РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Враца , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500222 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
И. Х. Б. от с.*** е подал въззивна жалба против решение
№260049/30.03.2021 г. по гр.д. №1465/19 г по описа на МРСъд, с което предявения
иск за сумата от 2600 лв е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението е неправилно като се
преразказва изцяло фактическата обстановка довела до предявяване на осъдителния
иск.Посочва се, че решаващият съдия е вписал показания на ветеринарен лекар като
свидетел, които не са казани от него и така е бил манипулиран съд. протокол. Твърди
се още ,че изслушаната пред МРС експертиза от д-р П. Д. за процесната биволица
била недопустима, а решаващият съдия бил в конфликт на интереси с ветр. лекари/И.
и К./,за които обаче няма данни да са участвали по делото нито като свидетели , нито
като експерти.
Направено е искане за 3-на ветеринаро- медицинска експертиза,без уточняване
защо се иска, с какви задачи, както и участие на прокурор в гражданския процес.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от ответната
1
страна.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законния срок, от страна с право на обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Жалбоподателят И.Б. е предявил пред МРСъд два обективно съединени иска
против Т.П. П. от с. ***, общ. Роман както следва:
- за сумата от 2000 лв представляваща продажната цена на биволица
закупена от ищеца
- за сумата от 600 лв. представляващи разходи за храна на биволицата, за
периода от 30.09.2019 год. до 10.12.2019 год.
В исковата молба се твърди,че Б. на 20.09.2019 г е закупил от П. биволица с
недостатъци,за което му платил 2000лв.Заявява, че искал стелна биволица, за мляко,
но се оказало,че купената не е стелна и е много стара. Върнал я на ответника, той му
разрешил да си избере друга биволица, която се оказало ,че също не е стелна, след като
ищецът я завел на преглед при ветеринарен лекар в с.***. Опитал се пак да я върне на
ответншика, но той не му позволил и за да избегне саморазправа Б. си тръгнал с
втората биволица.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът чрез проц. си
представител адв.Ст.Красимиров от ВрАК оспорва иска за заплащане на продажната
цена на процесната биволица, оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и на уточняващата такава, като твърди, че твърдяната продажба на
вещ т.е.биволица не е развалена, тъй като не е отправяно искане от ищеца до
ответника за даване подходящ срок за връщане даденото при отпадане основанието по
чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Освен това нямало основание да се иска връщане на сумата от
2000 лв, тъй като не е давана, както и търсене разноски, които не са направени- 600 лв.
разходи за храна на биволицата за периода от 30.09.2019 г. до 10.12.2019 г. Моли се
иска да се отхвърли с всички законни последици.
Иска е с правно основание чл. 195 вр с чл. 193 ал.1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства ,въз. състав
приема от фактическа страна следното:
По делото са събрани гласни доказателства както следва-
2
Св.Г. В. -без родство установява, че е бил заедно с ищеца ,когато е взел биволица от
стопанството на ответника, дал е 1200 лв и му оставил кобила и каруца.Парите били
дадени на жената на ответника-Д..
Св.Х. Х.- без родство установява, че той е прегледал втората биволица, която не била
стелна и ищецът казал ,че ще я връща на ответника. Христов твърди ,че разбрал ,че
биволицата се е отелила през август 2020 г, т.е била е на 2 месеца стелна, когато я
преглеждал, но тогава при прегледа не можело да се даде гаранция ,че е стелна.
Св. Д. П.а -съпруга на ответника установява, че ищецът дал за биволицата само 1200
лв и кон. Същата разбрала ,че биволицата се е отелила т.е. не е била ялова както казал
ищеца, а той точно това искал да си купи от ответника -стелна биволица.
Св.И. Б. далечен роднина на ответника заявява,че присъствал в обора ,когато ищеца си
избирал втората биволица, но не знае какви пари е давал на продавача.
Св.Е. А.-съсед на ищеца установява,че е бил с него ,когато е взел втората биволица и
търсили съдействие от кметицата на с.*** да си вземе по- качествена биволица.
По делото е назначена и изслушана съдебно ветеринарно- медицинска
експертиза , която е дала заключение, че към момента на огледа на животното не е
могло да се установи млечността й, тъй като биволицата била неспокойна и уплашена
,но била с малко виме. Изчислени са от експерта разходите за 70 дни за отглеждането
на животното през процесния период ,които възлизат на 844.20 лв., а разходите за
гледане на животното през пасищния период са 406.93 лв.
След справка вещото лице д-р П. Д. от гр.Б.Слатина е констатирало също, че
на 10.12.2019 г. ответника е обявил процесната биволица за изчезнала, а ветеринарно
медицинско свидетелство за придвижване на животни от животновъдния обект на
ответника не е издавано. Твърди още, че ушната марка не се е намирала на биволицата
при огледа при ищеца , а му е дадена от ищеца, който твърдял, че е паднала. При
огледа на животното обаче вещото лице е констатирало, че то е по- старо на вид, а
ушната марка е на по-младо животно, което може да се дължи и на обстоятелството, че
то може да е маркирано по-късно. В информационната система на БАБХ животно с
тази ушна марка се водело изгубено. Породата на биволицата е „Българска мура".
Вещото лице твърди, че биволицата е годна да се отели. Твърди, че количеството
мляко, което дава биволицата, зависи от начина на хранене и от грижите за животното.
