Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ......................2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV
въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря В. Венева и прокурора А. Попколев, разгледа докладваното
от съдия ТАЛЕВА ВНОХД № 861 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С
присъда от 09.05.2018г., постановена по НОХД №17683/2016г., СРС, НО, 102-ри състав,
е признал подсъдимия М.Б.Г. за НЕВИНОВЕН в това, на 19.05.2016г. в гр. София,
пред паметника на „Цар Освободител” на пл. „Народно събрание”, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред – отправял цинични думи
и изрази към представител на държавните институции (към униформен полицай В.К.-
служител на СПС-СДВР), а именно: казал му „К’во снимаш красавец? Себе си
снимай! ******* у ченгето, ****”, а след
около минута няколкократно, първо сочейки себе си, а после същия полицейски
служител от МВР, му посочил среден пръст с дясната ръка, и изразяващи явно
неуважение към обществото – хвърлил две яйца в посока централният вход на
Народното събрание на Република България, като извикал силно „Да *****”, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм (извършено е на публично място, пред сградата на Народното
събрание, в присъствието на множество полицейски служители и граждани, като
уронил престижа на Народното събрание като институция), поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.325, ал.2, алт.3 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.305,
ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК е ПРИЕЛ, че подсъдимият М.Б.Г., с деянието си на
19.05.2016 г. около 19:00 ч., в гр. София, пред паметника на „Цар Освободител”
на пл. „Народно събрание”, изразило се в отправянето на цинични думи и изрази
към орган на властта (към униформен полицай В.К.- служител на СПС-СДВР), а
именно - казал му „К’во снимаш красавец? Себе си снимай! Да те *** у ченгето, *****”,
и няколкократно му посочил среден пръст с дясната ръка, е извършил
административно нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ (непристойна проява, изразила
се в отправянето на псувни и неприлични жестове, и оскърбително отношение към
орган на власт, нарушаващо обществения ред и спокойствие), поради което и му
НАЛАОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” от 100 (сто) лева, платими в полза
на Държавата и по сметка на СРС.
Срещу
тази присъда е подадена жалба от адв. М.Д. от САК, защитник на подсъдимия, с
която се обжалва присъдата в частта, с която на подсъдимия Г. е наложено
административно наказание. Излага се в жалбата, че с атакуваната присъда съдът
е допуснал нарушение на процесуалните правила, без да се сочи в какво се
изразяват, както и че акта на районния съд е недоказан и необоснован.
Срещу
присъдата е подаден и протест, ведно с допълнение към него от прокурор при СРП.
В допълнението се сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че
извършеното от подсъдимия деяние съставлява дребно хулиганство, а не
престъпление по чл.325, ал.2, алт.3 вр. ал.1 от НК, каквато квалификация е
дадена на деянието от страна на държавното обвинение с внесения в съда ОА. Излагат
се подробни съображения досежно високата обществена опасност на деянието,
осъществено от подсъдимия Г., което според представителя на СРП, сочи, че е
налице състав на престъпление по чл.325 от НК, а не непристойна проява,
съставляваща административно нарушение по УБДХ. Иска се присъдата на първия съд
да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.325, ал.2, алт.3 вр. ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание на 15.03.2019 г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
Пред
въззивния съд, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
протеста, като счита, че от събраните по делото доказателства може
да се направи категоричен извод, че поведението на подсъдимия, насочено срещу
органите на полицията в
значителна степен надхвърля свободата на словото, гарантирана от конституцията. Моли съда
да отмени първоинстанционния акт и да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, като му определи наказание около средния, предвиден в закона размер.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Д., намира обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, и за неправилна в частта, в
която му е наложена глоба по УБДХ, като оспорва деянието да е извършено на
процесната дата. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в
частта, с която подсъдимият Г. е признат за невинен и за отмяна на наложената
глоба.
Подсъдимият
М.Б.Г., в лична защита, смята присъдата за справедлива и иска да бъде оправдан.
Поддържа становището на защитника си за отмяна на наложената глоба, като
изтъква, че се касае за свобода на словото и поведение, провокирано от
действията на полицейските служители. В заключение се надява на справедливо
решение, а в предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменяване поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към
присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
М.Б.Г. е роден на *** ***, българин е, с българско гражданство, с висше
образование, неженен, работи като „журналист” към Уеб-сайт „Площад Журналист”,
неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********. За него не са събирани
характеристични данни.
