Решение по дело №537/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът К. А. С. от [населено място] е обжалвал като неправилно решение №68 от 12.02.2024 година, постановено по АНД №1007/2023 година по описа на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №ИТК-14 от 29.06.2023 година на Началника на РО „Надзор на пазара“ - Северна централна България, с което му е наложена глоба от 500 лева на основание чл56 от ЗТИП.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа се, неправилно съдът приема, че касаторът е задължено лице по чл.30ж, ал.3 от ЗТИП, доколкото е споделил разбирането на АНО, че следва да се свърже разпоредбата на чл.30ж, ал.3 с дейността на управляваното от него дружество по смисъла на чл4б от с.з. Всъщност касаторът поддържа ,че той няма търговско качество, каквото качество има единствено управляваното от него дружество. Освен това се поддържа, че районният съд неправилно квалифицира установените факти, доколкото на органите по надзора на пазара е бил установен достъп до проверявания обект, като служителката на дружеството е предоставила на същите всички поискани сведения и документи. Най – сетне касаторъ сочи, че неправилно съдът констатира, че АУАН е съставен в рамките на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, доколкото твърдяното нарушение е могло да бъде извършено единствено на 10.01.2024 година, като на тази дата органите за надзор на пазара са разполагали с всички данни за дружеството и за отговорното лице въз основа на които е можело да се състави АУАН. Иска се отмяна на решението на районният съд и отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация, Началникът на Регионален отдел „Надзор на пазара“ - Северна централна България не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №ИТК-14 от 29.06.2023 година на ответника по касация, с което на касатора е наложена глоба от 500 лева на основание чл56 от ЗТИП.

Съдът е приел от фактическа страна, че на 10.01.2023 година в стопанисвания от дружеството „Елимекс Инженеринг“ ЕООД – Г. О. обект в [населено място], е била извършена проверка в присъствие на продавач консултант, като са проверени два бежзични рутера /подробно описани и идентифицирани в обстоятелствената част на АУАН, а и на оспореното НП/, които попадат в легалната дефиниция на §1, т.20 от ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръженията, приета на основание на чл.7, ал.1 от ЗТИП, транспониращ изискванията на Директива 2014/53/ЕС на ЕП и Съвета от 16 април 2014 година.

Констатирано е и, че тези проверени рутери са приложими разпоредбите на Наредбата за излязлото от употреба електронно оборудване, въвеждащ изискванията на Директива 2012/19/ ЕС на ЕС и Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване и Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване във връзка с ограниченията за употреба на определени опасни вещества, въведена с Директива 2011/65/ЕС на ЕП и Съвета от 8 юни 2011 година. При проверката се установява, че за двата описани продукта: 1. Е налице декларация за съответствие, в което не е декларирано съответствието с Директива 2011/65/ЕС на ЕП и Съвета от 8 юни 2011 година; 2. За продуктите е налице инструкция за употребата им, която не отговаря на обема и съдържанието на съставената от производителя и в която липсва информацията по чл.8, ал.1 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Съответно, с писмо от 13.03.2023 година, на основание чл.30ж, ал1., т.4 от ЗТИП от касатора /като управител на търговеца/ са изискани в тридневен срок от съобщаването да представи в РОНП - СЦБ на ТДНП Велико Търново заверени копия от оригиналите на счетоводни, търговски и други документи, релевантни за посочените проверени продукти /рутери/.

Въпросното писмо е получено на 15.03.2023 година, като до определения в него срок исканите документи и книжа не са представени на проверяващите органи. Съответно това обстоятелство е установено на 4.04.2023 година.

Съставен е АУАН №ИТК-14/15.05.2023 година в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствието на нарушителя, след като касаторът е поканен с покана от 4.04.2023 година, получена на 6.04.2023 година. Този акт е предявен от полицейски служител и подписан без възражения на 9.06.2023 година, като въз основа на същия е било издадено и спорното пред районния съд наказателно постановление.

Съдът е отбелязал, че разпитаните свидетели потвърждават обстоятелствената част на процесното пред него наказателно постановление, като кореспонденцията във връзка с поисканите документи е предадена лично на касатора от негов служител, като освен това е проведен и телефонен разговор по този повод.

От правна страна районният съд е приел, че липсват съществени нарушения на административно-производствените правила, като и АУАН и НП са издадени от компетентни по степен и материя органи.

Съдът е приел, че в случая е спазен тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, след като определеният в писмото срок е изтекъл на 20.03.2023 година, като на 21.03.2023 година е налице съставомерност на деянието, като именно на тази дата е започнал да тече въпросният тримесечен срок, който към датата на съставянето на АУАН /15.05.2023 година/ не е бил изтекъл.

По съществото на спора съдът е констатирал, че касаторът е управител и представляващ на търговско дружество и е търговец по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗТИП. Според съда със самото излагане на посочените в наказателното постановление продукти в обект, обособен като магазин и посочването върху тях на цена е форма на предлагането им. При това е отхвърлено възражението на касатора /жалбоподател/, което е било в смисъл, че не бил субект на задължението по чл.30ж, ал.3 от закона. Съдът е аргументирал, че тази разпоредба обхваща всички участници във веригата на разпространение от производителя, през вносителя до търговеца, като касаторът, като управител на дружество, което участва в тази верига, е субект на административната отговорност доколкото управляваното от него дружество е адресат на задължението по чл.30ж, ал.3 от закона.

Съдът е обосновал, че чл.30ж, ал.1, т.4 от закона регламентира правото на органите за надзор на пазара да изискват оригинални счетоводни, търговски и други документи, като задължението на нарушителя е да съдейства на въпросните органи според чл.30ж, ал.3 на същият закон. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.30ж, ал.3, то той правилно е санкциониран по текста на чл.56 от ЗТИП, като определената глоба е близо към минимума, но е съобразена с правилото по чл.27 от ЗАНН, доколкото в самото постановление е посочено, а и не се и спори, че за идентично нарушение на касатора вече е било налагано административно наказание.

Обоснована е от съда и липсата на възможност да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото става въпрос за формално нарушение.

Решението е правилно, при несъществено уточнение на мотивите към него.

Видно е от оспореното пред районният съд наказателно постановление, че отговорността на касатора е ангажирана по състава на чл.56 от ЗТИП. Тази разпоредба гласи следното: „Който пречи или не предоставя документите по чл. 30ж, ал. 1, т. 4 на органите за надзор на пазара и органите за технически надзор да изпълняват служебните си задължения, се наказва с глоба от 200 [рег. номер].“. Анализът на състава сочи, че той не отпраща за обективните си признаци към изискване на друга правна норма от закона. Субект на това нарушение може да е само административно-наказателно отговорно физическо лице по смисъла на чл.26 от ЗАНН. Никакво допълнително изискване към субекта на деянието не се поставя от нормата. От обективна страна този субект следва да действа или бездейства, като или пречи да се предоставят документи, или не ги предоставя. Това действие, респективно бездействие се отнася единствено и само до документите, които са посочени в разпоредбата на чл.30ж, ал.1, т.4 от ЗТИП, като това са счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до търговската регистрация, единен идентификационен код по БУЛСТАТ, адрес на управление на проверяваното лице, лични данни и друга информация, като те следва да са релевантни към установяване на друго административно нарушение. Следователно механизмът на деянието предполага, че от административно наказателно – отговорното лице са поискани за представяне в определен или определяем срок такива конкретни документи, за които се знае, че са в негово държане, и които имат значение за установяване на друго административно нарушение по този закон, като това лице или пречи на съответните органи да се сдобият с тези документи, или не ги предоставя в съответния срок.

В процесният случай не е спорно, че на касатора, предвид качеството му на законен представител на търговец по смисъла на §1 т.10 от ДР на закона, който е длъжен да води и съхранява съответната счетоводна и търговска документация, е изпратено писмо с изходящ номер /1-00-308 от 13.03.2024 година, което е получено на 15.03.2023 година на адреса на дружеството.

С него са поискани оригинали на оригинални счетоводни, търговски и други документи, като фактури, митнически декларации и други/, които касаят придобиването на два броя безжични рутери /подробно описани в писмото/. В писмото е посочено, че на касатора именно като физическо лице, което разполага с релевантната информация, се предоставя срок от 3 работни дни /присъствени дни/, считани от датата на получаване, след изтичането на които, ако такива документи не се предоставят, ще бъдат предприети съответните административно наказателни действия. Въпросните документи са изискани, доколкото при проверката, резултатите от която са отразени в констативен протокол за извършена проверка №026396 от 10.01.2023 година, е установено, че въпросните два рутера се предлагат с декларация за съответствие, която не съдържа декларирано съответствие с Директива 22011/65/ЕС и с инструкция, която не отговаря по обем на съставената от производителя, като в нея липсва информация, като въпросните обстоятелства биха имали значение за състава на нарушението по чл.51 от ЗТИП във връзка с чл.7 от с.з и с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръженията.

Следователно, адресатът на писмото на контролните органи, който в качеството си на законен представител на търговеца обективно е следвало да има исканите търговски, счетоводни и митнически документи, имащи значение за установяването на други нарушения, въпреки надлежното уведомяване за представянето им в точно определим срок, не е изпълнил в този срок задължението си.

При това положение нарушението е съставомерно и от обективна и от субективна страна по състава на чл.56 от закона, като е без значение дали бездействието на субекта на задължението като форма на изпълнителното деяние в конкретният случай е умишлено или непредпазливо.

Действително, неправилно съдът е приел, че касаторът в търговското си качество е задължен да предостави исканата му информация по чл.30ж, ал.3 от закона. Задължението му всъщност е в качеството му на физическо лице, което по силата на обстоятелството, че е управител на търговец по смисъла на §1, т.10 от закона разполага с търговските книжа, касаещи търговската дейност на дружеството, включително и с оглед разпространението на въпросните рутери.

Що се касае до изчисляването на давностният срок по чл.34 от ЗАНН и изводът за спазването му от страна на ответника по касация, както и до изводите на съда за компетентността на актосъставителя, издателя на процесното НП и процесуалната и формална законосъобразност на тези актове, то касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН препраща към аргументацията, изложена от районният съд, която не намира за необходимо да излага повторно и която напълно споделя.

Правилното решение следва да остане в сила.

Разноски на ответника не се следват, доколкото не са поискани и направени.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №68 от 12.02.2024 година, постановено по АНД №1007/2023 година по описа на Великотърновският районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №ИТК-14 от 29.06.2023 година на Началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ - Северна централна България.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.