ във връзка с Рапорт вх.№ 106/05.03.2025г. на ***, относно констатирани нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа от 27.02.2025г. до 10.03.2025г.
Посочва, че на 31.03.2025г. й били връчени Заповед №61/31.03.2025г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение" и Заповед №62/31.03.2025г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. В заповедта било посочено, че неявяването на работа за периода
27-28.02.2025г., 04-07.03.2025г. и 10.03.2025г., представлявало нарушение на чл.187 ал.1 т.1
от КТ, за което и на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ й било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение". В заповедта се посочвало, че след наложеното дисциплинарно
1
наказание „Уволнение", на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, се прекратявало и трудовото й
правоотношение с работодателя. Разпоредено било да й се изплати обезщетение по чл.224 от
КТ за 16 дни неползван годишен отпуск, а на основание чл.221 ал.2 от КТ, тя трябвало да
заплати на работодателя едно брутно месечно възнаграждение. Счита, че цитираните
заповеди са необосновани и неправилни, което водело до тяхната незаконосъобразност.
Твърди, че преди издаването на тези заповеди, ответника предприел действия с цел да я
мотивира да не прекратява трудовия договор, защото нямали такъв специалист. Отказа на
ищеца да стори това, станал причина за негативно отношение към нея, изразяващо се в
търсене на повод за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Иска съдът да
постанови решение, с което на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ да отмени Заповед
№61/31.03.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед
№62/31.03.2025г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, издадени от управителя
на МБАЛ“Св.Екатерина- Димитровград“ЕООД, като необосновани и незаконосъобразни.
Иска на основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ съдът да допусне поправка в трудовата книжка на
ищеца на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът МБАЛ„Св.Екатерина“ЕООД-Димитровград депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че оспорва предявените искове. Твърди, че на 19.02.2025г., след
като били констатирани проблеми, свързани с работата на ищеца, тя престанала да идва на
работа и прекратила нормалната комуникация с работодателя си. На 25.02.2025г. ответникът
получил по пощата плик, който съдържал Болничен лист и Молба за прекратяване на
трудовия договор. Ответникът обжалвал болничния лист, а на молбата за прекратяване на
трудовия договор била поставена резолюция „Не“. На 05.03.2025 година в деловодството на
болницата постъпил Рапорт от ***, от който работодателят разбрал, че ищцата продължава
да не се явява на работа и след изтичане на болничния лист. От направеното вътрешно
разследване не се установило защо тя не се явява на работа. Поради това, на 11.03.2025г.
започнало дисциплинарно производство и били поискани писмени обяснения от ищеца. В
тези обяснения тя заявила, че не се явява на работа тъй като била пуснала предизвестие и
отпуск. След направена проверка в деловодната система, работодателят установил че няма
подадено Предизвестие за прекратяване на трудовия договор, нито Молба за отпуск. На
31.03.2025г. той издал Заповед за нaлагане на дисциплинарно уволнение, както и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, като двете били връчени на ищеца на
31.03.2025 година.
Заявява, че в исковата молба била описана невярна фактическа обстановка, от която
са направени грешни правни изводи. Твърди, че постъпилата в деловодството му Молба от
ищеца на 25.02.2025г. възприел като такава за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие, като на нея поставил резолюция „Не“. Нямало спор в правната
доктрина и съдебната практика каква е разликата между Молбата за прекратяване на
трудовия договор и Предизвестието за прекратяване на трудовия договор. В
законодателството нямало законова разпоредба, която да дава право на служителя да не
2
работи по време на предизвестие. Напротив — по време на предизвестие страните по
трудовото правоотношение имали всички права и задължения, произтичащи от трудовото
правоотношение. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ се дължало от служителя, когато
трудовият договор е прекратен по чл.326 от КТ, без или преди да е изтекло предизвестието.
В случая трудовия договор не бил прекратен, поради което изобщо не бил налице
фактическия състав на чл.220, ал.1 от КТ и ищцата била длъжна да ходи на работа.
Намира предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за недопустим,
евентуално за неоснователен. Същият бил самостоятелен иск, като с него се искала промяна
на вече вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, защото е
неправилно или е неточно. Този иск бил на разположение на работника или служителя,
когато не е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение по чл.344 ал.1 т.l от КТ.
При предявяване на иск за оспорване законосъобразността на извършеното уволнение,
липсвал правен интерес от предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, тъй като след
уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ работодателят бил длъжен да впише в трудовата
книжка, че уволнението на работника е признато за незаконно. Прави искане за присъждане
на направените по делото разноски.
В проведеното на 01.07.2025г. съдебно заседание по делото пълномощникът на ищеца
заявява, че оттегля иска с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ, като съдът прекрати
производството в тази му част.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото и приет като доказателство заверен препис от
Молба от 19.02.2025г. от Т. П. Р. до управителя на МБАЛ“Св.Екатерина“- Димитровград, е,
че с нея ищецът моли да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „***.Моли молбата
й да бъде удовлетворена.
С Покана изх.№120/11.03.2025г. управителят на МБАЛ“Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД, на основание чл.193 ал.1 от КТ, е поканил Т. П. Р. да представи
писмени обяснения за констатирано нарушение- не се явила на работа от 27.02.2025г. до
10.03.2025г., включително, за 7 последователни работни дни.
Съгласно приетата като доказателство по делото Обяснителна бележка от 13.03.2025г.
от Т. П. Р. до управителя на МБАЛ“Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД, ищецът е заявила,
че не се е явила на работа в 7 последователни работни дни от 27.02.2025г., тъй като била
подала предизвестие за напускане на работа. Подала била и искане за ползване на полагаем
платен отпуск от 12 работни дни за 2024г. и 4 работни дни за 2025г., считано от 27.02.2025г.
Твърди, че бланката за отпуск оставила при завеждащия МДКЛ за подпис.
Със Заповед №61/31.03.2025г. управителят на МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД наложил на Т. П. Р. на основание чл.188 т.3 от КТ, вр.чл.187 ал.1 т.1 от
КТ /неявяване на работа/ и чл.190 ал.1 т.2 от КТ /неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни/, при спазване на чл.189, чл.193 ал.1 и в срока по чл.194 от КТ,
3
дисциплинарно наказание „Уволнение“. В същата са изложени подробни мотиви относно
допуснатото от служителя нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1
предл.3 от КТ- неявяване на работа в 7 последователни работни дни. Подробно е
мотивирано и защо работодателят приема като тежко дисциплинарното нарушение
допуснато от ищеца. Въпросната заповед е била връчена на Т. Р. срещу подпис на
31.03.2025г.
На същата дата- 31.03.2025г., управителят на МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД издал Заповед №62, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,
прекратил трудовото правоотношение на Т. П. Р. на длъжност „***“ в МБАЛ“Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД. Изрично в заповедта е посочено, че причина за прекратяване на
трудовото правоотношение е наложеното на ищеца със Заповед №61/31.03.2025г.
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Заповедта е била връчена лично на Т. Р. срещу
подпис на 31.03.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищцата е работила в МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД на длъжност „***“. Няма спор, че със Заповед №61/31.03.2025г. на
управителя на болницата на Т. Р. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за
нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1, предл.3 от КТ-
неявяване на работа на 27-28.02.2025г., на 04-07.03.2025г. и на 10.03.2025г. Не се спори
между страните и за това, че на 31.03.2025г. със Заповед №62, на основание чл.330 ал.2 т.6 от
КТ, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Т. Р., възникнало съгласно
Трудов договор **., предвид наложеното й дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Спорно по делото е заявила ли е надлежно Т. Р. пред своя работодател желанието си
за прекратяване на трудовото правоотношение и молбата й от 19.02.2025г. има ли характера
на писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326 от КТ или
е такава по чл.325 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява, без
която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по
него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи
това, смята се, че предложението не е прието.
Същевременно, разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ предвижда ,че работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работодателя.
В настоящият случай, на 19.02.2025г. ищецът е подала молба до работодателя, в която
посочва, че моли да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „***“ при МБАЛ
„Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД. Моли молбата й да бъде удовлетворена. На така
4
подадената молба, на неизвестна дата е поставена резолюция „Не!“, като липсват данни това
изявление да е достигнало до знанието на Т. Р..