Ищецът е поискал пред МРС нова 3-на експертиза,без да уточнява какви
други факти и обстоятелства не са изяснени, поради което МРС е отказал такава.
И.Б. е поискал назначаване на 3-на мед. ветеринална експертиза и пред ВОС на
3
осн. чл. 266 ал.2 от ГПК. В жалбата се твърди ,че неправилно е записано в
протокола,че ушната марка на биволицата била паднала , протокола бил манипулиран,
но видно е ,че не е подавана от ищеца Б. молба с искане поправка на протокол от
съдебно заседание пред МРС по реда на чл.151 от ГПК.Отправените въпроси за 3-та
експертиза ВОС е приел за неотносими ,с оглед предявените искове и е отказал
назначаване такава експертиза.
С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Безспорно между страните по делото е сключен устен договор на 29.09.2019
г за продажба на биволица, като ищецът Б. имал изискване да е стелна и платил
продажна цена.От свидетелските показания се установява, че купувачът е дал 1200 лв
и един кон, а не 2000 лв както твърди в исковата молба.
Безспорен е и факта, че купувачът след преглед на закупената биволица при
ветеринар, е разбрал,че не е стелна, поради което я е върнал на продавача и той му
дал право да си избере друга от неговия обор.Въпреки ,че и за втората биволица
ветеринарят в с.*** му казва ,че не е стелна, тя м. юли 2020 г се отелила и има малко
малаче т.е. към момента на сделката е била на 2 месеца стелна и отговаряла на
изискването на купувача.
2. Според чл. 193 ал.1 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление . Втората биволица обаче
е продадена на Б. като стелна ,каквото е било изискването му, тъй като края на м. юли
2020 г биволицата е родила малаче.Оказва се ,че втората биволица нямала
недостатъци, но този факт купувача не приел за доказан,тъй като твърди ,че нямала
капка мляко след отелването й което породило на 10.12.2019 г исковата му претенция.
Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява
упражняване на правото му да развали договора поради неточно изпълнение в
качествено отношение.
3. Пред въззивната инстанция ищецът- жалбоподател твърди, че втората
биволица, която се отелила, нямала капка мляко т.е. не била млечна и даже нямало
мляко да хранят малачето, които минало на изкуствена храна.За млечността на
биволицата в.л. е отразило в заключението си, че не може да я определи, животното
било много уплашено , но било с малко виме. Доказването, че стока има недостатъци в
качествено отношение, е изцяло в тежест на купувача. Само при доказани недостатъци
на процесната стока за купувача биха възникнали правата предвидени в чл.195, ал.1
ЗЗД, в т.ч. и претенции за извършени разходи за отстраняването им. По делото няма
4
доказателства ищецът да е върнал биволицата с малачето на продавача, приемайки ,че
има скрит недостатък т.е. не е млечна и не дава мляко. Напротив и биволицата и
малачето до приключване устните състезания пред ВОС са при ищеца, който не
претендира намаляване цената на закупената биволица и запазване на животното ,а
едва пред ВОС ЗАЯВЯВА ,ЧЕ ЖЕЛАЕ ДА ВЪРНЕ БИВОЛИЦАТА И МАЛАЧЕТО И
ДА МУ СЕ ВЪРНЕ ИСКОВАТА СУМА Т.Е. цялата ПРОДАЖНА ЦЕНА.
4.Относно твърденията във въззивната жалба ,че според ушната марка
биволицата е обявена за изчезнала към 08.01.2020 г и не е в регистрационната
система на БАБХ,тези факти са ирелевантни за спора. Реда за регистрация на
биволицата е свързан с БАБХ , а не с ответника.Не се събраха доказателства втората
биволица да е продадена без ушна марка, напротив ищецът Б. е показал ушната марка
на закупената от него биволица на в.л. д-р Пл.Д. заявявайки ,че е на продадената му от
ответника втора биволица.Освен това включване или не биволицата в регистъра на
БАБХ не е в правомощията на съда, а по друг ред и съдът не дължи никакво
произнасяне по този въпрос.
С оглед гореизложеното за да отговаря ответника като продавач по чл. 195 ал.1
пр.1 от ЗЗД, следва купувачът -жалбоподател да е доказал, че вещта страда от скрити
недостатъци, които намаляват съществено годността й или я правят изцяло негодна.Не
се доказа втората биволица да е била ялова, напротив към момента на купуването е
била стелна и родила малаче. И.Б. не ангажира доказателства за липса на млечност у
втората биволица,като скрит недостатък на вещта, а само негови твърдения без други
гласни или писмени доказателства ,за да бъде ангажирана отговорността на ответника
по чл.195 ал.1 от ЗЗД.
При горните съображения и двата обективно съединени иска се явяват
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадение изводите на МРС с тези на ВОС, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ищецът-жалбоподател следва да заплати на
ответника направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лв
-адв. хонорар платен в брой на адв.Ст.Красимиров от ВрАК, видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съд. състав при Врач. Окр. съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260049 от 30.03.2021 г по гр.д.№ 1465/19 г по
описа на МРСъд.
ОСЪЖДА И. Х. Б., ЕГН ********** от с. ***, общ. Мездра, да заплати на Т.П. П. от
с. ***, общ. Роман, направените разноски в размер на 400 лв/адв.възнаграждение/
пред въззивната инстанция.
На осн.ЧЛ. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6