В
СДВР е била получена информация за организиране на масово нерегламентирано
мероприятие-протест на дата 19.05.2016 г. от 18:30 ч. срещу потъпкването на
Конституцията на Република България и промените в Изборния кодекс, ограничаващи
правото на глас на българските граждани живеещи в чужбина, като за целта е бил
съставен план-разстановка на силите и средствата от МВР, ангажирани в охраната
на обществения ред и безопасността на движението преди, по време и след
провеждането на мероприятието пред сградата на Народното събрание.
На
посочената дата и в предвидения час на площадката пред паметника на „Цар
Освободител” имало събрани участници в протеста сред които бил и подсъдимият М.Г.,
а непосредствено до пътното платно, в бялата линия е имало разположени полицаи
от звено на „Специализираните полицейски сили” (СПС) под ръководството на свидетеля
Д. К., който заемал длъжността „зам. началник” на СПС.
Преди
часа, обявен за начало на протеста, участници в него били подготвили касетки с
домати и кори с яйца, които били разположени на стълбите пред паметника на „Цар
Освободител”.
Пристигналите
на мястото на протеста униформени сили на реда направили плътен кордон на около
1 (един) метър от стълбите на паметника, като по този начин изключили достъпа
на протестиращите до въпросните касетки с домати и кори с яйца.
В
изпълнение на план-разстановката свидетелят К. възложил като задължение на свидетеля
В.К.- униформен полицай в същото звено, да бъде полицейски оператор и да
извършва заснемане на тактическите действия на служителите на реда по време на
нерегламентирания протест и на протестиращите в района на паметника на „Цар
Освободител”, като свидетелят е получил от началника си /свидетелят К./,
специална задача: да заснеме действията на малка групичка, позната на
полицията, поради честото им присъствие на протести, която била пристигнала на
процесния протест, в която влизал и подсъдимият Г..
На свидетеляГ.А.
било разпоредено от началник- отдела на „Охранителна полиция” към СДВР -
комисар Т.Т., да следи действията на група от около десетина души, участници в
протеста, сред които бил и подсъдимият Г..
По
време на протеста подсъдимият Г., забелязвайки, че е обект на внимание на
камерата, с която свидетеля Каралийски изпълнявал възложените му задачи по
заснемане на действията на полицейските служители и тези на протестиращите и
по-специално на групата на подсъдимия Г., се обърнал към въпросния свидетел с
думите: „К'во снимаш красавец? Себе си снимай! ******* у ченгето, *******”,
като придружил думите си с определени жестове - посочил среден пръст с дясната
ръка на няколко пъти.
Независимо,
че протестиращите са били лишени от доматите и яйцата, които били подготвили,
за да ги използват като израз на гражданската си позиция на протест, част от
тях, сред които и подсъдимият Г., успели да се снабдят с яйца, които започнали
да хвърлят по посока на Народното събрание, като от тези техни действия не е
имало пострадали – нито полицейски служители, нито други граждани /пешеходци
или пътуващи с МПС/, нито народни представители, включително не била засегната
и самата сграда на Народното събрание. Хвърлянето на две яйца от подсъдимия
било придружено с думите: „...да ви еба майката...”.
Виждайки
подсъдимия да хвърля яйца, свидетелят А., който следял за опазването на
обществения ред и упражнявайки правата си по чл.65, ал.1 от ЗМВР, след като се
представил на подсъдимия Г. поискал от него да се легитимира, като представи
документ за самоличност, след което му отправил предупреждение, при което подсъдимият
Г. се оттеглил и преустановил действията си.
Било
образувано досъдебно производство на осн. чл. 212, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК.
От
заключението на изготвената техническа и лицево-идентификационна експертиза (ТЛИЕ)
се установява, че: а) предоставения за изследване оптичен носител на информация
DVD-R с надпис „SONY” и допълнителен надпис „Нерегламентиран протест пред
Народното събрание 19.05.2016г.”, съдържа 25 броя видео файла с разширение „*MTS”,
от прегледа на които се установява, че са заснети с подвижна камера, която най-вероятно
лице държи в ръката си. Записите са цветни със синхронно записан звук, с
резолюция 1920x1080 пиксела и приложена компресия, като в приложението
„свойства” към видео файловете се съдържа информация за дата и час. На
заснетите изображения се наблюдава скупчване на хора пред паметника „Цар
Освободител” на площад „Народно събрание”, присъствието на униформени лица,
телевизионни екипи и лица със заснемащи устройства - фотоапарати, камери и мобилни
телефони. Според данните за дата и час, заснемането на първия файл започва в
18:36 ч. а на последния - в 21:11 ч. на 19.06.2016г.; б) предоставените за
изследване видео записи съдържат достатъчен брой идентификационни признаци и са
годни за идентификация на лица. На видео файл „00019 * MTS”, се наблюдава тълпа
от хора пред паметника на „Цар Освободител”. Според приложението „свойства” към
файла, същият започва в 19:00 ч. на 19.06.2016 г. На записите се наблюдава
лицето М.Б.Г., ЕГН: **********, което извършва действия, отговарящи на
посочените в постановлението, а именно: псувни към лицето, което държи
камерата, казвайки му: „К'во снимаш красавец? Себе си снимай! ******* у ченгето,
*******”, след което няколкократно посочва среден пръст към лицето, което държи
камерата. На видео файл „00027 * MTS”, се наблюдава тълпа от хора пред
паметника на „Цар Освободител”. Според приложението „свойства” към файла,
същият започва в 20:35 ч. на 19.06.2016 г. На записите се наблюдава лицето М.Б.Г.,
ЕГН:**********, което извършва
действия, отговарящи на посочените в постановлението, а именно: хвърля две
яйца, видимо в посока към сградата на парламента, като извиква: „...да ви еба
майката”.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията свидетелите Д. К.,
В.К.(вкл. и частично прочетените му по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза), Г.А., Б.Г., (вкл. и прочетените по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК негови показания от досъдебното
производство), Д.П.(вкл. и частично прочетените му по реда на чл.281, ал.4
вр.ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза), И.И.(вкл. и прочетените по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК негови показания от досъдебното
производство) и Я.Д.; справка за съдимост, план-разстановка, определение на
CPC-НО, 95-и състав по НЧД № 14794/2016г., справка за съдимост, справка ГД
„ИН”, както и от заключението на изготвената и приета по делото ТЛИЕ.
Първоинстанционният
съд е направил правилна преценка на целия доказателствения материал, въз основа
на което е изградил и своите правни изводи, които настоящият съдебен състав
намира за правилни, обосновани, законосъобразни и споделя напълно, поради което
възприе фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
Събраните
по делото доказателства са обсъдени пълно и всеобхватно от първостепенния съд,
същите са анализирани правилно, поради което въззивният съд намери, че не
следва да бъдат преповтаряни, още повече, че доказателствата и тяхната преценка
не се оспорват от страните. Обосновано районният съд е основал фактическите си
изводи на показанията на разпитаните свидетели полицейски служители и частично
на свидетеля Д.. Правилно са кредитирани приложените по делото писмени
доказателства и заключението на изготвената техническа и лицево-идентификационна
експертиза, които допълват и подкрепят гласните доказателства и изясняват в
пълнота фактите по делото.
Този
съдебен състав не се съгласява с твърденията на защитата за недоказаност на
времето на извършване на действията от подсъдимия, като датата на извършване на
непристойната проява се установява категорично от показанията на всички
разпитани свидетели. Подобно на първоинстанционния съд, въззивният състав
кредитира заключението на изготвената техническа и лицево-идентификационна
експертиза, както и заявеното от свидетелите относно субективната преценка на
заснемащото лице за наличие на дата и час на изображението. Независимо, че е
налице разминаване в датата, отразена като време на изготвяне на файла и
инкриминираната дата, настоящата инстанция приема, че записът е изготвен на
посочената в обвинителния акт дата 19.05.2016 г., за което показанията на
свидетелите са категорични и неоспорими. В тази връзка и доколкото е намерил
широко отражение в медийното пространство, ноторно известен се явява фактът, че
именно на 19.05.2016 г. пред Народното събрание е бил проведен нерегламентиран
протест срещу потъпкването на Конституцията на Република България и промените в
Изборния кодекс, ограничаващи правото на глас на българските граждани живеещи в
чужбина, което допълнително потвърждава заявеното от свидетелите досежно датата
на деянието.