Предвид съдържанието на така депозираната до работодателя молба за прекратяване
на трудовото правоотношение съдът счита, че същата съставлява изявление на служителя по
чл.325 ал.1 т.1 от КТ, а не писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по
чл.326 ал.1 от КТ. С въпросната молба ищецът моли да бъде освободена от заеманата
длъжност в ответното дружество, което предполага работодателя да изрази положително
или отрицателно становище по тази молба. В този смисъл, в молбата не се съдържа изрично
изявление на Т. Р., с което да уведоми ответника, че едностранно прекратява трудовото си
правоотношение с него, нито е посочена дата, на която следва да се случи това прекратяване.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 23.10.2012г. на ВКС по тълк.д.№2/2021г. на
ОСГК, предизвестието на работника или служителя за прекратяване на трудовото
правоотношение, отправено до работодателя, е негово материално, субективно,
преобразуващо трудово право. Той не е длъжен да мотивира волеизявлението си, като
достатъчно е само изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за
прекратяване на трудовото правоотношение. Предизвестието трябва да е писмено /форма за
действителност/ и да включва определен срок, след изтичане на който трудовия договор се
прекратява. Отправеното предизвестие определя със сигурност края на съществуването на
трудовото правоотношение с изтичане срока на същото.
Както по-горе беше посочено, с процесната молба от ищеца до нейния работодател
единствено Т. Р. моли да бъде освободена от заеманата длъжност, но в нея не се съдържа
изразена воля за ясно и безусловно решение за прекратяване на трудовото правоотношение,
нито пък е посочен срок, след изтичане на който трудовия договор ще се счита прекратен.
Предвид изложеното съдът счита, че подадената от ищеца на 19.02.2025г. молба за
освобождаване от заеманата длъжност в ответното дружество няма характер на такава по
чл.326 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с
предизвестие, а съставлява такава по чл.325 ал.1 т.1 от КТ за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие и без предизвестие.
В този смисъл, работодателят, след като е приел, че налице е предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325 ал.1 т.1 от КТ- по взаимно
съгласие на страните, е поставил резолюция на молбата „Не!“, изразявайки несъгласие
трудовия договор на ищеца да бъде прекратено по този ред. Действително по делото, както
и в кадровото досие на Т. Р. липсват данни отрицателния отговор на работодателя по така
постъпилата молба да е достигнал до ищеца и то в 7-дневен срок от получаването й.
Предвид разпоредбата на чл.325 ал.1 т.1 изр.последно от КТ обаче, след като работодателят
не е отговорил на молбата в този срок, изтекъл на 26.02.2025г., се приема, че предложението
не е прието от него, поради което служителят е следвало да продължи да се явява на работа,
тъй като трудовия й договор не е прекратен.
По делото безспорно беше установено, като не се оспорва и от ищеца, че тя не е била
5
на работа в болницата на 27-28.02.2025г., на 04-07.03.2025г. и на 10.03.2025г. Липсват
доказателства на тези дати тя да е ползвала платен годишен отпуск или друг вид отпуск,
съгласно разпоредбите на КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 т.1 предл.3 от КТ, нарушение на трудовата
дисциплина е неявяването на работа.
С оглед на това, работодателят е започнал по отношение на Т. Р. производство за
налагане на дисциплинарно наказание. На основание чл.193 ал.1 от КТ до нея е била
изпратена покана изх.№120/11.03.2025г., с която е била поканена да представи писмени
обяснения относно констатирано нарушение на трудовата дисциплина: Не се явила на
работа от 27.02.2025г. до 10.03.2025г., а именно за период от 7 последователни работни дни.
На служителя е предоставен двудневен срок от получаване на поканата за даване на писмени
обяснения. В този срок Т. Р. е представила Обяснителна бележка от 13.03.2025г., в която не
оспорва, че през посочения период не се е явила на работа, като твърди ,че е подала
предизвестие за напускане на работа, както и за ползване на полагаем платен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1 т.2 от КТ, дисциплинарно уволнение може да се
налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.
Със Заповед №61/31.03.2025г. управителят на МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД наложил на Т. П. Р. на основание чл.188 т.3 от КТ, вр.чл.187 ал.1 т.1 от
КТ /неявяване на работа/ и чл.190 ал.1 т.2 от КТ /неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни/, при спазване на чл.189, чл.193 ал.1 и в срока по чл.194 от КТ,
дисциплинарно наказание „Уволнение“. В същата са изложени подробни мотиви относно
допуснатото от служителя нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1
предл.3 от КТ- неявяване на работа в 7 последователни работни дни. Подробно е
мотивирано и защо работодателят приема като тежко дисциплинарното нарушение
допуснато от ищеца такова. Подробно е описано, че МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД е лечебно заведение, което следва да осигури адекватни грижи за
живота и здравето на пациентите си. Самоволното и безпричинно неявяване на работа
поставя в риск нормалната работа не само на отделението, но и на цялата дейност на
лечебното заведение. Посочено е, че извършеното от служителя на 27-28.02.2025г., 04.-
07.03.2025г. и 10.03.2025г. неявяване на работа, представлява нарушение на чл.187 ал.1 т.1 от
КТ /неявяване на работа/ и е основание за налагане на наказание по чл.190 ал.1 т.2 от КТ
/неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/ като в случая
неявяването на работа е продължило седем последователни работни дни. Въпросната
заповед е била връчена на Т. Р. срещу подпис на 31.03.2025г., като е спазено изискването на
чл.195 ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.330 ал.2 т.6 от КТ, работодателят прекратява трудовия
договор без предизвестие, когато работника или служителя бъде дисциплинарно уволнен.
Основната последица от дисциплинарното уволнение е прекратяването на трудовото
правоотношение, като по нея то се отличава от другите дисциплинарни наказания.
6
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение.
На 31.03.2025г. работодателят е издал и Заповед №62 за прекратяване на трудово
правоотношение, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратил трудовото
правоотношение на Т. П. Р., считано от 31.03.2025г. В заповедта изрично е посочено, че
причина за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е наложеното й със Заповед
№61/31.03.2025г. дисциплинарно наказание „Уволнение“. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена лично на ищеца срещу подпис на 31.03.2025г.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената от Т. П. Р. до управителя на МБАЛ
„Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД за освобождаване на заеманата от нея длъжност „***“ е
с характер на молба по чл.325 ал.1 т.1 от КТ- молба за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие на страните, а не такава по чл.326 ал.1 от КТ, доколкото с нея не се
отправя изрично предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор, не се
посочва датата, на която трябва да се прекрати трудовото правоотношение, нито пък се сочи
срок на предизвестието за това. При прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 от КТ
служителят отправя писмено предизвестие до работодателя, по което последният не може да
изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с
изтичане на срока на предизвестието, какъвто в настоящия случай в молбата въобще не е
бил посочен. От друга страна, в молбата не се съдържа и изявление на служителя, че ще
заплати на работодателя обезщетение за неспазване на предизвестие, нито пък в
последствие бяха представени доказателства изобщо да е било заплащано такова от страна
на ищеца.
С оглед на това, че Т. Р. безспорно не се е явила без основателна причина на работа за
общо 7 последователни работни дни, то същата е осъществила нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 предл.3 от КТ, за което на основание чл.190 ал.1 т.2 от КТ се
предвижда дисциплинарно наказание уволнение. Работодателят е провел процедурата за
установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание,
предвидена в КТ, като преценяйки тежестта на нарушението на трудовата дисциплина е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“, а след това е прекратил на
основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ трудовото й правоотношение.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ, с който Т. П. Р. иска съдът да признае за незаконно уволнението й от МБАЛ
„Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД, както и да отмени Заповед №62/31.03.2025г. за
прекратяване на трудовия й договор и Заповед №61/31.03.2025г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“, издадени от управителя на МБАЛ „Св.Екатерина-
Димитровград“ЕООД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.3 от
ГПК да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. Р., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.***,
против МБАЛ „СВ.ЕКАТЕРИНА-ДИМИТРОВГРАД“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Димитровград, бул.“Христо Ботев“ №29, представлявано от
управителя **, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно на
уволнението на Т. П. Р. от МБАЛ „Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД както и за отмяна на
Заповед №62/31.03.2025г. за прекратяване на трудов договор и Заповед №61/31.03.2025г. за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, издадени от управителя на от МБАЛ
„Св.Екатерина-Димитровград“ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. П. Р., с ЕГН **********, от Димитровград, бул.***, ДА ЗАПЛАТИ на
МБАЛ „СВ.ЕКАТЕРИНА-ДИМИТРОВГРАД“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, бул.“Христо Ботев“ №29, представлявано от
управителя **, направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок
от датата на обявяването му 15.08.2025г.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8