№ 413
гр. Благоевград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500322 по описа за 2022 година
Производството по настоящото в.гр.д.№322/2022г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№3287/08.12.2021г. на
Държавата, представлява от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областния управител на Област Благоевград –
пълномощник, против Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по
описа на Районен съд-П., с което е признато за установено, на основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Държавата, че Й. КР. В., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ж.к.„Ц.С.“, бл.42, вх.А, ет.3, ап.9, С. СТ. СМ.,
ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„Р.“ №114 и В. СТ. ТР., ЕГН **********,
с адрес в гр.П., ул.„Г.Г.“ №11 са собственици на по 1/24 идеална част, Й. СЛ.
СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“ №5 и В. СЛ. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“ №5 са собственици на по 1/16 идеална
част, М. ЯН. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„Б.“ №1 е собственик
на 1/8 идеална част, П. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“
№5 е собственик на 1/8 идеална част, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с адрес в
гр.П., ул.„С.“ №20, вх.А, ет.3, ап. е собственик на 1/8 идеална част, П. АТ. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„З.М.“ №14 и СВ. АТ. К., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„С.“ №2, вх.А са собственици на по 1/16
идеална част, З. ЯН. М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„С.Р.“, бл.18,
вх.Д, ет.14, ап.65, В. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.„И.“, бл.9,
вх.Б, ет.4, ап.12 и ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„А. В.“
№22 са собственици на по 3/144 идеални части, В. К. СМ., ЕГН **********, с
адрес в гр.П., ул.„И.Т.“ №5 е собственик на 1/48 идеална част, В. Г. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„И.Т.“ №5 е собственик на 1/24 идеална част,
1
Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„К.“ №34, вх. А, Ж. ИВ. Т.,
ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул. К.“ №34, вх.А и ЯН. ИВ. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„К.“ №34, вх.А са собственици на по 1/24
идеална част, от нива, находяща се в строителните граници на гр.П., местност
„П.“, представляваща имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., на
основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г. С. - бивш
жител на гр.П., починал на 13.09.1970г./ и реституция /съобразно влязлото в
сила Решение №366 от 07.11.2002г., издадено от Общинската служба по
земеделие и гори - гр.П./, който имот, с площ от 2054 кв.м., е нанесен в сив
цвят на комбинираната скица, представляваща Приложение №22 към
писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж.В.Г.Ю., като скицата е
приподписана от председателя на съдебния състав и представлява неразделна
част от съдебното решение, както и че съществува непълнота в кадастралната
карта и в кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-
70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, изразяваща се в незаснемането на този имот като
самостоятелен обект на кадастъра и отразяването му като част от поземлен
имот с идентификатор 56126.603.8211, записан като собственост на
Държавата.
Във въззивната жалба се оспорва първоинстанционното решение като
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
На първо място, се оспорват изводите на районния съд, че ищците са
доказали правото си на собственост върху процесния имот. Настоява се, че
наследодателят на ищците е притежавал два имота, които не са били съседни
и които били с неустановени граници. Същите били заявени за
възстановяване пред поземлената комисия също като два отделни имота. В
нарушение на закона обаче административният орган признал за
възстановяване собствеността в стари реални граници на един имот с площ от
2 547 кв.м., без посочване съседите на същия. Районният съд е следвало в
съответствие с искането на жалбоподателя да упражни косвен съдебен
контрол върху Решение №366/29.09.2000г. на ОСЗГ-гр.П. в частта по т.1,
която част не е била предмет на съдебен контрол. Незаконосъобразността на
решението на ОСЗГ имало за последица незаконосъобразност и на
решението, с което е възстановен имота. Сочи се, че не е установено
местоположението на възстановения имот с пл.№439 по плана от 1952г.
Имотът бил възстановен по т.нар. „зелен план“ от 1993г., който нямал
характера на същински кадастрален план. Същият бил изготвен в нарушение
на ЗСПЗЗ и ЗТСУ, което опорочавало и възстановителната процедура. На
следващо място, не били проведени процедури по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ
/отм./ и чл.86а от ППЗТСУ /отм./ и на основание пар.6, ал.6 от ПР на ЗУТ за
нанасЯ. на имота по действащия кадастрален план от 1988г. Жалбоподателят
счита, че имотът не е подлежал на възстановяване по силата на чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ – същият представлявал спортен комплекс за задоволяване на
държавни нужди в областта на спорта, и по силата на чл.10б, ал.5 е държавна
собственост. Забрана за възстановяване следвала и от разпоредбата на чл.7,
ал.4 от ЗДС. Жалбоподателят навежда доводи, че доколкото реституционната
процедура е извършена в нарушение на закона, то тя не е произвела вещно-
правен ефект. Разпоредбата на чл.51а, ал.3 от Закона за физическото
2
възпитание и спорта забранявала да се изменя социалното предназначение на
съществуващи обекти за спорт, които са държавна собственост. По подробно
изложените в жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания
първоинстанционен акт и отхвърлЯ. на исковата претенция. Отправено е
искане за постановяване на изричен отхвърлителен диспозитив относно
разликата между претендираната и установената от СТЕ площ на имота,
което имало значение за отговорността за разноски.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Споделят се изводите
на районния съд за наличие на предпоставките за уважаване на предявения
иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР – доказани били собственическите права на
ищците на твърдените придобивни основания, както и наличието на
непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в незаснемане на недвижимия
имот като самостоятелен обект. Навеждат се доводи, че по отношение на
Решение №366/29.09.2000г. на ОСЗГ-гр.П. е проведен пряк съдебен контрол
по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение, което
обвързва държавата, поради което косвеният съдебен контрол е недопустим.
Оспорват се възраженията на въззивника, че не е установено
местоположението на възстановения имот. Настоява се, че същият е
индивидуализиран посредством зеления план, който представлява стар картен
материал за индивидуализация на имотите, и въз основа на който са издадени
удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Възразява се
срещу твърдението за наличие на пречки по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ,
което се опровергавало от СТЕ, съгласно която частта от имот с
идентификатор №56126.603.8211, върху която попада възстановения имот, не
е застроена с никакви сгради и няма извършено комплексно мероприятие.
Според въззиваемата страна по делото е опровергано легитимационното
действие на Акта за държавна собственост, поради което неприложима за
процесния случай се явявала разпоредбата на чл.51а, ал.3 от Закона за
физическото възпитание и спорта. Излагат се съображения, че площта не е от
значение за индивидуализацията на имота и принадлежността на правото на
собственост, поради което не е налице основание съда да се произнася с
отхвърлителен диспозитив в частта за площта на имота. По подробно
изложените в отговора съображения, до въззивния съд е отправено искане да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно с
всички произтичащи от това последици.
Въззивният състав е приел, че компетентен да се произнесе по направеното
с въззивната жалба искане за постановяване на изричен отхвърлителен
диспозитив за разликата между приетата в решението площ на имота и
площта по исковата молба, е първоинстанционният съд. Поради това с
Определение №168/18.02.2022г. по в.гр.д.№61/2022г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград делото е върнато на Районен съд-П. за произнасЯ. по
направеното искане.
С Решение №47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съд-
П. е отхвърлено обективираното във въззивна жалба вх.№3287/08.12.2021г.
искане да постановяване на отхвърлителен диспозитив за разликата в площта,
както и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за
съдебните разноски.
Срещу Решение №47/02.03.2022г. е подадена въззивна жалба вх.
3
№1659/22.03.2022г. от Държавата, в която решението се оспорва като
незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна. Въззиваемите са подали
отговор на въззивната жалба, в който се моли за отхвърлЯ.то й като
неоснователна и потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Настоящата въззивна инстанция намира, че е сезирана с процесуално
допустими жалби, които следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по описа
на Районен съд-П. първостепенният съд е приел, че ищците се легитимират
като собственици на нива, находяща се в строителните граници на гр.П.,
представляваща имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., на
основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г. С. - бивш
жител на гр.П., починал на 13.09.1970г./ и приключила реституционна
процедура, по силата на която имотът им е възстановен с влязло в сила
Решение №366 от 07.11.2002г., издадено от Общинската служба по земеделие
и гори - гр.П.. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответната
страна, че процедурата по възстановяване на имота е проведена в отклонение
на законовите изисквания, както и е приел, че държавата е обвързана от
постановеното решение по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Поради това било
опровергано легитимационното действие на съставения Акт за публична
държавна собственост за частта от имота, свободна от мероприятия,
осуетяващи реституирането му в полза на ищците. Приел е, че тази част е с
площ от 2054 кв.м. и е отразена в сив цвят на комбинираната скица,
представляваща Приложение №22 към съдебно-техническата експертиза по
делото, която е приподписана от състава като неразделна част от решението.
Със съдебния акт е признато, че тази част принадлежи на ищците съобразно
квотите на всеки от тях в съсобствеността и неправилно не била заснета като
самостоятелен обект на кадастъра, а била отразена му като част от поземлен
имот с идентификатор 56126.603.8211, записан като собственост на
Държавата.
С Решение №47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съд-
П. съдът е отхвърлил искането на ответника за постановяване на изричен
отхвърлителен диспозитив за разликата над признатата с решението площ на
спорния имот от 2054 кв.м. до заявения размер на площта от 2 547 кв.м.
Изложил е мотиви, че площта на имота не формира размер на искова
претенция; посочването на реалната площ в съдебното решение е израз на
служебните задължения на съда да индивидуализира спорния имот според
актуалния му статут, изяснен от събрания доказателствен материал, поради
което не се постановява отхвърлителен диспозитив за разликата в площите.
Поради това неоснователно било и искането за изменение на решението в
частта за разноските.
Въз основа на самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата
съдебна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото Удостоверения за наследници изх.
№1321/21.11.2018г., изх.№1082/02.10.2020г., изх.№1083/02.10.2020г. и изх.
№680/05.05.2021г. се установява, че ищците са наследници по закон на Я.Г.
С., бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г. Установява се, че общият
наследодател на ищците и неговата съпруга Б.И. С., починала на 06.10.1982г.,
са имали общо 8 деца. Ищците М. ЯН. ЦВ., П. ЯН. СМ. и ТР. ЯН. Ш. са три
4
от децата им, поради което всеки от тях притежава по 1/8 ид.ч. от негово
наследство.
Останалите ищци са наследници на другите пет деца на наследодателя Я.Г.
С., които са починали след него – К.Я. С. /починал на 20.05.2020г./, С.Я. С.
/починал на 01.05.2021г./, В.Я. К. /починала на 15.09.2010г./, В. ЯН. СМ.
/починал на 14.01.1991г./ и И.Я. С. /починал на 04.08.2010г./.
К.Я. С. е починал на 20.05.2020г. и след смъртта си е оставил за свои
наследници ищцата Й. КР. В. /дъщеря/, и ищците С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР.,
които са деца на сина му С.К. С. /починал на 29.10.2017г./. По силата на чл.10
от ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се
заместват в наследяването от своите низходящи, които наследяват по коляно.
Така делът на К.Я. С. от 1/8 ид.ч. се разделя поравно между дъщеря му Й. КР.
В. от една страна, и низходящите на починалия му син С.К. С., от друга
страна. Наследствената квота на Й. КР. В. е 1/16 ид.ч., а на С. СТ. СМ. и В.
СТ. ТР. – е по 1/32 ид.ч. за всяка от тях. Неправилно в обжалвания съдебен
акт притежаваната от наследодателя им 1/8 ид.ч. е поделена по равно между
трите – по 1/24 ид.ч.
С.Я. С. /починал на 01.05.2021г./ има за наследници син и дъщеря – ищците
Й. СЛ. СМ. и В. СЛ. СМ., които притежават поравно /по 1/16 ид.ч./ от неговия
наследствен дял от 1/8 ид.ч.
В.Я. К. е починала на 15.09.2010г. и е оставила за свои преки наследници
своите низходящи – ищците П. АТ. К. /син/ и СВ. АТ. К. /дъщеря/, като
размерът на наследственият им дял е по 1/16 ид.ч.
В. ЯН. СМ. е починал на 14.01.1991г. и е оставил за свои наследници: З.В.
С. /съпруга/, Я.В. С. /син/ и Г.В. С. /син/, които са наследили по 1/24 ид.ч.
Я.В. С. е починал на 10.02.2012г. и е оставил за наследници своите
низходящи – ищците З. ЯН. М., В. ЯН. СМ. и ИЛ. ЯН. СМ., които са
придобили поравно неговия дял, т.е. всеки по 1/72 ид.ч. Г.В. С. е починал на
22.06.2011г. като неговият дял от 1/24 е наследен поравно от съпругата му В.
К. СМ. и сина му В. Г. СМ. – всеки по 1/48 ид.ч. З.В. С. е починала на
27.05.2020г. и нейният дял от 1/24 ид.ч. е наследен по колена от низходящите
на починалите й двама синове Я. и Г. С.и. Така по наследство от З.В. С.,
ищците З. ЯН. М., В. ЯН. СМ. и ИЛ. ЯН. СМ. са придобили по 1/144 ид.ч., а
ищецът В. Г. СМ. – 1/48 ид.ч., които прибавени към придобитите от тях по
наследство от бащите им квоти, правят по 1/48 ид.ч. /3/144 ид.ч./ за З. ЯН. М.,
В. ЯН. СМ. и ИЛ. ЯН. СМ. и 2/48 ид.ч. или 1/24 ид.ч. за В. Г. СМ..
И.Я. С. е оставил за свои наследници ищците Й. К. СМ. /съпруга/, Ж. ИВ.
Т. /дъщеря/ и ЯН. ИВ. СМ. /син/, които наследяват по равно неговата 1/8 ид.ч.
от наследството, т.е. всеки притежава по 1/24 ид.ч.
Със Заявление вх.№366/18.09.1991г. И.Я. С. като наследник на Я.Г. С. е
заявил пред ПК гр.П. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ право на
собственост върху две ниви – нива с площ от 2 дка, трета категория, заявена
под номер 1 в заявлението, и нива от 2.5 дка, първа категория, заявена под
номер 2 в заявлението, находящи се в местността „П.“ в землището на гр.П..
Имотите, заявени за възстановяване, са установени с извадка от данъчна
книга /емплячен регистър/ №278, по партида №1765.
С Решение изх.№18-01-366/29.09.2000г. на ПК гр.П. е признато правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
наследниците на Я.Г. С. върху нива от 3.850 дка, находяща се в местността
5
„П.“ в землището на гр.П., представляваща към онзи момент имот №439 в
кв.327 по плана на гр.П. от 1993г., като е отказано възстановяването на
собствеността върху същата, поради наличие на проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността на основание чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно – съгласно Удостоверение №39/26.09.2000г. на
Техническата служба при Община П. 3.031 дка попадат в Спортен комплекс,
0.386 дка попадат в улица, 0.209 дка попадат в склад и 0.224 дка попадат в
склад. Решение изх.№18-01-366/29.09.2000г. на ПК гр.П. е оспорено по реда
на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ в частта, в която е отказано възстановяването на
собствеността върху бившата нива, като с Решение №6/17.04.2001г. по адм.д.
№70/2000г. на Районен съд-П. е отменен отказът да бъде възстановено
правото на собственост в стари реални граници на находящия се в
строителните граници на гр.П. имот, и е постановено възстановяване правото
на собственост на наследниците на Я.Г. С., бивш жител на гр.П., върху
свободната от мероприятия и незастроена част от бившата нива от 3.850 дка в
м.“П.“, землище на гр.П., която част възлиза на 3.031 дка и е включена в
парцел XXIV в кв.327 по плана на гр.П., при съседи на този парцел: имоти с
пл. №№435,436,438,440,441 и парцели XVII, XXII и XXIII в същия квартал. С
решението е оставена без уважение жалбата на наследника на Я.Г. С. в
останалата й част относно искането за възстановяване правото на собственост
и върху застроената със складове, съответно – с улица, част от бившата нива в
м.“П.“, сега – имот с пл.№439 в кв.327 по плана на гр.П., в размер на общо
819 кв.м., представляващи части от парцел XVIII /224 кв.м/, парцели XXII и
XXIII /209 кв.м./ и улица /386 кв.м./. В съдебното решение по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ съдът е приел, че частта от имота с площ от 3.031 дка, отредена за
спортен комплекс, не е засегната от строителство или други мероприятия,
непозволяващи възстановяването на собствеността на наследниците на Я.С..
Приел е, че за останалата част от 819 кв.м. съществува пречка за
възстановяване, тъй като попада върху улица и складове. Решението по адм.д.
№70/2000г. на Районен съд-П. е влязло в законна сила на 07.06.2001г.
На основание това съдебно решение Община П. е издала Скица
№1289/14.10.2002г. /л.188 и л.262 от гр.д.№539/2019г. на РС-П./ и
Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ №7/05.11.2020г. /л.187 и л.261
от гр.д.№539/2019г. на РС-П./, с което удостоверява, че от имот пл.№439 по
плана от 1993г., застроено е 819 кв.м., а останалата площ от 2 547 кв.м. е
незастроена и може да бъде възстановена.
С Решение №366/07.11.2002г. на ОСЗГ гр.П. е възстановено право на
собственост на наследниците на Я.Г. С. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на следния недвижим имот – нива от 2.547 дка, трета
категория, находящ се в строителните граници на гр.П. в местността „П.“,
имот №439 по кадастрален план изработен 1993г., заявен с пореден номер 1
от заявление вх.№366/18.09.1991г. В решението е отбелязано, че имотът се
възстановява съгласно съдебно Решение №6/17.04.2001г. на Районен съд-П. и
Удостоверение №7/05.11.2002г. на Техническата служба при Община П.,
както и че решението е влязло в законна сила на 13.06.2004г.
Със Заповед №I-С-380/20.12.2004г. на Кмета на Община П. е одобрено
попълване на кадастралния план на гр.П. в кв.327 с възстановения поземлен
имот №4697 с площ от 2 547 кв.м. на наследниците на Я.Г. С.. С Решение
№530/13.01.2006г. по адм.д.№103/2005г. на Окръжен съд-Благоевград,
6
потвърдено с Решение №6615/16.06.2006г. по адм.д.№3231/2006г. на ВАС, в
сила от 16.06.2006г., посочената заповед е отменена.
Със Заявление вх.№01-490844/11.12.2018г. до Началника на СГКК-
Благоевград наследниците на Я.Г. С. са поискали изменение на КККР,
изразяващо се в промяна на границите на ПИ с идентификатори
56126.603.8211 и 56126.603.7888 и нанасЯ. на притежавания от тях недвижим
имот като нов обект с проектен номер 56126.603.8214, с площ от 2315 кв.м.
Със Заповед №17-83/04.02.2019г. на Началника на СГКК е отказано заявеното
изменение на одобрената КККР на гр.П., като е прието, че е налице
индикация за наличие на спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2
от ЗКИР, с оглед постъпилите възражения от Министерство на младежта и
спорта и от Областната управа гр.Благоевград, както и че възстановеният
имот с проектен идентификатор 56126.603.8214 попада върху поземлен имот
с идентификатор 56126.603.8211 – отразен като собственост на Държавата
чрез Министерство на физическото възпитание и спорта, съгласно Акт за
публична държавна собственост №2405/17.12.2012г., вписан в Служба по
вписванията гр.П. рег.№162, том 2, рег.№571/10.04.2013г.
От заключението на допусната и назначена съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж.Валентин Юруков, се установява следното: За
първи път процесният имот присъства в КП от 1952г. като имот пл.№439 -
ливада, записан в разписния лист към проекта за дворищна регулация на Я.С.,
с положен на 11.06.1949г. саморъчен подпис, като за него са отредени парцел
VII и IX в кв.241. По кадастрален регулационен план на гр.П. от 1958г.
имотът не присъства в плана и няма обособен отделен самостоятелен имот с
поставен планоснимачен номер, а с цялата си площ той попада в границите на
обособен нов имот с пл.№2236 – нива на ТКЗС – V конгрес, като по
регулационен план процесният имот попада в обществен парцел отраден за
„Стопански двор на ТКЗС“. По кадастрален регулационен план на гр.П. от
1971г. имотът отново не присъства в плана и няма обособен отделен
самостоятелен имот с поставен планоснимачен номер, а с цялата си площ той
попада в границите на обособен нов имот с пл.№2236 – нива на ТКЗС – V
конгрес, като по регулационен план имотът попада в обществен парцел
отраден за „Стопански двор на ТКЗС“ в кв.183. По частично изменение на
регулацията на кв.183 от 1981г. имотът отново не присъства, като кв.183
отреден за стопански двор се преотрежда за „Спортен комплекс“, като по
регулационен план имотът попада в обществен парцел отреден за „Спортен
терен“ в кв.183. При действието на КРП от 1971г. и частичното изменение от
1981г. е съставен Акт за държавна собственост №2259/24.06.1986г., одобрен
от Председателя на ИК на ОбНС гр.П. за част от имот пл.№2111 в кв.183,
незастроен имот с площ от 22 690 кв.м., при съседи: И. – блок на ПАК, запад
– блок на ПАК, север – блок на ПАК и част от имот пл.№2111, и юг – улица,
със собственик на имота – ПАК „Б.“. Имотът е предоставен за оперативно
управление на ОбНС-П.. От прочита на АДС не става ясно къде точно се
намира одържавения незастроен имот от 22 690 кв.м., тъй като при прегледа
на плана от 1986г. е видно, че няма имот с пл.№2111. Имот с такъв номер
присъства в КРП от 1988г., който по плана е с обща застроена площ от 19 000
кв.м. В АДС не са упоменати отчуждени частни имоти, а теренът е одържавен
като собственост на ПАК „Б.“.
По кадастрален регулационен план на гр.П. от 1988г. имотът отново не
7
присъства в плана и няма обособен отделен самостоятелен имот с поставен
планоснимачен номер. Имот с пл.№2236 по плановете от 1958г. и 1971г. вече
не съществува, а на негово място са обособени нови имоти, като процесният
имот с цялата си площ попада в границите на имот с пл.№2111 – двор на
АПК. По новия регулационен план имотът попада в обществен парцел
отреден за „Стопански двор“ в кв.189, зачертано и записано със зелено „За
спортен комплекс“. В разписната книга към проекта за дворищна регулация
имот с пл.№2111 е записан като двор на АПК.
Попълването на кадастралния план с имотите от плана на земеделските
земи от 1937г. на гр.П. е одобрено със Заповед №220/25.03.1993г. на Кмета на
Община П.. Този т.нар. „зелен план“ е предшественик на Помощния
кадастрален план. По „зелен план“ от 1993г. на гр.П. имотът е нанесен със
зелен цвят под пл.№439 върху копие от кадастралния план от 1988г. В
Приложение №12 към експертизата, представляващ извадка от плана, имот с
пл.№439 е очертан от вещото лице с червен цвят, като експертът е изчислил
графически площта му на 2 940 кв.м. От запад, североИ., север, И. и югоИ.,
имотът граничи с естествени почвени образувания, които експертът е отразил
с поставени условни знаци за храсти /ровини, земни откоси, естествени
шкарпи/, без поставени в тях планоснимачни номера. Към зеления план е
съставен помощен разписен лист, в който бившият имот пл.№439 е записан на
Я.С., с посочена площ на имота от 3.850 дка. От направената от вещото лице
съпоставка на площите на бившия имот с пл.№439 и на площта по разписния
лист, е налице разлика от 910 кв.м. Вещото лице е направило предположение,
че най-вероятно към площта на бившия имот пл.№439 са включени площите
на двете фигури с естествени почвени образувания с поставени в тях условни
знаци за храсти.
По частично изменение на застроителния и регулационен план на кв.189 от
1996г. имотът е нанесен със зелен цвят под пл.№439, като по регулационен
план той попада върху парцели XVIII – „за склад“, улица, XXII – „за склад“,
XXIII – „за склад“ и XXIV – „за спортен терен“, в нов кв.327.
Този регулационен план като ПУП по ЗУТ е в действие и към настоящия
момент. По кадастралната карта на гр.П. от 2010г. имотът отново не
присъства в картата и няма обособен самостоятелен поземлен имот с поставен
идентификатор.
Според експертизата липсват данни за проведена процедура по
отчуждаване на имот с пл.№439 по КП от 1952г.
При действието на КККР е съставен Акт за публична държавна собственост
№2405 от 17.12.2012г., вписан в Служба по вписванията гр.П. под дв.вх.рег.
№571/10.04.2016г., том 2, за ПИ с идентификатор 56126.603.8211, с площ от
31 662 кв.м. За съставЯ. на АДС е послужил предходния АДС
№2259/24.06.1986г. за незастроен имот пл.№2111 – част от него, с площ от
22 690 кв.м., като с новия АДС са одържавени още 8 972 кв.м., без за тях да
има предоставени документи за отчуждаване. С Решение №662/14.09.2018г.
на МС ПИ с идентификатор 56126.603.8211 с площ от 31 666 кв.м. е променен
от публична на частна държавна собственост.
Вещото лице е дало заключение, че от Скица №1298/14.10.2002г. /л.262/,
въз основа на която в издадено Решение №366/07.11.2002г. на ОСЗГ гр.П., се
установява, че в площта, която може да се възстанови /тонирана на скицата/,
освен площта от бившия имот пл.№439, са включени площи от двете съседни
8
фигури без планоснимачни номера, представляващи по КП от 1952г. ровини с
храсти. Експертът е изготвил комбинирана скица, в която със зелени линии,
зелени щрихи по чупките и зелен номер 439, заграден в зелено кръгче, е
отразил границите на бившия имот пл.№439 по КП от 1952г. и зеления план
от 1993г. с площ от 2 940 кв.м.; със зелени линии и условен знак за храсти са
показани границите на двете съседни фигури без планоснимачни номера,
представляващи ровини с храсти. В комбинираната скица с червени линии и
червен надпис 8214 са показани границите и номера на проектен ПИ с
идентификатор 56126.603.8214. Вещото лице е дало заключение, че върху
част от бившия имот с пл.№439 има изпълнено мероприятие на обща площ от
886 кв.м., показано на Комбинираната скица, тонирано в жълто, синьо,
кафяво и червено. В сив цвят е показана площта от бившия имот пл.№439,
която попада в границите на ПИ с идентификатор 56126.603.8211. В зелено е
тонирана площта от 261 кв.м. от проектен ПИ с идентификатор
56126.603.8214, която попада в ПИ с идентификатор 56126.603.8211.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание от 04.11.2021г. експертът
е уточнил, че площта на възстановения имот по реституционното решение и
Скица №1289/14.10.2002г. по чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ е 2 547 кв.м. На
комбинираната скица към експертизата, възстановеният имот обхваща
тонираната в сиво площ от 2054 кв.м., тонираната в зелено площ от 261 кв.м.,
както и очертаният в зелено триъгълник на юг от тонираната в сиво площ.
Приобщените по делото доказателствени материали установяват
еднопосочно възприетата от съда фактология по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият
въззивен състав намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но
частично неправилно по следните мотиви:
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства обуславят правна
квалификация на предявения иск, предмет на производството, по чл.54, ал.2
от ЗКИР. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР по своя характер е установителен иск
за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета
в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че
въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната
карта/. Като установителен иск, условие за неговата допустимост е наличието
на правен интерес на ищеца за предявяване на този иск. Такъв е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет
в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът
оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота, поради
което не може да се проведе процедурата по чл.54, ал.1 от ЗКИР за поправЯ.
на грешката в кадастралната карта по административен ред, без
предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред.
Уважаването на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие
на две предпоставки – ищецът да е собственик на съответния имот на
заявеното придобивно основание и при одобряването на КККР за населеното
място, в което имотът се намира, по отношение на отразяването му да е
допусната грешка или да има непълнота.
По настоящото дело ищците се легитимират като собственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство и приключила
9
реституция. От приобщените по делото доказателства се установи, че въз
основа на влязло в сила съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и след
издаването на Удостоверение и Скица по реда на чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ е
издадено Решение №336/07.11.2002г. на ОЗСГ-гр.П., с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на Я.Г. С. върху свободната и
незастроена част, определена от Община П. в производство по чл.11, ал.4 и
чл.13, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ на нива с площ от 2.547 дка, трета категория,
находяща се в строителните граници на гр.П., в м.“П.“, землище на гр.П..
Установи се още, че ищците са наследници по закон на Я.Г. С. и всеки
притежава съответния обем собственически права съгласно правилата на ЗН.
В първоинстанционния съдебен акт квотите на всеки от ищците в
съсобствеността са определени правилно, с изключение на квотите на ищците
Й. КР. В., С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР.. Както вече беше посочено, притежаваният
от К.Я. С. дял от 1/8 ид.ч. се разделя поравно между дъщеря му Й. КР. В. от
една страна, и низходящите на починалия му син С.К. С., от друга страна.
Наследствената квота на Й. КР. В. е 1/16 ид.ч., а на С. СТ. СМ. и В. СТ. ТР. –
е по 1/32 ид.ч. за всяка от тях. Неправилно в обжалвания съдебен акт
притежаваната от наследодателя им 1/8 ид.ч. е поделена по равно между
трите /по 1/24 ид.ч./, поради което в тази част съдебното решение следва да
бъде отменено.
Ответниците оспорват собственическите права на ищците по съображения
за незаконосъобразност на проведената в тяхна полза реституционна
процедура. С въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност
на възстановителното решение на органа на поземлената собственост, като се
сочат следните пороци на същото: в нарушение на закона административният
орган бил възстановил на наследниците на Я.С. един имот с площ от 2 547
кв.м., макар пред органа да били заявени за възстановяване два отделни и
неграничещи помежду си имоти с неустановени граници; в реституционното
решение не били описани границите на възстановения имот, а такива не били
посочени и в заявлението и в емлячния регистър; не можело да се установи
местоположението на възстановения имот №439 по плана от 1952г., тъй като
планът бил унищожен; площта на възстановения имот недопустимо била
увеличена по т.нар.“зелен план“; съществувала пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ за
възстановяването на имота, доколкото същият представлявал спортен
комплекс за задоволяване на държавни нужди в областта на спорта.
ПроизнасЯ.то по тези оплаквания по същество изисква извършването на
косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционното решение,
който контрол по настоящото дело е недопустим.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК дава възможност на съда да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само
когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му, съответно
косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е проведен пряк
съдебен контрол /чл.302 от ГПК/. В Тълкувателно решение №5/14.01.2013г.
по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС е прието, че при спор за собственост
държавата не е обвързана от постановения административен акт за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ и върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен
контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, но само при условие че върху акта на органа
10
не е упражнен съдебен контрол по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Прието е, че в
този случай държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и е
недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол на административен
акт за възстановяване на земеделски земи по предявен иск за собственост от
или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол по
реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Решението на административния съд,
постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за
държавата и органите й, стопанисващи земеделските земи, включени в ДПФ.
Това следва и от разпоредбата на чл.302 от ГПК, поради което е недопустимо
в производство по предявен иск за собственост на земеделски земи от или
срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен
контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.
По отношение на процесния имот е водено съдебно производство по реда
на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, в което е упражнен пряк съдебен контрол върху
Решение изх.№18-01-366/29.09.2000г. на ПК гр.П., с което е отказано
възстановяването на собствеността върху нива с площ от 3.850 дка, находяща
се в местността „П.“ в землището на гр.П., поради наличие на проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността на
основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. С постановеното по реда на чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ съдебно Решение №6/17.04.2001г. по адм.д.№70/2000г. на Районен
съд-П., така постановеният отказ е отменен и е постановено възстановяване
правото на собственост върху свободната от мероприятия и незастроена част
от бившата нива от 3.850 дка в м.“П.“, землище на гр.П., която част възлиза
на 3.031 дка. В съдебното решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът е обсъдил
наличието на хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – застроен ли е имота и
осъществено ли е мероприятие в него, което да не позволява възстановяване
на собствеността. С влязлото в сила съдебно решение на районния съд е
прието, че частта от имота с площ от 3.031 дка, отредена за спортен
комплекс, не е засегната от строителство или други мероприятия,
непозволяващи възстановяването на собствеността на наследниците на Я.С..
За останалата част от имота от 819 кв.м. съдът е приел, че жалбата е
неоснователна, тъй като има улица и складове, които са пречка за
възстановяване. Следователно с влязлото в сила решение по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ въпросът относно застрояването на имота и осъществяването на
мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ е разрешен.
Предвид изложеното, че реституционното Решение №336/07.11.2002г. на
ОСЗГ-гр.П., е издадено въз основа на влязло в сила съдебно Решение
№6/17.04.2001г. по адм.д.№70/2000г. на Районен съд-П., постановено по реда
на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, и Държавата е обвързана от това съдебно решение, е
недопустимо в настоящото производство да бъде извършен косвен съдебен
контрол относно законосъобразността на реституционното решение. Поради
това е недопустимо съдът да проверява и да се произнася по наведените
доводи в тази насока. В производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по делото в
качеството на страна е участвала ПК-гр.П., която е имала възможност да
ангажира доказателства и да обоснове изводите си за това дали са били
налице фактическите основания за издаване на акта. В това съдебно
производство е установено наличието на предпоставките за възстановяване
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Я.С.
11
върху процесния имот.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за извършване на косвен
съдебен контрол върху Решение №366/29.09.2000г. на ОСЗГ-гр.П. в частта по
т.1, с която е признато правото на собственост на наследниците на Я.С. върху
нива от 3.850 дка, находяща се в строителните граници на гр.П., която част не
била предмет на производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят
твърди, че незаконосъобразността на решението по т.1 имало за последица
незаконосъобразност и на решението, с което е възстановен имота. По
същество с искания косвен съдебен контрол върху решението по т.1 се цели
оспорване материалната законосъобразност на възстановителното решение,
от която страните са обвързани и което оспорване е недопустимо по
настоящото дело.
Следователно е недопустимо в настоящото производство жалбоподателят
да предявява възражения за липса на материалноправните предпоставки за
възстановяване правото на собственост върху процесния имот по реда на
ЗСПЗЗ в полза на ищците, респ. всички възражения, касаещи
законосъобразността на реституционната процедура са неоснователни. В този
смисъл съдът в настоящото производство не следва да извършва контрол
върху реституционното решение, в т.ч. по въпросите застроен ли е спорният
имот и осъществено ли е мероприятие върху него по смисъла на чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ, възпрепятстващо възстановяване на правото на собственост
/Решение №160/17.07.2013г. по гр.д.№921/2012г. на ВКС, II г.о.; Определение
№247/11.05.2018г. по гр.д.№3546/2017г. на ВКС, I г.о./.
Първостепенният съд също е приел, че е недопустимо да проверява
материалната законосъобразност на възстановителното решение, от което
ищците черпят правата си, като със съдебния си акт е индивидуализирал
собствения на ищците имот чрез препращане към комбинирана скица –
неразделна част от съдебно-техническата експертиза по делото. Въззивният
съд обаче установява, че в съдебното решение при индивидуализиране на
възстановения на ищците имот неправилно са отразени неговите граници, а
оттам и площта заключена между тях. Реституционно действие има влязлото
в сила Решение №366/07.11.2002г. на ОСЗГ гр.П., с което е възстановено
право на собственост на наследниците на Я.Г. С. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот – нива от
2.547 дка, трета категория, находящ се в строителните граници на гр.П. в
местността „П.“, имот №439 по кадастрален план изработен 1993г., заявен с
пореден номер 1 от заявление вх.№366/18.09.1991г. Същото е съпроводено с
Удостоверение №7/05.11.2002г. на Техническата служба при Община П., в
което са определени свободните и застроените площи, /съответно по 2 547
кв.м. и 819 кв.м./, и Скица №1298/14.10.2002г., издадени по реда на чл.13,
ал.4-6 от ППЗСПЗЗ, която скица графично онагледява разположението на
реално възстановения имот с площ от 2 547 кв.м. Решението по чл.11, ал.1 от
ППЗСПЗЗ е юридическият акт, който е определил границите на правото на
собственост по начин, позволяващ те да се нанесат в одобрения кадастрален
план или одобрената кадастралната карта, съгласно изискването на чл.13а,
ал.11 от ППЗСПЗЗ. Поради това границите на имота следват от скицата,
съпровождаща решението за възстановяване, и които в комбинираната скица
на вещото лице са очертани в червен цвят, като между същите се заключват
площта от 2 054 кв.м. /оцветена в сив цвят/, площта от 261 кв.м. /оцветена в
12
зелен цвят/, образуващи проектен имот с идентификатор 56126.603.8214,
както и очертания в зелено триъгълник на юг от проектен имот с
идентификатор 56126.603.8214, с означени върху него условни знаци за
храсти. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че на комбинираната
скица към експертизата възстановеният имот с границите му по Решение
№366/07.11.2002г. на ОСЗГ-гр.П. и Скица №1298/14.10.2002г., обхваща
тонираната в сиво площ от 2054 кв.м., тонираната в зелено площ от 261 кв.м.,
както и очертаният в зелено триъгълник на юг от тонираната в сиво площ с
означени върху триъгълника условни знаци за храсти. В
първоинстанционното решение съдът е приел, че ищците са собственици на
имота, възстановен им с Решение №366/07.11.2002г. на ОСЗГ-гр.П., но при
индивидуализирането му чрез препратка към комбинираната скица, същият е
очертан в граници, несъвпадащи с границите по реституционното решение, а
именно – имотът е определен в границите на тонираната в сиво площ от 2054
кв.м., като не са включени и другите две посочените по-горе площи.
При наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на
материалноправните предпоставки, предвидени в ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността върху спорния имот в стари реални граници в полза на ищците,
в настоящия случай не се прилагат разпоредбите на чл.7, ал.4 от ЗДС, според
които собствеността върху имоти публична държавна собственост не
подлежи на възстановяване /Решение №160/17.07.2013г. по гр.д.№921/2012г.
на ВКС, II г.о./.
Държавата се легитимира като собственик на спорния имот на основание
Акт за публична държавна собственост №2405 от 17.12.2012г. От
заключението на СТЕ се установи, че за съставЯ.то на този акт е послужил
предходен АДС №2259/24.06.1986г. за незастроен имот пл.№2111 – част от
него, с площ от 22 690 кв.м., като с новия АДС са одържавени още 8 972
кв.м., без за тях да има предоставени документи за отчуждаване. Актовете за
държавна собственост имат само констативно действие. Тези актове не
пораждат право на собственост в патримониума на държавата върху обектите,
за които се отнасят, а само удостоверяват по официален начин, че това право
е възникнало по някой от предвидените в закона начини за придобиване на
вещни права. По делото се установи, че за процесния имот не е провеждана
отчуждителна процедура. Не се установи имотът да има твърдяното
национално социално предназначение и да удовлетворява обществени
интереси. Според експертното заключение в границите на имот с
идентификатор 56126.603.8211 все още е налице подравнена част от
лекоатлетическа писта с игрище, със започнало строителство през 1988г. и
замразено през 1990г., като тази подравнена част от терена на място
представлява пасище с храсти, а в южната му част има участък, самозалесил
се с дървета. От север, запад и югозапад има изградена бетонова
отводнителна канавка, която в отделни участъци вече е разрушена. На
северната граница на имота на ответника има масивна ограда. На източната
част на имота на ответника има бунище за строителни отпадъци, което се
засипва и подравнява на равнището на ул.“България“ и при това засипване,
част от подравнената част от източната страна, вече е засипана. В съдебно
заседание вещото лице също е заявило, че спорният комплекс не е изпълнен.
Предвид изложеното, съдът счита, че възстановеният на ищците имот няма
13
предназначение на обект за спорт и няма характера на публична държавна
собственост. В този смисъл от приобщените по делото доказателства може да
се направи извод, че е оборено легитимационното действие на съставения акт
за държавна собственост.
От доказателствата по делото се установи, че налице непълнота в
кадастралната карта, изразяваща се в незаснемането и отразяването на
възстановения на ищците недвижим имот като самостоятелен обект.
Както вече беше посочено, в първоинстанционното решение неправилно са
посочени границите и площта на процесната спорна част, предмет на делото.
В Решение №147/09.01.2018г. на ВКС по гр.д.№615/2017г., II г.о., ГК, е
прието, че при ясно изразена воля на съда, т.е. при валидно съдебно решение,
допуснатата неточна или непълна индивидуализация на границите на имота е
относима не към допустимостта на съдебния акт, а към неговата правилност.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която е
индивидуализиран имота на ищците и постановяване на друго, в което да се
посочат площта и границите на имота, които са графично отразени в: Скица
№1298/14.10.2002г. /л.262 от гр.д.№539/2019г. на РС-П./, където имотът е
тониран; както и в Комбинираната скица към съдебно-техническата
експертиза /Приложение №22 – л.356 от гр.д.№539/2019г. на РС-П./, където
имотът на ищците включва частта, очертана с червени линии и
представляваща проектен имот с идентификатор 56126.603.8214, образуван от
оцветената в сив цвят площ от 2054 кв.м. и оцветената в зелен цвят площ от
261 кв.м., както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от
посочената част с означени върху него условни знаци за храсти.
Предвид гореизложеното относно площта и границите на имота,
неоснователна се явява и подадената въззивната жалба срещу Решение
№47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на Районен съд-П., с което е
отхвърлено искането на ответната страна да бъде постановен изричен
отхвърлителен диспозитив за разликата между признатата с
първоинстанционното решение площ на процесния имот, собственост на
ищците, и посочената площ на имота съобразно исковата молба, както и да
бъде изменено в частта за съдебните разноски. В Решение №15/31.08.2018г.
по гр.д.№3563/2016г. на ВКС, I г.о. е прието, че площта на имота не е основен
индивидуализиращ белег, а границите на имота определят площта заключена
между тях. Поради това обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По разноските: С оглед изхода на спора, жалбоподателят дължи на
въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 1700 лв. Съобразно фактическата и правна
сложност на делото, съдът счита, че уговореният адвокатски хонорар не е
прекомерен, поради което не следва да се определи в минималния размер по
наредбата от 1264.45 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на
Районен съд-П. в частта относно размера на квотите на Й. КР. В., ЕГН
**********, С. СТ. СМ., ЕГН ********** и В. СТ. ТР., ЕГН **********, от
14
правото на собственост върху нива, находяща се в строителните граници на
гр.П., местност „П.“, представляваща имот №439 по кадастралния план на
града от 1993г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение
на Държавата, че Й. КР. В., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.„Ц.С.“,
бл.42, вх.А, ет.3, ап.9 е собственик на 1/16 идеална част, С. СТ. СМ., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул. „Р.“ №114 е собственик на 1/32 идеална част и
В. СТ. ТР., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„Г.Г.“ №11 е собственик на
1/32 идеална част от нива, находяща се в строителните граници на гр.П.,
местност „П.“, представляваща имот №439 по кадастралния план на града от
1993г., на основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г.
С. - бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г.) и реституция /съобразно
влязлото в сила Решение №366 от 07.11.2002г., издадено от Общинската
служба по земеделие и гори - гр.П./.
ОТМЕНЯ Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по описа на
Районен съд-П. в частта, в която е индивидуализиран имотът на ищците,
представляващ нива, находяща се в строителните граници на гр.П., местност
„П.“, представляваща имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че недвижимият имот, представляващ нива,
находяща се в строителните граници на гр.П., местност „П.“, представляваща
имот №439 по кадастралния план на града от 1993г., който е собственост на
ищците на основание наследствено правоприемство /от наследодателя им Я.Г.
С. - бивш жител на гр.П., починал на 13.09.1970г./ и реституция /съобразно
влязлото в сила Решение №366/07.11.2002г., издадено от Общинската служба
по земеделие и гори - гр.П./, е със следната индивидуализация – с площ от
2 547 кв.м. по документ за собственост - Решение №366/07.11.2002г. на
ОСЗГ-гр.П., графично отразен в Скица №1298/14.10.2002г. /л.262 от гр.д.
№539/2019г. на РС-П./, както и в Комбинираната скица към съдебно-
техническата експертиза /Приложение №22 – л.356 от гр.д.№539/2019г. на
РС-П./, в която имотът включва частта, очертана с червени линии и
представляваща проектен имот с идентификатор 56126.603.8214, образуван от
оцветената в сив цвят площ от 2054 кв.м. и оцветената в зелен цвят площ от
261 кв.м., както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от
посочената част с означени върху него условни знаци за храсти /ровини/, като
скицата, подписана от съдебния състав, представлява неразделна част от
решението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №124/16.11.2021г. по гр.д.№1124/2021г. по
описа на Районен съд-П. в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47/02.03.2022г. по гр.д.№1124/2021г. по
описа на Районен съд-П..
ОСЪЖДА Държавата, представлява от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област
Благоевград – пълномощник, да заплати на Й. КР. В., ЕГН **********, с
адрес в гр.П., ж.к.„Ц.С.“, бл.42, вх.А, ет.3, ап.9, С. СТ. СМ., ЕГН **********,
с адрес в гр.П., ул.„Р.“ №114, В. СТ. ТР., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.
„Г.Г.“ №11, Й. СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“ №5, В.
СЛ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„П.Я.“ №5, М. ЯН. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., ул.„Б.“ №1, П. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес
15
в гр.П., ул.„П.Я.“ №5, ТР. ЯН. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„С.“
№20, вх.А, ет.3, ап.7, П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„З.М.“
№14, СВ. АТ. К., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„С.“ №2, вх.А, З. ЯН.
М., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к.„С.Р.“, бл.18, вх.Д, ет.14, ап.65, В.
ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.„И.“, бл.9, вх.Б, ет.4, ап.12,
ИЛ. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„А. В.“ №22, В. К. СМ.,
ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„И.Т.“ №5, В. Г. СМ., ЕГН **********, с
адрес в гр.П., ул.„И.Т.“ №5, Й. К. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.
„К.“ №34, вх.А, Ж. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„К.“ №34,
вх.А и ЯН. ИВ. СМ., ЕГН **********, с адрес в гр.П., ул.„К.“ №34, вх.А,
сумата от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ за разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16