Солидаризирайки
се с правните изводи на СРС, въззивният състав намира, че действията на
подсъдимия по време на инкриминирания инцидент не изпълват състава на
престъплението по чл. чл. 325 от НК. Съставомерните признаци на това
престъпление от обективна страна се изразяват в извършването на непристойни
действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно
неуважение към обществото.
В
конкретния случай, както правилно е посочил първият съд, поведението на
подсъдимия не се изразява в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред, съгласно приетото в Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г.
на Пленума на ВС, тъй като не нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси, нито съществено засяга нормите на нравствеността. Не е налице и
втората кумулативно изискуема от закона предпоставка, а именно действията да
изразяват явно неуважение към обществото. В тази връзка са неоснователни
твърденията на прокуратурата, че хвърлянето на яйца към сградата на Народното
събрание се отличава с бруталност, представляваща демонстрация на незачитане на
обществото, уронваща престижа на държавни институции и в този смисъл засягаща
драстично правилата на нравствеността и обществения морал. Настоящата инстанция
споделя изводите на първата, че поведението на обвиняемия не съставлява
извършване на непристойни действия, а в конкретния случай се явява
манифестиране на собствена гражданска позиция към въпроса, стоял за разглеждане
на организирания протест. Независимо от по-експресивното изразяване на такава
позиция, съдът не намира тя да се намира в груб разрез с нормите за обществено
поведение, възпитание и етика, а единствено засилва въздействието ѝ - нещо
отчитано като качество на гражданските протести. Не са налице и признаците да
се демонстрира явно неуважение към обществото, нито грубо нарушаване на
обществения ред, тъй като в демократичното общество, подобна проява, израз на
различно мислене, е допустима, доколкото е изразена в приемлива форма.
Не
може да бъде споделено и становището, че отправянето на цинични изрази и
жестове по отношение на полицейския служител показват презрително отношение и
разкриват явно неуважение към обществото като цяло. От материалите по делото се
установява, че използваните от подсъдимия изрази са били провокирани от
засиления интерес на полицейските служители към него и от обстоятелството, че
същият е бил следен от тях и заснеман от свидетеля Караклийски, към когото са
били отправени обидните думи и неприличния жест. Напротив, действията му сочат
на единствената цел да бъде преустановено отправеното към него внимание. Показателно
за липсата на задължителния елемент от състава и на субективната страна на
деянието е и обстоятелството, че за действията му има конкретна причина, същите
са еднократни и са прекратени незабавно след отправянето на думите и
неприличния жест, поради което не може да се приеме, че в случая са налице
хулигански подбуди.
Предвид
обективната несъставомерност на поведението на подсъдимия по основния състав,
въззивният съд не намира за необходимо обсъждането на наличието на
квалифициращите признаци „изключителен цинизъм“ или „дързост“.
Макар
да не изпълват съставомерните признаци на престъпление по чл. 325 от НК
констатираните действия от страна на подсъдимия не отговарят на общоприетите
норми за поведение и следва да бъдат квалифицирани от обективна страна като
административно нарушение по чл. 1 от УБДХ, както законосъобразно е приел и
районният съд. Същите безспорно са непристойна проява, изразяваща се в
отправяне на неприлични думи и жестове към полицейски служител. Деянието е
извършено на публично място, пред множество от хора, намиращи се на протеста,
но се характеризира със значително по-ниска степен на обществена опасност от
престъплението по чл. 325 НК - действията на подсъдимия са били провокирани от
поведението на другия участник в инцидента, с оглед на което не могат да се
характеризират като такива, отличаващи се с изключителна дързост и агресия и са
преустановени доброволно, скоро след започването им, като не се е стигнало до
грубо нарушение обществения ред.
Поради
това този съдебен състав намира, че законосъобразно първият съд е приел, че с
деянието си подсъдимият Г. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 325 от НК, поради което в съответствие със
закона го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение, като е
наложил административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и по
отношение на индивидуализацията на административното
наказание „глоба“. СРС
адекватно е преценил характеристиките на личността на дееца и характера и
тежестта на деянието. С оглед на това правилно е наложил административно
наказание глоба в минималния размер от 100 лв., като въззивният съд намира, че
именно с така определеното наказание ще бъдат постигнати в най-голяма степен
целите на наказанието.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания за нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6
от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
09.05.2018г., постановена по НОХД №17683/2016г., СРС, НО, 102-ри състав.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.