Р
Е Ш Е
Н И Е №260059
гр.Русе, 15.X.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публичното заседание на 15 септември 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
БОЯН ВОЙКОВ, мл. съдия
при секретаря ИВАНКА
ВЕНКОВА
и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от председателя В.гр.д. N333 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Д.Г.М.,***, е обжалвала решение №213 от 14.02.2020 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№5707/2019 г., с което е отхвърлен предявеният
от нея иск с правно основание чл.439 от ГПК. Излага доводи за неправилност на
решението и моли или същото да бъде отменено
и вместо него да се постанови ново решение, с което искът да бъде уважен.
Претендира разноските по делото.
Ответниците „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, чрез пълномощника юр.К. Т. и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София,
чрез пълномощника си юр.И.П., изразяват становище, че
жалбата е неоснователна.Искат решението да бъде потвърдено, при законните
последици.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си,
визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.Разгледана по същество основателна.
Производството по делото
е образувано по предявения от Д.Г.М. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД
ЕИК, ********** и
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК *********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК- за установяване недължимост на сумата в
размер на 2245,30лв.- главница и 404,72лв.разноски, по изпълнителен лист
издаден на 23.05.2013г. на Софийски градски съд по т.д.№2541/13г., както и
„всички такси и комисионни във връзка с образуваното изпълнително дело“
№977/2019г. по описа на ЧСИ М. М. рег.№***, с район
на действие ОС-Русе, поради погасяване на вземането по давност.
От данните по
представения изпълнителен лист от 23.05.2013г., издаден от Софийски градски съд по т.д.№2541/13г. по
описа на СГС въз основа на решение №860 от 14.07.2011г. по вътрешно арбитражно
дело №860/11г., на основание чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА, в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК**********-София,
се установява, че Д.Г.М.,*** е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД сумата от 2245,30лв., заедно със законната лихва от 14.07.2011г.
– датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване
на задължението, сумата от 80лв. разноски по арбитражното производство, както и
сумата от 50лв. заплатена държавна такса и 274,72лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По делото не е било
спорно и от приложеното заверено копие от изп.д.№20138480401281
по описа на ЧСИ Р. А., рег.№*** на КЧСИ се установява, че на 12.07.2013г. по молба на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“-ЕООД е образувано изп.д.№ 20138480401281/2013
г. по описа на ЧСИ- рег.№*** на КЧСИ
срещу длъжника Д.Г.М. за принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист от 23.05.2013г. На 03.09.2013г. до Д.М. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, за която няма данни да е връчена – вж.л6. от изп.д. №20138480401281 по описа на ЧСИ
Р. А., рег.№***. Нова ПДИ до длъжницата не е изпращана.В хода на това изпълнителното
производство, на 03.09.2013г. са изпратени
предприети действия по принудително изпълнение, които се изразяват в налагане
на запори върху вземания на длъжницата, като запорните
съобщения са връчени на съответните банки на 05.09.2013г. С писмена молба- вх.№3640/05.07.2018г.
взискателят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД е поискал
съдебният изпълнител да извърши справки в НОИ
и за „наличие на банкови сметки в БНБ…и съответно да бъдат наложени
запори при установяването на такива по ид№1281/13г…,
както и да насрочи опис на движими вещи“.Въз основа на писмена молба от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“-ЕАД с приложен
договор за цесия, сключен с „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с постановление от 26.09.2018 г. „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“-ЕАД е конституиран като взискател по
изпълнителното производство, на мястото на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.Уведомлението за
прехвърляне на вземането не е връчено на длъжника Д.М. – отбелязано е, че
адресът е сменен – вж.л.11-12 от изп.д.№ 20198310400977. С молба за „изтегляне“
на изпълнителен лист – молба вх.№5861/16.11.2018г., „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“-ЕАД е поискал съдебният
изпълнител да върне изпълнителния лист „поради прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК“. С постановление по протокол от
26.11.2018г., ЧСИ Р. А. е върнал изп.листи по
цитирани в протокола изпълнителни дела, в т.ч. изпълнителен лист от
23.05.2013г. на СГС, издаден по т.д.№2541/13г., приложен по образуваното изп.д.№ 20138480401281 и е прекратил изпълнителното
производство по делото. По молба вх.№15073/01.08.2019г. на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“-ЕАД, въз основа на изпълнителния лист от 23.05.2013г., издаден
по т.д.№2541/13г. по описа на СГС, е
образувано изп.д.№20198310400977 по описа на ЧСИ М. М.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
неправилно.Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено
от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори
съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили
факти като в случая длъжникът е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
По делото е установено,
че въз основа на арбитражно решение от 14.07.2011г., на 23.05.2013г. е издаден
изпълнителен лист по т.д.№2541/13г. на СГС, по молба на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД- гр.София е било образувано изп.д.№
20138480401281 по описа на ЧСИ рег.№*** срещу
длъжницата Д.Г.М.. В хода на изпълнителното производство, на основание чл.99 от ЗЗД, кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД цедирал
вземането си на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД, и го упълномощил да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. От
данните по разписката на писмо-уведомление до длъжника Д.М. е видно, че
уведомлението за цесията не е връчено.С
молба до ЧСИ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД, като частен правоприемник по
отношение на вземането- предмет на принудително събиране, е поискал
конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Както беше посочено,
с постановление по протокол от 26.09.2018г. ЧСИ е конституирал цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД като взискател.Тези факти дават основание да се приеме, че към
завеждане на иска е налице висящо
принудително производство между ищцата и първия ответник , както и че не е
установено надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, което
обуславя правния интерес от търсената
защита и допустимостта на предявения иск и срещу втория ответник. Формалното
наличие на висящ изпълнителен процес между длъжницата и новият кредитор, което не
е прекратено от съдебният изпълнител, а
в рамките на същото са предприетите действия на принудително изпълнение,
обуславят нуждата от защита, респ. налице е правен интерес от иска за отричане
на изпълняемото право.
Длъжницата е основала
иска си с твърдения, че изпълняемото право не
съществува, тъй като вземането е погасено по давност.Погасителната давност е
правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл.от ЗЗД,
който законът свърза с бездействие от страна на кредитора за определен срок.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня,
от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго. Ако вземането
бъде прехвърлено на друго лице, нова давност не започва да тече.
В настоящият случай
кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си за главница, лихви
и разноски и въз основа на него е образувано изпълнително дело с цел
принудително удовлетворяване. Фактът на образуване на изпълнително производство
не е основание да се счита за прекъсната погасителната давност, в който смисъл
са задължителните указания, дадени в ТР №2/2013 г. г. на ОСГТК на ВКС, което
следва да намери приложения, тъй като е издадено при висящност
на изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на
вземането, оспорено с иска по чл.439 ГПК. Съгласно задължителните
указания, дадени в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 – в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както
и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или
е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от /:
насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването
на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.В случая изпълнителното действие, което прекъсва
давността, е налагането на запор върху вземания на длъжника, с връчване на запорното съобщение - на 05.09.2013г. , предвид разпоредбата
на чл.450,ал.3 от ГПК. От този момент погасителната давност за вземането не е
прекъсвана и е изтекла на 5.09.2018г., тъй като не са предприемани никакви
изпълнителни действия спрямо длъжницата. Поради това и при съобразяване на
задължителните указания, дадени в цитираното ТР, следва да се приеме, че вземането
е погасено поради изтичането на
предвидения в чл.110 и чл.111 от ЗЗД давностен срок-
на 05.09.2016 г. по отношение на лихвите и съответно на 05.09.2018 г. по
отношение на главницата и разноските. Това обуславя основателността на
предявеният иск. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че не съществува вземането за сумата 2650,02лв., от които 2245,30лв.
главница и 404,72лв. разноски, предмет на изпълнителен лист, издаден на
23.05.2013г. по т.д.№2541/13г. на СГС, по който е образувано изп.д.№ 20198310400977. Сумите за „дължими такси и
комисионни във връзка с образуваното
изпълнително производство“ не са предмет на иска по чл.439 ГПК и съдът
не дължи произнасяне по същите в настоящото производство.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ответниците,
които са направили възражение по чл.78,ал.5 от ГПК относно размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение.При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и разпоредбите на НМРАВ в редакцията към сключването на договорите
за правна помощ, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за първата
инстанция следва да бъде намалено от 650лв. на 500лв. / минимално дължимото
възнаграждение е 415,50лв./.Заплатеното за процесуално представителство и
защита пред въззивната инстанция възнаграждение от 400лв. е в минимален размер,
според НМРАВ. С оглед изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката 608лв. разноски за първата инстанция и
454лв. разноски за въззивното производство или общо 1062лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 213 от 14.02.2020 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 5707/19г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД ЕИК,
*********, със седалище и адрес на управление гр.София и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., че Д.Г.М.,
ЕГН **********,*** не дължи сумата от 2245,30лв., заедно със законната лихва от
14.07.2011г., до окончателното погасяване на задължението, сумата от 80лв.
разноски по арбитражното производство, както и 50лв. заплатена държавна такса и
274,72лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.05.2013г. по т.д.№2541/2013г. на Софийски градски
съд-Търговско отделение.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“- ЕАД ЕИК, *********, със
седалище и адрес на управление гр.София и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
да заплатят на Д.Г.М., ЕГН **********,*** сумата 608лв.
разноски за първата инстанция и 454лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: