Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
11.09.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 8 септември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 1287 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди в исковата си
молба, че По силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта “Visa Classic” от 18.07.2008г., “Юробанк България” АД /с
предишно наименование „Българска Пощенска банка” АД/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, ЕИК: *********
предоставило на З.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1480 лева по
кредитна карта “Visa Classic”, който кредит Картодържателят можел да усвоява по
начините, уговорени в чл. 4 до чл. 7 от Общите условия на Банката за издаване и
използване на кредитни карти “Visa Classic”, представляващи
неразделна част от процесния договор. Картодържателят декларирал, че бил
запознат с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “Visa Classic” и ги приемал, като за това положил подписа си в графа „Декларация“ от
процесния договор, както и с полагането на подписа си под тях.
Предвид специфичния характер на кредитния продукт,
предоставен с Договора, Картодържателят усвоявал различни суми, през различните
периоди. Той можел да използва предоставеният му кредит, под формата на
кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и
необходимост. В случая, Картодържателят дължал като главница само това, което
изтеглил /потребил като стойност от картата. Следователно, тази величина можела
да бъде различна за различните месеци, като било възможно за някои месеци да не
се дължало нищо, ако нямало ползване на съответни суми, или дължимите такива
били заплатени, т. е. за тези месеци той нямал падеж за плащане. Ето защо всяко
теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да имало периодичен
характер.
Картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена
поща до Картодържателя Месечно извлечение, което отразявало всички операции с
картата, както и всички други сделки на Картодържателя, извършени през
предходния период на плащания, аргумент от чл. 10.1. от процесиите общи
условия.
Съгласно предвиденото в чл. 11 от Общите условия за
издаване и използване на кредитни карти “Visa Classic”, картодържателят
можел да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване,
посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва (освен в
изрично посочените случаи по чл. 5 и 6 от Общите условия), или на части.
При изплащане на задълженията на части, върху
усвоената и непогасена част се начислявало възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения, а
действащият към момента на сключване на договора лихвен процент бил посочен в
приложение към общите условия за издаване и използване на кредитни карти “Visa Classic”, а именно 17,9 % - годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит.
Лихвата се начислявала от датата, на която плащанията били осчетоводени, с
изключение на тегления на пари в брой, върху които се начислявала лихва от
датата, на която сумата била изтеглена (по арг. от чл. 13 от Общите Условия към
Договора за издаване на кредитна карта).
В случай, че Картодържателят изберял да погасява
задължението си на части, то трябвало да изплати най-малко Минималната месечна
вноска, както и всички задължения, за които бил в забава и всички задължения, с
които превишил кредитния лимит. Съгласно чл. 11.1. от Общите условия и
приложението към тях, Минималната месечна вноска била в размер на 5 % от използвания кредитен лимит, но не по-малко
от 20 лева.
При неплащане на задължителната Минимална месечна
вноска на падежа, Картодържателя дължал на Картоиздателя обезщетение за забава (мораторна
лихва) в размер на законната лихва върху дължимите от него
плащания, арг. от чл. 11.4 от Общите условия, с размер на законната лихва върху
дължимите от него плащания. Лихвата се дължала от датата на транзакцията, като
Банката изчислявала дължимата лихва на ежедневна база, а натрупаната лихва за
текущия отчетен период се начислявала и добавяла веднъж месечно — на датата на
издаване на месечното извлечение по арг. от чл. 13 от Общите условия. Освен
дължимата лихва, в приложението към Общите условия били изброени и дължимите такси.
Съгласно чл. 12.1. от ОУ, за предоставянето на
кредита и за другите услуги, свързани с ползване на Картата, които се
предоставяли от Банката, Картодържателят заплащал възнаграждения, включително такси,
посочени в Приложение № 1 към Общите условия.
Датите, основанията и конкретните стойности на всички начислени такси били
подробно описани в предоставената с исковата молба Параметрична
справка за движението по картовата сметка, която моли да бъде приета като доказателство по делото.
Съгласно чл. 10 от Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти “Visa Classic”, Банката
издавала и изпращала всеки месец с обикновена поща до Картодържателя Месечно
извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, както и всички
операции на Картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период.
Месечните извлечения съдържали също: всички лихви, такси и други разходи и
задължения, изброени в Приложение №1 към процесиите Общи условия, начислени от
Банката; общо дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за
издължаването й.
Към исковата молба прилага и моли съда да приеме
като доказателство по делото копие на месечни извлечения, с краен срок на
издължаване съответно до 24.10.2016г. и до 24.11.2016г., издавани и изпращани
до Картодържателя, доказващи сочените от ищеца факти и обстоятелства.
В процесния случай, претендираната главница в
размер на 1457,54 лева била формирана като сума
от всички усвоявания, които Картодържателя правил, като от тях били приспаднати
направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно
чл. 11.2 от Общите условия.
Датите, основанията и конкретните стойности на
всички усвоени и погасени суми били подробно описани в предоставената с
исковата молба Параметрична справка за движението по картовата сметка, която моли съда да бъде приета като доказателство по делото.
Длъжникът не изпълнил договорните си задължения,
относно погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от
Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни
карти “Visa Classic” към Договора за издаване на кредитна карта от 20.09.2006 г., а именно:
·
Не заплатил най-малко Минималната месечна вноска,
както и всички задължения, за които бил в забава и всяка сума, с която превишил
кредитния лимит;
·
Не заплатил дължимите на Банката възнаграждения,
включително лихви и такси, посочени в Приложение № 1 към Общите условия;
По силата на чл. 17.1, т.“А“ от процесиите Общите
условия, при непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни
Месечни извлечения, Банката можела да обяви задължението на Картодържателя за
изцяло предсрочно изискуемо, след което да поискала издаване на заповед за
изпълнение и да се снабдяла с изпълнителен лист, въз основа на които да
пристъпила към принудително събиране на вземанията си, като всички съдебни
разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на Банката и
евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или
съдебни искове за изплащане на претенциите на Банката били за сметка на
Картодържателя.
Съгласно чл. 20.1. от Общите условия, всяко
уведомление, молба или напомнително писмо се изпращали на Картодържателя в
писмен вид на български език на хартиен носител с обикновена поща, а където
било предвидено - с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за
кореспонденция, изрично избран от Картоиздателя в заявлението за издаване на
процесната Карта. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички
съобщения, достигнали до последно декларирания адрес щели да се считат за
получени.
На основание чл. 17.1, т.“А“, вр. с чл. 22.1 и
чл.20.1 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на
кредитни карти “Visa Classic”, поради непогасяване на Минималните месечни вноски
по две последователни Месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 24.10.2016г.
и до 24.11.2016г.
Банката обявила задължението на Картодържателя за
изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с писмо с изх. № 7537/23.03.2019г. изпратено по „Български пощи“ КАЛ, изпратено до З.И.П. на адреса, посочен в Договор за издаване на
кредитна карта от 18.07.2008г., получено лично на
01.04.2019г.
На 20.06.2019г. „Юробанк България” АД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и издаване на изпълнителен лист, по което било образувано ч. гр.
д. 3265/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора. ГК. I с-в. Срещу заповедта за изпълнение на парично задължението постъпило в срок
възражение от страна на длъжника З.И.П., поради което Районен съд — Стара Загора указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
В законоустановения срок по
делото не е постъпил отговор от ответника З.И.П. и същата не е взела становище
по иска.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
Искът по
чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3265/2019г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, съществува.
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3265/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора се установява, че
на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1713/24.06.2019г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът З.И.П. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 1457,54 лева за главница, както и сумата 326,97 лева
възнаградителна лихва за периода от 18.07.2008г. до 01.04.2019г., сумата 196,91
лева мораторна лихва за периода от 24.10.2016г. до 05.06.2019г., сумата от
147,13 лева такси за периода от 18.07.2008г. до 05.06.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019г. до изплащането й,
представляваща неизплатено задължение по Договор за кредитна карта VISA CLASSIC от
18.07.2008г., както и сумата от 407,97 лева - разноски по делото. В указания
срок заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото
производство.
От представените по делото съобщение и призовка до ответника се установява,
че на същия са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло. Вещото лице сочи, че съгласно
представените документи от „Юробанк България”
АД към 20.06.2020г. ответницата е усвоила и и били начислени лихви и такси на обща
стойност 7122,56 лева, в т.ч. 4655,66 лева усвоени суми; 2105,31 лева – лихви и
361,59 лева такси. След погасяване на част от дължимите суми в размер на
4994,01 лева, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 11.2 от Общите
правила към Договор за кредитна карта VISA CLASSIC от 18.07.2008г. , остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор
била в общ размер на 2128,55 лева.
От изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявените
обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.
Налице е хипотезата на чл.422 от ГПК
във връзка с чл.79 от ЗЗД.
По делото е представен Договор за кредитна карта VISA
CLASSIC от 18.07.2008г. Ответникът не ангажира доказателство за
заплащане на сумите по този договор.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намира, че предявените искове по
чл.422, ал.1 ГПК са основателни до горепосочените размери, до които следва да
се уважат, като с настоящото решение се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1457,54 лева за главница, както и сумата
326,97 лева възнаградителна лихва за периода от 18.07.2008г. до 01.04.2019г.,
сумата 196,91 лева мораторна лихва за периода от 24.10.2016г. до 05.06.2019г.,
сумата от 147,13 лева такси за периода от 18.07.2008г. до 05.06.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2019г. до изплащането й,
представляваща неизплатено задължение по Договор за кредитна карта VISA
CLASSIC от 18.07.2008г., за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3265/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото и по ч.гр.д. № 3265/2019г. по описа на
Районен съд - Стара Загора разноски за
държавна такса, възнаграждения за
адвокат и за вещо лице в размер на 1228,50 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, ул. Знаменосец № 23, ет. 3,
ап. 9, че дължи
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260,
представлявано от Димитър Шумаров, следните
суми: сумата от 1457,54 лева за главница, както и сумата 326,97 лева
възнаградителна лихва за периода от 18.07.2008г. до 01.04.2019г., сумата 196,91
лева мораторна лихва за периода от 24.10.2016г. до 05.06.2019г., сумата от
147,13 лева такси за периода от 18.07.2008г. до 05.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019г. до изплащането й,
представляваща неизплатено задължение по Договор за кредитна карта VISA
CLASSIC от 18.07.2008г., за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с п.а. против З.И.П., с
п.а. заповед № 1713/24.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3265/2019г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА З.И.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Околовръстен път № 260, представлявано от Димитър
Шумаров, с п.а. направените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 3265/2019г. по
описа на Районен съд - Стара Загора разноски в размер на 1228,50 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: