Решение по дело №289/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 22.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 289/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №135/30.04.2020г. на директора на ОДМВР София, с което на Д.Й.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 1000лв..

В жалбата и в с.з. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, като се прави искане за отмяната му.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството е започнало със съставяне на АУАН за това, че на 16.04.2020г., около 16,20 ч. в с. Вакарел на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Хр. Ботев“ жалбоподателят не поставя предпазна маска за лице, с което е нарушил Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. Правната квалификация на нарушенията, дадена от актосъставителя, е по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля, а отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на друг свидетел.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което е допълнена фактическата обстановка и същата е описана по следния начин: на 16.04.2020г., около 16,20 ч. Вакарел на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Хр. Ботев“ на открито обществено място лицето е без поставена на лицето защитна маска/ кърпа/ шал, с което не изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.. Допълнена е и правната квалификация на нарушението, като е посочено, че  е нарушен чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. На основание чл. 209, ал. 1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 1000лв..

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На първо място производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. С процесната т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. е въведено задължение лицата, намиращи се на обществени места, да имат поставена защитна маска за лица „или друго средство, покриващо носи и устата (в.ч. кърпа, шал и други)“.

В случая е налице разминаване на изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо- описанието на нарушението в АУАН се изчерпва с „на 16.04.2020г., около 16,20 ч. в с. Вакарел на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Хр. Ботев“ не поставя предпазна маска за лице“, а в НП описанието на нарушението е „на 16.04.2020г., около 16,20 ч. Вакарел на ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Хр. Ботев“ на открито обществено място лицето е без поставена на лицето защитна маска/ кърпа/ шал“.

В този смисъл е налице несъответствие на АУАН с НП. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Наказателните постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Наказателното постановление следва да възпроизведе фактите, описващи нарушението, такива, каквито са отразени в АУАН. Това императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 42, т.4, относно АУАН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно НП. Наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Следователно е налице съществено разминаване в описанието, посочено в АУАН и НП, изразяващо се в добавяне на нови факти за първи път с НП, които липсват в АУАН, а именно, че: 1) се касае не само за липса на предпазна маска, но и за липса на шал или кърпа; 2) деянието е извършено на открито обществено място. Това е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.

На второ място в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Същевременно обаче в АУАН не е посочено кой акт на министъра на здравеопазването не е спазен от жалбоподателя, а това е съществено, тъй като във връзка с епидемиологичната обстановка в страната са издадени десетки заповеди на министъра на здравеопазването. Само чрез посочване в АУАН на конкретен акт на министъра на здравеопазването, с който е въведено изискване за носене на открито обществено място на защитна маска/ кърпа/ шал наказаното лице може да упражни правото си на защита, като прецени към съответната дата било ли е въведено такова ограничение и нарушено ли е същото. За пълнота следва да бъде посочено, че този порок не може да бъде саниран чрез посочването за първи път в НП, че е нарушена чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването. В тази връзка са изложените в предишния абзац изводи, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.

На трето място дори да се приеме, че НП не следва да бъде отменено по горепосочените съображения, то съдът намира, че се касае за маловажен случай, респ. са налице предпоставките за приложение на чл.  28 от ЗАНН, тъй като са налице обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с типичния случай на този вид нарушение. Отговорността е ангажирана за неносене на защитна маска/ кърпа/ шал. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е бил в непосредствена близост до собствения си имот, че непосредствено преди нарушението го е напуснал, както и че около него не е имало други хора, които да бъдат застрашени по някакъв начин. Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца, поради което и налагането на административно наказание в случая се явява несъответно на закона.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като св. Р.И. не е присъствала при отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. От показанията на св. С. се установява, че св. И., която се е намирала в служебния автомобил по време на съставянето на АУАН. Същевременно останалите свидетели- П. и самата Р.И., нямат спомен последната да е подписвала на място АУАН, тъй като случаите са били много. Липсата на спомен за едно събитие не може да бъде приравнена на неосъществяването му. Същевременно св. И. поддържа, че подписът е положен от нея. С оглед на това съдът приема, че не е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

 

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 800 лв.. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна (л. 3 от делото), като същото е основателно, поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв.. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №135/30.04.2020г. на директора на ОДМВР София, с което на Д.Й.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 1000лв..

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Д.Й.С., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: